Медиен мониторинг по тема: Архитектура 25. 02. 06


Регистърът на строителните фирми пак цепи бранша



страница2/4
Дата24.07.2016
Размер463.75 Kb.
#3584
1   2   3   4

Регистърът на строителните фирми пак цепи бранша



Иван БОЙКОВ.
Едва ли се иска да си голям експерт, за да установиш, че стро­ителството е сред най-динамично развиващите се отрасли на иконо­миката ни. Визуалното доказател­ство са множеството нови сгради в големите градове и курортните комплекси. Още по-убедителна е статистиката. В последните някол­ко години строителният сектор е формирал между 4.6 и 5.1% от брут­ния вътрешен продукт на страна­та, а за 2005-а делът му вече над­хвърля 6 на сто.

Далеч по-трудно е обаче да се каже колко точно компании стоят зад тези резултати и каква зае­тост осигуряват. Говори се, че ра­ботещите сега на българския па­зар фирми са около 1600, но със задължителната уговорка, че тази цифра е твърде условна. Неясно­тите идват от непълната докумен­тация и липсата на трудови договори за голяма част от работници­те, за да се пести от данъци и оси­гуровки. Резултатът от тези „тарикатлъци" е само един - в бранша бе създадена благоприятна среда за развитието на полулегални фир­ми и фирмички,които си докарват доста добри пари с обещанията за бързо и евтино строителство. Така блоковете из градските квартали продължават да никнат като гъби след дъжд, без да се държи осо­бено на качеството на използва­ните материали, а и на самото строителство.

От години сериозните строител­ни компании настояват за приема­нето на закон, който да принуди всички играчи в сектора да изля­зат „на светло". Очакваше се с раз­работването и приемането на по­добен нормативен акт да се заемат още предишните двама титуляри на строителното ведомство. Но по една или друга причина нито Коста­дин Паскалев, нито наследникът му Валентин Церовски сколасаха да свършат тази работа. С нея се на­гърби сегашният титуляр на Минис­терството на регионалното разви­тие и благоустройството Асен Гагаузов.Колкото и да е странно, се оказва, че приемането на проекто­закона за условията и реда на ре­гистрация на физическите и юри­дическите лица, извършващи стро­ителство, съвсем няма да мине без­болезнено. Проектът даже е на път да предизвика разрив между бран­шовите организации. В единия ла­гер е Българската строителна ка­мара, обединяваща интересите на над 1300 строителни предприемачи и фирми, а от другата страна на бариерата застанаха Браншовата камара „Пътища", Българската сто­панска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюзът за стопанска инициатива, Асоциация­та на индустриалния капитал, Националната строителна федерация и Българската асоциация по изола­ции в строителството.

В ябълка на раздора се пре­върна контролът върху единния ре­гистър на строителните фирми. След повече от 20 дни преговори, на 21 февруари, законопроектът бе основно преработен и разног­ласията между отделните органи­зации уж бяха позагладени. „Направихме почти нов закон. С него няма да бъде установен монопол за Българската строителна кама­ра, както бе предвидено първона­чално, а интересите и на малките браншови организации ще бъдат защитени", заяви за в."БАНКЕРЪ" изпълнителният директор на Бран­шова камара „Пътища"



в. Банкер - стр. 1, 27

Всички строителни фирми ще се вписват в публичен регистър

Браншовите организации на строителните фирми се споразумяха да се създаде централен регистър. В него ще се вписват всички фирми, които отговарят на определени условия за квалификация на персонала, техническо оборудване и оборот. Част от информацията за компаниите ще е достъпна за потребителите в интернет. Така те могат да разберат кои от фирмите са признати от гилдията, че работят качествено. Регистърът ще се поддържа от нова конфедерация на строителните фирми. В общото й събрание ще влизат представители на всички браншови структури в сектора и на строителното министерство.



