-01-07) “Промиване чрез преданост”

Промиването чрез преданост води до по-отчетливо разслояване на възприятията на две категории: такива, които в дадения момент резонират с предаността и такива, които не разонират. Това позволява на радостното желание да се формира, да се отсяват нерезониращите възприятия и да се култивират резониращите, което води до забележима промяна в качеството на живота – става по-лесно да се поражда преданост, а заедно с нея се увеличава делът на ОзВ въобще, радостните желания стават по-отчетливи и силни. Като следствие, и торнадото се проявява по-често и по-ярко.

Пронизващата мрежа играе ролята на камертон, който като че настройва възприятията за резонанс с ОзВ, като води до появата на радостни желания да се очисти това място от възприятия, които не резонират в дадения момент с ОзВ.

1) То е логически свързано с циклона, влизащ в торнадо (пряко или чрез други елементи), т.е. това означава, че има основания да се предполага, че резултатът или процесът на реализация на едното от тях ще облекчи, ускори и интензифицира реализацията на другото чрез създаване на необходимите или оптималните условия.

2) Неговото проявяване води до “пронизващ резонанс” – резонанс с циклон (пряко или чрез други елементи), с други кристали, с възможен съпътстващ отклик по цялата верига циклони, по пронизващата мрежа. Ще назова връзките между кристалите: “логическа връзка” + “резонансна връзка” – “валентна връзка”.

Цялата разклонена верига на такива желания, водаща началото си от циклона ще бъде наричана “друза” (ударението е на първата сричка).

Разклонената мрежа друзи, водещи началото си от всеки един от петте циклона притежава свойството между елементите на съседните друзи също понякога да се образуват валентни връзки. В резултат се образува структура, която ще назова “патина” (ударението на първата сричка) – съвкупност циклони, съставящи торнадо, кристали и валентни връзки.

Ако в патината има голямо количество кристали, то това не води до размиване на вниманието именно поради силата на пронизващия резонанс. Точно обратното – това води до усилване на радостните желания, на техните взаимни резонанси, до по-лесно достигане на праговете на локалната увереност.

Реализацията на радостно желание, съпроводена от блаженство или наслада, възникващо като следствие от резонанса с патината, ще обознача като “озарена реализация”.
Кристалът, който се явява обект на кристала “искам да култивирам ПЛУ”, е необходимо да се обозначи с отделен термин, тъй като неговите проявявания силно се различават от другите кристали. Главната разлика е, че този кристал се съпровожда от екстатични ОзВ, той става мощен ОзВ за ОзВ. Ще го нарека “турмалин”.
07-01-10) “Интеграция на кристала” в друзата се заключава в това, че едно или друго радостно желание, което преди е било разбирано и преживявано като отделно намира своето място в друзата в резултат на построяването на валентни връзки. Целесъобразно е да има графичен план на патината “карта на патината”, където всяко радостно желание стои своето място и са указани съществуващите валентни връзки- Интеграцията на всеки нов кристал е извънредно радостно събитие тъй като:

1) резонансът преминава като игриво куче по цялата друза, а понякога и по цялата патина, по пронизващата мрежа и бяга там колкото му се иска;

2) новият кристал отваря нов фронт на изследвания, нови области на получаване на удоволствия, тъй като това радостно желание сега придобива особена интензивност, особена “пробивна способност”, особена радостност. Приобщаването на РЖ към друзата му дава способност много по-лесно да достига прага на локалната увереност, което на свой ред съществено облекчава реализацията на желанието даже в случаите, когато няма яснота как точно е станало това. Даже когато има основания да се предположи, че реализацията на това желание е крайно затруднена или даже невъзможна.

Ако има предположение, че някое РЖ може да стане кристал, целесъобразно е да се проведат ред “интергационни действия”:

1) Да се проследят неговите логически връзки с наличните кристали или циклони – има ли такива, доколко са определени.

2) Да се осъществи многократно прехвърляне на вниманието от изследваното РЖ към друзата и обратно – като че да ги “събереш по-близо” и да се провери дали не възниква резонанс.

3) При това да се осъществява промиване на РЖ с преданост, за да се очисти от възможните примеси на механични желания.

