Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02
Изтегляне 281 Kb.
|
07-01-15) Рано или късно, сред ноктите се появява желание да се състави списък на изследванията, към които интересът е много голям, т.е. такива изследвания, желанието за чието провеждане е нокът или кристал. Съвкупността от такива изследвания ще обознача като “експедиция”. След като е съставен този списък, оказва се, че към интензивното предусещане, възникващо от патината, се добавя не по-малко интензивно очакване, възникващо от експедицията. Пронизващият резонанс обхваща сега не само патината, но и експедицията. Влизащите в състава на експедицията изследвания ще обознача като “лайки”. Лайките могат да образуват или да не образуват една с друга валентни връзки, но обезателно образуват валентна връзка поне с едни кристал или нокът. Изпитването на резониращи едно с друго интензивно предусещане и интензивно очакване придава съвсем нов оттенък и на едното и на другото. Тази двойка ОзВ ще нарека “буревестник”. 07-01-16) “Принцип на достатъчността на усилията” Състои се в това, че ако се полагат усилия в практиката за освобождаване от помрачения и за достигане на ОзВ, то всичко необходимо за придвижването напред ще се открива постепенно с нарастването на актуалността му за това придвижване. Например, ако имам концепция за това, че телесната наслада е нещо несериозно, на което не следва да се обръща внимание, то насладата се потиска. Възниква изкривяване. Обаче в резултат на развитието на други ОзВ, поради резонанса н тях насладата ще възниква все по-често и по-често докато накрая не открия, че има такава концепция и я отстраня, след което изследването и култивирането на наслада ще тръгне с бързи темпове и изкривяването в практиката ще бъде отстранено, което ще се отрази и върху други направления в практиката. По този начин е достатъчно поне в някои сфери жизнената дейност да се изпитва висока степен на искреност, да се полагат упорити и решителни усилия, за да може изкривяването в останалите сфери да започне постепенно да се изправя. Достигането на яснота в съществуването на принципа на достатъчността на усилията отстранява загрижеността да не се пропусне нещо, да не остане нещо незабелязано, в резултат от което ни се привиждат разни непреодолими препятствия. В изследванията се налага по-спокойна, творческа, радостна атмосфера, без спазматично безпокойство, усилват се предусещането и очакването, а заедно с тях се усилват отчетливостта, устойчивостта и резонансните свойства на патината и експедицията. 07-01-17) Известно време, след като патината е започнала своето съществуване, става ясно, че освен петте циклона има и шести, който за разлика от първите пет се проявява само от време на време – това е “желанието да пробиеш”. Това желанието винаги се проявява именно като циклон, затова смятам, че по-резониращо название за него е “стремеж да пробиеш” – желание да направиш решителни стъпки към необратима промяна на възприятията в някаква област, да положиш за това цялата си упоритост. Желанието да пробиеш може отначало да бъде безобектно, а после обектът може да бъде намерен чрез търсене на рж, резониращо със стремежа да пробиеш. Типична грешка е да позволиш да се прояви мж непременно да намериш обект за стремежа да пробиеш, докато ако отстраниш това мж, то може да откриеш, че то може дълго да остава безобектно, при това усилвайки и задълбочавайки се. Понякога безобектния стремеж да пробиеш може да резонира с някои действия, които сами по себе си не се явяват негов обект, но резонират с него. Стремежът да пробиеш от време на време се проявява и преди появата на патината, но само с нейната поява той започва да се проявява много по-често и много по-интензивно. 