Мегвигрв Джордж М. Джордж
Изтегляне 5.2 Mb.
|
Пак взимам каталога. Дали да пробвам с “Терминатора”. Скучно е. “Арената на смъртта” — там могат като нищо да ми оскубят перушината. “МОТОРНИ БАНДИТИ” попада изведнъж пред очите ми. Бързо, преди да съм се разколебал набирам кода и... Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Възседнал огромен ревящ мотоциклет се нося по широка разнебитена улица. Порутени постройки прелитат за миг край мен. Приведен над кормилото зорко следя летящата срещу мен машина. Играта е проста, но смъртоносна. Трябва на пълен ход да поваля противника си. Който падне — загива, който остане — печели “наградата”. Май пак попаднах в разгара на събитията, но тая игра я знам. Хладнокръвно изчаквам рокерът да достигне до мен, леко мръдвам кормилото и той профучава отстрани. В последния момент протягам крак и ритам задницата на мотоциклета му. Оня веднага започва да криволичи и се забива в една стена.
С удоволствие приемам поздравленията и с не чак такова удоволствие научавам, че наградата ми е “Смела изява върху ринга на гръмотевиците”. Отвеждат ме в някакъв вмирисан на пот и тютюн хангар. По средата е издигнат обикновен боксов ринг. Три мазни типчета набързо ми обясняват правилата и вземат номера на банковата ми сметка. “Аха, май попаднах на нещо” — мисля си. Качвам се на ринга. Свалям тежкото кожено яке и съм възнаграден с бурни овации. Събличам и фланелката, още по-силни ръкопляскания и викове. Демонстрирам впечатляващи мускули и изтръгвам възторжени крясъци от десетките рокерки, плътно наобиколили ринга. Подхвърлям якето си на зашеметяваща чернокоса красавица и съм възнаграден с ослепителна усмивка. Виковете и свиркането се усилват. На отсрещния ъгъл се появява внушителен тип с още по-внушително шкембе и широки кожени гривни на ръцете. Гривните са обсипани с остри шипове. Подобни, но по-къси и по- масивни шипове има по колана му. “Бре, дявол да го вземе, напразно се съблякох” — тюхкам се. Оглеждам се за якето. Чернокосата най-спокойно пребърква джобовете му. Виждам как портмонето ми с парите и служебната карта преминава от моя джоб в нейния.
А не трябваше да го правя. Дебелака се пресяга и с удар по гърдите ме поваля на пода. Тълпата диво реве. Изправям се и помирително протягам ръце.
Оня с готовност се съгласява. Улавя протегнатата ми ръка, дръпва ме силно и коляното му се забива на едно много болезнено място. Присъединявам воя си към общите крясъци. Само дето при мен не е от възторг. Юмрук в тила и ето ме отново проснат по очи. Светът започва заплашително да се накланя и притъмнява. Правя последно усилие да се надигна. Успявам. Точно колкото да посрещна с лицето си тежкия му, подкован ботуш.АГЕНЦИЯ ЗА ОХРАНА НА ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ! — чувам някъде отдалеч. Този мач е... Край! Тъмнината ме залива и обгръща с плътно наметало. Събуждам се от нещо студено и мокро, плъзнало във врата ми. Отварям очи. Хангарът е празен. Две дрипави хлапета ме поливат с чаша мръсна вода и напрегнато следят движенията ми.
Умни хлапета! Разбира се, че трябва да си ида вкъщи и да... Опа-а-а! Май няма да стане. Нали “мацето” ми отмъкна картата. Разчитах на нея и съвсем забравих кода за изход.
Изпивам подадената чаша и се задавям от противния вкус.
Малкият ме поглежда гузно, суети се известно време и измъква отнякъде една мърлява дрипа. Стисвам го за гушата и той веднага си признава, че вече е продал хубавото ми якенце. Е, няма как, обличам дрипата и с клатушкане се отправям към изхода. Хлапетата мълчаливо ме следват. Отварям вратата. Ярката слънчева светлина се забива в очите ми и спира като огнено кълбо точно в многострадалния ми тил.
Зашеметяваща руса красавица, стегната в изящно прилепнал панталон и миниатюрна блузка, облегнагра небрежно на ослепително блестяща машина, подигравателно ме следи с поглед. “Само .кат те зърна ставам поет, скъпа” — пропявам и тръгвам към нея. “Възсядаме моторчетата и към залеза летим...” — едва сега забелязвам, че освен нейния, никакъв друг мотоциклет не задръства околността.