в. Капитал – стр. 4

Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството: Магистралите „Тракия“ и „Марица“ са първи в списъка за изграждане
Мария АНДОНОВА
Асен Гагаузов е роден на 13 май 1953 г. в Сливен. Завършил е бившия Висш институт за народно стопанство във Варна, специализирал икономика и управление на инвестиционния процес в УНСС, София. Работил е като главен данъчен инспектор в ТДУ - Сливен, между 1995 и 1997 е бил заместник-кмет на Сливен, а след това - депутат в 38-ото Народно събрание. От 1999 до 2001 г. е кмет на Сливен. Народен представител е в 39-ото Народно събрание, където е заместник-председател на Комисията по местно самоуправление и регионална политика и член на бюджетната комисия. От август 2005 г. е министър на регионалното развитие и благоустройството.
Какви средства очаква България по оперативна програма „Регионално развитие“ за 2007 - 2013 г. и по какви критерии ще се разпределят те?
- Оперативната програма предвижда усвояването на около 2 млрд. евро за целия период. Основни бенефициенти тук са общините, неправителственият сектор, малкият бизнес - по отношение на насърчаването на развитието на райони с потенциал за туризъм. Приоритетите по оперативната програма са градско възстановяване, местни и регионални връзки, развитие на устойчив туризъм и насърчаване на регионалното и местното развитие. Нашата задача е да направим така, че шестте звена, които ще прие­мат, одобряват, проверяват и финансират проектите, да си обучат бенефициентите. Тези звена ще бъдат разположени в шестте планови района.
Имате ли притеснения за усвояването на средствата?
- Имам много сериозни притеснения. Не толкова в големите общини. Около 70% от общините са готови, но най-малките, които нямат достатъчен административен капацитет, са именно тези, които имат най-голяма нужда от инвестиции.
Има ли държавата дългосрочна визия за развитие на транспортната инфраструктура?
- Не искам да кажа, че нашето правителство открива транспортната политика на България. Такава е имало още преди Освобождението. Днес трябва да преодолеем изоставането на първите години след 1990 г. Поради недостига на финансов ресурс в България са се покривали не повече от 10% от нуждите от рехабилитация на съществуващата пътна инфраструктура. Да не говорим за ново строителство. За да преодолеем това изоставане, трябва да се подсили значително финансовият ресурс, който се насочва към пътно строителство. Затова ще се стремим да намерим и допълнителни източници на финансиране.
Какви могат да бъдат те?
- Единствено кредитен ресурс и очакваното преизпълнение на бюджета. Започваме усилено доизграждането на няколко обекта, които в продължение на три-четири години са се бавили. Това са участъците от автомагистрала „Тракия“ - лот 1 и лот 5, пътят Перник - Долна Диканя, който трябваше да бъде готов преди три години. Те ще бъдат завършени през тази година. Но всичко това означава концентрация на финансови ресурси в тези проекти. За останалите обекти трябва да търсим други възможности за финансиране. Затова форсирахме и работата по програма „Транзитни пътища IV“. Процедурите за възлагане на обекти по нея започват през тази година. Става въпрос за девет лота с общо около 350 км пътища. Това са пътища от републиканската мрежа. По-голямата част от тези проекти ще стартират през тази година и всички трябва да бъдат завършени през следващата година. Успоредно с това амбицията ни е да започнем и изграждането на поне две магистрали, една от които трябва да бъде автомагистрала „Тракия“. Следващата, която има добра готовност, е магистрала „Марица“, въпреки че там има някои проблеми, свързани с договора за изграждане на каскадата „Горна Арда“. Смятам, че те ще бъдат преодолени. Нуждаем се от допълнителен финансов ресурс от порядъка на 100 -120 млн. лв. годишно. От 2007 г. нещата се променят чувствително от гледна точка на възможностите за финансиране и се надявам, че след приемането ни в ЕС ще разполагаме с допълнителен ресурс от кохезионния фонд и от структурните фондове.
Въпросът е дали можем да го усвояваме.
