Международна икономика
Външната търговия на развиващите се страни
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 2.2. Външната търговия на развиващите се страни
И днес външната търговия на развиващите се страни запазва колониалния си характер. Продължава традицията да се произвеждат суровини за износ и да се внасят готови промишлени продукти. Това поставя слаборазвитите икономики в силна зависимост от външнотърговската конюнктура. Външната търговия може да способства икономическия растеж чрез използване на сравнителните предимства, с които развиващите се страни разполагат. Наличието на суровини, евтината работна сила са естествената основа на сравнителните предимства. Те обаче могат да се реализират само, когато производственото специализиране е експортно. Увеличаването на износа се отразява върху търсенето на местните производствени ресурси и нарастването на производството; влияе на заетостта, повишава доходите и потреблението на населението; въздейства върху вноса на чужди машини, съоръжения, технологии и върху инвестиционната активност; променя квалификационната характеристика на трудовите пазари и стимулира инвестициите в човека, увеличава валутните постъпления на страната и т.н. Ориентирането на производството към експорта, означава да се произвежда това, което чуждите клиенти желаят, да се воюва за конкурентни позиции на световните пазари, което е безспорен импулс за развитието на икономиката, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Това се доказва от страните в Източна Азия, които насочиха икономиките си към износ на преработени продукти, създадоха силни дистрибуторски мрежи в развитите икономики, стремят се да поддържат ниски цени и нисък валутен курс. Експортът в страните износителки на суровини не води до същите резултати, тъй като те не се стремят производството да отговори на потребностите на световните пазари. Опитват се да поддържат високи цени, но тъй като икономическото състояние на много страни зависи от износа на храни и суровини, техните цени падат и ефектът от износа намалява. Слабите и променливи приходи от износа на суровини се обяснява и с тяхната пазарна специфика. Ценовата еластичност на търсенето и предлагането на първични продукти е ниска. Когато ограничеността на предлагането на ресурси на световните пазари е по-голяма, върху ценовата динамика приоритетно влияе търсенето. Тъй като значителна част от износа на развиващите се страни са аграрните продукти, за които нееластичното предлагане е типично, техните експортни приходи са силно зависими от търсенето на ресурсите, в което съществено място заемат развитите страни. Така икономическото им състояние е силно зависимо от растежа на развитите икономики. Този процес е изобразен на графика 1. Развиващите се страни правят опит да влияят върху световните пазари на ресурси (калай, петрол и др.), за които търсенето е сравнително нееластично спрямо цената. При относително постоянно търсене промените в цената се дължат на промени в предлагането. Графика 2. В този случай зависимостта на развиващите се икономики от развитите е по-малка. Но изкуственият синтез, усъвършенстването на технологиите, в които развитите страни имат предимство отново намалява значението на развиващите се икономики на световните суровинни пазари и ги подчинява на влиянието на динамиката на търсенето. Следователно икономическото развитие на слаборазвитите страни зависи в много голяма степен от цените на експортните им продукти, които са много по-динамични от цените на експортните стоки на развитите икономики. Това безспорно определя значението на външната търговия за развитието на икономиката. Показател за това е делът на износа и вноса на стоки и услуги в БВП. В страните от Източна Азия в края на миналия век износът е 38,2%, а вносът – 31,8%; в страните със ниски и средни доходи съответно – 27,9% и 26%; в Латинска Америка – 16,5% и 17,5%; в страните под Сахара – 28,8% и 31%; в Южна Азия – 13,4% и 16,9%; в силно задлъжнелите страни – 27,2% и 33,6%. Показател за мястото на развиващите се страни в световната търговия е износът на високи технологии. В страните от ОИСР износът на високи технологии (измерен в процент към промишления износ) е 21,2%; в Източна Азия – 31,1%; в страните с ниски и средни доходи – 20,4%; в Латинска Америка – 14,4%; в страните под Сахара – 8,8% в Южна Азия – 5,1%. Външната търговия дава възможност страните да увеличават участието си в световния търговски обмен и да се снабдяват