Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| Мигрена „При мигрената (хемикрания) става дума за главоболие, което се появява на пристъпи, обикновено в едната половина на черепната кухина и може да се придружава от смущения в зрението (чувствителност към светлина, скотом, затруднено виждане с блещукания) и в стомаха и червата, като повръщане и диария. Пристъпът обикновено трае няколко часа, съпътстван с депресивни настроения и раздразнителност. При кулминацията на мигренозния пристъп е налице натрапчиво желание човек да бъде сам и „да се оттегли в тъмна стая или в легло" (Бройтигам). В противовес на главоболието с напрежение в черепа, при мигрената, след първите спазми, се стига до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена хемикрания дословно значи полуглавие и ни насочва съвсем директно към едностранчивостта на мисленето, което срещаме у пациента с мигрена, в съвсем аналогична форма като при главоболието с напрежение в черепа. Всичко казано във връзка с това е валидно и за мигрената, но е модифицирано в един съществен пункт. Докато страдащият от главоболие с напрежение в черепа се опитва да отдели главата си от тялото, пациентът с мигрена измества една тема на тялото в главата и се опитва да я изживее там. Тази тема е сексуалността. Мигрената винаги е сексуалност, пренесена в главата. Главата добива функциите на долна част на тялото. Това разместване съвсем не е толкова голямо отклонение от правия път, тъй като областта на гениталиите и главата имат аналогична взаимна връзка помежду си. Това са двете части на тялото, които приютяват отворите на човешкото тяло. В сферата на сексуалността на отворите на тялото се отрежда голяма роля (любов = допускам в себе си; на физическо равнище това може да се осъществи само там, където тялото може да се отваря!). Открай време народът свързва устата на жената с нейното влагалище (например сухи устни!) и носа на мъжа с неговия член, като се опитва от едното да вади заключение за другото. При оралния секс най-ясни стават връзката и взаимозаменяемостта между корем и глава. Корем и глава са поляризирани и зад тяхната противоположност стои тяхната съвместност - както горе, така и долу. Колко често главата, като заместител, заема мяс- тото на корема, личи ясно при изчервяването. В неловки ситуации, които почти винаги, повече или по-малко, имат дълбоко сексуален характер, кръвта ни нахлува в главата и се изчервяваме. Същото изместване от гениталиите в главата срещаме и при импотентността. При полово сношение колкото повече мислите на мъжа се въртят в главата, толкова по-сигурно е, че ще му липсва потентност в корема, което има фатални последици. Същото изместване използват сексуално незадоволените хора, които, като компенсация все повече ядат. Мнозина се опитват да утолят своя глад за любов през устата и никога не се насищат. Посочените примери би трябвало да са достатъчни, за да осъзнаем аналогията между корем и глава. Пациентът, страдащ от мигрена (по-често това са пациентки), винаги има проблеми със сексуалността. Както вече в друг контекст неколкократно подчертахме, по принцип има две възможности да се отнесем към проблемите в дадена област: можем или да изтласкаме и потиснем (да изолираме) тази област, или пък демонстративно да я свръхкомпенсираме. Двете възможности външно изглеждат наистина твърде различни, обаче те са само полярните възможности за изразяване на едно и също затруднение. Когато човек се страхува, той може да се вцепени или пък да снове като обезумял напред-назад. И двата случая изразяват слабост. Така и при пациентките с мигрена срещаме такива, които тотално са прогонили сексуалността от своя живот („това не ме засяга"), както и такива, които се опитват да изложат на показ своите „ах, толкова разпуснати връзки в сексуално отношение". Общото между едните и другите е, че имат проблем със своята сексуалност. Не си ли признава човек този проблем - или защото си внушава, че изобщо него не го засяга, или защото той изобщо отрича същест- вуването на какъвто и да било проблем със секса, както всеки може да се увери, проблемът се изтласква в главата и се обажда отново като мигрена. Тук човек може да преработва проблема на по-високо равнище. 