07-01-18) “Доверие към ОзВ” – позицията е удивителна с това, че в нея най-силното рж е... желанието да се откажеш от рж! Изглежда, че това е невъзможно и отказвайки се от рж ти неизбежно започваш да изпитваш мж. Това е вярно за всички онези ситуации, когато човек не изпитва интензивни ОзВ, но когато има ярки ОзВ, то това е възможно – да се откажеш от рж, без да започнеш при това да изпитваш мж, продължавайки да изпитваш ярки ОЗВ и дори повече – отказването от рж води до усилване на ОзВ и ФП. Ще разгледам това явление по примера на изследването на насладата. Когато възниква наслада 8-10, такава че ти се налага да полагаш сериозни усилия за да не “свършиш” случайно от вълната наслада преминаваща покрай гръбнака, то отначало възниква желание да управляваш този процес, например, възниква желание да насочиш тази наслада към лапите, за да стана по-чувствителни проводници на ОзВ, за да може чрез докосване с лапа да можеш да предаваш ОзВ на муцуните. Това рж е нокът в друзата на циклона “да съдействаш на муцуните”. Но в процеса на наблюдение забелязвам, че първо, тези опити за управление водят до отслабване на насладата и второ, че възниква силно рж , което мога да означа с думите “искам да се доверя” – т.е. да не се намесвам със своите рж в процеса на развитие на насладата. Още има и силно очакване, че ще наблюдавам този процес без да се намесвам. “Доверие към ОзВ” – това е обозначение на група възприятия, които включват: а) откритост (има следната особеност: това не е откритост към онова, което се различава като “външно”, а към онова, което се различава като част от “моята” съвкупност от възприятия. Тази разновидност на откритостта ще обознача като “интровертна”. Има и други примери за интровертни ОзВ, например, “благодарност към самия себе си”. Тя възниква когато си спомняш за усилията си, насочени към съдействие на практикуващите, за извършените действия. На човек, изпитваш малко ОзВ му е трудно да си представи това, освен самодоволство, той не може да си представи нищо друго. На благодарността към самия себе си – това е именно ОзВ, макар и само заради това, че както и другите ОзВ, тя резонира с други ОзВ.) б) очакване (Резониращо с мислите “страшно ми е интересно какво ще излезе от това, какви удивителни открития ще бъдат направени.) в) Силно рж за изострена внимателност, за да се наблюдава ставащото и да се изпитва възхищение, предусещане и други ОзВ. Доверието към ОзВ, което е било проявено известно време, започва да резонира с отречеността. Обикновената отреченост не препятства проявяването на рж и даже обратното – резонира с тях (въпреки мнението на онези, които не изпитват ОзВ, а само разсъждават абстрактно за тях). Но този вид отреченост, който резонира с доверието към ОзВ има особен оттенък, тъй като в тази позиция рж са от странени от радостното желание да няма вмешателство в процеса. Специално избрах термина “от странени”, защото това действие се отличава принципиално принципно се отличава от отстраняването и потискането. Потискат се и се отстраняват нежеланите възприятия, а тук това няма място – рж във всички случаи си остават желани възприятия, резониращи с ОзВ. В тази ситуация възниква ново действие, за което аз избирам термина “от страняване”. “От страняването” е резултат на реализацията на рж, за да не се проявяват рж в някоя област и да не влияят на някой процес на преживяване и развитие на ОзВ – даже и ако те се явяват нокти. Резониращ образ – игриви, активни кученца се от страняват от силна, но нежна лапа, за да не повредят случайно със своята активност току що родилото се и неукрепнало още кученце. Кученцата стоят и скимтят нетърпеливо и имайки пълна свобода в други насоки, препускат навсякъде, освен в областта, от която са от странени. Въпреки това, тяхното внимание, тяхното желание да се промъкнат и да поиграят с новото кученце се усеща от тях и се възприема с преданост, откритост, симпатия, ответна игривост, която то засега не може да прояви, защото е твърде нежно. Говорейки на езика на възприятията, възниква резонанс на насладата (тъй като в този пример става въпрос за наслада) с радостните желания да се намесиш. Доверието към ОзВ се проявява тогава, когато: 1) има висока динамика на развитието на кое да е ОзВ; 2) ОзВ се проявяват на границата на екстатичността; 3) има “фойерверк на откритията” – състояние, когато една след друга възникват ОзВ-ясноти, откритията стават едно след друго и се проявяват ярки ОзВ.
