Международен колеж Албена

В източния прозорец на южната стена е изобразено посичането на антиохийския мъченик от 3. век Никифор, чиято памет се чества на 9 февруари, и мъченическата смърт на Харалампий, епископ на град Магнезия, честван на 10 февруари.

В западния прозорец на същата стена са представени изгарянето на Теодор Тирон (17 февруари) и римския папа Лъв (18 февруари).

Върху стените на западния прозорец на северната стена са изписани образите на Алексей (17 март) и на Кирил Александрийски (18 март). Отнасяйки изображението на Кирил към датата 18 март, зографът е допуснал грешка. Паметта на александрийския архиерей се чества не на тази дата, а на 9 юни. Направената грешка се дължи на това, че на 18 март се чества паметта на съименника на Кирил Александрийски – Кирил Йерусалимски.

В източния прозорец на северната стена се намират изображенията на Иларион Нови изповедник, честван на 28 март, и на Яков изповедник (27 март).

От запазените фрагменти на стенописния календар в наоса на Роженския католикон се съди за първоначалния му вид – той се е развивал кръгообразно и е обхващал поне трите стени на наоса. Това кръгообразно разполагане на менолога в пространството е често срещан композиционен похват, който дава визуален израз на годишния кръговрат и символизира “Годишния венец”. Друга особеност на роженския календарен цикъл е разполагането му в наоса. Обикновено стенописните менолози се изобразяват в притвора на храма. В историята на византийското изкуство е познат и друг случай, когато календарният цикъл прониква и в наоса. Това са стенописите от църквата в манастира Грачаница. Югославският учен Павле Мийович смята, че иконографската програма на стенописите от тази църква изразява идеята за единството между небесната и земната църква. Небесната църква е представена от Христос, земната – от Богородица, а менологът със своя сбор от светци играе ролята на трети елемент, доказващ универсалността на земната църква. По всяка вероятност сходна е била идеята и на авторите на стенописите от 16. век в наоса на Роженския католикон. Подобно на църквата в Грачаница, посветена на Благовещението, Роженската църква също е посветена на Богородица и патронният и празник е Рождество Богородично.

Стилът на стенописите в наоса на Роженския католикон е напълно в духа на атонската живопис от 16. век. Изображенията са изпълнени с майсторство и вещина. Линията е плавна и категорична, обемите са внимателно изваяни. Колоритът е строг и сдържан. Царства духът на спокойната съзерцателност, характерен за стила на Теофан Критянина и на неговите последователи. Същият зографски екип, който е работил стенописите от 16. век в наоса на Роженския католикон, вероятно е изпълнил и украсата на манастирската трапезария.
Стенописите от 16. век в притвора:
Първоначалната стенописна украса в притвора на Роженския католикон е запазена в почти цялостния и вид. По-късните намеси от 18. век са незначителни и част от тях са отстранени от реставраторски екип. Предназначението и особеностите на притвора като култово пространство в рамките на католикона определят характера на притворната украса. Водещи теми са Второто пришествие, Страшният съд, патронната тема и др. Тези теми присъстват и в стенописите от притвора на Роженския католикон и са включени в един по-сложен идеен замисъл.

Стенописният ансамбъл от притвора на Роженския католикон е създаден през втората половина на 16. – епоха, през която православното изкуство достига своя последен голям разцвет. Основен двигател на подема са митрополитските средища и големите православни монашески центрове, водеща роля сред които заема Атон. В сферата на стила превес вземат тенденции, сходни с тези от средата на 14. век – стремеж към четливост и яснота на формата, стандартизация на стила, отказ от драматико-експерисвни похвати, търсене на хармоничност и уравновесеност на въздействието. В стенописите от притвора на Роженския католикон тези характерни за епохата белези са пречупени през личния творчески възглед на всеки от работилите там четирима зографи. Самите стенописи не са датирани с ктиторски надпис.

Роженският притвор е помещение със сравнително големи размери, осветено от два прозореца на западната стена. Стените на притвора са високи и зографите са ги разделили на четири пояса, три от които включват различни сцени, а най-долният - изображения на светци в цял ръст. В образуваните от скосяването триъгълни полета са изписани композицията Достойно ест ( по традиция се изобразява в най-горната сводова част на храма, както е и в притвора на Роженския католикон) и образите на пророците Йеремия и Исая (поместени в сводовата част и от двете страни на композицията Достойно ест. Представени са полулегнали, с разгънати свитъци в ръце).

Композицията Достойно ест илюстрира по символичен начин въплъщение на Логоса, предсказано от двамата пророци.

Върху източната стена, непосредствено под композицията Достойно ест, е изписано друго изображение, което продължава темата за Логоса (Бога Слово). Това е рядко срещаният в православното изкуство трилик ангел. Той е представен прав, в цял ръст и има кръстат нимб, характерен за второто лице на Троицата – Христос (Бога син). Самият трилик ангел е символичен образ, представящ Логоса като носител на Божествената премъдрост. Композицията над него символично представя въплъщаването на Бога-Слово. Героят в тях е един и същ, а връзката между двете изображения е, че те представят две различни времеви фази: в първата от тях Логосът се въплъщава чрез рождеството на Христос; във втората- той вече се реализира чрез Божествената премъдрост. Цялата останала декорация на притвора може да бъде разглеждана (и вероятно е била замислена) като своеобразен визуален еквивалент на проповедта, която триликият ангел “произнася” пред изписаните в най-долния пояс светции и събраните в притвора по време на служба богомолци. В тази проповед доминира темата за Христос – за неговия живот и чудеса, за посмъртните му явявания, за начина по който го чества християнската църква в най-тържествения период от годината – от Пасха до Петдесетница. Именно чрез земния живот на Христос и чрез спомена, който той е оставил за себе си, се реализира Божествената Премъдрост.

