Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
- Навигация на страницата:
- Осъществяват се повторни
| Съвместно с управление "Банков надзор" на Българска народна банка се организират проверки в търговските банки за наличието на сметки или извършвани операции от или в полза на няколко стотици физически и юридически лица, подозирани във финансиране на терористични организации или дейности /по предоставена информация на българската страна от компетентните власти на САЩ/ с цел незабавно да се идентифицират и блокират техните активи. /Въпреки щателните проверки, до момента такива сметки не са открити/.Съвместно с Българска народна банка , органите на Министерство на вътрешните работи, агенция "Митници" и други са организирани проверки на стотици физически лица и организации, чиито списъци се получават от компетентните служби на страните от антитерористичната коалиция. Осъществяват се повторни проверки на информация, получена съгласно действията по изпълнение на ЗМИП, за която може да се предполага, че е свързана с операции и лица от рискови по отношение на финансирането на терористичната дейност държави. Агенцията БФР координира дейността си с институциите на Европeйския съюз, Съвета на Европа, с финансоворазузнавателните звена на други държави, както и с други международни, правителствени и неправителствени организации, ангажирани с противодействие на организираната финансово-икономическа престъпност.
Крачка в борбата с финансовите злоупотреби и "сенчестата" икономика като генератор на организираната престъпност е подготвяният в момента пореден закон - Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. България има опит и традиции в тази борба. Още от края на ХІХ век датира вътрешната нормативна уредба срещу незаконното обогатяване. Закон за преследване на незаконно обогатените чиновници е приет от Осмото Обикновено народно събрание на 20.12.1895 г. и утвърден с Указ № 618 на Фердинанд І. Редица от мерките в този закон са напълно съпоставими със съвременната международноправна и вътрешноправна уредба. По-късно ХVІІ-то Обикновено народно събрание на 12.04.1919 г. приема нов Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти, утвърден с Указ № 58 от Борис ІІІ. И този закон звучи учудващо модерно до днес. 43. Специализираният отдел „Противодействие на организираната престъпност и корупцията” във Върховната касационна прокуратура, създаден със заповед на главния прокурор от 23.03.2006 г., упражнява ръководство и надзор за законност върху досъдебното производство по преписки и дела, образувани за престъпни деяния, съдържащи признаци на организирана престъпност или корупция. В отдела са създадени три сектора: „Противодействие на организираната престъпност”, „Противодействие на корупцията” и „Противодействие на изпирането на пари”. Завеждащият отдела поддържа директен контакт с ръководството на МВР и при необходимост създава съвместни екипи за проверка на постъпили сигнали или за работа по образувани дела. Завеждащият отдела – след одобрение от главния прокурор, с окръжно определя реда, по който да бъдат създадени специализирани звена за противодействие на организираната престъпност и корупцията в Софийската градска прокуратура и окръжните прокуратури. Европейският съюз придава първостепенно значение на проблема за корупцията и при двете последни разширявания през 2004 и 2007 г. Същевременно законодателството на ЕС не съдържа детайлно регулиране на противодействието на корупцията, тъй като тя е проблем, придобил изключителна острота едва напоследък. Въпреки че Съюзът не разполага с достатъчен инструментариум, който да ръководи страните кандидатки в антикорупционните им усилия, ограничаването на корупцията бе превърнато в ключов критерий за членство. За най-новите членове България и Румъния той остава на преден план и след присъединяването им, тъй като липсата на прозрачно и отговорно управление категорично би възпрепятствала функционирането на вътрешния пазар и провеждането на политиката на ЕС в редица важни сфери. Самото понятие корупция е динамично, като в него често се влага различно съдържание и то търпи непрекъснато развитие. През 2006 г. става ясно, че автоматичното пренасяне на международните норми в националното законодателство вече не е достатъчно. Независимо от факта, че България се бе присъединила към всички основни международни норми за противодействие на корупцията (като ратифицира преди някои държави – членки на ЕС Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, дори без да е член на ОИСР) и националното законодателство вече бе напълно съобразено с техните разпоредби, проблемът за корупцията в страната продължаваше да стои все така остро. Наложително бе акцентът да се измести върху измерването на ефекта от антикорупционните мерки. 44. Уставът на Организацията на обединените нации бе подписан на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско на заключителното заседание на Конференцията на Обединените нации за създаване на международна организация и влезе в сила на 24 октомври 1945 г. Статутът на Международния съд е неделима част от устава. ООН е създадена на 24 октомври 1945 г. от 51 държави, изпълнени с решимост да съхранят мира чрез развитие на международното сътрудничество и колективната сигурност. Днес в организацията членуват 191 държави, сътрудничещи си на принципа на суверенното равенство и мирното разрешаване на споровете. ООН има четири основни цели, които произтичат от нейния Устав: да поддържа международния мир и сигурност; да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите; да осъществява сътрудничество при разрешаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми и да насърчава зачитане на правата и основните свободи на човека; да бъде център за съгласуване на действията на държавите за постигането на тези общи цели. Главните органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд в Хага, както и Секретариат на ООН, който включва необходимия за цялостното функциониране на Организацията международен персонал. Съветът за сигурност носи главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност от името на всички членове на Организацията. Състои се от 15 членове, от които Китай, Франция, САЩ, Русия и Великобритания са постоянни, а останалите десет се избират от Общото събрание - всеки с мандат от 2 години Икономическият и социален съвет (ИКОСОС) е основният форум за обсъждане на международни икономически и социални въпроси и за разработване на препоръки за провеждане на съответни политики от държавите членки. Този орган разполага с мрежа за консултации с неправителствени организации (НПО), чрез които се поддържа жизнена връзка между ООН и гражданското общество Съветът за попечителство е създаден през 1945 г. с цел наблюдение над единадесетте територии, намиращи се под попечителството на ООН, и предприемане на необходимите мерки за подготовка на тези територии за самоопределение или независимост Международният съд е главният юридически орган на ООН. Петнадесетте съдии, които служат в него, се избират от Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН Секретариатът на ООН се състои от департаменти и служби, обхващащи 8900 служители, набрани сред кандидати от страните членки. Секретариатът на ООН е разположен в Щабквартирата на ООН в Ню Йорк и в службите на ООН в Женева, Виена, Найроби, Банкок. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|