Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Вадим Зеланд - Транссърфинг
| ВЗИРАНЕ В ОГЛЕДАЛОТО
Безсъзнанието в действителност не е безсъзнание. По-скоро, то е по-малко съзнателно. Затова разликата между съзнанието и безсъзнанието е разлика само на степени. Те не са противоположни полюси; те са свързани. Заради нашата невярна логическа система, разделяме всичко на противоположни моменти. Логиката казва: „Или да, или не, или светлина, или тъмнина." Според логиката по средата не съществува нищо. Но животът не е нито бял, нито черен. По-скоро, той е великият простор на сивото. Когато казвам „съзнателно" и „безсъзнателно", нямам предвид, че двете са противоположни едно на друго. За Фройд, съзнанието е съзнание и безсъзнанието е безсъзнание - това е разликата между черното и бялото, между „да" и „не", между живота и смъртта - но когато казвам „безсъзнание", имам предвид „по-малко съзнание"; когато казвам „съзнание", имам предвид „по-малко безсъзнание". Те се преливат едно в друго. Как можем да се изправим срещу безсъзнанието? За Фройд такава среща е невъзможна. Ако попиташ Фройд как да се срещнеш с безсъзнанието, той ще ти каже: „Това са глупости; не можеш да го срещнеш. А ако го срещнеш, това е съзнание, защото срещата е феномен на съзнанието." Но ако попиташ мене, как да се срещнеш с безсъзнанието, ще ти кажа: „Съществуват начини да се срещнеш с него." За мене, първото нещо, което трябва да се отбележи е, че безсъзнанието означава просто „по-малко съзнание". Затова ако развиеш повече съзнание, можеш да го срещнеш. Второ, съзнателното и безсъзнателното не са с фиксирани граници. Те се променят във всеки момент - също като зеницата на окото ти. Ако има повече светлина, зеницата се свива; ако има по-малко светлина, зеницата се разширява. Тя е в непрекъснато равновесие със светлината отвън. По същия начин твоето съзнание се изменя във всеки момент. В действителност, да разбереш феномена на съзнанието чрез аналогията с окото, е много важно, защото съзнанието е вътрешното око, окото на душата. Затова, също като окото, твоето съзнание непрекъснато се разширява и свива. Например, ако си ядосан ставаш по-безсъзнателен. Безсъзнанието се е разширило и само една малка част от тебе остава съзнателна. Понякога дори и тази част липсва и ти си станал изцяло безсъзнателен. От друга страна, при някой внезапен инцидент - ако си на пътя и внезапно разбереш, че ще стане катастрофа, че си на прага на смъртта - ставаш напълно съзнателен и безсъзнанието отсъства изцяло. Внезапно целият ум е съзнателен. Тази промяна се извършва непрекъснато. Когато казвам съзнателно и безсъзнателно, нямам предвид, че съществуват някакви фиксирани граници между тях. Няма такива граници. Този феномен варира. Зависи от тебе, дали си в по-малка степен съзнателен или в по-голяма степен съзнателен. Можеш да създадеш съзнание: можеш да тренираш и дисциплинираш себе си за повече съзнание или за по-малко съзнание. Ако тренираш себе си за по-малко съзнание, никога няма да можеш да се срещнеш с безсъзнателното. В действителност, ще станеш неспособен да го срещнеш. Когато някой взема дрога или опияти, той тренира ума си да бъде тотално безсъзнателен. Когато спиш или си хипнотизирай, или сам хипнотизираш себе си, губиш своето съзнание. Съществуват много начини и много от начините, които са известни като религиозни практики, ти помагат да си по-малко съзнателен. Всяко нещо, което създава досада, създава безсъзнание. Има много методи, които могат да ти помогнат да се срещнеш с безсъзнателното. Ще ти предложа едно просто упражнение, което ще ти помогне да се срещнеш с него. През нощта, преди да си легнеш, затвори вратата на стаята и застани пред голямо огледало. Стаята трябва да е абсолютно тъмна. След това постави малки свещи отстрани на огледалото по такъв начин, че пламъкът да не се отразява директно в огледалото. В огледалото трябва да се отразява само лицето ти, а не пламъка. Взирай се без прекъсване в очите си в огледалото. Не мигай. Това упражнение продължава четиридесет минути и след два три дена ще можеш да се взираш, без да мигаш през всичките четиридесет минути. Ако се появят сълзи, остави ги да текат. Но, въпреки това, недей да мигаш и продължавай да се взираш в очите си. След два или три дена ще забележиш едно много странно явление: лицето ти ще започне да приема нови форми. Може дори да се изплашиш. Лицето в огледалото ще започне да се променя. Понякога там ще се появи съвсем различно лице - лице, което не познаваш като свое. Но всички лица, които се появят, принадлежат на тебе. Започнал е да експлодира подсъзнателния ум. Тези лица, тези маски, са твои. Някой път дори можеш да видиш лице, което е