Международна икономика
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| Етапи. Икономическото интегриране в ЕС е продължителен, противоречив, но възходящо развиващ се процес. В него могат да се обобщят няколко етапа.
Първият етап може да се отграничи до 1968 г. Изграден е окончателно единен митнически съюз, митата са напълно премахнати. Осъществява се единна митническа политика спрямо трети страни. Но въпреки положителните резултати се констатира, че и след 1968 г. в търговията между страните все още съществуват бариери – гранична митническа проверка, спазване на установени норми и документация, различия в техническите обозначения, различия в данъчните условия и т.н. Отчита се също, че през 70-те години в резултат на забавените темпове на растеж, рецесиите, инфлацията и безработицата в страните членки, противоречията и кризите в международната валутна система, в международното движение на капитали и т.н. интеграционните процеси са значително забавени. Всичко това доведе до констатацията, че в общността липсват стимули за превръщането й в единна търговска общност, че се засилва националната обособеност и дезинтеграционните процеси. Налага се да се положат усилия за ограничаването им и за защита на клаузите на Римския договор (Treaty of Rome). Така, с Информационния бюлетин на Комисията за усъвършенстване на вътрешния пазар през май 1985 г. е направено предложение за създаване на Европейски съюз. Конкретното реализиране на целите за по-нататъшно интегриране се осъществява с приетия през 1986 г. Единен европейски акт (ЕЕА) (Single European Act). С него се нанасят първите поправки за доразвитие на Римския договор. Основните цели на ЕЕА се свързват със: преобразуване на отношенията между държавите в реален Европейски съюз; разширяване на общата политика; постигане на обща външна политика; защита на околната среда и хармонизиране на условията на труд; по-нататъшна работа за постигане на крайната интеграционна цел – икономически и валутен съюз. ЕЕА ускори интеграционния процес, като особена роля изиграха докладите на Вернер в началото на 70-те години, пледиращ за по-близки икономически и валутни връзки в ЕО; на Паоло Чекини от 1988 г. “Европейското предизвикателство 1992: предимствата на единния пазар”; на комисията “Делор” от 1990 г. “Един пазар, една валута”. Всичко това дава основание периодът 1970 – 1992 г. да се определи като втори етап в еволюцията на ЕО, в който започва реализиране на идеята за изграждане на икономически и валутен съюз. Договорът от Маастрихт (Treaty of Maastricht) от декември 1991 г., влязъл в сила от 1993 г., сложи началото на третия етап в интеграционните процеси на европейските страни и начерта посоката на икономическия и валутния съюз. Икономическият съюз е естествено продължение на изградения единен пазар със свободно движение на стоки, услуги и производствени ресурси. Продължение по отношение на изграждане на обща политика за регионално развитие, на общи правила за макроикономическо регулиране и т.н. Споразуменията от Маастрихт идентифицират пълната икономическа интеграция със създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) (European Monetary Union). Условията, които гарантират осъществяването на ЕВС, се свързват със: пълна либерализация на капиталовите трансфери; най-висока степен на интеграция на финансовите пазари; пълна валутна конвертируемост при премахване на границите на валутните колебания и фиксиране на техните паритети. На тази основа с договора от Маастрихт се предвиди до 1999 г. да се въведе единната валута – евро, и да се създаде Централна европейска банка. Конвергентните критерии, на които всяка страна трябва да отговори, за да се включи във Валутния съюз, са: темпът на инфлация в страната да не е по-голям от 1,5% спрямо трите страни в съюза с най-ниска степен на инфлация; дългосрочният лихвен процент да не бъде по-голям от 2% от този на трите страни с най-ниски лихвени равнища; бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП); държавният дълг да не е по-голям от 60% от БВП; валутният курс през последните три години да бъде в границите на условията на Европейския курсов механизъм. Към края на 1992г., в резултат на доклада „Чекини” се създаде единен вътрешен пазар, който стимулира интеграционните процеси в ЕС. През 1997г. договорът от Амстердам стана третата корекция (след Единния Европейски акт и договора от Маастрихт) на Римския договор. Той гарантира изграждането на пространство на свобода, сигурност и правов ред, правата на Съюза и неговите граждани, външната политика и сигурност, институции на Съюза и т.н. От първи януари 1999 г. стартира Икономическият и Валутният съюз. Действително се въведе европейската парична единица – евро, и се създаде Европейската централна банка. От 2002 г. общата парична единица е в реално обращение. Договорът от Ница, подписан през 2001г. и влязъл в сила през 2003г. е последната, четвърта промяна на учредителния договор. Той преследва реформиране на ЕС, предвид на неговото разширяване. Договорът коригира основните права на отделните страни и институции, направи промени в сътрудничеството в областта на правосъдието, в споразуменията между отделните институции, положи основите на Комитет за социална защита, в съответствие с Лисабонската конвенция. През 2004г. бе приета Европейската конституция. Нейното противоречиво ратифициране (референдумите през 2005г. във Франция и Холандия я отхвърлиха) засилиха евроскептичните очаквания за развитието на ЕС. Европейската конституция не е влязла в действие, тъй като протича процес на ратифициране. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|