- Аз лично не се притеснявам за усвояването по отношение на пътната инфраструктура, защото имаме много по-големи нужди, отколкото средствата, които предоставят фондовете. Но имам усещането, че средствата, които ще получим от ЕС, се възприемат като единственото финансиране, с което трябва да изграждаме инфраструктура и всичко в България. Задачата на тези средства е да подпомогнат националното развитие на страните, които стават членове на ЕС. А това означава, че ще трябва да намерим възможност да осигурим поне още толкова средства.
Кои са най подходящите пътища за концесиониране?
- Ако разсъждаваме от гледна точка на инвеститора, най-добри са тези участъци, които имат достатъчен пътникопоток, така че да покриват вложените инвестиции. Това са магист­ралите „Струма“, „Марица“ и в значителна степен „Тракия“. От гледна точка на ангажиментите, които имаме за изграждане на трансевропейските коридори, трябва да осигурим това финансиране било със средства от фондовете, било с допълнения от националното финансиране или в комбинация от двете. Плюс, ако се налага, и концесиониране на тези участъци.
Кой е приоритетът - изграждането на магист­рали или първокласните пътища?
- Има общо правило, че когато по един двулентов път пътуват повече от 10 хил. еквивалент автомобила на денонощие, той вече е с изчерпан капацитет и трябва да стане магист­рала. Все още не са чак толкова много пътищата в България, които имат такава натовареност. Но предвид факта, че по брой на автомобилите на глава от населението България изпреварва доста от новите страни, членки на ЕС, интензивността на движението при нас не е за пренебрегване. Важни обекти, които ще трябва да се направят, са магистралите „Тракия“, „Марица“, „Струма“ и „Черно море“, може би точно по реда, по който ги изброих.
Какво става с пътя от Видин през Монтана и София, който е част от международен коридор?
- Разбира се, ще трябва бързо да го разширим. В момента върви проектирането за четирилентов път и до три години този път също трябва да бъде завършен.
Освен на недостатъчно финансиране на какво друго се дължи забавянето на големи инфраструктурни проекти?
- Основно според мен, защото в редица случаи проектите не са добри. Те са или стари, или пригаждани набързо към новата ситуация, търговете за тях не са проведени по най-добрия начин и за съжаление практиката показва, че не са възложени на най-добрите фирми.
Каква е гаранцията, че в бъдеще при кандидатстване за средства от европейските фондове няма да се окажем пред същия проблем - лоши проекти?
- Няма пълна гаранция. Щом го правят хора, винаги е възможно да се допуснат и грешки. Но тогава вече тук ще се решава всичко и няма да има с кого да се извиняваме. Цялата отговорност остава тук при нас. Аз се надявам, че занапред проектите ще бъдат възлагани със съответната процедура, така че да се търси отговорност и да бъдат изпълнявани качествено.
Какви могат да бъдат подводните камъни при концесионирането на големи инфраструктурни обекти, като имате предвид и практиката с автомагистрала „Тракия“?
- В това отношение нямаме практика в България. Досега не е възложено изпълняването на пътностроителен обект с публично частно партньорство. България има нужда от магист­рали. Но има нужда от магистрали бързо, веднага. Това е от огромно икономическо и политическо значение за страната. И тук просто няма решение извън концесионирането им от частни предприемачи. И “Тракия”, и „Черно море“ ни трябват до броени години. Останалите коментари, откъснати от въпроса за времето, ми се виждат безсмислени.
При първото четене на закона в пленарната зала имаше яростни критики от страна на опозицията, че този закон се предлага заради казуса „Тракия“?
- В България не се приема закон, който да се върне една, две или три години назад и да реши някакъв проблем. Законът действа от неговото приемане напред. Критиките, които чувам за закона, крият в себе си един парадокс. Ние, казват, си развързваме прекалено ръцете. И ще позволим кражба. Това за ръцете е вярно. Но да се оградим от злоупотреби има и много други начини. Последното, с което бих се съгласил, е да забраним всичко, да ограничим инициативата, за да не открадне нещо някой. Все едно, вместо да развиваме система от спасители на плажа, да забраним всяко къпане, някой да не се удави. Така че приказките, че предлаганият закон е твърде либерален, са просто евтин популизъм, насочен към хора, които и без това смятат, че щом има “някъде, някакви пари да се харчат”, значи някой краде.

