тол-
кова по-голяма степен нарастват и изискванията към човешкия капитал.
Пето, доходите от платена работа и самонаемане най-общо са функция от
инвестициите в човешки капитал и от съответното образователно и професионално квалификационно равнище. Колкото по-качествен е човешкият капитал при равни други условия, толкова по-високи следва да са и доходите за отделните индивиди, както и за конкретното общество. Тази зависимост обаче също не следва да се възприема като
безусловно вярна при всички положения. Причината е, че човешкият капитал в
масовия вариант се формира в сферата на услугите
–
образователни, здравни,
културни, информационни и др., докато доходът, както знаем, се заработва от платена
работа на трудовия пазар и е функция на много повече фактори.
Шесто, човешкият капитал притежава повечето от универсалните характеристики
на капитала въобще. В същото време той има особени свойства, доколкото е свързан с човешката личност. Според нас човешкият капитал се е появил далеч преди познанието
да се е произнесло за него. Така е впрочем и с повечето социално-икономически форми и в частност търговския, лихварския и индустриалния физически капитал. Познанието за тях се е появило столетия или дори хилядолетия по-късно от реалното им съществуване. В още по- категорична степен това се отнася за природните и други науки, стоящи извън социалното познание. И сега човечеството знае твърде малко за това, което ни заобикаля. Така твърдението, че човешкият капитал е възникнал в индустриалната епоха през двадесети век или е характеристика на капитала в слединдустриалното общество, не почива на реални факти и по същество представлява груба методологична грешка.
По принцип всеки човек е уникален. Той притежава вродени качества, заложби,
предопределености или обремененост в областта на физиологията или интелектуалния
статус. Например М. Фридман и Г. Бекер твърдят, че наследствените характеристики на индивида са по-важни от наследяването на богатството по родствена линия. Както акумулираното богатство се наследява, така се наследяват и често пъти играят по-важна роля в битието на човека талантът, дарбата, независимо в каква област са заложени. Така човешкият капитал не само се обвързва с отделния човек, но той може да изразява и собственото си самодвижение като процес на развитие. Човекът е така устроен, че може да се учи сам, като самоинвестира в себе си. В такъв случай говорим за индивидуално
Сподели с приятели: |
