Понятието задача е доста широко и понякога специфично дефинирано за конкретна наука. В педагогическата литература често се използва терминът учебна задача, свързвана с определена дейност и конкретни действия, които ученикът осъществява за да се придобият, затвърдят, повторят и обобщят определени знания и умения.
Като универсален модел на понятието задача можем да разгледаме сложната система (S, P), където S е субект(човек), P е система- множество от обекти, заедно с релациите между тези обекти и техните свойства. Системата Р се нарича стационарна по отношение на субекта S, ако всички елементи на Р са известни на субекта S, при неговото влизане в контакт със системата Р. Ако на един субект S е неизвестен поне един елемент,свойство или отношение в системата Р, необходими тя да бъде считана за система, то такава система се нарича проблемна за дадения субект- Рх. Т. е появява се задача за субекта S. Решаването на дадена задача означава да се преобразува една проблемна система до стационарна или да се установи, че при дадените условия това преобразуване не може да се реализира. Във всяка задача могат да се обособят следните основни компоненти:
Начално състояние (А)- проблемност на системата. За задачите по информатика и ИТ това е съдържанието на задачата, включващо описание на входните данни.
Крайно състояние (В)- стационарност на системата. За задачите по информатика и ИТ това са изходните данни, които трябва да изведе дадена програма или документи и резултати, които са оформени или обработени със съответното софтуерно приложение.
Решение на задачата(R)- един възможен начин за преобразуване на началното състояние в крайно състояние на системата. Този компонент включва създаването на модел на задачата, избор на алгоритъм, подбор на необходимите структури от данни, проект на задачата и набор от операции за реализирането й в съответната среда.
