Медицински стандарт „урология“

2.2.3.1.2. Осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал;

2.2.3.1.3. Осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мултимедия, интернет в случаите, когато се извършва обучение;

2.2.3.1.4. Структурите по урология от трето ниво следва да разполагат със структура по анестезиология и интензивно лечение на територията на лечебното заведение;

2.2.3.1.5. В помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска урология са инсталирани климатизатори;

2.2.3.1.6. В отделението/клиника по детска урология и тези, в които се извършват трансплантации, леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други. В клиника, където преобладават възрастни пациенти или пациенти със залежаване, е подходящо наличието на антидекубитални дюшеци.

2.2.3.1.7. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минимален обем на осъществяваната дейност в отделение/клиника от трето ниво – 440 операции на 10 легла, от които поне 70 % трансуретрални.

2.2.3.1.8. Подходящо е медицинската документация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютъризиран и свързан в общоболнична мрежа.

2.2.3.2. В лечебни заведения, в които има възможности за лечение на комбинирани травми, спешният урологичен кабинет към ДКБ има:

2.2.3.2.1. Кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка.

2.2.3.2.2. Негативоскоп със секторно усилване на светлината.

2.2.3.2.3. Манипулационна – превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации.

2.2.3.2.4. Пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции.

2.2.4. Операционна зала. Допълнителни изисквания за оборудване:

2.2.4.1. Набори от инструментариум за конвенционална хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинсети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, зъбчати и меки екартьори, ножици, сонди, протектори, други;

2.2.4.2. Набори за трансплантационна хирургия, за съдова хирургия и др.;

2.2.4.3. Инструментариум и набори за миниванзивна и ендоскопска хирургия, реинплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;

2.2.4.4. Апаратура за извършване на трансуретрални хирургични дейности, цистоскопи пълен набор, ригиден и флексибилен уретероскоп и други;

2.2.4.5. Електротермокаутери, които са по един на операционна маса;

2.2.4.6. Апарат за екстракорпорална литотрипсия, разположен в отделна зала, отговаряща на изискванията за зали с рентгенови уредби;

2.2.4.7. Апарат за интралуменна литотрипсия – електрохидравличен;

2.2.4.8. Апарат за интралуменна литотрипсия – ултразвуков;

2.2.4.9. Апарат за интралуменна литотрипсия – лазерен;

2.2.4.10. Специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично. Подходящо е операционните маси да са пропускливи за рентгенови лъчи.

2.2.4.11. Подходящо е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (онкохирургия).

2.2.5. Човешки ресурси. Допълнителни изисквания:

2.2.5.1. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката от трето ниво се ръководи от началник-клиника, който е хабилитирано лице – уролог.

2.2.5.2. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделение трето ниво на компетентност се ръководи от началник-отделение уролог.

2.2.5.3. Началникът на отделение към клиниката, в която се извършва определена дейност по раздел А, т. 2, притежава квалификация и опит, съответна на дейността.

2.2.5.4. В структура по урология от трето ниво работят лекари с придобита специалост – минимум 6 уролози, и общ минимален брой в структурата – 10 лекари.

Съотношението между уролози и обучаващи се (специализанти) не трябва да надвишава 80: 20%. Броят на уролозите, работещи в отделението, трябва да се определи оптимално на базата на:

 осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно.

2.2.5.5. Медицински сестри. Старшата медицинска сестра е лице с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“, която организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.

С оглед оказване на качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1: 3 между лекарски и сестрински персонал в клиниките по урология в съответствие с европейските стандарти. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията в специализирани курсове чрез системата на непрекъснато следдипломно обучение.

2.2.5.6. Персоналът осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.

2.2.6. Организация на работа.

2.2.7. Диагностични дейности:

2.2.7.1. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Необходимо е да бъде осигурен достъп до клинична лаборатория II или III ниво, образна диагностика, имунологични, патоморфологични и други изследвания.

2.2.7.2. Клинична и физиологична диагностика:

2.2.7.2.1. ЕКГ;

2.2.7.2.2. Ехокардиография – на територията на лечебното заведение;

2.2.7.2.3. Функционално изследване на дишането.

