Международна икономика
Предпоставки и проблеми на икономическата глобализация
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 2.2. Предпоставки и проблеми на икономическата глобализация
Националните икономики и световното стопанство съдържат потенциала на глобализиращите се световни икономически процеси. Глобализацията е резултат на развитието на техните вътрешни характеристики и интернационализиращ потенциал. В същото време обаче, появата и динамиката на глобализиращите характеристики на международната икономика стават възможни при определени обстоятелства. Затова глобализацията се разглежда винаги като процес, възможен и осъществяван от технически средства. На първо място може да се забележи премахването на пространствено-времевите ограничения. Континентите, държавните граници, разстоянията губят икономическото си значение. Подвижността на стоки, капитали, пари, хора, информация и т.н. става най-мощният и значим фактор, качествено променящ националното и световното стопанство. Това е резултат на непрекъснатия прогрес в транспортните средства. Невероятните нововъведения в информационните и комуникационните технологии ускоряват процеса на глобализация. Те като никога досега овладяват пространството и времето. Чрез тях качествено се променя предвижването, съхраняването и възприемането на икономическата информация, което променя цялостния икономически процес, превръщайки го в глобален. Създава се икономическо кибернетизирано пространство, което е съществено различно от териториалното. В него парите се движат със скоростта на електронния сигнал. Съвременните информационни технологии, модерните международни комуникации способстват за икономическата цялост на съвременния свят, изграждайки интернационално функционираща модерна инфраструктура. Чрез тях всички икономически явления стават взаимозависими и част от глобални икономически процеси. Новите енергийни източници, автоматизацията, биотехнологиите, наукоемкостта на съвременното производство и т.н. са техническата база и опора на глобализацията и в същото време изграждат техническата и технологичната глобализация в световната икономика. Създават се принципно нова материално техническа база, модерни технологии, които са резултат на глобалното развитие на науката, от общите усилия на научно-изследователските центрове, които по същество стават глобални. Първоначалните стъпки на глобализацията са съпроводени с проблеми и противоречия, типични за всяко изграждащо се явление, но и обясняващи се с трудната адаптация на националните структури и на субективния фактор. В момента се проявяват напълно закономерни, но взаимно противоречиви процеси на глобализация, транснационализация, регионализация, с едновременното запазване на националните стопански явления. Много често съвременната реалност на това противоречие е сблъсъкът между глобална, регионална, транснационална и национална икономика. Националното стопанство, независимо че все повече е “привидно” национално, влиза в противоречие с глобално протичащите процеси. В резултат на взаимодействието на глобализацията и държавната икономическа политика няма точни граници на въздействие на държавната власт върху икономиката. Понякога дори се констатира, че механизмите на икономическата политика са по-скоро невалидни. Автономните икономически мерки на дадена страна оказват влияние върху голям брой други страни и омаловажават техните управленски усилия. Например кредитите, които МВФ отпуска, задължително се обвързват с определени изисквания към икономическата политика и към националното законодателство и тяхната самостоятелност е съмнителна. Това безспорно налага взаимна, глобална координация и регулиране на макроикономическите политики. Освен това глобализацията нарушава влиянието на синдикални, стопански, граждански и др. структури върху националните икономически процеси. Транснационализацията и регионализацията реализират космополитичната същност на капитала и глобалните икономически процеси. И в същото време са самостоятелни структури, компактни подсистеми на глобалното световно стопанство, които влизат в противоречие. С транснационализацията международните икономически връзки стават вътрешнокорпоративни. Независимо от големия им мащаб, ТНК обособяват производството, търговията, интересите и т.н. И въпреки че надхвърлят националния обхват, те стават вътрешнофирмени, вътрешнокорпоративни и не са директна проява на глобалното обединяване. Така глобализацията и транснационализацията влизат в противоречие. Противоречие, изразяващо се в съпротивлението и в стимулирането на глобалните икономически процеси. Тенденцията към регионализация на икономиката създава регионални икономически общности с преференциални икономически условия за участващите страни и дискриминационни спрямо трети. Изграждат се вътрешнорегионална търговия, вътрешнорегионално движение на капитали, вътрешнорегионална трудова миграция и т.н. Счита се, че това дезинтегрира световния пазар и противодейства на глобализиращата тенденция в световната икономика. Но се смята също, че регионализмът не застрашава икономическата глобализация, той не е нейна алтернатива, а необходима стъпка за изграждането й. Следователно може да се твърди, че в съвременния свят протичат взаимнодопълващи се процеси на интеграция (териториализация) и транснационализация (парцелиране), които са противоречиви страни на един и същ процес – глобализацията. Глобализацията поставя и редица по-конкретни въпроси и проблеми, разрешаването на които е нейното бъдеще. Например: Технологичната и икономическата глобализация дори и без да се стремят, в крайна сметка налагат еднообразие в икономическия живот, в житейската среда, в културното наследство и т. н. Днес икономическите конфликти имат световен характер. Глобализират се кризисните икономически процеси. Глобален характер придобиват суровинно-енергийната криза, кризата на външната задлъжнялост, цикличните кризи на свръхпроизводство, световните борсови кризи и т.н. Интересен е въпросът дали икономиката и пазарът без граници ще доведат до достатъчно приемливо, безконфликтно общество, общество, прогресиращо върху хомогенно и еднородно глобално стопанство. Затова, за да е задоволителен резултатът, е необходимо да се структурират ефективно действащи глобални институции, които да определят концепциите за глобалното икономическо сътрудничество в света и механизмите за регулирането му. Взаимозависимите икономики в глобалното стопанство образуват пазари, на които монопол върху предлагането имат малък брой продавачи. ТНК имат могъщество, надхвърлящо това на държавите. Това изисква всеобхватно регулиране в световен мащаб. Изисква контрол на дигитализираното движение на пари. Налага необходимостта от международна спогодба за защита на инвестициите, на интересите, на слабите. Не е трудно да се забележи, че глобализацията в своя преходен период протича неравномерно и неравноправно. Механизмите на икономическата борба – технологичното обновление, превъзходството, изградено върху нематериалните ресурси (информация, автоматизация, културни продукти и т.н.), контролът върху пазарите са акумулирани неравномерно в различните глобално проявяващи се икономически субекти. Това налага икономическата взаимозависимост да се характеризира от позицията на всяка отделна страна и географски регион. Този подход на изследване недвусмислено констатира асиметричност на глобалната икономика. В нея ясно се разграничават облагодетелствани от глобалните процеси богати икономики и ограничени от тях бедни страни. И може би не е пресилено твърдението, че сме свидетели на ново световно разслоение, разбирането на което всъщност поражда антиглобалистичните протести. Това дава основание да се мисли, че глобализацията е новият световен безпорядък, в който човечеството ще съществува известно време, а икономисти и политици ще влагат повече емоции, отколкото разум. Още повече, че глобалните процеси освен икономиката обхващат културата, образованието, правото, политиката и т.н. Отрицателните последици на глобалната икономическа взаимозависимост са факт. Но въпреки това носталгично да мечтаем за световната икономика от началото на двайсети век е невъзможно, ако не искаме да попаднем в обстоятелствата на утопичната надежда. Глобализацията предлага нови, съвременни шансове на националните икономики. Те безспорно трябва да се използват, като се посрещне предизвикателството с необходимите адаптиращи реформи, позволяващи да се реализират глобални изгоди. 29. Проблеми на развиващите се страни в системата на световната търговия Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|