Силните рж образуват вериги, които искам да назова “кластери”. Кластерите имат почти същите свойства като тези на патината, само че с по-малка интензивност и устойчивост. “Кластер” – това е съвкупност от рж, всяко едно от които е свързано с валентна връзка поне с един друг елемент от тази съвкупност. Тази-на: “При образуването на кластери резонансът на рж едно с друго рязко се усилва и достига пробиваща сила, т.е. интензивността на рж нараства до 6 и повече + възниква увереност-6, че реализацията е възможно. При това изчезват всички скептици, възниква ОФ, наслада, рязко нарастват пронизителността и дълбочината на ОзВ, пораждането на ОзВ става много лесно. При възникването на НФ резонансът между елементите на кластера отслабва и кластерът се разпада.” Тази-ма: “Рж могат да образуват кластери, като резонират едно с друго. Начините за образуване на кластери могат да бъдат различни. Различавам кластери, състоящи се от:
“Слепване” е термин, обозначаващ процес аналогичен на сцеплението , но този термин ще го използване именно за кластера, а не за патината. Може безкрайно да създаваш кластери, слепвайки рж, създавайки различни кластери и всеки път ще има някакъв резултат – или ОзВ ще се усили, или рж ще започнат да резонират едно с друго, или ще възникнат открития. Слепването на рж в различни кластери води до това, че първо, тези рж започват да резонират с онези ОзВ, с които преди не са резонирали; второ, променя се тяхното положение в ранжирания списък на рж; и трето, рж могат да станат по-детайлизирани, да им израснат нокти.” 07-01-20) Когато ОзВ достига предекстатична или екстатична интензивност, то започва да се проявява чисто, без примеси и в същия момент неговото различава съществено променя качеството си – то става съвършено ясно, незамътнено, отчетливо. Резониращата дума за такова ярко, отчетливо ОРС е думата “кристалност”. Има някакъв диапазон на интензивността при проявяването на ОзВ, в рамките на който се променя и яснотата на резониращото с него ОРС. а) При интензивност ОзВ = 6-7, яснотата на ОРС макар и забележимо да се усилва в сравнение с това, което е било при по-слабо интензивно ОзВ, но все още не достига онази степен, която резонира с думата “кристалност”. Това ниво на отчетливост на ОРС ще означавам като ОРСф или “ниво на формиране на кристалност”. При ОРСф винаги възниква предусещане за кристалност. б) При интензивност ОзВ = 7-8, т.е. на границата на екстатичността (с някакъв луфт в двете посоки), ОРС се проявява с отчетливост, която резонира с думата “кристалност”. Такова ОРС ще обозначавам като ОРСк или “кристалност”. Кристалността силно резонира с:
Проявяването на кристалността не винаги се съпътства от проявяване на ОзВ с интензивност 7-8. Има значение още и това доколко са проявени другите качества на ОзВ – дълбочина, всеобхватност, пронизителност и т.н. Колкото повече други качеста са проявени и с колкото по-голяма сила, толкова по-голяма е вероятността да се прояви и кристалност. Проявяването на кристалност доста облекчава неконтролираното достигане на екстатични ОзВ. ОзВ, което предизвиква проявяването на резониращо с него ОРСф или ОРСк, ще обознача като “кристално”, но при това е необходимо да не се обърква и да не се забравя, че “кристално ОзВ” това не е ОзВ с някакво качество, обозначавано като кристалност, а това е обозначение за акорд от две ОзВ – изходното ОзВ и резониращото с нещо ОРС с изключителна отчетливост. 07-01-21) Някои рж изчезват когато възникне яснота, че тяхното съществуване е обусловено от липсата на яснота. Например, ако има доизмисляне на човек като искрен и устремен, могат да се провяват и интензивни рж, насочени към взаимодействие с него, към съдействие на неговите усилия. Когато илюзиите се разсеят, тези рж могат да отстлабнат или да съвсем да изчезнат. За такива рж ще казвам, че те са се „разтворили в яснотата”. При това, когато рж се разтварят в яснотата, не само не възниква НФ или разочарование, но дори напротив – интензивността на фона на ОзВ забележимо нараства. Ако например, преди съм се ръководила от предположението (и съм имал съответната увереност), че е абсолютно недостатъчно да се дадат кратки и ясни указания за съществуването на възможността да се отстраняват помраченията