Мегвигрв Джордж М. Джордж
Изтегляне 5.2 Mb.
|
Вземи си го, крадецо! Момъкът замахнал с все сили, но дори Кейнуин не можел да нарани Сянката. Могъщият му противник си играел с Торн, както котката с мишката и накрая с един замах го блъснал в стената зад него. Зашеметен, Торн изпуснал меча си и едва сега си спомнил защо стиска в юмрук лявата си ръка. Когато Господарят на Кладенеца го доближил, той разтворил длан и целият хладен блясък на бисерната сълза, задържан до този миг, се излял наведнъж. Сянката надала неистов вой и изгубила тялото си, сякаш ярката светлина разнищвала самата тъкан на съществуването й, а накрая изчезнала напълно. Когато Торн се свестил, от сълзата нямало и следа и празната тронна зала се осветявала единствено от мекото сияние на Светлика. Той протегнал ръка и го взел, а сетне се обърнал и бавно тръгнал към изхода на Кладенеца. Древният блясък на Елиор светел в ръката му, но в душата му било черно като в душата на крадец. ... Последните думи на Кирил сякаш се разтвориха в последвалата ги тишина и измина почти половин минута, преди четиримата му слушатели да осъзнаят, че е свършил с разказа си.
Старият бард със снежнобяла коса бавно поклати главата си и замислено докосна сребърната верига, която носеше на шията си. С мъка откъсна очи от огъня и когато ги вдигна към тях, погледът му изуми останалите:
Петимата майстори на словото отново се спогледаха. Светликът на Елиор, изтръгнат от прегръдките на отвъдния мрак от един древен герой, спокойно отблъскваше със светлината си неназовимите опасности на последната нощ над света.
Бардовете кимнаха, а светлината на огъня огряваше съсредоточените им лица. ВЪПРОСНИК
а. изобщо не е успял да напусне Кладенеца о. напуснал е Кладенеца и е бил предаден от Нехра в. успял е да се върне в Елион, но го е поразило проклятието на меча му г. върнал е Светлика в Елион и е доживял дълбоки старини д. останал е при Нехра заедно със Светлика
а. Ида б. Бернард в. Нийл г. Гайл
а. отново митологичен герой б. герой — съвременник на бардовете в. някой от самите бардове г. някой от “лошите”, които съшо са търсили Светлика
а. чудовища и свръхестествени същества б. прочути воини в. магьосник г. престъпна организация д. демоничен култ
а. да, повече
в. не 
82 МЕГ вПГРЦПАРАЛЕЛНА СТРАТЕГИЧЕСКА МИНИИГРА АСТРОФАГИ /четвърто ниво/ НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ ОТ АВТОРА Уважаеми играещи, Считам за свое задължение да ви предупредя, че за момента това е най- сложното и до известна степен най- смахнатото ниво на Виртуалната полиция. Не че по-нататък няма да има по-сложни. Имайте предвид, че за първи път ще се сблъскате с игра, при която тези, които са чели предишните части, ще имат предимства пред тези, които не са. Позволявам си този експеримент, защото се оказва, че почти без изключения всички вие имате пълна колекция от всички броеве на списанието. И ако въпреки това мислите, че ще се справите лесно, имайте предвид, че в разказчетата, които ще се публикуват от време на време като приложение към играта, ще има “жизненоважна информация”. Отгоре на всичко няма да ви казвам точно коя. Могат да бъдат отделни, на пръв поглед незначителни случки, имена на герои или... абе, кой знае. Зависи как ще се развие действието. И за десерт една изненада. Любимият ви Върджи Дриймънд прекара министратегическата игра през Мегакошчето, хареса идеята и реши да удари едно рамо на поредицата. Щедро пусна" няколко идеи, подари ми един интересен разказ и обеща да се включи, я с някоя допълнителна игра, я с нещо по-литературно. Така че нищо чудно да ви' шашнем напълно със съвсем нова сюжетна линия и нови герои. В предишния брой ви помолих да решите кое ще ви бъде по-интересно. Преследването на Хари или новата игра “Астрофаги”. Оказа се, че предпочитанията се разделиха поравно. Всъщност писмата за Астрофагите” са само с едно повече, така че принуден съм да ви представя и двата сюжета. Толкова по въпроса! Четете и ще видите! • ВИРТУАЛНИ ШПИОНИ Я гледай! Пак се срещаме! Аз, разбира се, съм същият Бъни Смит, почти шефа на Специалния отдел за Охрана на Виртуалните Връзки. Казвам почти”, защото старото началство уж щяха да го пенсионират, а вместо това ми го стовариха на гърба. Не буквално, разбира се, но му дадоха възможност да ме наблюдава и да контролира “работата” i ми. Оня ти ми старец така се впрегна, че вместо да ме остави на мира, да си получава заплатата и да си гледа кефа, взе, че прие задълженията си на сериозно и оттогава непрекъснато ми “диша във врата". Пазил ме бил! Дрън, дрън! По-скоро следи как харча парите на скъпото му правителство. Както и да е. Мога да се справя с него, ама що трябваше да ми усложняват живота. При последната си намеса началството яко сгафи. Изтегли ме от играта точно преди да пипна един много нахален и както се оказа по-късно, доста опасен тип. Бях го заклещил в “Ураган' на колела” и-почти му бях стъпил на шията, ама не! Шефа взе, че се намеси и прословутият Хари избяга. Отгоре на всичко ми отмъкна служебната карта. Не че това може да ми попреч i кой знае как, но оня е доста печен компютърджия и сто на сто ще си изфабрикува някой фалшификат. Ще си шари приятелчето където иска, ще прави поразии и никой освен мен не може да го засече. Началството хич не хареса идеята да го преследвам “до дупка”. Обяви, не Хари не можел да използва картата, защото щели да го засекат веднага: Започнах да му обяснявам, че това са глупости, но големият шеф, както винаги, ме прекъсна и буквално ме изрита към “космическите боклукчии' Имам предвид играта, която се подвизава с гръмкото име “Астрофаги — гълтачи на звезди един вид. Някакви типове взели да умират според шефа. поради някаква тайнствена престъпна организация, а според мен “изперкали са от прекалено седене под биошлема- То сега всички шлемове ги правят с таймер-прекъсвач, който не позволява да се забравиш. Достатъчно е обаче 83 занесеш нобичкия си шлем в “сервиза”, уж за настройване и там, ако поискаш, едни сръчни момчета ще блокират Всякакви таймери, ограничители и разни други “обезопасяващи” устройства. Но да не се отклонявам. Компетентната намеса на Висшето ръководство буквално ме набута между два огъня. От една страна, началството дебне какво правя. Че са намерили начин да ме следи, разбрах при последната ни Връзка. От друга страна, Хари или както там се казва в действителност оня, положително също ме “бройка”. По тази причина наложи се и аз да прибягна до услугите на “майсторите” от сервиза. Изръсих се с доста солидна сумичка и от черния пазар се сдобих с едни от най-новите биошлемове. Тая измишльотина не може да стъпи на малкото пръстче на “служебния” шлем, но пък с нея никой няма да ме следи. За известно време, разбира се. В “сервиза" поисках да монтират записващо устройство към служебния шлем. Тази джаджа позволява да си записваш и да си преживяваш отново най-интересните моменти от игрите. По едно време бяха доста популярни, после излязоха от мода. Сега само най- големите ахмаци, тези, дето едва-едва успяват да измъкнат по някоя малка победа, ги използват за повишаване на самочувствието. Имаше някакви намерения да се записват “преживяванията” на най-добрите играчи и да ги продават на по- несръчните. Добър бизнес щеше да стане, ама като не върви, не върви. Оказа се, че всеки човек си имал своя индивидуална матрица. По-уникална от отпечатъка на пръстите и засега неподдаваща се на копиране и прехвърляне. Можеш колкото си искаш да гледаш чужди приключения, ама само като на кино. Няма начин да ги “преживееш”. Та ето, че си дойдохме на думата. Оказа се, че тази матрица може да се разчете и проследи независимо от образа, който си е избрал играчът. Център-декодерът засега е голям колкото триетажен блок, но нищо чудно скоро да направят преносим. Смята се, че има само един такъв център-декодер, този на Виртуалната полиция, но аз не вярвам на басни. Всъщност според мен решаването на проблема отнема по-малко време от необходимото за описанието му. Вижте сега. Със служебния шлем и център- декодера, аз засякох и идентифицирах матрицата на Хари. Поръчах си едно малко елементче, което не прави нищо друго, освен да сканира околността за специфични излъчвания и да ги сравнява с данните от матрицата. Това, разбира се, не дава стопроцентова гаранция и не може да ми гарантира разпознаването на гадината, но поне ще знам кога този срещу мен не е Хари. И това ми стига. Веднага, щом “момчетата” от спецсервиза . монтираха приспособленията, нахлупих служебния биошлем и за цяла. нощ се забих в “Астрофагите”. Повечето хора, включително и моя шеф си мислят, че когато играта е в така нареченото “реално време”, колкото часа седиш там, толкова минават и в живота. То си е така, ама не съвсем. Има едни хитри програмки — ускорители. С тях значи, можеш да правиш следното. Да предположим, че си достигнал до някой скучен, но дълъг епизод от играта. Например пътуваш нанякъде. Можеш да си играеш “редовно” или да включиш ускорителя и той прави произволно дълга ‘екстраполация на събитията”. Това последното означава, че програмката “си измисля” какво се е случило и директно те прехвърля в друг ключов момент. Доста е опасно, за героя имам предвид, защото обикновено се натрупват и сумират всички “лоши моменти” на прескочения период. В смисъл, че в края на “скока” си с доста “орязани” точки и в направо гадна ситуация. По тази причина ускорителите почти не се използват. От' наивниците, имам предвид. Ние професионалистите не можем да дишаме без тях. Та такива ми ти работи. За една нощ записах един “тридневен период” от първите нива на ‘боклукчиите” и хайде подир Хари. Най-напред издирих адреса му. Всъщност намери го началството. В такива задачи “службата" няма равен на себе си. Оказа се, че гадното типче се е загнездило в един от най-шикозните квартали в блок с охрана, пропуски и всичките му там екстри. Добре де, каза х84 МЕ| finrpfj f ГТр» *■■■> г »' ако го уплашиш достатъчно. ^ __ Не си играй, малкия! Казвай какъв номерът, че като те стисна за ,ущката... ’ _ Няма никакъв номер. Моторът е зстровн на моята лична характеристична честота. Никой друг иб може да го кара. __ бре да му се не види! Аман от генийчета! И к’во да правя сега?
А сега де. Тоя пък как ме позна. Задавам въпроса веднага и научавам, че напоследък май съм станал доста популярна личност. Имаше преди време един тип Диего, журналист бил, не знам какво си бил, разпитваше насам-натам и май си търсеше боя. Журналист! Веднага му повярвах, ще знаеш! Раздрънках се аз май повечко. Разправих разни врели-некипели и гледай сега, оказа се, че смотанякът наистина бил репортер. Така ме наклепал, че сега щом се появя някъде и ето ви го Бъни Смит — виртуалното ченге. И как ще гледам работата, питам аз! Май трябва побече да си събирам устата. Е, няма как, ще трябва да влача това натрапниче с мен. Поне докато се сдобия със собствен мотор. •— Хайде идвай, изнудвач такъв! — Махвам с ръка и онова диваче скача преливащо от възторг. — И гледай да не ми се мотаеш в краката. Използвам те за такси и толкова. Ясен ли съм?
