Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 83 Главоболие При главоболие и мигрена човек би трябвало да си постави следните въпроси: 1. Над какво си блъскам главата? 2. За мен горе и долу още ли са в живо взаимодействие? 3. Опитвам ли се пряко сили да се издигна нагоре? (честолюбие) 4. Дебелоглав ли съм и опитвам ли се с глава да пробивам стени? 5. Опитвам ли се с мислене да замествам действието? 6. Честен ли съм спрямо своята сексуална проблематика? 7. Защо изтласквам оргазма в главата? 7. Кожа КОЖАТА, е най-големият орган на човека. Тя има многостранни функции, най-важните от които са: 1. Ограничаване и защита 2. Допир и контакт 3. Изразяване и представяне 4. Сексуален орган 5. Дишане 6. Отделяне (пот) 7. Топлинна регулация Всички тези многообразни функции на кожата все пак са обединени в една обща тема, която обхваща диапазона между двата полюса ограничаване и контакт. Ние чувстваме кожата като наша външна материална граница и същевременно посредством кожата се свързваме с външното, с нея се докосваме до обкръжаващата ни среда. Облечени в кожата си, ние се представяме на света, а и не можем да излезем от кожата си. Тя отразява нашата същност, - такива, каквито сме отвън, по два начина. На първо място, кожата е рефлекторна плоскост на всички вътрешни органи. Всяко смущение в някой от нашите вътрешни органи се проектира върху кожата и всяко дразнение в съответен ареал на кожата се отвежда навътре до органа. На тази взаимна връзка се основават всички рефлекторни зонови терапии, които в природолечението се прилагат от стари времена, но академичната медицина използва само няколко (например зоните на Хед). Да споменем, преди всичко, масажа на рефлекторните зони на стъпалото, поставянето на вендузи върху зоните на гърба, терапията на рефлекторните зони на носа, акупунктурата на ухото и много други. Опитният практик вижда и усеща по кожата състоянието на органите и ги третира, също така, на местата на тяхното проектиране върху кожата. Каквото и да се появи по кожата - зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес - мястото на тази проява не е случайно, а е указание за съответен вътрешен процес. Някога е имало подробно разработени системи, които, примерно, от местоположението на бенки се опитвали да тълкуват характера на човека. През епохата на Просвещението заклеймяваме подобна „очевидна безсмислица" като ерес, но ние бавно се приближаваме отново към раз- бирането за тези неща. Настина ли е толкова трудно да се разбере, че зад всичко станало има невидим модел, който на материално равнище само се изразява (изпъква, оставя следа). Всичко видимо е само подобие на невидимото, както едно произведение на изкуството е видим израз на невидимата идея на автора. От видимото можем да правим заключения за невидимото. Това вършим постоянно във всекидневието. Влизаме в една стая и от видимото си вадим заключение за вкуса на обитателя ѝ, за вкуса на човека бихме могли да съдим и по съдържанието на неговия гардероб. Все едно е накъде ще погледнем - има ли някой лош вкус, той проличава навсякъде. Цялостната информация винаги се проявява навсякъде. Във всяка част намираме цялото. Поради това е безразлично коя част от тялото на човека се наблюдава. Навсякъде се разпознава 84 еднаквият модел - моделът, характерен за отделния човек. Този модел се намира в окото (ирисова диагностика), в ухото (френска акупунктура на ухото), на гърба, на стъпалата, в меридианните точки (диагностика по терминалните точки), във всяка капка кръв (кристализационен тест, капилярна динамолиза, колистична кръвна диагностика), във всяка клетка (хуманитарна генетика), на ръката (хирология), по лицето и телосложението (физиогномоника), на кожата (нашата тема!). Тази книга учи как по симптомите на заболяването да се опознава човекът. Безразлично е накъде поглеждаме, стига да можем да гледаме. Истината е навсякъде. Ако специалистите биха успели да се откажат от опита (напълно безплоден) да доказват причинността на откритата от тях взаимна връзка, тогава те биха могли веднага да видят, че всичко с всичко е в аналогична взаиомвръзка - както горе, така и долу, както вътре, така и вън. Кожата обаче е не само външен израз на нашето вътрешно органично състояние, но върху нея и в нея се отразяват също общите психически процеси и реакции. Нещичко от това се проявява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява от срам и пребледнява от уплаха, поти се от страх и от вълнение, косите му се изправят от ужас или кожата настръхва. Външно невидима, но със съответните електронни уреди е измерима електрическата проводимост на кожата. Първите експерименти и измервания от този вид са на К. Г. Юнг, който със своите „Асоциативни експерименти" проследява тази взаимна връзка. Днес, благодарение на модерната електроника, е възможно така да се усилват и предават постоянните фини изменения в електрическата проводимост на кожата, че човек може да се „забавлява" само с кожата на един индивид, понеже тя отговаря на всяка дума, на всяка тема, на всеки въпрос с моментално фино изме- нение в нейната електрическа реакция (наречена Р5К, съответно Е82). Всичко това потвърждава, че кожата е една голяма проекционна плоскост, върху която постоянно могат да се наблюдават както соматични, така и психични прояви и процеси. Щом кожата проектира навън толкова много от нашето „вътре", близко до ума е не само да полагаме особени грижи за нея, но дори да манипулираме нейния външен вид. Това измамно начинание се нарича козметика и внушителни суми охотно се инвестират в това изкуство на заблуждението. Намерението ни не е необуздано да ругаем козметичните разкрасителни изкуства, а просто да разгледаме що за човешки стремеж стои зад прастарата традиция да се изписва тялото. Щом кожата е външен израз на вътрешното, всеки опит изкуствено да се измени този израз, неминуемо е акт на нечестност. Човек представя външно нещо, което вътре изобщо го няма. (Бял на лице, чер на сърце; ангел на лице, дявол на сърце.) Изгражда се фалшива фасада и се загубва съответствието между съдържание и форма. Това е разликата между „хубав съм" и „изглеждам добре", т. е. между действителност и илюзия. Този опит да се показва пред света фалшива маска започва с гримирането и завършва гротескно с пластичната операция. (виждаш лицето, не виждаш сърцето; Ако сърцето не казва, лицето показва.) Някои подлагат лицата си на лифтинг - странно е, че хората толкова малко се страхуват да загубят физиономията си! Зад всички тези опити да станем по-различни, отколкото сме, стои проблемът, че човек не харесва никого толкова малко, колкото самия себе си. Да обичаш самия себе си е една от най-трудните задачи. Всеки, който вярва, че се харесва и обича, със сигурност обърква „самия себе си" със своето малко его. Мисли, че се харесва обикновено само този, който още съвсем не се познава. Защото ние, като цяло, включително нашата сянка, не се харесваме, постоянно се опитваме да изменяме външния си образ и да го оформяме. Все пак, това си остава „козметика", докато вътрешният човек, т. е. съзнанието, не се измени. (С това обаче не искаме по принцип да оспорим възможността, че от формалните изменения може да започне целенасочен процес на- вътре, както това например се практикува при Хата Йога, биоенергетиката и други подобни методи. Тези методи обаче се различават от козметиката чрез осъзнатостта на целта!) Дори при бегъл контакт кожата на човека ни казва по нещо за неговата психика. Под много чувствителна кожа се крие много чувствителна душа (кожата му е тънка), докато устойчива, здрава кожа по- скоро ни насочва към извода за дебела кожа; изпотената кожа говори за несигурност и страх; изчервяващата се кожа показва (издава) възбуда. С кожата ние се докосваме и влизаме в съприкосновение един с друг. Винаги кожата е тази, която създава контакта -било удар с 85 юмрук, било нежна милувка. При заболяване кожата може да се пробие отвътре (възпаление, обрив, абсцес) или отвън (нараняване, операция). Човек не може винаги да се измъква със здрава кожа. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|