било твое в миналия ти живот. След една седмица на непрекъсната практика - взиране в продължение на четиридесет минути всяка нощ - твоето лице непрекъснато ще се променя. Много лица ще се появяват и изчезват. След три седмици, няма да можеш да си спомниш кое е твоето лице. Няма да можеш да си спомниш своето лице, защото си наблюдавал толкова различни лица да идват и да си заминават. Ако продължиш, тогава един ден - след три седмици или горе-долу толкова - ще се случи най-странното нещо: внезапно в огледалото няма да има лице! Огледалото ще бъде празно! Ще се взираш в пустотата; там изобщо няма да има лице. Това е моментът! Затвори очи и се срещни с безсъзнателното. Когато в огледалото няма лице, просто затвори очи. Това е най-важният момент. Затвори очи, погледни навътре и ще се срещнеш с безсъзнателното. Ще бъдеш разголен, напълно разголен - такъв, какъвто си. Всички заблуди ще отпаднат. Това е твоята реалност, но обществото е създало толкова много пластове, за да не можеш да я осъзнаеш. А след като познаеш себе си в своята разголеност, в тоталната си разголеност, ще започнеш да бъдеш друг човек. След това не можеш да заблуждаваш себе си. Сега знаеш, какво представляваш. Докато не разбереш какво представляваш, никога не можеш да бъдеш трансформиран. Само тази разголена реалност може да бъде трансформирана. И в действителност, просто волята да я трансформираш, ще повлияе върху трансформацията. Такъв, какъвто си, не можеш да трансформираш себе си. Можеш да смениш едно неистинско лице с друго неистинско лице - крадецът може да се превърне в монах, престъпникът може да се превърне в светец - но това не са истински трансформации. Трансформацията означава да се превърнеш в това, което в действителност си. В момента, в който срещнеш безсъзнателното, в който се изправиш срещу безсъзнателното, ти си лице в лице със своята реалност, със своето истинско същество. Неистинското обществено същество отсъства. Името ти липсва; твоята форма отсъства; лицето ти отсъства. Останала е само разголената реалност на твоята природа и при тази разголена реалност е възможна трансформацията. Техниката на взиране в огледалото е много мощен метод - много мощен - за да познаеш собствената си пропаст и да познаеш собствената си разголена реалност. И след като си я познал, се превръщаш в неин господар. ТРАТАКА Когато практикуваш тратака, трябва, да се взираш непрекъснато, без да мигаш, в продължение/на тридесет до четиридесет минути.6 Цялото ти съзнание трябва да отиде в очите. Трябва да се превърнеш в очите. Забрави всичко; забрави останалата част от тялото си. Просто бъди очите и се взирай непрекъснато, без да мигаш. Когато цялото ти съзнание е центрирано в очите, ще достигнеш върха на напрежението, върховната точка на напрежение. Очите ти са най-деликатната част от тебе. Затова те могат да станат по-напрегнати от всяка друга част. Когато има напрежение в очите, целият ум ще се изпълни с напрежение. Очите са врати към ума. Когато се превърнеш в очи и очите достигнат върха на напрежението, умът, също така, достига до върха на напрежението. Когато паднеш от тази кулминационна точка, падаш без усилие в пропастта на релаксацията. Тратака създава възможно най-напрегнатия връх в съзнанието. От този връх противоположното ще настъпи спонтанно, релаксацията ще настъпи спонтанно. Когато правиш тратака, мисленето ще спре автоматично. Постепенно съзнанието ще става все по-центрирано в очите. Ти просто ще осъзнаваш; няма да има мислене. Очите не могат да мислят. Когато цялото съзнание се центрира в очите, в ума не е останала енергия за мислене. Не съществува ум - остават единствено очите - затова няма и мислене. Моментите, в които очите ти искат да мигнат, са моментите, в които трябва да си нащрек. Умът се опитва да си върне енергията обратно, за да мисли; опитва се да отклони съзнанието от очите и да го върне към ума. Затова непрекъснато взиране, неподвижното взиране, е необходимо. Дори едно единствено движение на очите ще даде енергия на ума, затова изобщо не движи очите. Твоето взиране трябва да остане абсолютно неподвижно. Когато се взираш, без да движиш очите си, умът също става неподвижен. Умът се движи с очите. Очите са вратите: врати, които принадлежат на вътрешния ум и освен това на външния свят. Ако очите са абсолютно неподвижни, умът спира. Не може да се движи. Тази техника започва от очите, защото да се започне от ума е трудно. По-трудно е да се контролира ума, очите, обаче, са нещо външно; можеш да ги контролираш. Затова задръж взирането абсолютно неподвижно, взирайки се, без да мигаш. Когато очите са спокойни и умът ти ще стане спокоен. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|