Машината изревава и светкавично 9ръпва напред. За. “нула време” се понасяме с такава скорост, че направо ме шашна. Обра ми точките! Честно Казано, ми скри топката! у Ей по-полека, бе — крещя аз и л°пвам дивака по главата. — Не съм Ръгнал да се самоубивам! п Страх ли ви е, господине? — Роьиква се оня. — Да намаля тогава! от о сега’ 9е- Еъни Смит го било страх /п високите скорости. То, честно гъпеН°’ ле9ени мравки ми полазиха по g Р°а, ама как да го призная на някакво НаяШно хлапе- Замълчах си и обещах о? °сички компютърни богове, че ако се тъРва здрав и читав, ще направя... м- м-м... ама де да знам, какво. Те да си поискат нещо, пък ще видим'. Докато аз тихо и кротко си треперя и обмислям сделката с боговете, онова типче взело, че се набутало в една от слепите улици на Изоставените квартали. Трясна се в някаква порутена стена и ей ви го Бъни Смит с глава, заровена в куп боклуци, и‘крака, стърчащи във въздуха. Прехапах си езика, преглътнах няколко солени ругатни и се дръпнах назад. Не става! Ръката ми се е заклещила под нещо тежко, не мърда и толкова. Започнах да се извивам като червей и лека-полека се изравям. Чувам, че онова врещи нещо, но сега въобще не ми е до неговите проблеми. То аз един път да се измъкна, ще му дам да разбере. Като агънце ще ми... Тъкмо се бях унесъл в приятни мисли и почти се бях освободил от притисналата ме тежест, над главата ми ревнаха “дракончетата” на малкия. Сега пък какво го прихвана! Свих се, колкото може повече, дръпнах се силно, скъсах ръкава на якето си и най-после се освободих. Реших, че нищо не ми пречи да полежа още малко, докато на онова му мине меракът и спре да полива околността с куршуми. Настаних се удобно и точно в този момент нещо здравата ме прасна по гърба. А-а-а! Да ги нямаме такива! Скочих на крака и... реших, че по- добре щеше да бъде, ако не го бях правил. Отзовах се очи в очи с побесняла тълпа подземници. Мършави, дрипави и побеснели от глад. Моментално към мен се протегнаха десетина мръсни ръце. Грабнах аз една търкаляща се наблизо щанга и се развъртях. Никакъв шанс. Гледай ти каква стана тя. Какво ли не ми се е случвало в тази игра. Били са ме, стреляли са ме и дори веднъж паднах с делтапланер, ама да ме изядат тези гнусници... Никога! Удвоих усилията си, утроих ги и гледам по едно време глутницата постла земята с трупове и взе да се изтегля благоразумно. Отдъхнах си и чак тогава разбрах как така изведнъж станах толкова силен. Малкият използвал момента, свил се под някаква разбита кола и оттам “разказал играта" на подземниците. Я го гледай ти малкия! Печено хлапе излезе! Спаси си. Ще го пипна 8 игрите. Последния път сериозно му разтурих бизнеса и сега, приятелчето ще трябва здравата да се nompyqu преди да си намери ново “топло^’ местенце. Разбира се, започнах отново от “Урагана*. Пришпорих яко ускорителя и ето ме на, изтърсих се направо зад бара на Чопър, насред Изоставения град. Без мотор, без оръжие и почти без пари. Седя си значи аз, разтривам натъртеното си... е-е... сещате се какво и се чудя къде да се дявам.
Иззад ъгъла се появява едно никакво хлапе. Сигурно на не повече от петнадесетина години. Спретнато едно такова. В кожен гащеризон, изпипан в черно и сребърно. Сребрист шлем с огледално предно стъкло и два грамадни кобура на колана. Щурак и половина. Самият принц Коруин Амбърски, само по- дребен и без меч. Моторът му обаче няма грешка. Хиляда пъти съм бил в тази игра и никога не съм мярвал подобен красавец.-
мен.
Леле мале! Играта загрубя! Хвърлящ се на земята и изчаквам трясъкът и свистенето на рикошетите да замлъкнат. Изплювам половин кило пясък и предпазливо повдигам глава. Както и предположих — ахмак и половина Дребосъкът очевидно е изстрелял пълнителите на “дракончетата" си, шашнал се е и сега се опитва едновременно да смени и двата-. Само дето му липсва “трета ръка”. Рипвам чевръсто и го захлупвам в праха. Изритвам по-надалеч опасните оръжия,- После ще се занимавам с тях. Възсядам нахалника, извивам ръката му и тикам картата пред лицето му. Изтегляне 5.2 Mb. Сподели с приятели:
|