За агресията и нейното овладяване

Съществуват изключително много определения на агресивността като например:

• 
  агресията е злонамерено действие, имащо за цел да причини страдание на друг, да разтовари напрежението или да доведе до завоюване на желан резултат;
  
• 
  агресията е поведение, което е насочено към съзнателно причиняване на вреда или болка с различни средства;
  
• 
  агресията е враждебна, гневна реакция спрямо действие, възприемано като заплаха;
  
• 
  агресивна проява е всяка форма на поведение, в следствие на която е налице оскърбление, обида или нанесена вреда на друго лице, което не желае и не е демонстрирало подобно отношение;
  
• 
  с понятието агресия обикновено се свързва актът на нападение или грабителския начин на действие със задължително увреждащ резултат.
  

Това разграничение обаче не е напълно задоволително, защото, като се съсредоточава само върху резултата, то пренебрегва намеренията на извършителя на действието, а те са основният аспект при определяне на агресивността. Акт на агресия е поведение, целящо да причини зло или болка.

Може би ще е полезно да се направи още едно разграничение в категорията на преднамерената агресивност, а именно между агресивност, която сама по себе си е цел и агресивност, която е средство за постигане на някаква цел. У хората агресивността е функция на сложно взаимодействие между вродените склонности и заучените реакции. Агресивността може да бъде предизвикана от всякакъв вид неприятна или нежелателна ситуация, като болка, досада и други подобни.

Една от особеностите на човека е неговата способност да взема под внимание намеренията на другите хора. Да разгледаме следните две положения: 1) учтив човек случайно Ви настъпва; 2) невнимателен човек ,за когото знаете, че не държи на вас, ви настъпва. Ще приемем, че и в двата случая сте били настъпен еднакво силно и болезнено. Предполагаемо е, че втората ситуация ще предизвика агресивна реакция, докато първата ще предизвика съвсем слаба агресивност или изобщо няма да предизвика реакция.

Редица експерименти и наблюдения показват, че за по-малките деца е достатъчно да видят друг човек да се държи агресивно и те засилват своето агресивно поведение. Децата копират поведението на по-възрастния; това, че наблюдават агресивното поведение на някой друг, им служи като стимул също да се държат агресивно. Нещо повече – влиянието на модела може да бъде много по-широко – децата да не се ограничат само с точното повтаряне на действията на по-възрастните а и да ги обогатят. Ако агресивният модел се награждава за лошото си поведение, децата, които са го наблюдавали, в последствие са по-агресивни от децата, пред които модела е бил наказан заради агресивно поведение.

Някои са на мнение, че определени видове агресивност са полезни. Агресивността е съществен елемент в организацията на инстинктите за самосъхранение, нужен за оцеляването на вида. Но явната агресивност вече не е така необходима за оцеляването на човека. Възможно е да решим даден проблем или овладеем дадено умение, без да причиняваме зло на друг човек или дори без да се стараем да влизаме в съперничество.

Човек може да освободи агресивната си енергия най-малко по три начина:

• 
  като я изразходва под форма на физически упражнения
  
• 
  като я насочи към не разрушителна форма на въображаема агресия – когато си представя как удря някого или пише разказ пълен с актове на насилия
  
• 
  чрез непосредствена агресия – като се нахвърля върху човека, наранява го, причинява му неприятности, злослови по негов адрес и т.н.
  

Относно въображаемата агресия има някои данни, свидетелстващи, че извършването на агресия във въображението може да подобри самочувствието на хората и дори да доведе временно намаляване на агресивността. Експерименти показват, че ползата от въображаемата агресия е ограничена: тя не води до значително намаляване на агресивната енергия. Важно е да се подчертае е, че при въображаемата агресия на никого не се причинява зло.

Откритият акт на агресия намалява ли потребността от нова агресия? Не. Всъщност по-голяма част от данните сочи точно обратното – наскърбяването или нараняването на друг човек засилва отрицателните чувства на нападателя към жертвата и в бъдеще може да доведе до по-силна агресия. Насилието не намалява склонността към насилие. Може би по-полезно би било хората да изразят гнева си, като кажат просто: „Изпитвам гняв към тен заради постъпката ти.” Това би могло да отслаби напрежението о и изглежда дава възможност за самоутвърждаване.

Агресията може да бъде:

• 
  физическа – удряне, ритане, драскане, спъване, вземане на лични вещи и т.н.
  
