Методология за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво
Свързани: Курсова работа, Presentation Tema 1 P1 250119, Курсова работа ЛПБА-модул Аварии
Критични фактори Експертна оценка Стойност на оценката
Критични фактори Експертна оценка Стойност на оценката
След попълване на Таблица 2 за обектите от даден сектор се преминава към Таблица 3, в която се попълват дадените експертни оценки за всички обекти от даден сектор по отношение на критичните фактори уязвимост, защитеност, критичност, възстановяемост, зависимост, взаимозаменяемост, символно значение. От таблицата чрез сборуване се получават общи оценки за всеки обект и за сектора като цяло. Таблица 3 Сумарна оценка на обектите от един сектор
След попълване на данните за всеки сектор се преминава към Таблица 4 – обобщена таблица за всички сектори по отношение на избраните критични фактори. Таблица 4 Оценка на секторите от КИ по отношение критичните фактори
Резултати от секторния анализ Вследствие на секторния анализ се получава следната информация: 1. Предварителна оценка на обектите по отношение на отделните критични фактори (Таблица 3); 2. Обща характеристика на секторите в общината по отношение на отделните критични фактори (Таблица 4); 3. Предварителна оценка за проблемите в общината предвид оценките по критичните фактори. 3.2. Втори етап: Идентифициране, описание (характеризиране) и оценка на заплахи. A1.2Оценка на заплахата Оценката на заплахата е възлов момент както по отношение на критичната инфраструктура, така и за защитата на населението. Затова Законът за защита при бедствия и аварии специално предписва изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия (чл.7 ал.1). Законът задължава органите на изпълнителната власт да възлагат извършването на такива експертизи (чл.7 ал.2). Експертните оценки се определят на базата на анализ на прогностичните данни за очаквани природни явления, които биха предизвикали определени бедствия. При оценката се вземат предвид географските характеристики на общината – местоположение, релеф, климат, почви, а също така и техническата инфраструктура, която ще поеме въздействията (пътища, мостове и др.). Тази информация се съдържа в описанието на общината. Оценката на очакваните техногенни бедствия се извършва на основата на анализа на данните за обектите от техническата инфраструктура – местоположение, сектор на КИ, използвана технология, брой на персонала, опасни (рискови) производства, складове с химически и опасни вещества, анализ на причините и следствията от минали аварии и др. За всяка заплаха (входно въздействие), на основата на наличната информация (априорна и апостериорна) се определя вероятността за възникване на съответно събитие с отчитане на степента на интензивност (сила, мощност, величина). За всяка оценка се записва и на каква информация се базира тя. В резултат на анализа на заплахите се определят вероятностите за възникване на бедствията и тяхната интензивност. От получената таблица могат да се определят бедствията с най-голяма вероятност, характерни за общината, а също така и възможните причини и ефекти от бедствието. Например: Най-вероятните бедствия, характерни за общината са наводненията. Възможните причини са обилни дъждове или язовир край населено място. Бедствие от промишлена авария ... завод, склад на отровни вещества и др. Възможна причина – стара технология и амортизирано оборудване. Ефект – екологично замърсяване на район ..... При идентифицирането и оценката на заплахите за обектите се използват: - списък с параметри и класификация на бедствията. За всеки тип заплаха се дефинират параметри, по които се определя прогнозната интензивност на бедствието и се дават основни характеристики (Таблица 5); - скала за оценки за интензивността на бедствията (Таблица 6); - скала с оценки за вероятността за бедствие (Таблица 7). Резултатите от процеса на оценка на заплахите се оформят в табличен вид. Такава примерна таблица е показана в практическото занятие (раздел „Етап 2). Изтегляне 410 Kb. Сподели с приятели: |