Методология за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво



страница8/10
Дата28.10.2022
Размер410 Kb.
#115407
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
2.3 МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО
Свързани:
Курсова работа, Presentation Tema 1 P1 250119, Курсова работа ЛПБА-модул Аварии
G1х(Сумарни загуби за обект 1) = Р(б) х З1,б1м + Р(б1ср) х З1,б1ср + Р(б) х З1,б1г + Р(б1к) х З1,б1к + ..... + Р(б) х З1,бnм + Р(бnср) х З1,бnср + Р(б) х З1,бnг + Р(б) х З1,бnк
където:

  1. . G1х(Сумарни загуби за обект 1) са сумарните загуби в обект 1 от даден вид (напр. човешки);

  2. . Р(б) … Р(б) са вероятностите за настъпване на бедствие 1..n с интензивност (величина) голяма, съответно средна, малка и катастрофална;

  3. . З1,б1г .... З1,бnг означава загуби за обект 1 при случване на бедствие 1 … n с интензивност голяма и т.н.

За улеснение изчисленията се провеждат чрез попълване на съответни таблици, показани в материала за практическото занятие (раздел „Етап 3А” и „Етап 3Б”). Въвеждат се съответните резултати (данни) от предходните етапи на анализа и се използват предложените стойности за експертни оценки на преките загуби, съдържащи се в Таблица 8, Таблица 9 и Таблица 10:


Таблица 8 Класификация на преките загуби – човешки загуби

Оценка

Човешки загуби

Оценъчна стойност

МАЛКИ ЗАГУБИ

до 10

0 - 3

СРЕДНИ ЗАГУБИ

до 50

3 - 5

ГОЛЕМИ ЗАГУБИ

до 250

5 - 8

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ

над 250

8 -10



Таблица 9 Класификация на преките загуби – материални загуби

Оценка

Материални загуби (хил. лева)

Оценъчна стойност

МАЛКИ ЗАГУБИ

до 500

0 - 3

СРЕДНИ ЗАГУБИ

до 2 500

3 - 5

ГОЛЕМИ ЗАГУБИ

до 10 000

5 - 8

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ

над 10 000

8 -10

Таблица 10 Класификация на преките загуби – екологични поражения

Оценка

Екологични поражения

Оценъчна стойност

МАЛКИ ЗАГУБИ

Площ

до 1 % *

0 - 3

Време за възстановяване

до 1 година

СРЕДНИ ЗАГУБИ

Площ

до 5 %

3 - 5

Време за възстановяване

до 1 година

ГОЛЕМИ ЗАГУБИ

Площ

от 5 до 10 %

5 - 8

Време за възстановяване

от 1 до 5 години

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ

Площ

над 10 %

8 - 10

Време за възстановяване

над 5 години

* от територията на общината.


Екологичните поражения се определят, като се оценява процентът на поразена площ спрямо общата площ на общината и необходимото време за възстановяване на поражението.
Общата оценка на пораженията се състои от сумата на оценките за трите основни компонента на преки загуби и се определя по формулата:
G1(Сумарни загуби за обект 1) = G1чз(Сумарни загуби за обект 1) + G1мз(Сумарни загуби за обект 1) + G1еп(Сумарни загуби за обект 1)
Където:

  1. . G1(Сумарни загуби за обект 1) – сумарни загуби в обект 1 – обща оценка на пораженията;

  2. . G1чз(Сумарни загуби за обект 1)) – сумарни човешки загуби в обект 1;

  3. . G1мз(Сумарни загуби за обект 1) – сумарни материални загуби в обект 1;

  4. . G1еп(Сумарни загуби за обект 1)) – сумарни екологични последствия в обект 1.

От получените до тук резултати могат да се определят:



  1. - Обекта, който би понесъл най-големи преки загуби вследствие на бедствия и аварии;

  2. - За всеки обект - заплахата, която би донесла най-големи загуби – от максималната стойност на произведението

„вероятност за бедствието” Х „загубите”,
класирани в три групи – човешки, материални и екологични загуби;

  1. - Бедствието, което би донесло най-големи сумарни загуби в общината.

  1. 3.4. Четвърти етап: Оценка на взаимното влияние между обектите от КИ – непреки загуби.



A1.5Оценка на взаимовръзката между секторите
Определят се загубите в стоки и услуги за стопанството и населението вследствие на взаимното влияние между обектите от КИ, т.е. непреките загуби. Взаимното влияние може да се прояви като зависимост и взаимозависимост.

  1. - Зависимост: Свързване или връзка между две инфраструктури, чрез която състоянието на едната инфраструктура влияе или е свързано със състоянието на другата.

  2. - Взаимозависимост: Двустранна зависимост между две инфраструктури, чрез която състоянието на всяка една влияе или е свързано със състоянието на другата. По-общо казано, две инфраструктури са взаимозависими, когато всяка една от тях е зависима от другата.

Взаимозависимостите между обектите могат да бъдат:



  1. . Физически: Две инфраструктури са физически взаимозависими, ако състоянието на всяка една е зависимо от материалния изход(и) на другата: стока произведена или модифицирана от една инфраструктура (изход) е необходима за работата на друга (вход). Вследствие на това, рискът от повреда или отклонение от нормалното работно състояние в едната инфраструктура може да бъде функция от риска в друга инфраструктура.

  1. . Кибернетични: Една инфраструктура има кибер-взаимозависимости, ако състоянието й зависи от информацията, пренасяна по информационната инфраструктура. Вследствие на това, състоянието на тази инфраструктура зависи от изходите на информационната инфраструктура.

  2. . Географски: Дадени инфраструктури са географски взаимозависими, ако събитие в обкръжаващата ги среда може да създаде промени в състоянието на всички тях. При географска близост на обекти, събития като експлозия или пожар могат да причинят взаимосвързани повреди или промени в тях. Взаимозависимостта се дължи единствено на близостта; състоянието на дадена инфраструктура не се влияе от състоянието на друга.

  3. . Логически: Две инфраструктури са логически взаимозависими, ако състоянието на всяка една зависи от другата чрез механизъм, който не е физически, кибер или географска връзка. Основна роля при логическите взаимозависимости играят човешките решения. Например, ако се понижи цената на бензина може да доведе до пренатоварване на магистралите и задръствания на движението. В този случай логическата връзка между петролната и транспортната инфраструктури се дължи на човешки решения и действия и не е резултат от физически процес.

За оценка чувствителността на обектите към взаимно влияние се изчислява влиянието на даден обект върху останалите (Q), както и на останалите обекти върху дадения обект (Q*). Получените стойности се нанасят на координатна система, както е показано на фигурата по-долу.


Критични са тези обекти, които се намират в квадрант I, т.е. имат големи стойности за Q и Q*. Този тип обекти силно се влияят от останалите и в същото време много силно влияят на останалите. Активните обекти имат голямо Q и малко Q* (II квадрант) – те силно влияят върху другите обекти от КИ, но се подават слабо на влияние от останалите обекти. Обектите, намиращи се в IV квадрант имат голямо Q* и малко Q и се наричат реактивни, което означава, че се подават на влияние от другите обекти, но в същото време влияя слабо на останалите. Независимите обекти са слабо чувствителни към бедствия и се намират в квадрант III.
Прави се обобщена оценка на обектите по отношение на взаимното влияние, и изчисляване на непреките загуби.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница