Некомплексната структура на икономиките на развиващите се страни обаче определя неблагоприятното им място в международното разделение на труда и слабия ефект от участието им в световната търговия. Техните икономически структури съществено се различават от тези на развитите икономики. Въпреки огромното многообразие, може да се обобщи, че в някои от тези държави (страните от Източна Азия, където селскостопанските продукти в БВП, измерени чрез показателя добавена стойност, са 14,9%, а индустриалните – 44,9%) се откроява индустриализиращ се сектор ориентиран към световните пазари, конкуриращ се с подобните производства от развитите икономики и създаващ реални възможности за догонване. В тези отрасли производителността е по-голяма, те определят темпа на икономическия растеж на страните, осигуряват основната част от БВП, обезпечават заетостта и т.н. В други страни (Латинска Америка, Южна и Западна Азия) приоритетно се развиват традиционните производства насочени към вътрешните пазари. Тяхната конкуретоспособност в световното стопанство не е голяма, производителността на труда е ниска, възможностите за технологично обновление са малки, обезпечаването на икономическия растеж е слабо и др.
Основна характеристика на икономиките на огромна част от развиващите се страни е селското стопанство и добиващата промишленост. В много от тях обаче селското стопанство е монокултурно, технологично изостанало, с ниска ефективност, което не позволява нормалното изхранване на населението. Добивните производства имат превес над обработващите. Те са с ясно изразен експортен характер и основно определят външнотърговските взаимоотношения на тези страни. В най-малките развиващи се страни например селскостопанските продукти участват в БВП с 35,5%, а индустриалните – с 21,9%, в силно задлъжнелите икономики съответно – 33,7% и 22,8%.
Сподели с приятели: |