и да се изпитват непрекъснато ОзВ и поради това се проявяваха множество ярки рж за разшифроването и детайлизацията на етапите на пътя, писането на статии и опити да влияя на практикуващите, то с появяването на яснота, че само неискреността и нежеланието да се отстраняват помраченията са причини за липсата на промени в хората, тези рж се разтварят в яснотата, изчезват, отстъпват място на сияещата яснота, на тържеството, на зова, на устремеността. Радостните желания, за които има и предположения, и увереност, че при никакви обстоятелства няма да се разтворят в яснотата, ще обознача като „фундаментални рж”. Към тях се отнася, например, желанието в хората да се проявяват колкото се може по-често и по-интензивно ОзВ, а също така желанието за всемерно съдействие на усилията на искрените и устремените практикуващи. Тези фрж ще назова „екстравертни” (ефрж). Също така към фрж спада желанието да се продължи пътешествието в ОзВ, да се правят открития, да се променят възприятията на това място. Тези фрж ще назова „интровертни” (ифрж). Интензивността на такива ОзВ като, например, устременост, зов, предусещане, отреченост силно зависи от това доколко ярко са проявени ифрж. Интензивността на такива ОзВ като, например, преданост, симпатия, самоотдаване, нежност силно зависи от това доколко ярко са проявени ефрж. Позицията, в която в пълна степен са проявени както ехрж, така и ифрж, когато няма превес към една от страните, ще нарека „уравновесена позиция”. Колкото повече доизмислици и изтиквания има, колкото по-малко са яснотата и искреността, толкова по-голяма е вероятността уравновесената позиция да спре да съществува, да възникне натежаване към посока ефрж или ифрж, да нарасне делът на рж, които биха могли да се разтворят в яснотата в случай, че тя се прояви. Като следствие от всичко това нараства делът на мж, съпътстващите ги проявявания на НЕ, НФ и други помрачения. Практиката започва да буксува и в случай, че не се вземат решителни мерки да се поправи ситуацията, то тя спира напълно и започва спад. Целесъобразно е винаги, във всякакви условия да се постига и запазва уравновесена позиция. Помненето за ефективността на уравновесената позиция се явява действен инструмент за нейното поддържане.
“Пауза при издишване” е състояние, проявяващо се между “издишването” и началото на следващото “вдишване”, т.е. началото на възникване на нова патина. “Дишането на дракона” е поредица от “вдишвания” и “издишвания”. Периодът на такова дишане може да бъде няколко месеца, половин година – това много зависи от многочислени обстоятелства. По време на паузата при издишване настъпва рязко понижение на интензивността на всички рж, понякога чак до нула. За да се намали обемът на нежеланите състояния в този период е целесъобразно да се прави възвръщане на вниманието към фундаменталните рж, да се заеме позицията “последна граница”: “каквото и да е станало, колкото и дълбок да е спадът, ще правя поне минимума от това, което мога – да отстранявам НЕ, да помня за съществуването на ОзВ”. Началото на “вдишването” се характеризира с: а) увеличаване на обема на спонтанно възникващи ОзВ; б) яснота в това, че паузата при издишване свършва; в) усилване на някои рж; г) понижаване на нежеланите нюанси на конкуренцията на рж (в сравнение с последното вдишване) д) по-ярки и устойчиви проявления на безобектното рж устременост. За да стане рж кристал на отново възникваща патина, сега става необходимо да възникне резонанс не само с другите кристали, но и фонова устременост. Възникващите рж стават ярки, устойчиви, поддържани от желанието за тяхната реализация само когато възниква техен резонанс с устремеността. Отново възникващият кандидат за кристал за определено време се проявява на фона на устремеността, става “експозиция на рж” – превключване на вниманието от устремеността към рж, в резутат на което или възниква резонанс, или – не. Резониращ с това образ е езеро, препълнено с преизпълващо го безобектно рж. Езерото избира дали да натълни с вода един или друг ручей, или – не. Експозицията се съпровожда от съвкупност от процеси, в която влизат образите на последствията от възможната реализация (заедно с характера и обема на тази реализация) и нереализация, действия, които могат да станат катализатор както на желанието за реализация, така и за желанието за нереализация. 