Идеята държавата да строи пътища изглежда на пръв поглед справедлива и дори лява. Истината обаче е точно обрат­ната: кое е по-справедливо - магистралата да платят онези, които я ползват, или всички?


Как ще бъде разрешен казусът с магистрала „Тракия“?
- Има си процедура, която е доведена до определен стадий. Аз се надявам в края на този месец върховният административен съд да се произнесе дали процедурата е законна или не. Ако ВАС се произнесе, че тя е незаконна, това ще означава, че всичко дотук се спира и започва нова процедура, най-вероятно по новия закон. Ако съдът каже, че процедурата е законна, Министерството на финансите е възложило проверка на параметрите на договора и в зависимост от нейните резултати Министерският съвет може да реши или да има ново договаряне, или процедурата да бъде прекратена и да се открие нова.
Има мнения, че това бавене оскъпява процедурата и е по-добре строителството да тръгне независимо от проблемите около процедурата?
- Аз разсъждавам от позицията на министър, който отговаря за построяването на магистралите, а не за това кой с кого или как се е договарял преди две, три или пет години. Ако питате мен, още утре трябва да започва изграждането на автомагистрала „Тракия“, но това не трябва да става с нарушение на закона.
Защо трябваше да се направи цял нов закон за концесиите, а не се поправи старият?
- Има една приказка - старо кърпи, конци хаби. Още повече че тук се въвеждат отделни раздели за строителна концесия, за услуга и за добив. Правим този закон изцяло според изискванията на европейското законодателство, включително и с директни текстове от съответната директива, която регламентира един от оспорваните елементи в закона, какъвто е състезателният диалог.
Какво предвижда състезателният диалог?
- Комисията оценява например 10 предложения за концесиониране. Тя предварително е определила в заданието си в какви параметри да се поберат концесионерите. Оказва се обаче, че всички дават по-добри параметри, отколкото комисията е поискала. Което означава, че тя нещо е сгрешила. В този случай концедентът - държавата или общината, ще може да подобри параметрите, които изисква. След това се прави нова оценка и който отговаря на новите критерии, остава в състезанието. С това състезателният диалог приключва и започва истинският търг или конкурс.
Как ще се разреши въпросът с регистрацията на строителните фирми и каква е практиката в други страни - трябва ли строителната фирма задължително да членува в браншова организация?
- За да извършва такава дейност - да, членуват в определени браншови организации. Само че това те са го направили за много дълъг период, фирмите са възниквали постепенно. При нас всичко се прави обратно - първо възникват безброй фирми и после мислим по какъв начин да ги консолидираме, да обединим усилията им, да им дадем възможност да се саморегулират като бранш. Затова заедно с представителите на строителните камари тръгнахме да правим закон, който да регламентира тази дейност. Дадохме възможност на фирмите да уеднаквят позициите си.
Притеснява ли ви прекаленото застрояване по Черноморието и другите ни курорти?
- Това притеснява повечето нормални граждани. Концентрирането на инвестиционен интерес в дадена територия трябва да бъде поставено в някакви рамки. Естествен ограничител е плажната ивица - тя не може да стане по-голяма. Затова и инфраструктурата, която се изгражда, може да бъде за съответния брой хора. Това е и основната идея на закона за черноморското крайбрежие - да регулира тези процеси.
А завареното положение?
- То не може да бъде поправено, освен от самите инвеститори.
Може ли да стигнем до ситуацията в Испания, където се разрушават хотели поради презастрояване?
- Точно това имам предвид.

в. Капитал – стр. 28-29


Вилни зони и села край София се превръщат в истински квартали
Елена МАРКОВА
Докато София се задъхва под натиска на всеки нов строеж, 34 села и 3 града в Столичната община си поделят 6.5% от общо 1.2 млн. официални жители. В крак с европейските тенденции, по чийто модел е планирано развитието на града, а и за да избягат от шума, кошмарния трафик и липсата на въздух, след 15 години една трета от софиянци най-вероятно ще живеят в крайградските райони, а центърът ще е, ако не по-удобен, поне по-приветлив за онези, които ще останат да го обитават. Но докато новата устройствена концепция на архитектите чертае бляскаво бъдеще на селата на север от София, градът все повече настъпва точно в обрат­ната посока - към Витоша, а някогашните вилни зони се превръщат в жилищни квартали.

Новите квартали на града

“Все още има свободни терени за строителство в рамките на града, но бъдещето е на изток и юг. София ще се слива с планината и това е нормална тенденция, така както Варна се развива към морето. След Манастирски ливади идва ред на кв. Витоша, Кръстова вада, Горубляне, Лозен, Герман и Бистрица. Но всичко това ще се случва поетапно”, прогнозира Светослава Георгиева, регионален мениджър за София в “Адрес недвижими имоти”. Тя уточнява, че към момента няма нагласа у потребителите да купят такъв продукт, но с правилен маркетинг такива проекти могат да имат успех.

Съществува тенденция към все по-разпиляно обитаване, при което жилищните територии непрекъснато нарастват, но без възможност за осигуряване на обслужващата инфраструктура и градски транспорт, отчитат авторите на областната стратегия и плана за развитието на столицата. Затова според урбанистите трябва да се търси уплътняване и усвояване на териториите в локалните центрове на града и селата около него. Голяма част от новите къщи в по-старите витошки квартали така и не бяха свързани с канализация, за която продължават да се правят планове и да се търсят пари от европейските фондове.

