Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Вадим Зеланд - Транссърфинг
| ДА УМРЕШ СЪЗНАТЕЛНО
Медитацията означава предаване, тотално отпускане. Колкото по-скоро някой предаде себе си, той намира себе си в ръцете на божественото. Ако се привържем към себе си, не можем да се превърнем в едно с всемогъщото. Когато вълните изчезнат, те се превръщат в самия океан. Нека направим няколко опита, за да разберем, какво се разбира под медитация... Седни така, че никой да не те докосва. Затвори бавно очи, и дръж тялото разхлабено. Релаксирай напълно, така че да няма никаква болка, напрежение в тялото. След това си представи една река, която тече много бързо, с огромна сила и шум, между две планини. Гледай я и се гмурни в нея... но не плувай. Нека тялото се носи по течението без никакво движение. Сега се движиш с реката - просто се носиш. Няма къде да отиваш, никакво крайно предназначение, затова въпросът за плуването не стои пред тебе. Чувствай се като сухо листо, което се носи по течението без усилия. Почувствай го ясно, така че да разбереш какво се има предвид под „предаване", под „тотално отпускане". Ако си разбрал как да се носиш с течението, след това разбери как да умреш и как да изчезнеш напълно. Дръж очите си затворени, нека тялото бъде разхлабено и напълно релаксирано. Наблюдавай огъня на погребална клада. Има струпа-ни дърва, които са запалени и пламъците на кладата достигат до небето. И запомни още нещо: не просто наблюдаваш горящата клада, ти се намираш върху нея. Всички твои роднини и приятели стоят около нея. Хубаво е да преживееш този момент на смъртта съзнателно, защото рано или късно, един ден той със сигурност ще настъпи. С издигащите се до небесата пламъци, чувствай, че тялото ти гори. За кратко време докато пламъците изгаснат от само себе си. Хората ще се разотидат и гробищата отново ще опустеят и утихнат. Почувствай го и ще забележиш, че всичко е утихнало и не е останало нищо, освен пепел. Ти си изчезнал напълно. Помни това преживяване, когато изчезваш напълно, защото медитацията също е вид смърт. Сега дръж очите си затворени и релаксирай напълно. Недей да правиш нищо. Не е необходимо да правиш нищо: преди тебе, нещата бяха такива, каквито са, ще бъдат такива и след като умреш. Сега почувствай, че каквото и да се случва, се случва! Почувствай неговата „непосредственост" (такова, каквото е). То е такова: може да стане само по този начин; не е възможен друг начин. Защо тогава се съпротивляваш? Под „непосредственост" се означава „не съпротива". Няма очакване, че нещо ще бъде друго, а не такова, каквото е. Тревата е зелена, небето е синьо, вълните на океана бучат... птиците пеят, враните грачат... от твоя страна няма съпротива, защото животът е такъв. В един момент ще настъпи трансформацията! Това, което изглеждаше не наред, сега ти се струва симпатично. Ти не си против нищо; щастлив си с всичко такова, каквото е. Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да се носиш по течението, а не да плуваш, в океана на съществуването. За този, който е готов да се носи по течението, самата река го отнася до океана. Ако не се съпротивляваме, самият живот ни отнася до божественото. Второ, трябва по-скоро да разтвориш себе си, отколкото да запазиш себе си, от смъртта. Това, което искаме да залазим, със сигурност ще умре, а това, което ще остане тук вечно, ще си остане и без нашите усилия. Този, който е готов да умре, е способен да отвори вратите си, да посрещне божественото, но ако държиш вратите си затворени - заради страха от смъртта - правиш го с цената на отхвърлянето на божественото. Медитацията означава да умреш! Последното нещо, което трябваше да изпиташ е „непосредствеността" (нещата такива, каквито са). Единствено приемането и на двете - цветята и тръните - може да ти донесе покой. Покоят, след всичко, е плодът на тоталното приемане, покоят ще дойде само при този, който е готов да приеме дори отсъствието на покой. И така, затвори очи, нека тялото е разхлабено, и се почувствай така, като че ли в тялото няма живот. Почувствай се, като че ли тялото е релаксирано. Продължавай да се чувстваш така и след известно време ще разбереш, че не ти си господарят на тялото. Всяка клетка, всеки нерв от тялото ще се почувстват релаксирани - като че ли тялото не съществува. Остави тялото само, като че ли се носи по течението на реката. Нека реката на живота те отнесе натам, накъдето отива к се носи върху нея като сухо листо. Сега почувствай, че дишането ти постепенно утихва, успокоява се. С успокояването на дишането ще усетиш, че си се разтворил. Ще се почувстваш, все едно си върху погребална клада и си бил напълно изгорен. Не е останала дори и пепел. Сега почувствай песента на птиците, слънчевите лъчи вълните на океана и просто бъди техен свидетел - възприемчив и освен това осъзнат, наблюдателен. Тялото е релаксирано, дишането е спокойно, а ти си в „непосредствеността". Ти си само един свидетел на всичко това. Постепенно ще почувстваш трансформацията вътре в себе си и след това внезапно нещо вътре ще утихне. Умът е станал тих и празен. Почувствай това: бъди негов свидетел и го преживей. Реката е отнесла надалеч носещото се по течението тяло, кладата го е изгорила, а ти си бил свидетел на това. В това нищо, влиза блаженството, което наричаме божественост. Дишай бавно два или три пъти сега и с всеки дъх ще се чувстваш освежен, спокоен,... и блажено щастлив. Сега отвори очите си бавно и излез от медитацията. Опитай се да правиш този експеримент нощем, преди да си легнеш и веднага след това отиди да спиш. Постепенно, сънят ти ще се превърне в медитация. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|