Ценностни показатели за етичнист в бизнеса.
Ценностите са основата на бизнес културата.Те мотивират действията на участниците в бизнес-пространството. Европейската мрежа за бизнес етика извежда следните основни ценности в бизнеса: доверие, прозрачност, репутация, цялостност, грижовност, отговорност, лоялност, отвореност, дълготрайни отношения.
Доверието предполага открити и честни взаимоотношения, както между бизмесмени, представители на различни бизнес организации, така и между членовете на персонала в конкретната фирмена среда. Доверието е важен момент при осъществяване на всики видове бизнес-комуникации.’
Откритостта, отговорността и обратната връзка са най-важните стратегии за подобряване на международните комуникации. Лоялността на членовете на персонала към бизнес-организацията и на организацията към тях, лоялността към партньори, клиенти и т.н. е друга фундаментална ценност пряко свързана с доверието.
Ценностите в бизнеса се измерват с отношението към хората и нещо повече - с грижата за тях.
В условията на глобализация, посочените основни ценности, характеризиращи етичното осъществяване на бизнеса, намират израз в дейността на бизнес-организациите, като основно ядро в бизнес-пространството. От тяхната ценностна ориентация в голяма степен зависи и осъществяването на цивилизовани отношения в бизнес-средата.
Силата на ценностите до голяма степен се състои в това, че поощрява практическото новаторство и неговото по пълно разгръщане. Свободата на действия позволява да се даде най-доброто на което е способен човек.
Морално развитие на личността.
Индивидите не се раждат способни да разбират и прилагат моралните стандарти. Човек се научава да бъде морален. В процеса на интериоризацията, външните социални норми се превръщат във вътрешни за индивида.
Изследванията на А.Валон и Ж. Пиаже поставят в определена генетическа взаимовръзка биологичното, социалното и психологичното в индивида.
Според А.Валон, човешкото същество е обществено, биологично и генетично. Според А.Валож и Ж.Пиаже, еволюцията на интелекта не се рзглежда изолирано от емоционалното и морално развитие на личността. В действителност същността на морала е неотделима от проблема за съзнанието. В този смисъл индивидът „израства” интелектуално и морално.
Във филосовско-етическата и психологическа литература е общоприето, че развитието на моралното съзнание на личността преминава през три последователни равнища - от по-нисше към по-висше равнище.
Деконвенционално равнище на морала, което обхваща годините през които детето се ръководи от своите егоистични подбуди. Равнище на конвенционален морал, за което е характерна ориентация към зададени отвън норми и обрзци на поведение. Равнище на следконвенциален морал.
Тези равнища на морално съзнание съвпадат с културологическата типология за регулативни механизми във взаимоотношенията между „Аз” и „Другия”.
Сподели с приятели: |