с по-евтини чужди стоки. Нарастването на експорта спомага за увеличаване на вноса на междинни и инвестиционни стоки и стимулира производството, само когато не се подменя вноса, какъвто е примерът на страните в Латинска Америка, Югозападна Азия. Те създадоха местни производства, за да не внасят стоките от вън. За тяхната закрила изградиха силна митническа защита, предвидиха данъчни облекчения, използваха правителствени субсидии. С това изолираха тези производства от международната конкуренция и те станаха неконкурентоспособни на световните пазари. Този процес, съпътстван с почти липсващото поощрение на местните фирми за износ, се отрази негативно на икономическото развитие. Следователно протекционистичният външнотърговски режим има ефект, когато защитава собственото производство, но за експорт, а не за да замени вноса и фактически гарантира експортно-импортен икономически растеж. Експортно-импортният модел на растежа обаче силно се влияе от условията на търговия на международните пазари. Този показател, който отразява отношението на цените на изнасяните към цените на внасяните стоки (Рх/Рm) не е благоприятен за развиващите се страни. Тенденцията цените на стоките, които те изнасят да намаляват, а тези на внасяните стоки да растат е трайна, независимо от оживените дискусии и разминаващите се оценки. Това още веднъж поставя слаборазвитите икономики в зависимост от развитите страни. Влошаването на показателя “условия на търговия” се обяснява с по-ниската еластичност на търсенето на суровините в сравнение с преработените продукти, конкуренцията на значителна част от естествените суровини с изкуствените им заместители, което понижава цените им и т.н. Влошаването на показателя “условия на търговия” категорично свидетелства за несиметрично разпределение на световното богатство в полза на развитите икономики. За неговото поддържане развити и развиващи се страни започнаха изграждането на международни стокови съглашения. Те имат за цел подобряване на условията на търговия за двете страни и реализиране на взаимни изгоди. За развиващите се държави от особена важност за подобряване на неблагоприятните условия на търговия е стабилизирането на експортните цени на суровините. Затова те поддържат минимален праг, под който не желаят цената да пада. Развитите държави като потребители, поддържат максимално ниво на цената, което не позволяват да се повиши. За стабилизиране на цените в наложените рамки се използват буферните запаси, контрола върху производството, експортните квоти. Но решаването на едни проблеми създава нови. Механизмът на буферни запаси се осъществява чрез създаване на международни фондове за закупуване на суровини с цел да се поддържа стабилността на техните цени. Това става, когато световната цена има тенденция да се приближава до минималния праг и увеличеното търсене трябва да я повиши. Осъществява се също и чрез натурални суровинни фондове, които се предлагат на световния пазар, ако цената се движи към максималното си ниво. Буферните запаси като средство за стабилизиране на цените и подобряване на условията на търговия поставят в противоречиви връзки страните по отношение на квотите на производство и покриване на разходите за поддържането на запасите, не обхващат всички експортни стоки на развиващите се страни (бързо развалящите се), не действат, когато запасите са недостатъчни и се изчерпват и т.н. Международните стокови фондове влияят върху предлагането на суровините като настояват пред развиващите се страни, когато цените имат тенденция да падат, да ограничат производството и експорта и обратно. Това безспорно изостря противоречията между страните производителки при определянето на квотите. Всички тези недоразумения правят ефектите от международните стокови съглашения нестабилни. Още повече, че механизмите, които се използват са пазарно ориентирани и обхващат стоки с висока ценова еластичност на търсене и предлагане, следователно не се отнасят за общите експортни приходи на развиващите се страни. Развиващите се страни се опитват да влияят върху стабилността на цените на стоките, които те изнасят чрез образуване на картели. Този начин за въздействие върху международното ценообразуване обаче е възможен, само когато картелираното производство произвежда стоки без заместители, с нееластично търсене. 30. Развиващите се страни в интеграционните, транснационалните и глобалните процеси на световната икономика Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|