G1х(Сумарни загуби за обект 1) = Р(б1м) х З1,б1м + Р(б1ср) х З1,б1ср + Р(б1г) х З1,б1г + Р(б1к) х З1,б1к + ..... + Р(бnм) х З1,бnм + Р(бnср) х З1,бnср + Р(бnг) х З1,бnг + Р(бnк) х З1,бnк
където:
. G1х(Сумарни загуби за обект 1) са сумарните загуби в обект 1 от даден вид (напр. човешки);
. Р(б1г) … Р(бnг) са вероятностите за настъпване на бедствие 1..n с интензивност (величина) голяма, съответно средна, малка и катастрофална;
. З1,б1г .... З1,бnг означава загуби за обект 1 при случване на бедствие 1 … n с интензивност голяма и т.н.
За улеснение изчисленията се провеждат чрез попълване на съответни таблици, показани в материала за практическото занятие (раздел „Етап 3А” и „Етап 3Б”). Въвеждат се съответните резултати (данни) от предходните етапи на анализа и се използват предложените стойности за експертни оценки на преките загуби, съдържащи се в Таблица 8, Таблица 9 и Таблица 10:
Таблица 8 Класификация на преките загуби – човешки загуби
-
Оценка
|
Човешки загуби
|
Оценъчна стойност
|
МАЛКИ ЗАГУБИ
|
до 10
|
0 - 3
|
СРЕДНИ ЗАГУБИ
|
до 50
|
3 - 5
|
ГОЛЕМИ ЗАГУБИ
|
до 250
|
5 - 8
|
КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ
|
над 250
|
8 -10
|
Таблица 9 Класификация на преките загуби – материални загуби
-
Оценка
|
Материални загуби (хил. лева)
|
Оценъчна стойност
|
МАЛКИ ЗАГУБИ
|
до 500
|
0 - 3
|
СРЕДНИ ЗАГУБИ
|
до 2 500
|
3 - 5
|
ГОЛЕМИ ЗАГУБИ
|
до 10 000
|
5 - 8
|
КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ
|
над 10 000
|
8 -10
|
Таблица 10 Класификация на преките загуби – екологични поражения
-
Оценка
|
Екологични поражения
|
Оценъчна стойност
|
МАЛКИ ЗАГУБИ
|
Площ
|
до 1 % *
|
0 - 3
|
Време за възстановяване
|
до 1 година
|
СРЕДНИ ЗАГУБИ
|
Площ
|
до 5 %
|
3 - 5
|
Време за възстановяване
|
до 1 година
|
ГОЛЕМИ ЗАГУБИ
|
Площ
|
от 5 до 10 %
|
5 - 8
|
Време за възстановяване
|
от 1 до 5 години
|
КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ
|
Площ
|
над 10 %
|
8 - 10
|
Време за възстановяване
|
над 5 години
|
* от територията на общината.
Екологичните поражения се определят, като се оценява процентът на поразена площ спрямо общата площ на общината и необходимото време за възстановяване на поражението.
Общата оценка на пораженията се състои от сумата на оценките за трите основни компонента на преки загуби и се определя по формулата:
G1(Сумарни загуби за обект 1) = G1чз(Сумарни загуби за обект 1) + G1мз(Сумарни загуби за обект 1) + G1еп(Сумарни загуби за обект 1)
Където:
. G1(Сумарни загуби за обект 1) – сумарни загуби в обект 1 – обща оценка на пораженията;
. G1чз(Сумарни загуби за обект 1)) – сумарни човешки загуби в обект 1;
. G1мз(Сумарни загуби за обект 1) – сумарни материални загуби в обект 1;
. G1еп(Сумарни загуби за обект 1)) – сумарни екологични последствия в обект 1.
От получените до тук резултати могат да се определят:
- Обекта, който би понесъл най-големи преки загуби вследствие на бедствия и аварии;
- За всеки обект - заплахата, която би донесла най-големи загуби – от максималната стойност на произведението
„вероятност за бедствието” Х „загубите”,
класирани в три групи – човешки, материални и екологични загуби;
- Бедствието, което би донесло най-големи сумарни загуби в общината.
3.4. Четвърти етап: Оценка на взаимното влияние между обектите от КИ – непреки загуби.
A1.5Оценка на взаимовръзката между секторите
Определят се загубите в стоки и услуги за стопанството и населението вследствие на взаимното влияние между обектите от КИ, т.е. непреките загуби. Взаимното влияние може да се прояви като зависимост и взаимозависимост.
- Зависимост: Свързване или връзка между две инфраструктури, чрез която състоянието на едната инфраструктура влияе или е свързано със състоянието на другата.
- Взаимозависимост: Двустранна зависимост между две инфраструктури, чрез която състоянието на всяка една влияе или е свързано със състоянието на другата. По-общо казано, две инфраструктури са взаимозависими, когато всяка една от тях е зависима от другата.
Взаимозависимостите между обектите могат да бъдат:
. Физически: Две инфраструктури са физически взаимозависими, ако състоянието на всяка една е зависимо от материалния изход(и) на другата: стока произведена или модифицирана от една инфраструктура (изход) е необходима за работата на друга (вход). Вследствие на това, рискът от повреда или отклонение от нормалното работно състояние в едната инфраструктура може да бъде функция от риска в друга инфраструктура.
. Кибернетични: Една инфраструктура има кибер-взаимозависимости, ако състоянието й зависи от информацията, пренасяна по информационната инфраструктура. Вследствие на това, състоянието на тази инфраструктура зависи от изходите на информационната инфраструктура.
. Географски: Дадени инфраструктури са географски взаимозависими, ако събитие в обкръжаващата ги среда може да създаде промени в състоянието на всички тях. При географска близост на обекти, събития като експлозия или пожар могат да причинят взаимосвързани повреди или промени в тях. Взаимозависимостта се дължи единствено на близостта; състоянието на дадена инфраструктура не се влияе от състоянието на друга.
. Логически: Две инфраструктури са логически взаимозависими, ако състоянието на всяка една зависи от другата чрез механизъм, който не е физически, кибер или географска връзка. Основна роля при логическите взаимозависимости играят човешките решения. Например, ако се понижи цената на бензина може да доведе до пренатоварване на магистралите и задръствания на движението. В този случай логическата връзка между петролната и транспортната инфраструктури се дължи на човешки решения и действия и не е резултат от физически процес.
За оценка чувствителността на обектите към взаимно влияние се изчислява влиянието на даден обект върху останалите (Q), както и на останалите обекти върху дадения обект (Q*). Получените стойности се нанасят на координатна система, както е показано на фигурата по-долу.
Критични са тези обекти, които се намират в квадрант I, т.е. имат големи стойности за Q и Q*. Този тип обекти силно се влияят от останалите и в същото време много силно влияят на останалите. Активните обекти имат голямо Q и малко Q* (II квадрант) – те силно влияят върху другите обекти от КИ, но се подават слабо на влияние от останалите обекти. Обектите, намиращи се в IV квадрант имат голямо Q* и малко Q и се наричат реактивни, което означава, че се подават на влияние от другите обекти, но в същото време влияя слабо на останалите. Независимите обекти са слабо чувствителни към бедствия и се намират в квадрант III.
Прави се обобщена оценка на обектите по отношение на взаимното влияние, и изчисляване на непреките загуби.
Сподели с приятели: |