Медицински стандарт „урология“

1.2.8.1.3. Постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка;

1.2.8.1.4. Приемът на планови пациенти се осъществява според правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ;

1.2.8.1.5. При приемането на планов пациент приемащият лекар/екип се запознава с придружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация;

1.2.8.1.6. При постъпването на пациент със спешно състояние, след уточняване на диагнозата, приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, уретрална катетризация, хирургична обработка и др.). При необходимост се осъществява консултация с уролог или други специалисти.

1.2.8.1.7. При показания за спешна урологична операция решението се взема от началник приемно отделение или ръководителя на екипа и аргументирано се отразява в историята на заболяването. Ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходимите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание или от техните представители, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията. След извършването на операцията пациентът се настанява в интензивна или урологична структура.

1.2.8.2. Изисквания при извършване на оперативни дейности:

1.2.8.2.1. В отделението се извършват малки и средни урологични операции съгласно таблица № 1. Урологичните манипулации, които се извършват на първото ниво на компетентност в областта на урологията с малък и среден обем и сложност и могат да се осъществяват под местна и/или спинална/епидурална анестезия, както и в амбулаторни условия или при непродължителна по времетраене хоспитализация по нозологични единици, са:

а) уретроцистоскопия диагностична и/или с инсталация на лечебно вещество;

б) меатотомия;

в) вътрешна уретротомия;

г) циркумсцизия.

д) дорзумцизия;

е) френулотомия;

ж) перкутанна цистостомия;

з) дилатация на уретрата;

и) трансуретрална механична литотрипсия на конкременти в пикочния мехур;

к) трансуретрална инцизия на мехурна шийка;

л) трансуретрално почистване на пикочния мехур;

м) трансуретрална инцизия на уретерален остиум;

н) трансуретрално поставяне на уретерален катетър(стент);

о) поставяне на уретерален катетър с метален водач при обструкция на долните пикочни пътища;

п) трансуретрално отстраняване на уретерален катетър (стент);

р) дрениране на повърностно разположени абсцеси;

с) първична хирургична обработка на рани (инфектирани и неинфектирани);

т) консервативно лечение на бъбречна колика и възпалителни заболявания на мъжката полова система;

1.2.8.2.2. Броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса;

1.2.8.2.3. Хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса. Смяната на хирург-оператора по време на оперативната намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства;

1.2.8.2.4. Операторът – ръководител на екипа, носи цялата отговорност за провежданата операция;

1.2.8.2.5. Операторът може да бъде сменен от уролог с по-голям опит при възникнали в хода на операцията проблеми;

1.2.8.2.6. Специализантът по урология участва като асистент в хирургичния екип. По преценка на ръководителя на екипа специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция. Това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.

1.2.9. Обем на диагностичните възможности при урологично болен:

1.2.9.1. Клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин, електролити;

1.2.9.2. Микробиологични изследвания;

1.2.9.3. Рентгенови изследвания:

1.2.9.5. Възможности за спешно биопсично изследване.

1.2.10. Консултативна помощ:

1.2.10.1. Осигуреност с 24-часова спешна консултативна помощ от специалисти по вътрешни болести, анестезиология и интензивно лечение, детски болести;

1.2.10.2. При рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт „Образна диагностика“.

2. Отделения/клиники от второ ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ:

2.1. Дейност

2.1.1.1. Диагностично-лечебна дейност в областта на урологията;

2.1.1.2. Експертиза на временна/трайна неработоспособност,

2.1.1.3. Здравноинформационна дейност, превенция и профилактика на урологичните заболявания;

2.1.2. База и оборудване:

2.1.2.1. Урологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел Б, ІІ.

2.1.2.2. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м², а в стая с две и повече легла – 6,5 м². В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 5 до 8 м² за деца до 14 години и от 6 до 14 м² за деца до 3-годишна възраст. Препоръчително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.

2.1.2.3. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Към структурата може да се разкрият легла за интензивно лечение.

