18
Работната сила съществува само като способност на живия индивид. "Притежателят на работната сила е смъртен", отбелязва Маркс. Освен това "работоспособността още не означава труд". За да се формира това специфично свойство в живата човешка личност, "се изисква определено
образование и възпитание, което от своя страна струва една по-голяма или по-малка сума от стокови еквиваленти". Макар че Маркс определя "тези разходи по обучението като нищожни за обикновената работна сила", на съвременен език това са инвестиционни разходи по формиране на човешки капитал.
Доколкото "потреблението на работната сила е самият труд", очевидно е, че придобитият от индивида човешки капитал ще влияе върху параметрите на труда като факторна услуга.
Така човекът като материален носител на човешкия капитал, работната сила като основно негово свойство и трудът като факторна услуга са взаимносвързани и
обусловени понятия, но имат различна икономическа същност и съдържание.
Сподели с приятели: 