Три цикъла съставляват ядрото на декоративната програма в притвора: цикълът на празниците по Цветния триод, цикълът на христовите деяния и чудеса и цикълът по утринните неделни евангелия.

Сцените, включени в първия цикъл, образуват част от най-горния пояс. Те започват върху източната стена с изображение на Слизане в Ада. Следват Уверение на апостол Тома, Мироносците на гроба на Христос, Христос изцелява паралитика от Витезда (източна стена), Христос сред книжниците, Христос и самарянката, Христос изцелява слепия по рождение, Възнесение Христово (южна стена), Първи вселенски събор, Петдесетница и Десис с всички светци (западна стена). Сцените от този цикъл илюстрират празниците от Пасха до първата неделя след Петдесетница и спазват техния ред на последователност. Зографите са допуснали грешка единствено в петата сцена – Христос сред книжниците в храма. Тя е свързана с празника Преполовение, който дели на две равни половини времето от Пасха до Петдесетница, откъдето идва и името му. В този ден при богослужението се чете пасаж от Евангелието на апостол Йоан (7, 14 – 30), който разказва за една проповед на Христос в храма, станала на Преполовението на Пасха. Вместо изображение на този епизод в Роженския притвор виждаме илюстрирана сцена, чиято литературна основа е Евангелието на Лука (2, 42 – 50), разказващо как дванадесетгодишният Исус отишъл с родителите си в Йерусалим за празника Пасха и останал след това в храма, за да разговаря с еврейските учители. Двата епизода се илюстрират по сходен начин и затова често са били обърквани един с друг. Така е станало и в притвора на Роженския католикон.

Цикълът на празниците по Цветния триод възниква много преди 16. век и е съставен главно от сцени, илюстриращи епизоди от живота на Христос. Основна роля при формирането му изиграват т. нар. “четения” (зачала) от евангелието по време на литургия. Практиката да се четат пасажи от Новия завет се среща още в раннохристиянския период. Под влияние на Атон цикълът придобива популярност сред монашеските среди навсякъде по Балканите. Той е изобразяван ту в олтарната част, ту в наоса, ту в притвора на църквата. В притвора на Роженския католикон се среща един от най-ранните му варианти.

Непосредствено след последната композиция от цикъла на празниците по Цветния триод, в най-горния пояс на западната стена започва цикълът на Христовите деяния и чудеса. Той продължава на северната стена, след това “слиза” в по-долния пояс на източната стена, преминава по южната и по западната стена и завършва на северната стена. В него са включени сцените Сватбата в Кана, Чудото с петте хляба, Христос изцелява лунатика (на западната стена), Изцеляването на бесния от Гадара, Изгонването на търговците от храма, Изцеляването на сина на стотника, Чудото със седемте хляба (северна стена), Чудото със статера, Изцеляването на двамата слепи, Чудният улов, Изцеляването на множество болни (на източната стена), Христос проповядва пред евреите, Вечеря у Симон Прокажения, Христос проклина безплодната смоковница, Христос разговаря с книжниците, първосвещениците и стареите (южна стена), Изцеляването на прокажения, Христос замерван с камъни в синагогата, Христос проповядва в храма, Изцеляването на глухия (западна стена) и Христос сочи вдовицата, която дава две лепти (северна стена).

Двадесетте сцени, илюстриращи Христовите деяния и чудеса в притвора на Роженския католикон, съставляват най-пълния цикъл от този тип, запазен в български паметник. Сред тях се откриват изключително редки изображения, като Чудото със статера, Христос замерван с камъни в синагогата и др. Сцените не са подредени според хронологията на евангелските събития. Това е характерна особеност на всички цикли, илюстриращи Христови чудеса и деяния.

От гледна точка на съдържанието цикълът се дели на две подгрупи – сцени на чудеса и сцени, чиято основна тема е съпоставката между “истинната” (т.е. православната) вяра и “неистинната” (фалшивата) вяра.

Третият христологичен цикъл, включен в украсата на Роженския притвор, е съставен от композиции, отразяващи събития, станали в периода между възкресението на Христос и неговото възнесение. Като всички останали цикли в притвора, и този се развива кръгово, в посока на часовниковата стрелка. Той започва върху източната стена, вдясно от композицията Деисис, преминава последователно по южната, западната и северната стена и завършва отново върху източната стена, вляво от вратата на наоса. Цикълът се е състоял от единадесет сцени, от които днес са запазени десет композиции: Христос се явява на апостолите на планината в Галилея; Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия на гроба на Христос; Христос се явява на Мария Магдалина; Жените мироносици на гроба на Христос; Апостол Петър на гроба на Христос, Христос се явява на Лука и Клеопа по пътя за Емаус; Христос се явява на апостолите в стаята със заключени врати; Христос се явява на Мария Магдалина; Христос се явява на апостолите при Тивериадското море; и Христос поверява на апостол Петър ръководството на църквата.