Понякога в резултат от такива действия, даже и да има логическа връзка, не възниква резонанс. Но ако възниква резонанс, то това става доста отчетливо, като че орел с дълги нокти хваща риба. Ефектът от такова хващане ще нарека “сцепление” . Търсенето на мястото на РЖ в патината напомня на процес на прилепване на два магнита: слагаш го на едно място – няма привличане, на друго – няма, опитваш на трето – има сцепление!

Ако в резултат от действието на механично желание, фактът на липса на сцепление се изтиква и някакво желание се пъха в картата на патината независимо от неискреността, т.е. изтикването на факта на липса на сцепление или доизмислянето на наличие на сцепление, то все едно няма да се задържи там – ще изпадне.

Построяването на картата на патината е невероятно увлекателен процес, в който откритията се сипят като искри (неизбежно е многократното и силно отравяне с “треската на откритията”, затова е крайно целесъобразно да не се забравя желанието за структуризация на откритията, привиквайки към новото ниво на наситеност с открития).

Не винаги веднага се определя мястото на РЖ в патината, не винаги даже е ясно – има ли място там за него или не (в този вид, в който то сега се изпитва), затова някъде в края на картата е целесъобразно да има списък на “кандидатите за кристали” или “стрази” (изкуствени скъпоценни камъни).

“Страз” – това е такова радостно желание, което се проявява не толкова често, не толкова интензивно като кристалите, няма сцепление, но при това има логическа връзка с елементите на патината и има основание да се предполага, че липсата на сцепление е предизвикана от едно или друго помрачение, например, от страх от поражение или примесване на механични съставки. По-нататъшното провеждане на интеграционни действие по отношение на страза ще покаже дали той ще стане кристал или няма.

Ако някакъв кристал образува валентна връзка едновременно с няколко елемента на патината, то той се вписва на онова място, където резонансът е най-отчетлив, а на останалите места може да се посочи, например, с тънък шрифт, курсив или с посочване в скоби на основното му място – това в случай, че картата е направена във вид на екселска таблица. Ако картата е направена в графичен вид, то валентните връзки със съседните друзи може да се посочат със стрелки. Целесъобразно да се направят и двата вида карти. На отделен списък е целесъобразно да се направи и списък на кристалите с разшифровка на тяхната логическа връзка с горните звена.

За разлика от кристалите, чието проявяване е необикновено устойчиво и чиято съвкупност образува нещо като циментов скелет, има постоянно проявяване и изчезване (в това число и по време на реализацията им) на радостни желания с кратък срок на действие – наричам такива желания “нокти” – по аналогия с котка, изваждаща ноктите си, за да се покатери по пердето. Например желанието да се учат чужди езици може да бъде кристал, а желанието да се купи речник е нокът – то се проявява ярко за периода от време, преди да влезна и да купя речника. При това ноктите също така притежават голяма резонансна сила – пронизващият резонанс преминава по цялата патина не по-малко отчетливо, макар и може би, не чак толкова ярко както при съсредоточаване и/ или реализация на кристал.

“Артефакт” – резултатът от реализацията на нокътя, изразен или в материална форма (купена книга), или в някаква друга, която да позволява да се определи настъпилата промяна, да се съпроводи от мисълта: “това нещото, направено в резултат от реализацията на РЖ.” (Например, такива проявявания в действията на някой практикуващ, които дават основание да се предположи, че той изпитва яснота, която е била достигната с твоето активно съдействие, мотивирано от нокътя). Когато вниманието е насочено към артефакт и при това си давам сметка, че това е артефакт, но възниква също такава вълна на пронизващ резонанс по патината, както ако този нокът още не е бил реализиран. “Инервация на патината” – това е ефектът от пронизващия резонанс по кристалите и циклоните. По този начин, колкото повече се реализира нокътя, толкова повече артефакти има около теб, толкова по-често се инервира (т.е. активизира) патината и толкова по-плътно и интензивно са проявени ОзВ на твоето място.
07-01-11) “Практика на отсичането” – състои се в това, че когато изпитвам очевидно механично желание или желание, в което видимо има забележим дял от механични съставки, започвам да се опитвам да “сложа” това желание в някое място в патината, т.е. правя бързо превключване на вниманието от патината към това желание. В резултат възниква ефектът на “отблъскване” на механичната част – тя с ярка очевидност се преживява като чужда, неинтересна, възниква желание да бъде отхвърлена, възниква слаба умора от опитите да се сложи това желание в патината и то в резултат много по-бързо губи силата си, отколкото при изчерпване. Това е третият вид на прекратяване на властта на механичните желания МЖ (първият е изчерпване, вторият – отстраняване), той е най-ефективен, според мен, пък и изисква минимум усилия.

Кристалите притежават такава интензивност, че при липса на навици може да се опияниш – толкова е привлекателно да се опияняваш час след час, ден след ден, от реализацията на силно радостно желание, изпитвайки толкова резонанси, изблици на ОзВ, че в някакъв момент кристалът се откъсва от патината. Просто ти дотолкова се увличаш от него, че забравяш да осъществяваш интеграционни действия, спираш да “освежаваш валентните връзки” и в резултат това РЖ като че се откъсва от орбитата си и бързо не сдобива с механични съставки. Но с натрупването на опит такива сривове ще бъдат предотвратявани без усилия чрез постоянно освежаване на валентните връзки.

Фундаментът за тренировка на ОРС се състои от две платформи:

1) Да се направи анализ на ситуацията и да се създадат предположения за възможните развития и вероятността те да настъпят;

2) Да се изпълнят следните четири условия:

*) Да се изпитва пълнота на живота още сега – да се реализират радостните желания, да се правят завладяващи изследвания, да се занимаваш с интересна практика;

*) При анализа на възможните развития на ситуацията да си даваш сметка, че както помраченията, така и ОзВ могат да бъдат изпитвани във всяка една ситуация, при всяко едно развитие;

*) Да си представяш себе си изпитващ наслада от живота, занимаващ се със своите изследвания, правещ открития във всяка една алтернатива на развитие на ситуацията;

*) Да правиш емоционална полировка, отстранявайки възникващите НЕ, ако те автоматично възникват при мисълта за някакво определено развитие, което е прието да се смята за лошо.

При това си задавам въпроса: има ли увереност в начина, по който ще се развива ситуацията по отношение на който и да е аспект? Или въпросът може да бъде поставен конкретно: ще отложат ли полета или не? При това е необходимо внимателно да се различават предположенията от увереността, та нали мислите и увереността са съвсем различни типове възприятия и напълно е възможно да стане така, че да има основания да се предполага, че някое развитие ще се случи с почти 100% вероятност, а увереност да се появи за друго развитие.

По-нататък продължавам да извършвам, целесъобразни от гледна точка на наличните предположения и гледам какво ще се получи в крайна сметка – доколко възникналата увереност съответства на развитието. Увереността може да се променя, а може и да не се променя в зависимост от развитието на събитията, от постъпващата нова информация и формирането на нови предположения.

Използвайки практиката на цикличната смяна на увереността и постигайки в нея приемлив резултат, може да се открие нова насока на изследванията – като се фиксира определена увереност, след това да тя да се смени, след което да се види какво ще бъде резултиращото развитие. Такива опити позволяват да се приближиш до отговора на въпроса в каква степен увереността се определя от бъдещия ход на събитията, няма ли начин, по този начин, да се формира този ход на събитията в съответствие с радостните желания, т.е. да постигнеш изкуството на овладяване на намеренията. Тъй като опитът на проявяването на увереност при условията, описани по-горе, напълно липсва у хората (всичките им предпочитания са изключително болезнени, т.е. се съпровождат от маса НЕ и колкото е по-силно желанието за конкретно развитие, толкова по-силни са НЕ и НФ), то ще трябва значително количество опити, за да може увереността да започне да се проявява на поле, очистено от помрачения.
07-01-13) Описаните по-горе процеси се съпътстват от нови озарени (физически) усещания (ОФУ). Особено ярко това се проявява когато фонът на наслада започва да става почти постоянен спътник на проявите на патината и на работата по нейното развитие: разширяване на състава й, укрепване на влизащите в нея кристали, тяхната реализация. Например, ОФУ “игриво пиленце” представлява явление, при което по тялото, особено по горната част – ръце, гърди, гърло, като че едно след друго се търкалят, тичкат игриви, жълти, пухкави, искрящи от наслада кълбенца – там където се е търкулнало топчето, остава водовъртеж от искряща, понякога непоносима наслада.

За пръв път толкова ярко, отчетливо и дълго започва да се проявява наслада, която води до трансформация на тялото.

“Желанието да живея не по-малко от 500 години” (“ж-500”) непосредствено е свързано с единия от двата циклона – “изпитване на еОзВ” и “съдействане на практикуващите” и съответно образува валентна връзка с друго. Логическата връзка тук е напълно разбираема – дългият живот дава възможност а) да се направят огромно количество изследвания и открития, да се промениш по немислим към сегашния момент начин; б) да се съдейства на практиката на огромно количество муцуни. Числото 500 е избрано не само защото тази продължителност на живота силно резонира с предусещането, но още и защото предварително е ясно, че тя с много превишава най-оптимистичните предположения – колко продължителен може да бъде човешкият живот. Хора, които живеят по 120 – 130 години вече не са рядкост и някъде в преданията има съмнителни свидетелства, че някои са успявали да живеят 200 или даже 220 години, но 500 – предварително е ясно, че това е фантастичен срок, невъзможна възраст за човек според наличните свидетелства, концепции и предположения.

Пи време на тренировка за извеждане на ж-500 на полянката възниква много ярко предусещане – чак до екстатично, при това то е много устойчиво – проявява се през цялото време, докато ж-500 пасе на полянката.

Това, на свой ред, води до яснота, че аз все пак съм се приготвила да умра на 60-70-80 години. Може много да се разсъждава, че продължителността на живота силно зависи от възприятията на човека, може дори да бъдеш уверен, че ще живееш толкова, колкото поискаш – и всичко това не отменя факта, че в твоите възприятия има желязна увереност, че ще умреш както всички, на възраст, може би само малко превишаваща средностатистическата. И само прякото пораждане на увереност, че ще живея не по-малко от 500 години, отстранява тази механична увереност и веднага води до устойчиво екстатично предусещане и проява на резониращи с него други ОзВ.

Колкото по-силни помрачения изпитва човек, толкова по-силно е в него механичното желание животът да свърши по-скоро, за да свършат тези страдания. Помня, че още в ранното ми детство възникна такова желание, когато за пръв път се появи затворът във вид на детска градина, после училище, институт и необходимостта да се работи, “нещастни” любови, “щастливи” любови (когато постоянен фон беше отчаяние-10, поради това, че не мога да прекарвам с любимото момиче времето си, не мога да ни направя щастливи, няма къде и с какво да живеем и т.н.), страх да си лекувам зъбите, страх от болести и т.н. Мислех, че рано или късно ще умра и моите страдания ще свършат и изпитвах облекчение при тази мисъл. Така – стъпка по стъпка, даже без да си давам сметка, укрепявах желанието животът ми да не продължи твърде дълго, като по тази начин укрепвах и увереността, че именно така ще бъде, още повече, че това изглежда бетонна истина при разглеждане на живота на другите обикновени хора.

При извеждането на ж-500 на полянката се усилва отречеността – животът на хората с неговите безбройни помрачения, нищожни страсти, суета, сивота, скука и опитите всичко това да се потисне с впечатления – всичко това като че изпада от моя свят, минава покрай мен, без да ме докосва.

При извеждането на ж-500 на полянката става много по-лесно да се поражда откритост и даже преданост към муцуните на Земята – скалите, реките, дърветата и т.н.. Преди те бяха като че от друг свят – та нали те живеят почти вечно в сравнение с няколкото десетки години мой живот. Към тях често беше проявявана отстраненост и макар чувството за красота да даваше резонанс с откритостта, но интензивността й не може да се сравнява с тази, която започваш да изпитваш извеждайки ж-500 на полянката. И, разбира се, тази откритост и преданост започва по лесно да се изпитва и към стремящите се същества.

Ще отбелязвам желание, изведено на полянката с буквата “л”, например “ж-500-л”. Погрешно се оказва предположението, че ако си уверен, че ще живееш огромно количество години, то ще се усили мързела, ще започна да полагам по-малко усилия, да изпитвам по-малко ОзВ и животът ще стане по размазан и вял. Всички помним фразата на дон Хуан за начина, по който живеят обикновените хора – “като че ще живеят вечно и ще имат време за всичко”. Опитът с извеждането на ж-500 на полянката е неопровержимо и ярко доказва, че само онези ора, които имат механична увереност, че няма да живеят дълго, живеят така “като че ще живеят вечно” – размазано и вяло. Когато има ж-500-л, пламва екстатично предусещане, възторг, стремеж, преданост, ярко пламват кристалите и даже отделни кластери желания (т.е. съвкупност от радостни желания, всяко от които е свързано с валентна връзка поне е един друг елемент от тази съвкупност, но не прикрепени към патината) и даже отделни радостни желания.

Ж-500-л води до появата на такава позиция на РС, при която има различаване на текущите събития като такива, които ще заминат в далечното минало.Това, което сега изглежда съвременно и съвършено, ще стане безнадеждно остаряло и даже смешно. Ще нарека тази позиция на РС “изместване напред”.

Изместването напред резонира с отречеността.

Ж-500-л води до ярко проявяване на чувството за вечна пролет и стремеж. Един от критериите, че наистина изпитваш ж-500-л, се явява желанието да се планира и/или прогнозира животът на човечеството след 200, 300, 500 години, възникване на интерес към изследването на тенденциите на развитието на човечеството, тъй като при ж-500-л, онова, което ще бъде след 500 години, те засяга също толкова непосредствено, както и онова, което ще бъде след 20 години.
Тази-ма: “Когато ж-500 излезе на полянката, възниква следното:

*) Появи се състояние, което искам да нарека “лов на рж” – ОФ(1-4) и рж (5+) да търся нови и нови рж. То резонира с думите “не мога да се спра”, “упоено”. Няма хаотични разсейвания, възникват сериозност, предусещане и възторг само при мисълта “искам да търся рж”.

*) Възниква откритост, а също така възприятие, което резонира с образа: “стоях зад портите и понякога подскачах, за да погледна какво има зад тях, но винаги се връщах на мястото си – пред врата, винаги бях уверена, че ще ми се удаде само така да си подскачам – повече не мога да очаквам. Сега отворих тази порта и видях огромно поле, зад полето – гора, а зад гората още нещо и още и още и аз мога да вървя и да гледам, да пипам и правя всичко, което си поискам.”

*) Появи се яснота, че преди съм изпитвала постоянна фонова загриженост, че няма да успея да реализирам всичките си рж. Тогава за какво да ги търся? Така се оправдавах, че не търсех рж, а ако понякога ги намирах, то сработваше скептикът: “Че кога ще го реализираш това желание? Може и никога да не стане.”. Това усилваше чувството за малоценност и даже не полагах усилия, за да отстраня този скептик, тъй като даже не отстранявах първия скептик “това не е рж”, “това не е важно”. А сега само от самата увереност, че ще живея 500 години се появява възторг и яснота, че имам много рж!

Появяват се мисли, резониращи с отрешността: “Имам своята си практика, имам своя си живот, правя това, което искам.”

Усилва се нежността, когато гледам различни муцуни на Земята – тя придобива дълбочина, силно резонира с откритостта, изчезва безпокойството – мога колкото си искам да стоя до тази муцуна-дърво и да изпитвам към нея нежност, докато не възникне рж да правя нещо друго. Появи се яснота, че аз постоянно бързам за някъде, даже ако няма за къде да закъснея и няма да какво да тичам да правя нещо спешно. Никога не правя нищо продължително поради концепцията “трябва през цялото време нещо да правя”, “не бива дълго да седя, да гледам, да мисля, да лежа”.

Едно от действията, които силно резонират с ж-500 и облекчават формирането на увереност-500 е съставянето (и последващата корекция, допълване) на план за 500 години (или за дълъг период от време). Даже ако планът бъде крайно схематичен, все пак той ще оказва посоченото влияние. Например, може примерно да се направи график по столетия за изучаване на чужди езици или науки и т.н.