07-01-24) При увеличаване на обема на преживяване на ОзВ възниква задоволство (“четвъртият страж” споменат в главата “Ефективни практики”), желание за ПЕ, но постепенно се натрупва опит, че щом само задоволството и ПЕ възникнат, ОзВ веднага избледняват, като че се скриват в сянка. И щом се появят ярки ОзВ, веднага възниква желание да се препятства проявяването на задоволство и ПЕ в самата им начална фаза – това е и да си даваш сметка, че сега с висока вероятност ще възникне задоволство, и емоционално полиране, и решимост да се нахвърлиш върху задоволството и да го отстраниш при първите симптоми на неговата поява и т.н. 07-01-25) С напредването на реализацията на сексуалните желания, съпроводена от анали на съпътстващите възприятия, оргазмът става по-малко и по-малко желано събитие, делът на механичното сексуално желание ( т.е. обусловено от желанието за обладаване и желанието да се избегнат сивотата и скуката и т.н.) намалява, а делът на озареното сексуално желание (т.е. съпровождано от еротични възприятия, симпатия, нежност и други ОзВ) нараства. И в някакъв момент (най-вероятно това ще бъде моментът когато ти по време на секс се намираш дълго време на границата на оргазма, изпитваш интензивни еротични възприятия и други ОзВ) в гърдите, сърцето или гърлото (по отделно или заедно) пламва наслада. Това усещане може да бъде толкова привлекателно, толкова силно резониращо с други ОзВ, че сексуалната наслада дори остава настрани (независимо, че неговата интензивност е много висока). По-нататък насладата започва все по-често да се пробужда при изпитване на ОзВ и се възприема като спомен за този наслада, така че рано или късно възниква желание непрекъснато да се изпитва. При високи концентрации на наслада може да се изпитва блаженство, а насладата в сърцето може да води до появя на изключително пронизителна и сияеща наслада (“атман). Насладата, първоначално проявяваща се в трите главни центъра, постепенно започва да се разпространява и в останалите части на тялото и да оказва необикновено влияние върху тялото ти – то става изключително енергично, подвижо, здраво, чувствено, то се подмладява в буквалния смисъл на думата – особено ако това се съвместява с пораждането на увереност, че ще живееш не по-малко от 500 години. Тяло, в което става трансформация благодарение на постоянния фон на наслада, става опора на по-нататъшното пътешествие из ОзВ и катализатор на следващи открития. Не само интензивните сексуални и еротични възприятия имат голямо значение за пробуждането на насладата, а и високата концентрация на кои да е ОзВ. Има пряка зависимост – колкото по-голяма е концентрацията на ОзВ (достигана, например, чрез формални практики на пораждане на ОзВ), толкова по-често по тялото преминават специфичните вълни на наслада. Вълните на насладата по характера на своето проявяване много напомнят на морския прибой – преминават по горе-долу едни и същи участъци от тялото, но в някакъв момент изведнъж преминава силна вълна и завладява нов участък – от този момент тази част на тялото започва да откликва с наслада даже и на слаба вълна. По този начин все повече и повече участъци от тялото се оказват въвлечени във вълната на насладата, като на свой ред усилват нейния резонанс с ОзВ. И колкото по-голям е обемът на тялото, въвлечено във вълните на насладата, толкова по-голяма е вероятността в определен момент да настъпи пробив и да изпиташ прилив на особено ярки, непоносими ОзВ. Понякога такива пробиви стават и по време на сън и чак след време ставаш способен да ти преживяваш със същата интензивност и когато не спиш. В процеса на “пробуждане” на участъците на тялото под влияние на насладата може да се разграничат три съществени етапа: 1) Сладко напрежение възникващо от време на време в този участък. 2) Вълни на наслада преминаващи по тялото по време на висока концентрация на озарен фон или ярки ОзВ (в т.ч. и яснота и рж), завладяват този участък на тялото и той избухва в пронизителна наслада за няколко секунди. 3) Фоново разгаряне – насладата в този участък възниква независимо от вълните. Резониращ образ: въглища в огъня, които сами се разгарят все по-ярко от вятъра.