• 
  вербална – обиди неприлични прякори, подигравки, осмиване, викове, заплахи
  
• 
  директна – при пряк сблъсък между насилник и жертва
  
• 
  индиректна – определя се и като социална манипулация – агресорът манипулира другите, за да атакуват жертвата вместо него (разпространяване на клюки, слухове, клевети и др.). Към индиректната агресия се отнасят и агресия без конкретен обект(мишена) – „сляпа ярост” – чупене, хвърляне на вещи и „изместена агресия” – пренасочване на агресивните действия от заплашителната силна фигура към друго лице.
  

Съществуват две основни направления за обяснение на агресията – биологично и социално. Според биологичното агресивността била инстинктивно заложена у човека и се изявява спонтанно или чрез намеса на провокиращи фактори от обкръжението. Привържениците на социалното направление игнорират биологичната предпоставка и твърдят, че агресивността е изцяло резултат на социално научаване. Истината е някъде по средата – във взаимодействието на биологичната даденост с факторите на социалната среда.

1.Индивидуални детерминанти на агресията. Индивидите с по-високо ниво на тревожност проявяват по-ниско ниво на агресия и обратно.

2.Личностната характеристика. Деца с нереална самооценка, егоцентризъм, нарцисизъм, самохвалство, с желание да приписват на други хора враждебни намерения както и със авторитаризъм проявяват по-честа склонност към агресия.

3. Темпераментът. Той се проявява в най-ранно детство и ако липсват продължителни въздействия, той не се променя. Основно схващане е, че холериците са по-агресивни, но всъщност разликата между представители на четирите типа темперамент е във формата на тяхната агресия.

4. Възрастта – в начална училищна възраст потребността от движение води до физическа агресия, а в горна училищна възраст при завършване на половото съзряване и формиране на личностна идентичност, физическата агресия би следвало да намалява.

5. Наследствеността. Влияе върху чувствителността на нервната система към възбудителите на агресия.

6. Половите различия. Мъжете и жените се отличават преди всичко по своята нагласа към агресивно поведение. Мъжете се отнасят към агресията като средство за достигане на своята цел и са склонни да прибягват към пряка агресия. Жените възприемат агресията като средство за изразяване на гняв и за сваляне на стреса като предпочитат да прибягват към косвена агресия.

7. Националната принадлежност – оказва определено влияние върху формирането на агресивно поведение, тъй като съществуват етно-култури в които има положително отношение към проявите на агресивност.

8. Околната среда – топлото време, тясното пространство, повишената влажност, шумът, замърсеният въздух могат да предизвикат стрес и агресивно поведение.

9. Ситуациите. Агресията може да бъде провокирана и от:

- ситуации, които доказват, че тя е позволена и тя не се наказва;

- „защита” или „ситуация на защита” в комплексирано състояние;

- като реактивно поведение в отговор на агресивно отношение

10. Телевизията – тук може да се причислят и компютрите – при постоянно възприемане на агресивни модели детето може да стане по-безразлично към чуждата болка. Децата, които гледат много актове на насилие по телевизията избират агресивни начини за решаване на своите проблеми.

11. Усвоените модели на поведение – било от телевизия или компютърни игри, било от социален опит най-вече чрез влияние на семейството

КОНТРОЛ НАД АГРЕСИВНОСТТА

(по Елиът Арънсън)

„Стъпки от война към мир” – Хаим Гинат

1. 
   Отзивчиво слушане
   
2. 
   Предотвратяване „гроздовете на гнева” (оскърбления, обидни имена, пророчества, заплахи, обвинения, заповеди)
   
3. 
   Излагане на мислите и чувствата без нападки
   

• 
  дисциплина – въпросите по дисциплината се решават без излишни емоции и драматизиране (иначе възрастният се превръща в играчка, чувствата му – в забавление за децата)
  
• 
  търпимост – да приеме детинското у децата
  
• 
  пренасочване на деструктивното поведение към словесни или символни „отдушници”
  

„Техники за контролиране на гнева”(Р.Вълчев)

1. 
   Опитай се усетиш дишането си. Послушай своето дишане.
   
2. 
   Започни да напрягаш мускулите си. Първо напрегни мускулите на ръцете, свий здраво юмруци и ги задръж за 10 секунди.
   
3. 
   Сега отпусни мускулите си и почувствай отпускането им. Почувствай как напрежението напуска тялото ти. Поеми дълбоко въздух.
   
4. 
   Продължи да напрягаш и отпускаш останалите мускули – на краката , раменете, гърба , лицето.
   
5. 
   Дишай и нека всяко твое вдишване носи спокойствие и отпускане на твоето тяло. Нека цялото напрежение отлети от тялото ти и да настъпи спокойствие.