2.1.2.4. Структурата разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата медицинска сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

2.1.2.5. Осигурено е със:

2.1.2.5.1. Мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения;

2.1.2.5.2. Централно и локално осветление – в болничните стаи, манипулационните, превързочните, лекарските кабинети;

2.1.2.5.3. Резервен енергоизточник;

2.1.2.5.4. Бактерицидни лампи – стационарни, в манипулационните и превързочните стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи;

2.1.2.5.5. Централно отопление;

2.1.2.5.6. Излазни точки на инсталации за кислород и аспирация – 100 % за леглата за интензивни грижи, 10 % от леглата в отделението.

2.1.2.6. Отделението е оборудвано със:

2.1.2.6.1. Болнични легла;

2.1.2.6.2. Болнични шкафове, осветителни тела;

2.1.2.6.3. Хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки;

2.1.2.6.4. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп.

2.1.2.7. Отделението разполага със:

2.1.2.7.1. Вътрешнокомуникативни връзки между кабинетите и другите структури на лечебното заведение;

2.1.2.7.2. Инсталация за повикване от болничните стаи (светлинна, звукова, комбинирана).

2.1.2.8. Болните със септични състояния или усложнения задължително се изолират в септични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка с инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

2.1.3. Операционната зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението, която позволява лесно транспортиране от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара. Операционната зона включва:

2.1.3.1. Операционните зали;

2.1.3.2. Помещение за подготовка на хирургичния екип;

2.1.3.3. Помещения и оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“;

2.1.3.4. Помощни помещения – съблекалня за мъже и за жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали;

2.1.3.5. Предимство е наличието на възможност за фото- и видеодокументиране на извършените операции;

2.1.3.6. В операционната зона се спазват правилата за асептика и антисептика.

2.1.4. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Операционна зала. Структурата по урология разполага най-малко с две операционни зали – собствени или в рамките на общоболничния операционен блок. Препоръчително е структурата да разполага с три операционни зали – за асептични, септични операции и трансуретрална хирургия:

2.1.4.1. Една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно;

2.1.4.2. Осигурени са пространствени и санитарно-хигиенни условия за извършване на операции по раздел А, т. 12;

2.1.4.3. Осигурено е оборудване, инструментариум и медицински изделия съгласно раздел А, т. 13;

2.1.4.4. Оборудване на операционна зала:

2.1.4.4.1. Операционна маса – урологична с аксесоари;

2.1.4.4.2. Операционна лампа и аварийно резервно осветление;

2.1.4.4.3. Подвижна допълнителна лампа;

2.1.4.4.4. Електрокаутер;

2.1.4.4.5. Система за аспирация – централна, и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

2.1.4.4.6. Хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса;

2.1.4.4.7. Рентген-телевизионна установка;

2.1.4.4.8. Хирургически медицински изделия и превързочни материали;

2.1.4.4.9. Анестезиологично оборудване съгласно медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“;

2.1.4.4.10. Стерилизацията на инструментариума и материалите е централна;

2.1.4.4.11. Бактерицидни лампи;

2.1.4.4.12. Предимство е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;

2.1.4.4.13. Използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност;

2.1.4.4.14. Ендоскопска апаратура пълен набор за зала за трансуретрална хирургия;

2.1.4.4.15. Ендоскопска операционна маса за зала за трансуретрална хирургия.

2.1.5. Човешки ресурси:

2.1.5.1. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделението/клиниката се ръководи от началник с придобита специалност по урология. Началникът на клиника следва да е хабилитирано лице.

2.1.5.2. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В структури от второ ниво на компетентност работят лекари със или без призната специалност по урология. Броят на работещите лекари се определя от ръководството на лечебното заведение и трябва да позволява кадрова обезпеченост за осъществяване на дейностите в урологичната структура. В случаите, при които има самостоятелно обособено урологично отделение, минималният брой специалисти е трима уролози. Минималният брой лекари в структура по урология от второ ниво е 4 лекари. Когато дейността се осъществява в хирургическо отделение, минималният брой специалисти е двама уролози.

2.1.5.3. Медицинската сестра в отделението наблюдава общото състояние на болния, превързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред- и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата, изписва лекарствен лист, зарежда с лекарствени продукти, осъществява манипулации и апликации по назначение от лекар, мери и отчита температура, пулсова честота, измерва артериално налягане, диуреза, дренажи, отразява назначената терапия в температурен лист, почиства, изсушава и стерилизира инструментариум и други назначения от лекаря;

2.1.5.4. Лекарите и медицинските сестри полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация;

За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1: 2,5 – 3 между лекарски и сестрински персонал в урологичните отделения;

2.1.5.5. Санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните или на помещенията, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра.

2.1.6. Организация на работата в отделението:

2.1.6.1. Приемът на болни се осъществява съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

2.1.6.2. Диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършва в консултативно-диагностичния блок и стационара на лечебното заведение за болнична помощ;

2.1.6.3. При диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения, утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии;

2.1.6.4. Дейностите се осъществяват от екипи под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра;

2.1.6.5. За диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведение за извънболнична помощ. Когато в лечебното заведение за болнична помощ не могат да се постигнат очакваните лечебни резултати, пациентът се насочва към друго лечебно заведение;

2.1.6.6. Лечението се прекратява при:

2.1.6.6.1. Волеизлияние на лицето, прието за лечение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предвидените от закона случаи; пациентът се изписва от стационара, след като му бъде обяснено какви последици или усложнения биха могли да настъпят от прекратяване на диагностично-лечебния процес;

2.1.6.6.2. Приключване на лечението или когато то може да продължи в извънболнични условия;

2.1.6.6.3. Неспазване на режима в стационара и правилника за устройството, дейността и вътрешния ред, освен ако пациентът се намира в състояние, застрашаващо живота му;

2.1.6.6.4. При прекратяване на болничното лечение на лицето се издава епикриза, адресирана до този, който е издал направлението за лечение в болницата.

2.1.6.7. При извършване на оперативна намеса пациентът задължително се изследва за:

2.1.6.7.1. Кръвногрупова принадлежност;

2.1.6.7.2. Клинико-лабораторни и функционално-диагностични изследвания.

2.1.6.8. Преди извършване на оперативна интервенция болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация съгласно изискванията на медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.

2.1.6.9. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, или на техните законни представители;

2.1.6.10. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването:

2.1.6.10.1. Лекарите предоставят на пациента информация относно заболяването, необходимите диагностични и лечебни дейности и рисковете от тях, прогнозата, евентуалните усложнения. Информацията се предоставя по достъпен начин, след което пациентът писмено изразява информирано съгласие, с което удостоверява, че е запознат с информацията.

2.1.6.10.2. Изпълнителният директор на болницата, съгласувано с комисията по етика, издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите, определени със закон или друг нормативен акт.

2.1.6.11. В отделението не могат да се извършват:

2.1.6.11.1. Лечебни дейности, различни от дейностите по урология;

2.1.6.11.2. Диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и практика;

2.1.6.11.3. Изпитвания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изискванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.

2.1.6.12. Изписването на пациент се извършва съгласно нормативните изисквания по ред, определен с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ;

2.1.6.13. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението:

2.1.6.13.1. В операционната зона работят най-малко три операционни сестри. Броят им се определя от следните показатели:

2.1.6.13.1.1. Дневна осигуреност – две операционни сестри в рамките на един работен ден, на една операционна маса;

2.1.6.13.1.2. При 24-часова спешна помощ – една или две операционни сестри на маса за подсигуряване на 2 до 3 смени;

2.1.6.13.1.3. Препоръчително е осигуряване на операционна медицинска сестра „на разположение“ за повикване при пациенти със спешни състояния, изискващи незабавна оперативна намеса.

2.1.6.13.2. В операционната работи и помощен персонал (санитари), който извършва санитарно-хигиенна поддръжка, дезинфекция на операционните зали между две операции, изхвърляне на отпадъчни материали, сортиране на мръсно операционно бельо.

2.1.7. Оперативните дейности се извършват от урологичен екип, който включва: оператор – ръководител на екипа, асистент (асистенти) и операционни медицински сестри:

2.1.7.1. Операторът – ръководител на екипа, е уролог.

2.1.7.2. Съставът на урологичния екип се определя от сложността и обема на операцията съгласно раздел А, т. 12. При малка по обем и сложност операция е достатъчен уролог-оператор и операционна медицинска сестра. При средни и големи операции се включват двама асистенти, желателно и трети.

2.1.7.3. В помощ на оперативния екип може да има и санитар, който изпълнява следните функции: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими операционни инструменти, материали, консумативи, разтвори. Операционната медицинска сестра регистрира във формуляр употребените консумативи и медицински изделия.

2.1.7.4. Урологичният екип извършва операцията с участие на анестезиологичен екип в оборудвана операционна зала съгласно таблица № 3.

2.1.7.5. Урологичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на оперативната рана. Смяната на хирург-оператор по време на операция е недопустимо, освен в случаите, когато същият не е в състояние да извърши операцията по независещи от него причини. Присъединяването към екипа на асистент по време на операция е задължително, ако операцията се окаже по-голяма по обем.

2.1.7.6. Операторът може да бъде сменен от уролог с по-голям опит, ако възникнат по време на операцията проблеми, застрашаващи живота на болния.

2.1.7.7. Функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа за цялата операция или части от нея, но само с разрешението на оператора – ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция. Отговорността за цялата операция и за изхода от нея носи операторът – ръководител на екипа;

2.1.7.8. Специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор на ниво на своята компетентност под контрола и указанията на оператора – ръководител на екипа.

2.1.7.9. Операционната медицинска сестра подготвя необходимия инструментариум, консумативи и медицински изделия, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума за чистотата на операционните зали. Освен инструментираща тя може да бъде и асистираща операционна медицинска сестра.

2.1.7.10. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В отделение/клиника по урология от второ ниво на компетентност се извършват минимум 380 оперативни интервенции годишно на всеки 10 легла, от който минимум 50 % от операциите са трансуретрални.

2.1.8. Диагностични изследвания:

2.1.8.1. Клинична и физиологична диагностика:

2.1.8.1.1. ЕКГ;

2.1.8.1.2. Ехокардиография;

2.1.8.2. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клинична лаборатория II ниво на територията на болницата с възможности за:

2.1.8.2.1. ПКК с диференциално броене;

2.1.8.2.2. СУЕ, биохимични изследвания;

2.1.8.2.3. Пълен хемостазеологичен статус;

2.1.8.2.4. Клинико-химични изследвания;

2.1.8.2.5. Изследване на хормони и туморни маркери.

2.1.8.3. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Микробиологична лаборатория в болницата с възможности за експресни микробиологични изследвания, вкл. за изследване на анаероби;

2.1.8.4. Имунологични изследвания;

2.1.8.5. Хемотрансфузионни изследвания;

2.1.8.6. Образна диагностика:

2.1.8.6.1. Рентгенографична структура с възможности за извършване на следните изследвания:

2.1.8.6.3. Ултразвуков апарат;

2.1.8.6.4. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Компютърен томограф или МРТ – собствен или по договор (на територията на населеното място) с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния;

2.1.8.6.5. (Доп., ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Патоморфологични изследвания с възможност за биопсично изследване – на територията на населеното място.

2.1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на урологично болни в отделението:

2.1.9.1. Консултации с интернист, анестезиолог, педиатър;

2.1.9.2. Консултации по показания с висцерален хирург, кардиолог, гръден хирург, неврохирург, детски болести, алерголог, рентгенолог, гинеколог, невролог и др.

2.1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно таблица № 3.

2.2. Трето ниво на компетентност на структури по урология в лечебни заведения за болнична помощ:

2.2.1. В отделението/клиниката по урология се извършва следната дейност:

2.2.1.2. Диагностично-лечебна дейност по специалността „Урология“, всички операции, вкл. всички вродени, травматични, възпалителни, обменни и онкологични заболявания на пикочно-отделителната и половата система на мъжа и покочно-отделителната система на жената.

2.2.1.3. Консултативно-методична дейност по урология на другите лечебни заведения.

2.2.1.4. Обучение на студенти, специализанти и специалисти при наличие на акредитация за тази дейност.

2.2.1.5. Научна дейност,.

2.2.1.6. Здравноинформационна дейност, превенция и профилактика, здравна просвета, деонтология.

2.2.2. Изисквания за структура и устройство.

2.2.3.1.1. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м², а в стая с две и повече легла – 6,5 м². В стаи, предназначени за деца в детска урология, площите са от 8 до 5 м² за деца до 14 години и от 6 до 14 м² за деца до 3-годишна възраст. Задължително е всяка болнична стая да разполага със самостоятелен санитарен възел.