специфична дилема: време за образование – време за платена работа, която има алтернативен характер в смисъл: ако твърде продължително време се обучаваш, по-малко време ще остане за платена работа при равни други условия. Идеята за намаляващата норма на възвръщаемост определя и продължителността на т.нар. "образователни цикли", през които се приема масирано нова информация. Обикновено след това се разчита индивидът сам да се дообучава. Налага се първоначалният период да бъде по-интензивен, след което при настъпването на рязък спад във възвръщаемостта трябва да се приключи с организираната и изразходваща финансови ресурси подготовка, като се премине на самообучение, консумиращо предимно времеви и психо-емоционални ресурси. Описаните зависимости са типичен пример на проявление на маржиналността като различна относителна динамика на два или повече взаимносвързани процеса, когато се разместват пластовете между тях. Времевият ресурс като такъв е безличен и неутрален. Когато се впишат обаче годините в процеса на инвестициите в човешки капитал, единицата допълнително време не донася един и същ прираст на знанието или на ползите. Така допълнителното знание, произведено за една допълнителна единица време, когато се инвестира, има тенденция да намалява по закона за намаляващите пределни величини. Вътрешната норма на възвръщаемост се проявява по такъв начин и като пределна норма. Един практически извод от тази зависимост е, че когато нормата на възвръщаемост в началните периоди е по-висока, тя предполага по-голямо участие на държавата и обществото в инвестиционния процес. Там се поемат и по-сериозни отговорности както по отношение на разходите, така и по контрола и протичането на процеса. Ефектите и социалните ползи за обществото също са големи. Закономерно с увеличаването на годините за обучение нарастват както преките, така и алтернативните разходи и тогава (при намаляваща норма на възвръщаемост) отново възниква въпросът: докога е разумно да се