След застрояването на Бояна, Драгалевци и Симеоново хит е вилна зона Малинова долина в района на Камбаните, известна като Бункера. Сериозен е и интересът към покупката на парцели за строителство в Манастирски ливади. Под Камбаните е новият жилищен комплекс на “Линднер”, който ще предложи около 1000 нови къщи и апартаменти срещу “Бизнес парк София”. Още 50 къщи ще бъдат завършени до края на годината в комплекса на “Никми” в съседство. Средните продажни цени на строителството от този тип в момента са 600-700 евро/кв.м, като в инвестицията е включена и инфраструктурата - обслужващите съоръжения и улиците. Върху терен от 100 дка в кварталите Витоша и Драгалевци пък предстои изграждането на жилищен комплекс от затворен тип, стана ясно през седмицата. Проектът е на фонда „Люиз Чарлз София пропърти“ и предвижда изграждането на около 20 жилищни кооперации с около 1000 апартамента.

Лукс в затворена среда

Оттук нататък жилищното строителство в столицата все повече ще се ориентира към изграждането на комплекси от затворен тип, основно от еднофамилни и редови къщи. Платежоспособността на населението нарас­тва, започва да се оформя средната класа - хората, които предпочитат малко по-спокойния и гарантиран живот, и тази ниша ще е печеливша поне още пет години, очаква Стоил Стоилов, менид­жър в инвестиционното дружество “Интертайм континентал”. По данни на посредниците на пазара в подвитошката яка още има доста свободни терени за строителство, а интересът от страна на инвеститорите покачи значително цените на предлаганите имоти (виж графиката).

Управителят на агенция за недвижими имоти “Виктория инвест” Наско Атанасов очаква, че до 5-6 години (след като приключи основното строителство и се изгради инфраструктурата) сегашните вилни зони Манастирски ливади и Малинова долина ще са едни от атрактивните жилищни квартали. На практика градът се развива спрямо предвижданията на бъдещото градоустройство, но далеч от рехавите параметри на застрояване, предвидени за околоградските територии. Бъдещият план отрежда застрояването в бившите вилни зони да е с плътност от 10% до 30% (поне 2/3 от терена да е озеленен), а максималната височина на строителството да е 8.5 м, но практиката на планиране на парче за нуждите на всеки инвестиционен проект не подминава и тези райони.

До две години ще започне активно строителство и в пустеещия засега квартал Малинова долина (частта в района между Студентски град и околовръстния път на София, заключен между бул. “Черни връх” и бул. “Симеоновско шосе”), а до 7 години това ще е пълноценна част от града, прогнозира Атанасов. При условие че за 95% от терените в границите на София е започнало строителство или вече е предвидено такова, това е единственият район, където огромни площи стоят незастроени, единодушни са брокерите. Според източници от пазара терените в района вече са изкупени с цел препродажба, въпреки че мястото е печално известно. Първият опит за застрояването му беше преди 15 години, когато бяха вдигнати десетина сгради. Повечето от тях така и не бяха въведени в експлоатация, защото общината не намери средства да изгради обслужващите съоръжения и улиците. Нас­ко Атанасов обаче припомня, че ръстът на цените на недвижимите имоти от последните години позволи на предприемачите да включват инфрас­труктурата в стойността на обекта.

Нараства интересът на инвеститорите и към реализацията на проекти за селища от затворен тип около селата Лозен и Панчарево, които до пет години къщо ще се съберат със София, твърдят посредниците на пазара на имоти. Авторите на новото градоустройство обаче са категорични, че те трябва да останат обособени като отделни населени места. По данни от пазара в източните околоградски райони също има доста терени с променено предназначение за жилищно строителство и влязъл в сила план за застрояване, но се очаква активно строителство да започне едва след като се изчерпят възможностите на по-предпочитаните южни територии. Ефект за развитието на източните околоградски територии ще има реализацията на няколко атракционни комплекса около неразработените сега водни площи в района на Панчарево, твърди Орлин Владиков. Другото, което според него ще даде тласък за развитието на града, е реализацията на проекта “Супер Боровец” и възможността София да е домакин на олимпийските игри през 2014 г.