Че кога го чу, ма! Аз самият току-що го разбрах! Ти к’8о общо имаш с тая работа? Отде знаеш к’во търся?Всеки с методите си! Искаш ли помощ... или да заминавам! — Ръката й помръдва леко, моторът изревава и ме обвива в синкав дим.
Мотоциклетът с трясък прекосява порутения град и излиза на една безкрайна магистрала, пресичаща изгорено от слънцето поле. До вечерта отношенията ни с Мики Светкавицата, така се нарича русата, стават повече от приятелски. Правим скромния си лагер под звездите, пред малък огън от сухи кактуси. Мики обляга глава на рамото ми, аз заравям пръсти в косите й и.. Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Отново съм в удобното игрално кресло, а на екрана пред мен се мъдри физиономията на новия ми шеф.
Екранът угасва. Ядосан хвърлям служебната карта, леко учуден от факта, че тя отново е у мен. “За днес ми стига” — решавам. На другата сутрин, бодър, отпочинал и зареден догоре с кафе и понички, се настанявам пред компютъра. Смятам да подходя научно към въпроса. Набирам предварително избрания код и... Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Намирам се на палубата на древен ветроход. Около мен се вихри някаква схватка. В ръцете си виждам тежка абордажна сабя и голям пистолет. Някакъв тип със смешна червена униформа се е засилил срещу мен, насочил дълъг шик право в корема ми. ‘^Пиратска история, ясно. Такива най ги обичам!”
Разбира се, пиратите превземат кораба и без моето участие. Смъквам се сред тях, гледам как изнасят и трупат камари със скъпоценности. Карат се помежду си, пият и се веселят и... никой от тях не ме забелязва. Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. С въздишка оставям картата. Познати са ми подобни ситуации. Има игри, които наказват пасивните участници с изключване от главното действие. Набирам нов код. Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Появявам се на гърба на бясно препускаща камила. Около мене прах, крясъци и изстрели. Оглеждам се. Нещо здравата ме тупва по главата. Политам назад и... “КРАЙ НА ИГРАТА! ОПИТАЙТЕ ПАК!” проблясва за миг някакъв надпис. Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Разярен посягам към клавишите. Екранът обаче остава тъмен. Опитвам се с няколко тупаника да съживя компютъра. Никакъв ефект. Набирам кода на АГЕНЦИЯТА. Плешивата началническа глава моментално цъфва на екрана.
Което си е така, така е! Не мога да си кривя душата. Смирено изслушвам поредното конско и разтварям така наречените “Инструкции за неограничен достъп до игрите на мрежата”. Какви ти инструкции, то цяла енциклопедия! Поне веднага разбирам защо все попадах по средата на игрите. Имало някакви кодове за първоначално установяване, ама кой да ти знае. Прелиствам набързо “Инструкциите” и ги захвърлям в ъгъла на стаята. Аз и без това трудно чета, докато привърша с тези глупости направо ще побелея. Избирам си “МЕЧЪТ НА ЗОРАТА”, игра, която винаги ме е привличала, но която никога не е била за моя джоб. Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Намирам се в средновековен Китай. Аз съм най-добрият ученик в школата на Учителя Мрън Пън и сега е церемонията, която ще ме направи майстор боец и негов наследник. Десетки ученици и гости на школата са се подредили в две стройни редици. Аз бавно преминавам между тях и коленича пред Учителя. Старият Мрън Пън дръпва една дълга реч, колко велик съм бил, колко велик Учител бил той, че открил такъв велик ученик без да се подведе по малоумния му вид, колко се гордеел с мене и така нататък, и така нататък и още два пъти по толкова. Като че сам не го знам. Направо приспа всички, Е, няма как, принуден съм да търпя. Най-после Учителят преграква и решава да млъкне. Подава ми един дебел пакет и изпитателно ме гледа. Седя на земята, държа пакета и се зверя срещу него. “Брей да му се не види! Сега пък какво иска? Май трябваше да слушам к’во разправя” — мисля си и се потя от неудобство.
Ама и аз съм един! Изправям се и тържествено развивам пакета. Появява се дълъг, блестящ меч ЦЯН, с червен пискюл на дръжката. Мечът на Зората — прекрасното, непобедимо оръжие. И доколкото разбирам сега е мой! На следващия ден напускам родния си град и поемам към Каофън, Градът на Златната река. Ще участвам в големия имперски турнир и кой знае, може най-после да пипна някой от “компютърните мафиоти”. Ето го и денят на турнира. Това им е хубавото на игрите, не губиш време за празно размотаване. Записвам се естествено в “Турнира на майсторите”. Ако ще има да става нещо, там ще е! Оглеждам противниците си. Един от друг по-известни и велики майстори. То не бяха Мечове на седемте звезди, то не бяха Сини дракони и Гръмотевични мечове. Само Златните тигри са поне десет парчета. Преди схватката някакъв тип ме дръпва настрани и ми натиква в ръцете “договор за доброволен залог”. Сумата е фантастична, но не ми пука! И да загубя, Агенцията ще плаща. Първият ми противник е типичен майстор от вътрешните школи. Движенията му са измамно меки и плавни, но мен не може да ме измами. Все пак битката нещо зацикля. Уж бях много добър, а не мога и не мога да пробия защитата му. Накрая все пак надделявам, избивам оръжието му, стисвам го за гушата и го повалям на земята.