82 Мигренозният пристъп е оргазъм в главата. Протичането е идентично, само че мястото е по-високо. Както при сексуалната възбуда кръвта се стича в областта на гениталиите и в кулминационната точка напрежението се преобръща в отпускане, така протича и мигрената: кръвта нахлува в главата, създава се чувство на притискане, напрежението се покачва и преминава във фазата на отпускане (разширяване на съдовете). Всички дразнения могат да предизвикат пристъпи на мигрена: светлина, шум, течение, време, вълнение и т. н. Характерна черта на мигрената също е и това, че известно време след пристъпа болният изпитва наслада от чувството на благоразположение. При кулминационната точка на пристъпа той предпочита да бъде в тъмна стая или в леглото..., но сам. Всичко това напомня за сексуалната тема, както и за страха тази тема да се разисква с друг човек на адекватна плоскост. Още през 1934 г. Е. Гутхайл описва в едно психоаналитично списание болен, чиито пристъпи на мигрена преставали след сексуален оргазъм. Понякога пациентът имал няколко оргазма, преди да настъпи отпускането и да се освободи от пристъпа. Към нашите разсъждения пасва и наблюдението, че сред съпътстващите симптоми у пациента, страдащ от мигрена, на първо място се нареждат смущения в храносмилането и запек. Човек долу е затворен. Той не иска да вижда нищо от несъзнателните съдържания (изпражнения) и се оттегля обратно нагоре към съзнателните мисли... докато главата забучи. Брачни партньори използват своята мигрена (с която често назовават дори една нормална болка в главата), за да избягват сексуален контакт. Ако обобщим казаното дотук, ще открием у пациента, страдащ от мигрена, конфликтът между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и глава, което води до опита главата да се използва като отклонение за маневра и тренировъчно игрище, за да се решават там проблеми, които могат да бъдат изразявани и решавани само на съвсем друга плоскост (тяло, секс, агресия). Още Фройд характеризира мисленето като пробно действие. Мисленето, изглежда, се струва на човека по-безопасно и по-незадължаващо, отколкото действието. Мисленето обаче не бива да замества действието, а едното трябва да поражда другото. Човекът е получил тяло, за да се осъществи (да стане реален) с помощта на този инструмент. Само чрез реализацията се поддържа потокът на енергиите. Не е случайност, че понятия като хващам и улавям описват действия на тялото. Способността на човека да разбира и осъзнава се корени в използването на ръцете, следователно - на тялото. Ако тази съгласуваност се разедини, стига се до все по-плътно заприщване на потока на енергията, което в различните групи симптоми се проявява като болест. Това може да онагледи следващия сбит обзор. Ескалационни степени на блокирана енергия: 1. Блокираната активност (секс, агресия) в мисленето води до болки в главата. 2. Блокираната активност на равнището на вегетативната система, т. е. на функционално физическо равнище, води до високо кръвно налягане и до картина със симптомите на веге- тативна дистония (липса на тонус в мускулатурата и съдовете). 3. Блокираната активност на равнището на нервите води до картина на заболяване като например мултиплена склероза. 4. Ограничената активност в областта на мускулатурата води до картина на заболявания на двигателната система, например ревматизъм, подагра. Това подреждане по фази отговаря на различните етапи на осъществяване на определено действие. Било то удар с юмрук или полов акт, всички активности започват с фаза на представата (1), в която активността се подготвя мислено. Това води до вегетативна подготовка (2) на тялото, като усилено кръвоснабдяване на определени органи, повишен пулс и т. н. Накрая, под инервиращото участие на нервите (3), чрез мускулите (4) представата се превръща в действие. Когато обаче една представа не се превърне в дело, неизбежно се блокира енергията в една от четирите области (мислене - вегетативна система - нерви - мускули) и с течение на времето това води до съответните симптоми. Начело на тази скала стои пациентът, страдащ от мигрена - той блокира своята сексуалност в областта на представата. Той би трябвало да се научи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да може да отведе това, което му се е качило в главата, обратно, където му е мястото - надолу. Всяко развитие започва винаги долу, а пътят нагоре е дълъг и мъчителен, когато човек върви по него честно. |