За България включването в процесите на глобализация през новия етап от нейното развитие съвпадна с годините на прехода към пазарна икономика, приемането ни в НАТО и ЕС. Това стана по силата на множество обстоятелства, в т.ч. и с приносите на националния човешки капитал. Едно от най-важните неща, които налага глобализацията, свързваме с налагането на планетарни стандарти в различни области. За нас например това са европейските образователни стандарти, стандартите за качество, ако става дума за човешкия капитал и формирането на качествени човешки ресурси. Една особеност на съвременната глобализация е нейното съвпадане с информационната епоха и изграждането на новите икономики, основаващи се на знанието. Наложиха се глобални информационни потоци, чиито основни източници са доминиращите производители на информация. Тези нови факти трябва да ни насочат към една по-добра селекция на ползване и произвеждане на информация, както и към защита на нашето информационно пространство от възможностите да бъде атакуемо или манипулирано. До преди няколко десетилетия такива проблеми не съществуваха в чист вид, особено в поляризирания свят по време на Студената война. За страни като България глобализацията налага преструктуриране на елементите на икономическата и социалната структура. Те засягат функционирането на сферата на услугите, които имат решаващо значение за формирането на човешкия капитал. Освен това глобализацията променя философията на функциониране на силовите институции и новите отговорности на човешкия капитал в техните структури. Необходимо е изграждането на системи за глобална защита от язвите на съвременните общества – престъпност, глобален тероризъм, наркотрафик и др. Едно от предимствата на глобализацията по отношение на човешкия капитал е обстоятелството, че само в сравнителен план могат да се докажат нашите конкурентни
