Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc

72
черният дроб образува гликоза (= енергия). Всички мазнини достигат до черния дроб и в него могат да бъдат използвани за изгаряне, за получаване на енергия.
3. Обмяна на белтъчини. Черният дроб е свързващото звено между белтъчините
(протеин) от животинското и растителното царство, откъдето идва нашата храна, и белтъчините на човека. Белтъчините на всеки биологичен вид са напълно различни, но градивните им съставки -аминокиселините - са универсални (сравнение: различните индивидуални типове къщи - белтъчините - са изградени от еднакви тухли - аминокиселините). Индивидуалното различие на белтъчините от растителен, животински и човешки произход се състои в различните модели на подреждане на аминокиселините; последователността на аминокиселините е кодирана в ДНК.
4. Обезвреждане на отрови. Отрови както от собственото тяло, така и от външен произход се дезактивират в черния дроб и се трансформират във водоразтворими, за да могат след това да се отделят посредством жлъчката или бъбреците. Освен това билирубинът (от- падъчен продукт от червения оцветител на кръвта - хемоглобина) трябва да се преобразува в черния дроб, за да може да бъде отделян. Нарушаването на този процес води до жълтеница.
Най-после черният дроб синтезира урината, която се отделя през бъбреците. Дотук приключваме с краткия обзор на най-важните функции на толкова многостранно действащия черен дроб. Да започнем нашето символично превръщане от последната спомената функция - обезвреждането на токсини. Способността на черния дроб да обезврежда отрови предполага наличието на способност за различаване и преценка, защото който не може да прави разлика между това кое е отровно и кое не, не би могъл да обезврежда отрови. Смущенията и заболяванията на черния дроб навеждат на извода за проблеми с преценяването и оценяването, насочват към погрешна преценка за полезно или вредно (храна или отрова?). Докато функционира преценката кое е полезно и колко от него човек може да преработва и смила, никога не се прекалява. Черният дроб винаги заболява от прекомерно количество: премного мазнини, премного ядене, премного алкохол, премного медикаменти и т. н. Болният черен дроб показва, че човек поема премного от нещо, което надхвърля неговия капацитет за преработка, показва липсата на мярка, прекомерни желания за експанзия и твърде високи идеали.
Черният дроб е доставчик на енергия. Заболелият от черен дроб обаче губи тъкмо тази енергия и жизнена сила. Той губи своята потенция, губи желанието си за ядене и пиене. Губи желание във всички сфери, които са свързани с жизнени изяви. По този начин симптомът коригира и компенсира проблема, който се нарича: премного. Това е телесната реакция на прекомерността и манията за величие и тя ни учи да се откажем от премногото. По време на болестта пациентът се приучва към ограничение, спокойствие и лишение (секс, ядене, пиене).
Най-ясно виждаме този процес при хепатита.
Освен това черният дроб има пряко символично отношение към мирогледни и религиозни сфери. Установяването на произхода на подобно съответствие за някои хора може би съвсем няма да е лесно. Белтъчините са строителният материал на живота. От растителните и животинските мазнини в храната черният дроб изгражда човешките белтъчни, като променя пространственото подреждане на аминокиселините (модели). С други думи, като запазва отделните тухли (аминокиселини) черният дроб променя пространствената структура и по този начин постига качествен или еволюционен скок от растителното и животинското царство към човешкото. Въпреки еволюционната крачка идентичността на строителните тухли, които поддържат връзката с произхода се запазва. Синтезът на белтъчини е съвършено микрокосмическо отражение на това, което в макрокосмоса наричаме еволюция. Чрез разместване и изменение на качествения модел от едни и същи „първоначални строителни тухли" се създава безкрайно количество форми. Поради неизменността на „материала", винаги всичко остава свързано едно с друго, затова мъдреците учат, че всичко е в едно и едното е във всичко (pars pro toto).
Друг израз за това разбиране е religio буквално „обратна връзка". Религията търси обратната връзка с първопричината, с изходната точка, с единството и я намира, защото многообразието, което ни отделя от единството, в края на краищата е само една илюзия (мая) - тя се осъществява единствено чрез играта на различното подреждане (модел) на еднакво съществуващото. Поради това пътя назад може да намери само онзи, който прозре илюзията на

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: