Стенописите от трапезарията

Върху източната стена, вдясно от адбидата, са запазени два фрагмента, намиращи се един до друг, но от две различни сцени. Първата не може да бъде индентифицирана – от нея е останала малка част. Другата сцена е Благовещение (илюстрация на първата строфа от цикъла на Богородичния акатист).

Върху трите стени на трапезарията е минавала редицата на правите светци. Единственият фрагмент от пояса със светците в цял ръст е върху северната стена – той представя св. Пахомий и ангела, който му се явява насън. Във византийското изкуство тази композиция става особено популярна след 14. век и е характерна за стенописите в притворите на манастирските църкви и трапезарии. Над св. Пахомий и ангела се вижда част от медальонния фриз сдопоясни изображения на светци, който също е минавал през трите стени на трапезарията. Медальоните се образуват от извивките на изящен растителен орнамент. Върху фрагмента са запазени образите на трима светци – св. Никифор, св. Прохор и св. Никанор.

Съхраняваните в музейната експозиция на манастира стенописни фрагменти са единствено от цикъла на Богородичния акатист. Предполага се, че цикълът е започвал върху източната стена, вляво от абсидата. Върху повечето фрагменти са запазени части от дългите двуредни гръцки надписи във всяка сцена, които са точни цитати на началото на съответната строфа от химна. Само пет сцени от цикъла са по-цялостно съхранени и е установена по-точно тяхната композиция и иконография. Това са сцените “Слышаша пастырие”, “Боготечную звезду узревше” (най-добре запазена), “Висеша отроцы халдейстии”, “Вития многовещанныя” и Спасти хотя мир”.

Цикълът се е състоял от 24 сцени като не е бил изобразен въвеждащият кондак. За модел е послужил съответният цикъл от трапезарията на атонския манастир Великата лавра “Св. Атанасий” от 30-те години на 16. век. Останалите образи от Роженската трапезария по нищо не се отличават от разпространената по това време в балканското и атонското изкуство иконография. Единствено за стенописите, които са покривали западната стена на трапезарията няма никакви сведения, но се предполага, че цялата стена е била заета от една композиция – Страшния съд, както в много атонски трапезарии тази сцена е разположена върху стената, срещуположна на главната. Декоративната система на стенописите също не се различава по нищо от съвременните и атонски паралели. Стенописите са били разпределени в хоризонтални пояси. Над цокъла, имитиращ мрамо, са изобразени правите светци от първия регистър. Над тях е фризът с медальоните с образите на мъченици, а най-отгоре са сцените от Богородичния акатист. Цялостното украсяване на външната стена на трапезарията със стенописи се разглежда като отглас на атонската традиция, според която се изписва фасадата на трапезарията (Великата лавра) или покритата галерия, свързваща трапезарията с католикона (Дионисий). Вероятно ограниченото пространство на неголямата по размера Роженска трапезария е накарало майсторите да “изнесат” Вселенските събори в галерията.

Реалната датировка на фреските в трапезарията не е точно определена. По техния стил се предполага, че те са от втората половина на 16. век когато е извършено обновяването (или изграждането) на манастира, украсен е и католикона.

Стенописна украса има само на горния етаж на костницата, останалата част никога не е била декорирана. Параклисът в горния етаж на Роженската костница е посветен св. Йоан Кръстител и е бил изписан в средата на 17. век. Изображенията са групирани в два пояса: горен, включващ главно сцени от житийния цикъл на патрона – св. Йоан Кръстител – и долен, където са изписани светци в цял ръст.

Дъното на олтарната ниша (конхата) е заето от изображение на Богородица Платитера, представена допоясно. Върху двете стени на нишата са изписани образите на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст от сцената Поклонение на жертвата, представени фронтално, почти в цял ръст.

Олтарната тематика се допълва от: Благовещение (разположено вляво и вдясно от олтарната ниша), сцената Христос в гроба плътски (в протезисната ниша), изображенията на св. Стефан Първомъченик и Убрус (кърпата, върху която се е отпечатал образът на Христос , когато той избърсал с нея лицето си по пътя към Голгота), сцената пророк Йона, излизащ от устата на кита (под протезисната ниша), видението на св. Петър Алексадрийски (върху северната стена) и изображенията в цял ръст на светците архиереи Атанасий Алекснадрийски, Григорий Богослов, Кирил Александрийски, Николай Мирликийски, Спиридон Тримитунтски и Яков , брат Господен (в долния пояс на източната и южната стена на олтара).

В Роженската костница украса на протезисната ниша и на пространството е обединена от темата за Христовата смърт. Тази тема присъства традиционно при декорирането на проскомидията, тъй като е залегнала в символиката на изпълнявания там ритуал. Освен това тя придобива особено важно значение поради функцията на сградата.

Особено важен елемент от стенописната украса на Роженската костница е житийният цикъл на нейния патрон, обхващащ целия горен пояс и включващ множество сцени. Днес от него са запазени дванадесет композиции. Първата изобразява рождеството на св. Йоан Кръстител и е поместена на източната стена, вдясно от олтарната ниша. Следват Проговарянето на Захарий, Бягството на Елисавета, Ангел води Йоан в пустинята, Проповедта на Йоан Кръстител, Посичането на Захарий, Йоан Кръстител изобличава Ирод (южна стена), Йоан Кръстител в тъмница, Обезглавяването на Йоан Кръстител, Пирът на Ирод (западна стена), Погребението на тялото на Йоан Кръстител и Първото намиране на главата на Йоан Кръстител (северната стена).

Патронната тема, която е така категорично подчертавана в житийния цикъл на Йоан Кръстител, продължава и в долния пояс. Тук са представени светци в цял ръст. Пръв в тази група е изобразен крилатият Йоан Предтеча. Той заема най-почетното място – непосредствено до олтара, върху южната стена. Следват изображения на популярни православни светци от различни светителски чинове: Константин и Елена, Антоний Велики, Евтимий Велики и др. Групата се допълва от изображенията на архангелите Михаил и Гавриил, които съгласно обичая са поместени на западната стена, непосредствено до вратата.

Роженската костница се нарежда сред най-интересните паметници на монументалната живопис в България от втората половина на 17. век. В него са проявени по типичен начин всички характерни за изкуството от този период стиловопластични особености: плоскостност на изображението, превес на линеарната стилизация, повишена декоративност.

“Стенописите на Роженския манастир”, автори: Георги Геров, Бисерка Пенкова, Румен Божинов; изд. “Български художник”, 1993г., София.