Мненията на посредниците на пазара се различават за бъдещото развитие на Банкя. Част от тях са убедени, че с времето тя все повече ще се приближава към София и ще се оформя като сателитен квартал, а други - че градът ще се развива, но като обособена територия. Климатичните и природни дадености на града сега остават извън погледа на инвеститорите заради липсата на качествена инфраструктура и транспортна връзка с града, но ако този проблем се реши, Банкя ще се обособи като един от елитните сателитни квартали на София по подобие на Бояна, Симеоново и Драгалевци, твърди председателят на НСНИ. На друго мнение е Наско Атанасов, според който Банкя трудно ще бъде свързана със София. По негова преценка в следващите десет години градът ще се развива към кварталите Михайлово и Иваняне. Този процес вече е стартирал с проект за изграждане на затворено селище с луксозни еднофамилни къщи между вилна зона Иваняне и село Иваняне.

Живот на север - засега само по план

За да се избегнат дисбалансът и презастрояването на витошката яка, авторите на столичното градоустройство се опитват да стимулират развитието на северните територии и обособяването на нови жилищни зони под южните склонове на Стара планина. Разчита се, че районът ще се оживи след разширението на северната дъга на околовръстния път, която е част от проекта за магистрала “Тракия”. Покрай трасето ще се развиват търговски обекти, предвидени са територии за изграждане на логистични центрове и складови бази, както и за жилищно сторителство. Заселването на част от софиянци в северната част обаче зависи от изграждането на бързи връзки с центъра на столицата, каквито сега има само в градоустройствената концепция. Освен това развитието на нови жилищни зони във и около сегашните села зависи от това дали и за колко време общината ще изгради инфраструктура. Според посредниците на пазара в момента интерес към реализацията на проекти на север от града почти няма, като един от основните проблеми е досегашното развитие на северния район като промишлен и замърсяването от металургичния комбинат “Кремиковци”. Един от стимулите за развитие и усвояване на нови пространства и за подобряване на градската среда ще е изграждането на два големи парка върху сегашните промишлени територии, които в тази част на града преобладават.

в. Капитал – стр. 42

Екстрата „хотел на плажа“ остава в историята
Елена МАРКОВА

Законни и незаконни вили и хотели в защитени територии и дюни. Изсичане на гори и урбанизиране на ниви и плажове. Режим на тока и водата в пиковия туристически сезон. Опасност от инфекции и зарази дори в скъпите хотели. Това са само част от мотивите към законопроекта за устройство на черноморското крайбрежие, одобрен от правителството преди седмица. Той затяга режима за издаване на разрешения и въвежда ограничения за строителството върху това, което е останало от плажната ивица и земите зад нея. С тях малките морски общини получават шанса да предложат онзи висококатегориен ваканционен продукт, който все по-малко туристи откриват в мегакомплексите Слънчев бряг и Златни пясъци. След като повече от десет години държавата не успя да ограничи строителството по Черноморието, въпросът отдавна не е дали има нужда от специален закон за устройство на крайбрежието, а дали изобщо ще може да се спаси досега незастроеното. “Урбанизацията на големите курорти е факт, за тях вече нищо не може да се направи, но оттук нататък по брега няма да се строят 12-етажни хотели”, обеща министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов след приемането на проектозакона. Преди да бъде внесен в правителството, законопроектът беше обсъден в парламентарната комисия за местно самоуправление и регионално развитие, но министър Гагаузов не скри, че очаква при обсъждането на нормативния акт в пленарната зала да се чуят много лобистки мнения срещу намаляването на строителството в апетитните територии. След 12-годишна подготовка и в значително смекчен вариант обаче този път законът за Черноморието може и да види бял свят.

Пазарът - между прекупвачите и възможностите

Едни от най-активните противници на въвеждането на ограниченията за строителство зад плажа са собствениците на имоти на първа линия, които се опасяват, че възможността за по-малко застрояване ще свали драстично цените на имотите им. Председателят на Камарата на архитектите в България арх. Петко Йовчев очаква те да атакуват нормативния акт в Конституционния съд с мотива, че държавата не може да третира отделните имоти по различен начин (по конституция правото на собственост е равнопоставено). Според него, за да не се търсят нови начини за заобикаляне на правилата за наши и ваши, държавата трябва да изкупи всички терени в зона А, както и да изработи обща устройствена схема на крайбрежието. Лидия Станкова от регионалното министерство обаче е категорична, че собствениците на терени на първа линия няма да загубят от новия режим, защото намаляването на възможностите за плътно застрояване на парцелите ще позволи изграждането на по-луксозни обекти. На това мнение е и кметът на Поморие Петър Златанов, според когото ограниченията не са толкова драстични, и онези, които са купили терени с цел препродажба, могат да бъдат спокойни, че те ще бъдат търсени и занапред.

