младият човек е по-адаптивен, той по-лесно се вписва в нова среда, не страда много от носталгията и раздялата с близките, което снижава алтернативните му разходи. Освен това обикновено става дума за по-образовани, по-мотивирани и склонни към риск индивиди, т.е. това е по-добрата част от емигриращото население в трудоспособна възраст, разполагащо със съвременна информация и по-атрактивно образование. Вместо преобладаващите негативни оценки за емиграцията обществената среда трябва по-активно да следи този процес, да го изследва и по възможност да му влияе от гледна точка на националните интереси. В цялост изтичането на човешки капитал от гледна точка на националните критерии е повече негативно, отколкото положително явление. Промяна в статуквото може да настъпи бавно, когато се издигне стандартът на живота и се създадат условия за вътрешна реализация на потенциалния за емиграция контингент. Тази задача не може да бъде решена скоро или с призиви на институциите. Тя ще тегне на националната съвест и дългосрочно ще се отрази на самочувствието на нацията и най-вече на нейните помлади граждани. Нищо добро не очаква едно общество, което не може да създаде условия за задържане на най-перспективната част от своето население. 2.5. Консерватизъм на процесите, свързани с човешкия капитал Друг аспект на проблемите, свързани с човешкия капитал, е консерватизмът на цялата система. Тя се отнася както до формирането, така и до използването му. Често пъти консерватизмът е израз на самата образователна традиция. Вече беше отбелязано по друг повод, че консерватизмът е полезно свойство, когато става дума за инвестиции в човека. На фона на пъстрата картина в световната практика ние се намираме някъде на средно равнище по образованост на нацията. Образователната ни традиция обаче е стара, въпреки че е изживяла периоди на подеми и спадове. Тя подхранва до известна степен и националното ни самочувствие в съвременните по-трудни времена, когато е налице не просто финансова и икономическа криза, а много по-широка и фундаментална криза на ценностната система и преход към друга философия на образователния модел.
