Със самолет Вим стига до Карачи, а от там взема влак до Ню Делхи. Търсенето на йогини го отвежда до огромния храмов комплекс Бирла Мандир, където прекарва известно време. Там се запознава със съдържателя на градска чайна и непокорния син на местен килимен магнат. Те двамата го убеждават да пътува с тях до градовете Ришикеш и Бадринат, поклоннически центрове по поречието на река Ганг.
Каква колоритна троица: съдържателят на чайна – як, брадат сикх, лошото момче на килимената индустрия, презадоволено и възнегодувало срещу корупцията в страната си, и Вим Хоф. Двамата другари на Хоф го смятат за смахнат, защото няколко пъти на ден плува в Ганг. Дори я преплува от бряг до бряг, което си е сериозно постижение, предвид силното течение. Той ги впечатлява и с акробатичните асани, които може да изпълнява, въпреки че в живота си не е взел и един урок по йога.
В Индия Хоф установява, че благодарение на самообучението си е стигнал много далеч. Може например, застанал на един крак, да постави другия си крак зад врата – поза, която повечето практикуващи са в състояние да изпълнят едва след години упражнения.
Спътниците на Хоф решават да останат в един ашрам, но той не се чувства добре там. Не му допада атмосферата, която създават практикуващите там чужденци, и въпреки че мнозина от йогините владеят специални техники, не му харесва как ги използват. Пък и няма кой знае какво ново да научи от тях, тъй като вече владее триковете им. Продължава пеша сам.
На едно място, където водите на Ганг с грохот се разбиват в каскада от водопади сред извисяващи се до небето планини, Хоф има удивително преживяване. Обзема го чувството за омиротворение и изключителна сила. И непреодолимото желание да се хвърли в опасния водопад пред себе си... Което и прави. С огромни усилия доплува до могъщата струя и застава под нея. Студената вода мигом пресича потока на мисълта му.
Усеща енергия и мощ, много no-висши от самия него. Оттогава обича леденостудената вода.
И тъй, Хоф отива в Индия – люлката на духовността – в търсене на ноумена (нещото само по себе си, за което е чел в езотеричните книги), а открива въздействието на студа върху тялото и най-вече върху ума си.
Скоро след това откритие Хоф напуска Индия. Страната, климатът и хората много му харесват, но му липсва Нидерландия и решава да се върне у дома. Все още не е наясно как ще продължи живота си, но урокът на леденостудената вода е оставил в него дълбок отпечатък. Знае, че трябва да направи нещо с това ново знание.
Сподели с приятели: |