Цикълът по утринните неделни евангелия е създаден под прякото въздействие на богослужението. Сцените, от които той е съставен, илюстрират единадесет специално подбрани откъса, наречени “зачала”, които се четат по време на утринните неделни. Първите известни цикли, илюстриращи посмъртните явявания на Исус, датират от 9. – 12. век. Истинска популярност този цикъл има едва през 14. век, когато репертоарът на византийското изкуство се разширява значително, а количеството на изображенията в храма силно се увеличава. Но и в тази епоха известността му остава ограничена в средите на висшето духовенство и на монашеството, откъдето произлиза вероятно и идеята за него. В поствизантийския период популярността на цикъла отново спада. Често пъти той се редуцира до малък брой сцени, допълващи циклите на празниците, страстите, чудесата и деянията Христови. Значително по-рядко цикълът се представя в пълен вид. Обикновено това става в паметниците, свързани с висшия клир и с монашеството. В тази епоха цикълът вече служи като своеобразна емблема на онези, които биха искали да демонстрират принадлежността се към тази социална и културна прослойка. Появата на цикъла сред стенописите от притвора на Роженския католикон също трябва да се интерпретира в този смисъл. Едновременно с това цикълът по утринните неделни евангелия продължава основната идея на стенописната програма в притвора. Темата за Бога Слово е набелязана в композицията Достойно ест, където е представено по символичен начин въплъщевието на Логоса. След това той се реализира като Божествена Премъдрост в цикъла на чудесата и деянията Христови. В третия цикъл се представя последната, завършваща фаза от земното битие на Логоса, в която той потвърждава своята божествена природа. Доказателство за вложения именно такъв смисъл от съставителите на иконографската програма на стенописите в притвора е композицията Деисис, разположена върху източната стена на притвора, двясно от вратата към наоса, и служи като визуален акцент, отбелязващ започването на цикъла. В композицията Диесис е представена божествената природа на Христос. Той е изминал вече своя земен път, изтърпял е кръстните мъки, за да изкупи греховете на хората, и сега отново е тук в качеството на строг съдник, когото могат да смилят само молбите на Богородица и на Йоан Кръстител. Деисис представлява краят в историята на въплътения Логос, която е предадена по символичен начин чрез стенописите в притвора на Роженския католикон. Същевременно той синтезира в себе си и идеята за Второто пришествие и Страшния съд.

Освен изброените дотук сцени и композиции, в стенописната украса на притвора са включени още няколко изображения, които нямат отношение към идеята за Логоса.

На северната стена, в ниша, разположена над вратата, която води към параклиса “Св. св. Козма и Дамян”, са изобразени двамата светци лечители Козма и Дамян, които са патроните на параклиса, който още през 16. век е бил посветен на тях. В сегмент над светците е изобразен благославящият ги Христос, а в полето над нишата – глава на ангел.

Вдясно от патронната ниша над вратата на параклиса е изобразена неизвестна светица, представена в цял ръст и полуобърната наляво. Тъй като няма надпис се предполага, че е изобразена Богородица, заради двете сцени които следват нейното изображение и са от цикъла Богородично детство. Съществуването обаче на сериозни съмнения за правилността на тази идентификация остават въпроса нерешен. Самият цикъл Детството на Богородица представя две сцени: отхвърлянето на даровете на Йоаким и Анна и благовещението на родителите на Богородица, както и срещата между тях. По този начин е отделено внимание на патронната тема, тъй като изписването на житийни цикли на патроните в притворите на храмовете е характерно явление в православното изкуство. Роженският католикон е посветен на празника Рождество Богородично и затова са подбрани за илюстриране такива епизоди, които имат пряко отношение към това събитие и го предхождат.

В най-долния пояс стенописи от притвора са изписани светци в цял ръст. Това са изображенията на св. Игнатий Богоносец, св. Макарий, св. Кириак Отшелник, св. Атанасий Александрийски, св. Кирил Александрийски, св. Андрей Критски, св. Поликарп Смирненски, св. Епифаний Кипърски, св. Герман, св. Софроний Ерусалимски, св. Дионисий Ареопагит, Теофилакт Никомидийски, и на още трима неиндентифицирани светци. Всички те са заемали патриаршеския или митрополитския престол и според утвърдената в православното изкуство практика би трябвало да бъдат изобразени с архиерейски облекла. В Роженския притвор обаче правилото е нарушено и с изключение на св. Атанасий Александрийски те носят монашески дрехи, което се обяснява с изискванията на монашеската среда, за която са били предназначени стенописите.

В разположените над входните врати в католикона плитки аркирани ниши са изписани своеобразни патронни композиции. И двете надвратни изображения заемат не само полето на самата ниша, но и част от стената около нея. Сложен, богат орнамент с растителни и животински мотиви рамкира композициите. В нишата върху западната стена е представен Христос на трон, зад който се виждат символите на четиримата евангелисти. С лявата си ръка Христос държи разтворена книга, а с дясната благославя.

Растителен орнамент, подобен на лоза, образува около централното поле своеобразни медальони, в които са поместени образите на двадесетте апостоли. В центъра на композицията, на фона на сложно преплетено сияние е изобразен отново Христос, който държи с двете си ръце краищата на ластара. Това е сцената с известния иконографски тип Христос-лоза.

В нишата над южната врата в притовра е изобразена Богородица на трон с Младенеца в скута. Зад трона са застанали архангелите Михаил и Гавриил в императорски облекла. Растителен орнамент, също като този върху западната фасада, организира в една композиция образите на единадесет старозаветни пророци. Всеки държи свитък, а до него е изобразен символът на неговото пророчество.

Съпоставянето на образа на Христос в контекста на единството му с апостолите, от една страна, с образа на Богородица в обкръжението на старозаветните пророци, от друга, намира тук богат като форма и като съдържание изобразителен вариант. Като композиционни решения тези две теми нямат паралели в съвременните им паметници.

Композициите, разположени върху южната фасадна стена на главната църква в Роженския манастир, са две: отляво на вратата е Лествицата на св. Йоан Лествичик и отдясно – Страшният съд. Представянето на такова видно място на сцената Лествицата на св. Йоан Лествичник показва, че нейното идейно съдържание е било достъпно и ясно не само на образованите маси, но и на неграмотните братя, а също и на обикновения народ, изпълвал манастирския двор на големите църковни празници. Стълбата, по която се изкачват няколко монаси, свързва земята, където чакат техни братя начело със св. Йоан Лествичик, и изобразеното като сегмент небе с полуфигура на Христос, който с едната ръка благославя, а с другата поема ръката на първия достигнал до него монах. По този начин композицията се разделя на две части: в горната част е царството на ангелите, спускащи се от небето, за да помогнат на праведните монаси, тръгнали по стълбата на спасението, а в долната част е царството на дяволите, които с всички сили се мъчат да свалят по-несигурните братя в адската паст на греха.

Другата композиция, разположена върху южната фасада на Роженския католикон, вдясно от вратата на притвора, е Страшният съд. Тази композиция представя деня на Второто пришествие на Христос, когато ще се извърши всеобщият и справедлив Съд над всички хора, живели някога на земята. За модел на роженската композиция е послужило съответното изображение от трапезарията на Великата лавра “Св. Атанасий” на Атон, като роженските зографи са “адаптирали” схемата, съобразявайки се с конкретните условия и естетическите си предпочитания. Тук се виждат всички основни моменти на епичното събитие, отдавна утвърдени във византийската художествена традиция. Христос като Праведния съдия, обкръжен от Богородица, Йоан Кръстител, апостолите и ангели, господства над всичко. Извиращата изпод краката му огнена река, израз на Божия гняв, разделя композицията на две части: отдясно на Христос са праведниците и Раят, а отляво са грешниците и Адът. Под сиянието на Христос е изобразен Уготованият престол, фланкиран от два ангела в императорски облакла. Божествената десница, в чиято длан са човешките души, държи големи везни, отмерващи грешните и праведните дела на хората, според които те заслужават мястото си в рая или ада. Дясната част от композицията представя момента на всеобщото възкресение: ангели надуват тръби и под техния звук земята и морето, зверовете и гробовете връщат своите мъртъвци. В лявата част е разположен Раят, представен като чудесна градина, пред чийто врати се тълпят праведниците, предвождани от св. Петър. В Рая седят праотците Авраам, Исаак и Яков, а до тях е добрият разбойник. Тук е и Богородица, седяща под балдахин.

В Страшния съд върху фасадата на Роженския католикон се виждат и някои детайли като пророк Даниил (неговото пророчество има пряка връзка с тематиката на Страшния съд), изобразен спящ със свитък в ръка. Още един иконографски мотив свързан с Данииловото пророчество са фигурите на четиримата антични царе – на Вавилон, на Персия, на Македонското царство и на Рим, които Христос ще победи. Те са изобразени в дясната част на сцената (Страшния съд), седнали на тронове.

Страшният съд е типично “фасадна” композиция, особено що се отнася до поствизантийския период. Традиционно тя се разполага на външната западна стена на малките селски църкви, които в повечето случаи са без притвори. Той е любим сюжет при декорацията и на големите манастирски храмове. Съдържаща основните теми за всеобщия Божи съд, за спасението и възмездието, тази сцена е обърната към най-широките кръгове на християнското население. Поради това тя се изобразява върху фасадата, за да бъде възможно най-достъпна. През поствизантийския период иконографията на тази толкова сложна и многопластова композиция не само се обогатява с редица забравени и нови детайли, но и се поставя в по-широк тематичен контескт – като например на такава тема, като Лествицата на св. Йоан Лествичик. Ако Страшният съд пресъздава внушителната картина на съдния ден, когато ще бъде въздадена Божията справедливост, то Лествицата сочи пътя за усъвършенстването на монаха, за да стане той чист и праведен пред Върховния съдия. В този смисъл разположението на двете композиции в непосредсвена близост е идйно свързано, естествено и разбираемо, макар де не е откритие на роженските зографи.
Стенописите от 18. век в католикона
Стенопис в притвора от 1727г.
През 1727г. двама зографи – Теохари и Никола – изписват в нишата над вратата към наоса композицията Успение Богородично – единствената им творба в Роженския манастир.

