II. Идентифициране, описание (характеризиране) и оценка на заплахите. Категоризирането на заплахите е процес, свързан с обработката на масиви информация и създаването на своеобразен регистър на заплахите.
III. Оценка уязвимостта на елементите от КИ по отношение на специфични заплахи. Уязвимостта се определя като слабост, която може да бъде проявена или преднамерено използвана спрямо определени активи на критичната инфраструктура и тяхното евентуално последващо унищожаване или увреждане. Извършва се предварителна оценка на евентуалните преки загуби от бедствието по причина на съответната уязвимост.
IV. Оценка на взаимозависимости между обекти, подсистеми и инфраструктури, в това число оценяване на каскадни ефекти и други явления и процеси. Извършва се предварителна оценка на непреките загуби от бедствието.
V. Определяне на рискаИзвършва се по посочените по-горе (т.2) параметри и характеристики, на базата на очакваните поражения и щети от конкретни /типови/ атаки срещу определени сектори, изразяващи се в човешки жертви, икономически загуби, символни щети, в различни периоди от време. За определяне и категоризиране на риска съществуват различни математически методи.
VI. Верификация на получените резултати– проверка на резултатите от оценката чрез сравняване с предварително разработени вероятни сценарии или използване на данни от минали бедствия. При рязко разминаване между резултатите и очакванията се анализира причината и при необходимост се променят оценките.
3.1. Първи етап: Идентификация на основните сектори на КИ (секторен анализ). Потенциалните обекти за включване в регистъра на критичната инфраструктура от всеки сектор и подсектор на общинско ниво се определят на основата на Таблица 1 – по посочените там критерии.
Таблица 1 Матрица за секторен анализ на критичната инфраструктура на общинско ниво
Обектите, които отговарят на съответните критерии се включват в списъка на оценяваните обекти.
За всеки обект от получения списък, по сектори се извършва експертна оценка по следните критични фактори: уязвимост (1), защитеност (2), критичност (3), възстановяемост (4), зависимост (5), взаимозаменяемост (6), символно значение. Експертът отговаря на въпросите, като дава степенувана оценка в диапазона от 0 до 10. „0” е минимална оценка, която определя обекта като некритичен (неподатлив на външно въздействие), а 10 –максималната оценка, която го дефинира като абсолютно критичен.