2.2.7.3. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клинична лаборатория II или III ниво на територията на болницата с възможности за:

2.2.7.3.1. ПКК с диференциално броене;

2.2.7.3.2. СУЕ;

2.2.7.3.3. Биохимични изследвания;

2.2.7.3.4. Електролити;

2.2.7.3.5. АКР;

2.2.7.3.6. Пълен хемостазеологичен статус;

2.2.7.3.7. Туморни маркери;

2.2.7.3.8. Хормони;

2.2.7.3.9. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Микробиологична лаборатория в болницата с възможности за експресна микробиологична диагностика, вкл. за изследване на анаероби и хламидии;

2.2.7.3.10. Имунологична лаборатория;

2.2.7.3.11. Вирусологична лаборатория – може сключен договор с друго лечебно заведение.

2.2.7.4. Образна диагностика посредством:

2.2.7.4.1.Структура за рентгенографични изследвания с възможност за:

2.2.7.4.3. Мобилен рентгенов апарат със С-рамо за операционния блок – препоръчително;

2.2.7.4.4. Ултразвуков апарат с възможност за трансректална ехография;

2.2.7.4.5. Ултразвуков апарат с възможност за доплерово изследване;

2.2.7.4.6. Ултразвуков апарат с възможност за хирургични манипулации под УЗД контрол;

2.2.7.4.7.Апаратура за уродинамични изследвания – препоръчително;

2.2.7.4.8. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Компютърен томограф или ядрено-магнитен томограф – собствен или по договор (на територията на населеното място) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния;

2.2.7.4.9. Ангиограф с възможност за ангиографска емболизация – на територията на населеното място.

2.2.7.5. Подходящо е наличието на:

2.2.7.5.1. (Зал., ДВ, бр. 92 от 2010 г.);

2.2.7.5.2. Сцинтиграфски изследвания – препоръчително.

2.2.7.6. Патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир.

2.2.8. Оперативни дейности:

2.2.8.1. Състав на оперативен екип: оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни медицински сестри:

2.2.8.1.1. Операторът е уролог;

2.2.8.1.2. Най-малко единият от асистентите е уролог;

2.2.8.1.3. Осигурен достъп до консултанти. При показания сформиране на интердисциплинарен екип от специалисти от различни специалности с хирургична насоченост;

2.2.8.1.4. Операционната медицинска сестра е с опит и квалификация.

2.2.8.2. (Зал., ДВ, бр. 92 от 2010 г.);

3. Критерии за оценка на качеството и резултатите и управлението им:

3.1. Критерии и показатели за качество на урологичната дейност:

3.1.1. Качеството на медицинската дейност се определя от следните критерии:

3.1.1.1. Удовлетвореност на пациента, отчитана след анкетиране на пациентите;

3.1.1.2. Крайни резултати от медицинското обслужване – отчитане на броя и относителния дял на изписаните пациенти и резултата от проведеното лечение – оздравели, с подобрение, без промяна в състоянието, с влошаване или починали;

3.1.1.3.Повишаване на професионалната квалификация;

3.1.1.4. Ефикасност и ефективност на диагностичната работа;

3.1.1.5. Ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;

3.1.1.6. Съотношение между насочени/приети за хоспитализация

3.1.1.7. Ефикасност и ефективност на оперативното лечение;

3.1.1.8. Грижи за болния;

3.1.1.9. Контрол на асептиката и антисептиката;

3.1.1.10. Вътреболнични инфекции с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

3.2. Количествените показатели за оценка са:

3.2.1. Преминали болни;

3.2.2. Брой извършени операции;

3.2.3. Използваемост на легловия фонд;

3.2.4. Оборот на легло;

3.2.5. Оперативна активност;

3.2.6. Среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;

3.2.7. Процент оперирани болни с висок оперативен риск по ASA;

3.2.8. Процентно разпределение на операциите по тежест и сложност;

3.2.9. Следоперативни усложнения;

3.2.10. Брой реоперации и причините за тях;

3.2.11. Брой усложнения в резултат от диагностични и/или лечебни дейности;