Доктор доктору око не вади

4 месеца затвор за пушача, пребил фелдшера от Исперих

Четири месеца затвор е наказанието за 49-годишния мъж от Исперих, нападнал фелдшер, дошъл да му окаже медицинска помощ.

Санкцията е наложена от районния съд в Исперих, съобщи "Дарик". На 7 декември 2014 г. фелдшерът от Спешна помощ Георги Георгиев беше изпратен по сигнал в дома на 49-годишен мъж, който се оплаквал от задух. Още при пристигането на екипа пациентът се държал агресивно, предполага се, че е бил пиян. На забележка от медицинското лице, че не трябва да пуши, пациентът реагирал агресивно, започнал да ругае медиците, да ги блъска с юмрук и спукал устната на фелдшера. Нападателят е криминално проявен, като има 19 регистрации за различни престъпления. Агресията над Георгиев стана повод за затягането на контрола по отношение на безопасността на спешните медици чрез придружаването на линейките от патрулки на МВР.

Всеки четвърти клошар висшист

Армия ОТ ВИСШИСТИ атакува всеки ден кофите за боклук в страната. Сред клошарите има ядрени физици, лекари, учители, икономисти и други образовани хора, установи обиколка на "Телеграф" по улиците и приютите в големите градове.

Ако съберем всички бездомници с дипломи, ще напълним поне един университет с висококвалифицирани кадри, коментират социални работници от центровете за временно настаняване. Около 24% от хората, останали без подслон, са висшисти, показва актуално проучване на организация "Градски номади". Много от тях са се простили с престижните си професии в годините на преход, загубили са дома си заради кредити, станали са алкохолици или са отключили някое психично заболяване.

Инженер

Възрастен мъж на име Георги от месеци се прехранва, като изравя от кофите за смет по улиците на Стара Загора захвърлени пластмасови бутилки, които после продава на специализирана фирма. Твърди, че е инженер и показва грижливо прибрана в целофанен калъф диплома от Московския инженерно-физически институт. Документът е с печат и дата 1 юни 1982 г. Георги обяснява, че сред състудентите му имало доста "пораснали в кариерата", но отказва да коментира имена. След завършването си останал в някогашния СССР. Последно работил в авариралата АЕЦ-Чернобил, след което се прибрал в България. В Съюза оставил съпруга и две деца. Уж временно, докато се устрои на нова работа, но нещата се объркали. Пропил се, полежал известно време и в психиатричната болница в Раднево. Опитвал през годините да се върне към старата професия, кандидатствал в АЕЦ-Козлодуй, но го отрязали, като разбрали, че е лекуван за алкохолизъм. През 1999 г. пробвал да се върне обратно в Русия, да потърси съпругата, сина и дъщерята, но на стария адрес не намерил никого. Според съседите жена му, която била еврейка, емигрирала в Израел, синът изчезнал из Чечения, а щерката отпрашила към Владивосток. Георги се кълне, че отдавна не пие. Дори се опитвал да спести някои лев, но трудно му се отдавало. Надява се, ако стане много студено, да го вземат в общинския старчески дом на Старозагорските минерални бани.

При опит да бъде сниман от "Телеграф" маха разсърдено с ръка - нямал нужда от реклама. След което потегля с детската количка, върху която е натоварил "прехраната си" - огромен чувал с PVC бутилки.

Съдби

Бивш лекар, детска учителка, партиен секретар и дори пианист живеят сред отпадъците във Велико Търново. Доктор Христо Б. през соца е работил в градската поликлиника. Бил е няколко години и в Коми. Преди няколко години станал поръчител на сина си да тегли банков заем. Синът обаче забегнал в чужбина и сега бащата е принуден всеки месец да внася почти цялата си пенсия, за да покрива борча на детето си. Парите, които му остават, едва стигат за тока и водата. Затова бившият медик обикаля по контейнерите и събира стари кашони, които след това предава за вторични суровини. Така си докарва по някой лев. С неохота признава, че се е случвало да се храни с изхвърлени отпадъци. В подобно положение е и бившата детска учителка Стефка. Тя също дължи тежкия си живот на старини на своята рожба. Преди години синът на Стефка загубил голяма сума на комар. За да не го пребият мутрите, жената била принудена да продаде семейния апартамент и с част от парите да му изплати борча. С останалата част купила таванска стая, в която се свряла да живее. Днес бившата даскалица кара със 130 лв. пенсия и също се е хванала в "кашонения бизнес".

В контейнерите по търновските улици рови и пианистът Николай. Той е завършил Консерваторията и дълги години работил по специалността си в София. След като се пенсионирал, се върнал да живее в родния си град. Неговата пенсия също е минимална, около 150 лв., и не стига за нищо. Затова музикантът обикаля и рови из отпадъците. Дори и тази дейност обаче той извършва с маниерите на истински аристократ. Николай си е направил половинметрова дървена пръчка с чаталче в единия край и с нея, а не с голи ръце преравя боклука. За да не го видят, мъжът обикновено минава по главната улица вечер по тъмно. По същото време край местата за отпадъци може да бъде видян и достолепен господин с нахлупен ниско над очите каскет. Според старите търновци в миналото той е бил важна парийна клечка и е колел и бесел в града. Сега обаче нещата са се обърнали и някогашното партийно величие е изпаднало в нищета.

76% от бездомниците имат професионална квалификация. "Най-често се срещат хора със средно и средно специално образование в техническата и ресторантьорската сфера", разказват доброволците от "Градски номади". Според направеното от тях проучване близо половината от бездомните са със средно образование, а всеки четвърти е завършил университет. Интересното е, че две трети от висшистите, останали на улицата, са жени.