безработица в страната, колко създава по време на емиграцията в чужбина, колко потребява, колко спестява и как това спестяване се дели на бъдещо потребление в чужбина и при завръщането в родината и накрая – какъв е размерът на текущите трансфери към близките по време на емиграцията. Данните за трансферите като абсолютни суми в това отношение не са особено показателни. Те обаче най-лесно се пресмятат и периодично се публикуват. Например в бр. 10 на списание GEO от 2008 г. в материала "Новото преселение на народите" се отбелязва, че "всяка година гастарбайтерите по света изпращат у дома повече от 300 млрд. долара." През 2006 г. получените парични преводи за Филипините са 15 млрд. долара, Индия – 25,4 млрд. долара, Мексико – 24,7 млрд., Китай – 23,3 млрд. В Мексико паричните преводи съставляват 2,9% от БВП, а за Филипините – 13%. За България тези преводи през отделните години са между 2 и 3% от БВП. Според същия материал семействата на емигрантите живеят по-добре, радват се на по-добро здраве и са поинформирани и еманципирани. Проблемът за нашата страна е, че ние не можем да се сравняваме с нито една от тези страни. Те преживяват демографски бум, докато ние сме в демографска криза. Завърналите се емигранти са обогатени от друга национална, езикова, производствена и организационна култура, което по същество генерира човешки капитал. Даже да вземем само усвояването на езика, това вече е инвестиция. Обикновено след такъв емиграционен период следва изменение в битовата култура, самочувствието и мотивацията, култивират се полезни личностни качества, което по своята дълбока природа също е инвестиционен процес.
104 Изтичането на човешки капитал има и своите възрастови особености. По принцип