Представителите на агенциите за недвижими имоти пък са скептични, че, въведени на този етап, новите правила за строителството ще окажат някакво влияние върху цените на най-атрактивните терени в следващите две години. Пазарът се определя от търсенето и предлагането и спад на цените може да дойде по-скоро от презастрояването, отколкото от въвеждането на бъдещи ограничения в строителството, коментира Ясен Братоев от агенция „Вива БГ пропъртис“. Той посочи, че в момента започва изграждането на поне един хотел на първа линия в Равда, а издадените строителни разрешения само от община Несебър са толкова, че поне в следващите две години картината там едва ли ще се промени.

Малките курорти се пазят от грешки

Някои от по-малките морски общини обаче вече са проучили опита на Кипър, Гърция и Испания, решили са какъв туризъм искат да развиват и сами са определили ограниченията за строителство. Първата и единствена засега община с устройствен план, съобразен с новите изисквания, е Приморско. Той е приет от общинския съвет седмица преди правителството да одобри законопроекта, и е първият устройствен документ на морската община, която съществува от 1997 г. Кметът Димитър Димитров е категоричен, че ограничителните режими за строителство няма да са спирачка пред инвестиционната активност, а за предлагане на туристически услуги от по-висока категория. Общинската администрация вече е определила две зони за изграждане на голф игрища зад Приморско и до къмпинг „Веселие“ и вилно селище до бившата резиденция „Перла“, което според посредниците на пазара вече е предпоставка за повишаване на интереса към имотите в района. В момента се съгласува и новата устройствена схема на Поморие, която също ще бъде съобразена с новите параметри, каза кметът Петър Златанов. И тук още преди гласуването на проектозакона местната власт предвидила ограничения за строителство само върху една трета от терените непосредствено зад плажа.

Какви ще са ограниченията

Няколко пъти преработван след възраженията на кметове, инвеститори и собственици на имоти зад плажа, нормативният акт все пак въвежда някои ограничения. В него са определени две зони с особен статут. В първата линия на 100 м навътре от плажа (или на 50 м, ако той е скалист), определена на като зона А, ще може да се строят сгради до 7.5 м (не повече от 3 етажа), като най-малко 70% от терена трябва да бъде озеленен. Имотите на 2 км навътре - в зона Б, ще се застрояват до 30%, разрешената височина е до 15 м. Въвежда се и обща забрана за извършване на строителство във всички морски курорти и селища от 1 май до 15 октомври, а глобата за нарушението й е от 5 хил. до 10 хил. лв.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството разчитат да спрат практиката на преотреждане на гори и земеделски земи за нови строежи, като затегнат още режима за приемането на нови устройствени планове в морските общини. Те ще се одобряват от националния експертен съвет по устройство на територията и ще имат срок на действие шест години, в който няма да може да бъдат променяни. Изграждането на нови хотели, заведения и къщи ще става само ако е осигурена необходимата инфраструктура. Средства за подготовката на новите схеми ще се търсят от Световната банка в рамките на следващия заем за подобряване на общинската и пътната инфраструктура, който министерството в момента договаря. Границите на двете зони със специфичен режим ще се нанесат в действащите кадаст­рални карти и планове, за да може ограниченията да заработят веднага след гласуването на закона.

“Освен че е изключително закъснял, нормативният акт прави опит за решаване на проблемите само за част от територията. В него трябваше да се уреди режимът за застрояване не само по крайбрежието, но и в планините, реките и водоемите”, коментира арх. Петко Йовчев. Той очаква при обсъжданията на комисии и в пленарна зала правилата да бъдат смекчени още, което напълно ще обезсмисли приемането на нормативния акт. Схемата, която се предлага, не е по-различна от предвидените ограничения в сегашното законодателство, така че отново ще има опити те да бъдат заобикаляни, твърди архитектът.

в. Капитал – стр. 43

Арх. Иван Несторов пое столичната дирекция “Архитектура и градоустройство”
Той беше и.д. главен архитект на София, а преди това - директор на дирекция “Контрол по строителството” в направление “Архитектура и градоустройство”. Кметът Борисов прие оставката на досегашния директор на дирекция “Архитектура и градоустройство” арх. Георги Бачев.

в. Капитал – Кариери – стр. 3




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница