Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02

Задоволството настъпва веднага, щом НФ отслабне и се увеличи количеството на изблиците на ОзВ и ОФ. Това може лесно да се обясни – зачестяването на изблиците на ОзВ и ОФ нанася силен удар по НЕ. Руслото се измества надясно и съответно нараства преди всичко делът на онова състояние, което е най-привично в състояние на липса на силни НЕ и НФ, т.е. – задоволство. Затова е целесъобразно да си даваш сметка, че след съществени усилия – независимо дали става въпрос за формални практики или пряко пораждане на ОзВ – незабавно ще бъде фиксирано нарастване на задоволството и желанието да изпитваш задоволство. Яснотата за съществуването на такъв механизъм позволява да не се смущаваш, да не бъдеш изненадан. Само по себе си различаването на този механизъм вече го отслабва, вече води до възникването на рж за неговото преодоляване, защото различаването резонира с ОзВ.

Увеличаването на обема (т.е. на честотата, продължителността, интензивността) на ОзВ и ОФ води до това, че задоволството възниква по-често (разбира се, само тогава, когато няма ОФ и ОзВ). Това е напълно обяснимо, та нали задоволството не е такава явна отрова като НФ и НЕ, т.е. като цяло, при задоволството състоянието става по-приятно за човек, отколкото изпитването на НЕ. Това дава неочакван ефект – тъй като НФ и НЕ са рязко неприятни, то на техния фон задоволството изглежда напълно комфортно и рж за ОзВ при задоволство се проявяват по-слабо, макар и по-често. По-слабо, защото НЕ в сравнение с ОзВ са крайно неприятни, а задоволството изглежда напълно комфортно и рж за ОзВ не е толкова отчаяно. По-често, защото задоволството не е такава убийствена отрова като НЕ. Задоволството се асоциира с лепкава маса със сладко упойващ аромат. Даже по-слабото рж за ОзВ в условията на задоволство по-бързо води до ОзВ и ОзВ са по-устойчиви, от тях лесно възниква ОФ.

Продължителното пребиваване в ОФ е възхитително. Изблиците на ОзВ следват един след друг, като на свой ред усилват интензивността на ОФ. Често възникват ОФУ (озарени физически усещания). Радостните желания започват да се съпровождат от изблици на блаженство и (усещане) за наслада. Така ли се преживява продължително задоволство? Не. Фактически, продължителното пребиваване в задоволство се оказва невъзможно:

1) Първо, това положение на нещата, което обезпечава изпитването на задоволство, винаги се намира под заплаха от стотици различни фактори. И външният свят, и собствените възприятия носят постоянна заплаха за задоволството.

2) Второ, това положение на нещата, което съвсем скоро е водило до задоволство, доста бързо престава да бъде удовлетворително. Изблиците на недоволство или тревожност започват да зачестяват дори при неизменно външно обкръжение.

3) Трето, неизбежно възниква пресищане – ужасен бич за задоволството. Даже ако имаш много пари, общуване, развлечения, храна и прочее, пресищането ще те настигне с неизбежността на смяната на деня с нощ. Това вкарва човек в непрекъсната надпревара за изостряне на впечатленията, о състоянието на задоволство бяга все по-далеч и по-далеч и в края на краищата попадаш в пропастта на интензивните НЕ.

За да не потънеш в интензивни НЕ, човек, изпитващ често желание за задоволство и рядко желание за ОзВ, стига до извода за необходимостта от усилия и след това в него възниква такова желание – да прави усилия по пораждането на ОзВ макар и от време не време, безупречно да отстранява НЕ колкото се може по-често. Появата на такова желание е първата стъпка по пътя на освобождаването от задоволството.

Желанието да си спомняш ОзВ когато си в състояние, в което има задоволство ще обознача като „кълвач”. Кълвачите, както е известно, са различни видове 
„Рж да се променя” – това е радостно желание да се изпитват не онези състояния, които изпитвам като правило, а онези, които съм изпитвал от време на време и при които има повече привлекателни възприятия: повече удоволствия, наслада, пълнота на живота, интерес, предусещане и т.н. Т.е. фактически всяко рж да се промени за практикуващия ППП е радостно желание да изпитва по-голям обем ОЗВ или казано по-общо – това е рж да изпитва състояния, в които се изпитва по-голям обем ОзВ. Например, желанието да се отиде на трак в Хималаите отнасям към желанието да се променя, ако това това желание за трак възниква при предусещането на онези ОзВ, които ще възникват в него.

Радостното желание да се промениш може да бъде предизвикано САМО от предусещане. От страх, желание за обладаване, желание да правиш впечатление на хората и т.н. може да бъде предизвикано САМО механично желание за промяна на възприятията. Мж за промяна също така може да води до промени, но те са неустойчиви и бързо изчезват, не водят до появата на рж за промяна, завършват с неизбежен дълбок откат, безизходност, старост.