Например, в процеса на учестяване на проявяването на наслада се открива ред закономерност. Например, може лесно да се забележи, че областта завладявана от вълните на насладата се разширява нагоре и надолу от центъра на гърдите. След тях може да възникне предусещане да се побутват тези вълни нагоре, за да обхванат нови участъци от тялото горе. Може да възникне предусещане да се побутват надолу. Може да възникне предусещане да не се побутват и да се наблюдава – как ще се развива процесът в този случай. А може да възникне предусещане да се сдържат тези вълни, да не се позволи на предшестващата ги концентрирана наслада да се взриви в “оргазъм” и да се изследват последващите явления. След предусещането се появят радостни желания. След радостните желания следват (като правило) действия по тяхната реализация. След действията следват промени в съвкупността от възприятия. Освен това някои промени настъпват само поради самия факт на проява радостни желания. След измененията възниква радостно желание те да бъдат изследвани, да се различават нови възприятия, нови връзки по между им, оттук възникват нови ясноти и така нататък. В тази верига не всички елементи са с подобни характеристики. Някои имат предсказуем характер, например, ако възникват усилия за различаване на възприятия, то несъмнено рано или късно те ще бъдат различени – това е предсказуемо. Ако възниква ред радостни желания, то с висока вероятност ще възникнат и радостни желания за тяхната реализация – тук също има висока степен на предсказуемост. Но накъде именно ще се „насочи” предусещането? Може ли това да се прогнозира с вероятност от 80%? Или поне от 50%? От 30? Не. Предусещането може да се насочи към всяка една от десетките посоки, към вяска една съвкупност. Невъзможно е да се предскаже и какви ще бъдат откритията, какви нови закономерности и възприятия ще се проявят. Непрогрозируемостта на откритията се умножава от непредсказуемостта на последващите предусещания и ражда пълна непредсказуемост. Яснотата в това, че обознача като „яснота за съществуването на абсолютна непредсказуемост” или накратко „яснота за непредсказуемостта” (янп). ЯНП възниква устойчиво, като правило, чак след продължителна серия открития, предусещания, радостни желания и изменения. ЯНП резонира с чувството за тайна, очакването, зова, устремеността, отречеността и вечната пролет. Тя отслабва силата на механичната увереност в определената картина на света, отслабва концепцията „аз” и чувството за собствена значимост като цяло. Каталог: samadhi -> for -> blg blg -> 01: “ Общ преглед на желанията” blg -> “Стратегия на ефективната практика” Глава 06-01 Стратегия на ефективната практика blg -> Пътят към ясно съзнание Въпроси и отговори – част 1 blg -> Сборник статии 01 Предговор blg -> Сраната на бодхи пътят към ясно съзнание blg -> Сборник статии от тези 01 Съдържание: 0001. Тази-ма: «Изследване на резонанса на ОзВ» Изтегляне 281 Kb. Сподели с приятели:
|