На преден план е изобразен смъртният одър на Богородица. Около него са апостолите, няколко жени и двама архиереи. Непосредствено зад смъртния одър е представен Христос, който държи душата на Богородица. Малко по-горе, в овално сияние е изобразена възнасящата се към небето Богородица. Над нея са отворените врати на Рая. В небето са изобразени и пристигащите върху облаци апостоли. В долната част на композицията, пред одъра с мъртвата Богородица е поместен епизодът с Йефоний. Двамата зографи обрамчват надвратната ниша с пояс от пророци в медальони, подражавайки по този начин на украсата от 1597г. в патронната ниша на южната фасада. Централното изображение обаче няма тематична връзка с пояса от медальони, който го опасва. Основно средство за художествено въздействие е линията, която очертава формата – силуетите на прекомерно издължените фигури, гънките на дрехите, кичурите коса. Колоритът е беден – преобладават хладните, зеленикави цветове. Вероятно тази композиция им е била възложена, за да бъдат проверени техните възможности, преди да им бъде възложена по-голяма поръчка, свързана с изписването на реконструираната след пожара църква.

В конхата на централната абсида (символ на Витлеемската пещера) е изобразена Богородица Платиера, седнала върху трон и държаща малкия Христос. Двамата са фланкирани от архангелите Михаил и Гавриил. Цялата абсида е украсена с два орнаментални пояса. Първият има четлива геометрична структура, а вторият се състои от лозова плетеница, оформяща четиринадесет медальона, в които са поместени бюстови изображения на старозаветни пророци, предвестили Христовото въплъщение. От ляво на дясно това са: Соломон, Даниил, Илия, Гедеон, Авакуум, Йезекиил, Йеремия, Мойсей, Аарон, Яков, Йоил, Софония и Давид.

Непосредствено под изображението на Богородица Платитера е поместена композицията Причастие на апостолите (Евхаристия). Тя е изградена на принципа на огледалната симетрия. Освен със симетричност се отличава с повторяемост на жестовете и позите. Сцената е развита от двете страни на абсидния прозорец. Христос е изписан два пъти пред Честната трапеза. Облечен е в архиерейско облекло, което показва, че той е глава на земната църква. Той все още е богочовек, извършващ заедно с апостолите евхаристийната служба. В дясната част на композицията Христос причестява с вино шестима от апостолите, предвождани от апостол Павел. Вляво останалите апостоли приемат евхаристийния хляб. Първи сред тях е Петър, последен – Юда, обърнат гърбом, защото в душата си вече е предал Исус. Сцената интерпертира учреденото по време на Тайната вечеря тайнство – евхаристия.

В най-долната част на олтарната абсида е изписана друга композиция, разработваща евхаристийната тема – Поклонение на жертвата (Мелисмос). Тя също е построена на принципа на симетрията. В центъра е изобразен Христос Еманиул (изобразен е в чаша, което потвърждава неговата жертва), идентичен с Христос-агнец, символизиращ евхаристийната жертва. Вляво и вдясно ангелите с рипиди в ръце му се покланят. Зад тях са двете групи на архиереите, облечени с богослужебни одежди. Те са застинали в ритуални пози и държат литургичне свитъци в ръце. Текстовете, изписани на свитъците, представлават извадки от използваните в православната църква литургии. По този начин великите отци на църквата, като че ли участват в извършваното в олтара тайнство на литургията. Те са разделени на две групи, едната от които се води от св. Йоан Златоуст, а другата - от св. Василий Велики.

На източната стена, симетрично от двете страни на главната абсида се намират две по-малки абсиди. В северната, наречена протезис, се приготвят свещените дарове – хлябът и виното, които въплъщават жертвата Христова. Затова протезисът се нарича още жертевник или проскомидийник (по името на извършваната тук част от литургията). Протезисната абсида символизира гроба, в който е погребан Христос, затова често тук се изписва неговата кръстна смърт. В Роженската манастирска църква проскомидийната абсида е разделена на три хоризонтални части от плътни червени линии. В конхата е изобразен Христос Велик архиерей. Към него сочат ангелите Михаил и Гавриил, представени във втория пояс под него. В най долния пояс е изписан Христос ( в неговата човешка същност – като реална жертва) в гроба плътски. От двете му страни са Богородица и Йоан Кръстител.

Под протезисната абсида, върху часто от източната стена е илюстрирано старозаветното предание на пророк Йона, излизащ от устата на кита. Украсата на протезисното пространство се допълва от изобразяваните в тази част на храма архидякони – св. Стефан, св. Роман Сладкопевец и св. Лаврентий, както и сцената Видението на Петър Александрийски.

Южно от Светия престол се намира дякониконът. В него се съхраняват дяконските одежди и богослужебните книги. И неговата абсида е разделена на три пояса. Украсата и наподобява тази в централната абсида. В конхата е поместено допоясно изображение на Богородица Оранта с медальонен образ на младенеца Христос пред гърдите. Във втория пояс на абсидата е изписано причастие на апостолите или Евхаристия, а в третия пояс евхаристийната тема е допълнена и обогатена чрез Поклонение на жертвата или Мелисмос. Представен е вариант на същата композиция в централната абсида, където акцентът е поставен върху темата за Христовата жертва (Христос е изобразен в потир). Върху източната и южната стена на дяконикона са изписани няколко йерарси, озарени от светлината на извършващото се пред тях тайнство (Мелисмос).