Пленникът ми поема няколко свистящи глътки въздух, опулва се насреща ми и се опитва да каже нещо. Нищо не му се разбира. Бая здраво трябва да съм го стискал. Оня се отказва да говори, махва с ръка и... измъква служебна карта подобна на моята.
Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. Опитвам още няколко пъти и все тая. Или се провалям, или улавям някой служител на агенцията или просто нищо не се случва. Пълна скръб. Накрая наистина ми писна. Взимам злополучната карта и непоканен се появявам в главната квартира на Агенцията. Разхвърлям някакви упорити секретарки и нахлувам направо в кабинета на шефа. Там се оказва претъпкано с важни клечки. Като не върви не върви! Така и така съм тук, поне ще си подам оставката с гръм и трясък. Но и това не става. Началството ми мята кръвнишки поглед, опулва се насреща ми... и се разтапя в любезна усмивка. Че като се почна една! То бяха едни хвалби, то бяха едни речи и тържествени ръкостискания. Мрън Пън ряпа да яде! Гледай ти какво излезе. Докато аз съм се подвизавал в мрежата, броят на престъпленията спаднал с цели 90 процента. Бил се проявил някакъв “принцип на Муни за сложните системи”, били се задействали “страничните ефекти на моралния принцип” и още какви ли не глупости. Да се чудиш как такива учени хора, истински “стълбове на обществото”, могат да издрънкат толкова много дивотии за толкова кратко време. Предложиха ми да поема “Охраната на виртуалната реалност”. За да не уволняват бившия шеф точно преди пенсионирането му, създадоха нова служба — “ВИРТУАЛНА ПОЛИЦИЯ”, с един-единствен подчинен, вашия предан слуга, Бъни Смит. Приех! И още как. Сега по цял ден се мотая из мрежата. Играя колкото си искам и дори ми плащат за това. Обаче престъпленията наистина престанаха. Почти. И как иначе! Нали самия аз обирах ахмаците! Голям майтап беше когато шефа ме нае да гоня сам себе си. Ама добре ги изиграх. А тогава направо реших, че са ме разкрили! И сега от време на време прецаквам по някой зяпльо, но само колкото да поддържам интереса към службата. И да издействам още субсидии, разбира се. Най-важното е, че не се смятам за измамник. Нали парите ми трябваха, за да играя! Естествено рано или късно, ония ще схванат номера, но дотогава има много време. А сега... Мрак. Ярка светлина. Неприятно завъртане. И НОВАТА ИГРА ЗАПОЧВА! Очаквайте МЕГАИГРАТА на Джордж М. Джордж
някопко опоякввния от явторя Уважаеми играещи, Започвам с модерните напоследък “няколко думи... ”, които ще използвам, за да изплача мъката си от “зациклянето” на цикличните бойни схеми. Малко след като играта “Командос ” излезе на пазара се получи първата вълна от писма, в които непрекъснато се жалвате, че съм ви направил сложна игра със страшно заплетени изчислителни схеми. Признавам си, домъчня ми много. Реших да се поправя и да стана “добър ” писател на игри. Бях намислил да НЕ ВКЛЮЧВАМ НИКАКВИ ТОЧКИ И СМЕТКИ в книжките си, докато сами не помолите за това. Преработих изцяло схемите на стратегическата микроигра. Точно когато привърших с първата “Виртуална полиция” и... опа-а хайде нови претенции. Пристигна втората вълна от писма, в които подскачате от радост, че съм би направил сложна игра със заплетени изчислителни схеми. Направо се шашнах! Имам чувството, че сте се наговорили, за да проверите как ще реагирам! УК636НИЯ към игрятя вя( да< мо koi ко на| ОП" тс вн 1711 ог| на фи ко( kpi ри, иЛ1 пр па< ра: не ка ят тЕ НА U3I тс ри на Об ре тг га ра на тг Изтегляне 5.2 Mb. Сподели с приятели:
|