В празните горни пространства между трите абсиди са изписани представители на различните светителски чинове на земната църква – апостолите Лука и Йоан, пророците Йоил и Агей и стълпниците Симеон и Даниил.

Цялата долна част на олтарната украса е посветена на земната (войнстваща) църква: илюстрира нейния стремеж да заслужи чрез тайнството на евхаристията опрощение на греха и място във висшата (небесната) църква. Най-горе на олтара и опасваща трите му стени е изписана Небесната литургия. В центъра на събитието е извършващия литургийната служба Христос. Към него се насочва процесията на ангелите. От облеклото им се вижда, че те са архидякони и протодякони. Изобразен е онзи момент от небесната литургия, който съответства на Великия вход от литургията на верните. Небесната литургия е най-голямата композиция в олтара на Роженската манастирска църква. Тя е идеален модел на извършващата се земна литургия. Съпоставката между двете литургии – небесната и земната (представена от композиции като Причастие на апостолите, Поклонение на жертвата и Христос в гроба плътски) е превърната в основно идейно ядро на олтарната украса на Роженската църква.

В украсата на олтара е включен и един сравнително рядко срещан на това място цикъл – този на Христовите чудеса. Той се състои от шест сцени – по три на северната и на южната стена. Върху северната стена са изписани Христос изцелява тъщата на апостол Петър, Христос изцелява сина на стотника и Христос изцелява гърбавата. Върху южната стена са: Христос проклина безплодната смоковница, Притчата за змията и гълъба, и Христос изцелява болния от воднянка. Темата за изцеленията е силно развита в Роженската манастирска църква. Тя присъства още в стенописите от 16. век в притвора, заложена е в част от стенописите в наоса, предопределя посвещението на параклиса на светците Козма и Дамян. Христовите чудеса в олтара също са елемент от разработката на лечителската тема.

В трите празни полета, останали след завършването на цикъла по Цветния триод, са изписани Притчата за десетте разумни и неразумни деви (Христос я разказва пред учениците се два дни преди своята кръстна смърт и чрез нея намеква за своето второ пришествие. Свързана е идейно с Петдесетница, защото начертава крайните цели на апостолите, упълномощени вече официално да разпространяват християнската вяра от Светия дух петдесет дни след Възкресение Христово.), Посичането на св. Георги и Смъртта на св. Димитър. Двете сцени, изобразяващи мъченическата смърт на св. Георги и на св. Димитър, нямат пряко отношение към христологичния цикъл. Култът към св. Георги е бил доста популярен в Роженския манастир. Манастирът отдавна е притежавал църква, посветена на кападокийския светец, а през втората половина на 18. век дякониконът на главната манастирска църква е бил отделен с параклис, посветен на св. Георги. Смъртта на светеца е изобразена в наоса на манастирската църква. В следващото поле е изписана Смъртта на св. Димитър. Много неща свързват двамата най-популярни християнски светци войни – приемат мъченическа смърт и са прочути като чудотворци.

Втората голяма тема в стенописите от наоса на главната манастирска църква е Богородичната тема. Богородица е била патрон на Роженския манастир и затова нейният култ е играел водеща роля в религиозния живот на обителта, което от своа страна намира отражение и в стенописната украса.

В най-горния ред на стенописите върху южната и северната стена нанаоса са изобразени 24-те сцени, илюстриращи Богородичния акатист. Цикълът започва в източния край на южната стена, непосредствено до иконостасната преграда. Голямото преустройство на тавана на наоса е разрушило горната половина на сцените върху южната стена.

Богородичният акатист (акатистът е химн, при изпълнението на който не се седи) е един от най-популярните произведения на византийската химнография. Появява се във византийското изкуство не по-рано от края на 13. век като тема, почерпана от богослужебната поезия. Със самото си появяване в изкуството цикълът трайно се свързва с програмата на стенописите в църковните притвори най-вече на манастирските църкви, както и в манастирските трапезарии, които в много случаи са посветени на Богородица. Богородичният акатист представлява цикъл от 25 строфи – поетични прослави, благодарствени молитви и догматични разсъждения, отправени към Богородица. Акатистът е изграден в азбучен акростих – всяка строфа започва с поредната буква от гръцката азбука. Освен въвеждащата строфа химнът се състои от 24 песни. Първите 12 песни се основават предимно на евангелски събития: Благовещение, Срещата на Мария и Елисавета, Упреците на Йосиф, Рождество Христово, Поклонението на влъхвите, Бягството в Египет и Сретение. Останалите 12 строфи разкриват в сложна поетична форма догмата за въплъщението на Логоса и ролята на Богородица в този акт. Изобразеният в наоса на Роженския католикон цикъл на Богородичния акатист се отличава с няколко особености. Сцените не са означени с цитати от всяка песен, както е в повечето случаи, а само със съответната гръцка буква, което е рядко срещано. Не е представена и въвеждащата строфа, илюстрирана обикновено в контекста на конкретната традиция. Друга особеност е отстъствието на монаси сред персонажите, присъстващи в някои от сцените, което е характерно за повечето цикли в манастирските църкви или трапезарии.

В две сцени от цикъла в наоса, илюстриращи 17-та и 24-та строфа има моменти, говорещи за използването на фреските от цикъла в манастирската трапезария от зографите. Фрагментираният характер на запазените части от цикъла в трапезарията не позволява да се проследи докрай какво е заимствано от по-ранните стенописи.

Освен в цикъла, илюстриращ Богородичния акатист, Богородичната тема е застъпена в поредица от изображения върху западната стена на наоса. По традиция там се изписва Успение Богородично, като може към нея да се добавят и други сцени от живота на Богородица. В случая иконографите са се придържали към тази традиция. В най-левия дял на стената е Богородица Живоносен източник. В центъра на сцената е изобразен чудотворният източник с формата на чаша, в която е Богородица с младенеца Христос. От чашата изтича целебна вода. В подножието на извора са болните, получаващи изцеление. Това изображение има отношение към лечителската тема, силно застъпена в тематиката на стенописите от главната църква на Роженския манастир. Освен тази композиция, върху западната стена на наоса са изписани и някои от най-важните епизоди в живота на Богородица. Непосредствено до Богородица Живоносен източник се намира срещата между Йоаким и Анна. Следващата композиция е Рождество Богородично, последвано от Въведение Богородично.

В средата на западната стена над разпятието, е изписана композицията Успение Богородично, с която завършват изображенията, посветени на Богородичната тема. В центъра на смъртния одър е Богородица, а в двата му края са застанали апостолите. Христос е слязъл от небето, за да приеме душата на своята майка. Най-отгоре отново е изобразена Богородица, възнасяща се към небето, носена от архангелите Михаил и Гавриил. Непосредствено под нея е свидетелят на нейното възкресение и възнесение – апостол Тома. В небето са изобразени и пристигащите за погребението апостоли. В тази сцена се илюстрира една от най-трагичните теми – за смъртта, но изобразяването на възнесението я превръща в една от най-празничните сцени.

Върху западната стена са изписани още две сцени, които нямат пряко отношение към Богородичната тема – Зачатието на Йоан Предтеча и Чудото в Хони. Те са тематично съответсвие на срещата между Йоаким и Анна (сюжетно и иконографско съответствие между двете композиции) и Богородица Живоносен източник (само идейно сходство; чудото в Хони е едно от чудесата на архангел Михаил – водач на небесното воинство и борец против сатаната и другите нечисти сили). Разположени са симетрично над тях и са подбрани въз основа на аналогията си с Богородичните композиции.

Следвайки традицията, зографите на стенописите в наоса са изписали в най-долната част на стените два пояса с изображения на светци. Първият от тях е съставен от изображения на светци в цял ръст, а във втория, по-горен пояс, са изобразени светци в кръгли медальони. Поради големите размери на църквата зографите е трябвало да изпишат голям брой светци, представители на различни светителски чинове: йерарси, военни, лечители, монаси, отшелници и т.н. Светците от различни чинове са обединени в групи, които са подредени в посока изток-запад, съобразно определена йерархия.

Най-близко до олтара, на северната стена са изписани образите на апостолите Петър и Павел, титулувани от източната и западната църква като върховни първоапостоли. Двамата държат макет на кръстокуполна църква (идеята, че те са стълбовете, на които се основава земната църква).

За да се подчертае приемствеността между Новия и Стариая завет, непосредствено до апостолите Петър и Павел е изобразен един от великите пророци – Илия, чиято дейност е равностойна на тяхната. Изписването на пророците сред светците в най-долния пояс не е типично явление. Обикновено те се изписват в специален пояс, разположен в основата на свода (при засводен тип църква) или пък в барабана на купола (при кръстокуполните храмове). Особеностите на Роженската църква обаче не са позволявали да се направи нито едното, нито другото. Затова зографите са поместили мадальоните с пророците около централната абсида на олтара, включили са изображенията на пророците Йоил и Агей в олтарната част, а за пророк Илия са отделили място сред светците в цял ръст.

Особено многобройна е групата на светците войни. Тя е разделена на две. Едни от тях са поместени върху северната стена и са предвождани от св. Георги, а други – върху южната и са предвождани от св. Димитър. Особено интересно от иконографска гледна точка е изображението на св. Христофор, което се среща в изобразителното изкуство в образа на мъченик или младеж с кучешка глава, както е в Роженския манастир. Култът към него се среща на Балканите още през 5. – 6. век.

Както е характерно за манастриските църкви, на представителите на монашеския и отшелническия чин е отделено значително място в стенописите. Те са изписани в западната част на храма. Пръв върху нея е изобразен св. Антоний Велики, считан за основоположник на монашеството, а последен е св. Максим Изповедник. В западната част на северната стена са изписани образите на още няколко известни монаси и отшелници като св. Пафнутий, св. Петър Атонски и др.

Върху южната стена са представени още два светителски чина – тези на лечителите безсребърници и на светите жени. Лечителите са представени чрез светците Пантелеймон, Козма и Дамян. В ръцете си те държат атрибутите на своята професия – лекарски сандъчета и инструменти. Чинът на жените светици е представен от св. Параскева, св. Неделя, св. Варвара (най-западната част на южната стена), Мария Египетска (западната стена) и др.

Изображенията от този пояс завършват с представените на западната стена, от двете страни на вратата към притвора, архангели Михаил и Гавриил. Те трябва да попречат на греха да проникне в сакралното пространство на храма. Архангел Михаил е с военно облекло, в едната ръка държи меч, а в другата – везни, атрибути, които говорят, че той е водач на небесното войнство и съдия, претеглящ и разделящ грешниците от праведниците. Той е стъпил върху фигурата на Антихриста – знак за победа над злото. В това изображение за пръв път се появяват в български паметник два иконографски детайла – везните и фигурата на Сатаната. Те стават характерни атрибута на архангел Михаил в паметниците на възрожденската епоха. Симетрично на архангел Михаил е изобразен архангел Гавриил – небесен вестоносец.

Над пояса от светци в цял ръст е поместен пояс с медальони с бюстови изображения на светци. Медальоните са оформени от преплитането на лозница, която освен декоративен елемент има и своето символично значение.

Темата за саможертвата в името на вярата е основна в пояса, тъй като в него са изобразени светци, които по примера на Христос са приели мъченическа смърт в името на вярата. Включени са светци от всички възрасти. На западната стена са изобразени жените мъченици и малкият св. Кирик. В дясната си ръка те всички държат мъченически кръстове.

Отдясно на вратата на параклиса е изобразена Мелания монахиня, държаща в лявата си ръка макет на църква или параклис, а в дясната – броеница. Тя не е светица, няма нимб и поради това се предполага, че е ктиторката на параклиса. Ктиторски надпис върху северната стена на параклиса потвърждава това предположение.

Върху западната стена на параклиса в най-долния пояс на стенописите първа в редицата на правите светци е представена преподобна Ксения. До нея е великомъченица Екатерина, облечена в царско облекло и с корона на главата. В дясната си ръка държи книга – знак за нейната образованост и интелект, с които побеждава в спора с езическите философи. Под прозореца са изписани св. Неделя и св. Юлита. Последен в редицата е св. Прокопий.

Върху северната стена първи е св. Теодосий Велики, до него св. Харалампий. На същата стена под прозореца се намира ктиторският надпис, който е доста повреден. До него, точно срещу изображенията на светците Козма и Дамян, са изписани светците Георги и Димитър, представени като мъченици с кръстове в ръце. Те са на особена почит в Роженския манастир за което се съди по включените в стенописите на наоса две сцени, представящи мъченическата им смърт. Освен това малкият параклис, оформен в дяконикона на наоса в главната църква, е бил посветен на св. Георги.

Иконостасната преграда разделя параклиса на две, като обособява миниатюрно олтарно пространство. Стенописната програма в олтара представя в съкратен вид типичните за това място изображения, свързани с темата за евхаристията. Върху северната стена, непосредствено зад иконостаса, е изписано видението на Петър Александрийски. Евхаристийната насока на стенописите в олтара продължава в абсидата. Под изображението на Богородица Платиера е поместена сцената Поклонение на жертвата.

В най-горната част на параклиса е поместен пояс със сцени, представящи дванадесетте велики празници, в които са заложени всички основни постулати на християнската вяра. Поясът започва със сцената Благовещение (Благовещението илюстрира момента, в който архангел Михаил съобщава на Мария, че ще зачене) и завършва със сцената Неверието на Тома. След Благовещението е сцената на Рождество Христово – идентичен иконографски вариант с този на включената в Богородичния акатист сцена от южната стена на наоса.

Поясът със сцените, продължаващи в наоса на параклиса, обхваща всички стени и илюстрира най-съществените моменти от циклите на Празниците и Страстите Христови. Върху южната стена са изписани четири сцени: Сретение, Кръщение, Преображение и възкресението на Лазар. В тях се подчертават главните действащи лица в съответното събитие. По същия начин са изградени и останалите сцени върху западната и северната стена: Влизане в Йерусалим, Тайната вечеря, Целувката на Юда, Носенето на кръста, Разпятие, Полагане в гроба и Слизане в ада. Всички те се явяват повторение на сцените от наоса. Помежду им съществуват стилови сходства, по които се определя, че са дело на един екип, но има и известни различия. Размерите на сцените от параклиса и наоса са еднакви, както и размерите на включените в тях фигури. Това се отнася и до фигурите и образите на светците от първия и втория пояс на стенописите в параклиса. Това говори, че са използвани шаблони (копирки), въпреки което се наблюдават отклонения в детайлите, орнаментите в смяната на движението на някои фигури, възможно при обръщането на копирките.

Над пояса със светците в цял ръст е поместен медальонният фриз, като отделните медальони са свързани помежду си в декоративно цяло с помощта на богата растителна орнаментална плетеница.Образите в медальоните са общо 21 и подборът на светците в тях е съобразен с дейността на патроните на параклиса – светите безсребърници Козма и Дамян, прочути със своето благочестие и чудеса.

Стенописите от 1732г. не повтарят по-ранните изображения от 16. век, въпреки че отново са представени светци в цял ръст. Изписани са предимно светци монаси като Йоан Лествичик, Йоан Дамаскин, Кириак Отшелник и др., както и ктиторите на живописта от 1732г. в наоса – игуменът на Роженския манастир Анастасий и скевофилаксът кир Дукас Халтас. Тези стенописи са изпълнени от същия зографски екип, работил в наоса и параклиса “Св. св Козма и Дамян”.