Милион ОзВ 07-01-01 Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ 07-01-02

Желанието за искреност води до възникването на специфичното желание да се наслаждаваш на процеса на избор на онова рж, което най-силно ще ти се прииска да реализираш, да отлагаш окончателното решение – при това възниква не само специфично удоволствие от изпитването на рж и тяхното отбиране, но и (физическо) усещане за наслада в гърдите, сърцето и гърлото – същото каквото изпитва човек, който се въздържа на границата на оргазма и при това изпитва ярка нежност. Ще обознача това желание за „отбиране на рж” като рж².

Желанието да се изясни как точно рж² в крайна сметка подкрепя едно или друго рж и съдейства за неговата реализация преди тази на другите желания, води до различаване на това, че често това става механично. Когато са проявени няколко рж, възниква рж да се реализира онова рж, което се съпровожда от най-интензивно предусещане. Вниманието се премества от едно рж към друго, но при това се сравняват онези състояния, които, вероятно, ще възникнат при реализацията на даденото рж. Желанието за сравнение на тези състояния ще обознача като рж³. Като правило, това става много бързо – на такова слято кълбо, че човек, който не изпитва наслада от различаването на възприятията, просто нищо няма да забележи. А при това именно в този промеждутък от време е възможно „механично изливане” – т.е. могат да влезнат в действие и концепциите, и страховете, и механичните желания и просто навиците. Например, сега искам а) да уча английски, б) да тренирам увереност-500. След кратко колебание избирам да уча английски – да изпитвам предусещане 4 – уж всичко е отлично. Но възниква рж² – желание да се върна и да погледна как точно е станал този избор, още веднъж да отбера. В процеса на бавен отбор на тези рж се появява рж³, става отбор на онези състояния, които предполагаемо ще възникнат в процеса на реализация на изходните рж и аз различавам, че желанието да уча английски се усилва от следните възприятия:

• 
  Предусещане, че ще мога да чета книги на английски;
  
• 
  Предусещане, че ще мога да разговарям с носители на други култури, да получавам нови впечатления и нова информация;
  
• 
  Предусещане за специфично удоволствие, което изпитвам когато запомням нещо ново;
  
• 
  Задоволство, че ще знам по-добре английски (механична, умъртвяваща съставна, отслабваща предусещането!)
  
• 
  Задоволство, че знам, че вероятно ще науча поне малко, гарантирано ще получа поне някакъв резултат (механична, умъртвяваща съставна, отслабваща предусещането!)
  

На страната на желанието да тренирам увереност-500, различавам следните възприятия:

• 
  Предусещане за преживяването на тази удивителна увереност и съпътстващите я ОзВ;
  
• 
  Предусещане за нови експерименти, нови усилия за преодоляването на мъртвите уверености;
  
• 
  Предусещане за ново открития;
  
• 
  Предусещане за изменения на картината на света във връзка с новите открития;
  
• 
  Страх от загуба (а аз и не съм си давал сметка, че той е толкова явно изразен, докато не започнах да анализирам);
  
• 
  Инерция – нежелание да променям това, което и така уж върви добре – т.е. задоволство – още един страж.
  
• 
  Страх от промени – и този страж е тук.
  

В резултат от изследванията забелязвам, че именно тези помрачения са довели до това, че се е състоял избор в полза на това да уча английски.

По-нататък влиза в работа желанието да отстраня помраченията – и след като те са отстранени, отново започва отбиране на рж и се оказва, че рж да тренирам увереност-500 е много силно в дадения момент и се захващам именно с тази дейност и изпитвам предусещане-8.
Цялата тази картина изглежда малко натруфена – но само отначало, когато различаването става с усилие, когато като че се бориш със спускаща се мъгла, забрава и механични желания да зарежеш всичко и „просто да живееш”. Но яснотата, че „просто да живееш” в дадения случай означава „да се подчиниш на помраченията” те подбутва и не ти позволява да потънеш в поредния спад.

Постепенно инерцията отстъпва и достиганата кристална яснота във възприятията, а също така нарастването на интензивността на ОзВ и озарения фон водят освен до всичко друго и до учестено и по-силно проявяване на удивителното състояние „щурм на яростност”.

При преживяването на радостно желание главната цел е получаването на удоволствие, радост, чувство за тайна, предусещане и т.н. от САМИЯ ПРОЦЕС на изучаване, от опитите да се запомни прочетеното, докато в същото време желанието непременно да се запомни прочетеното може да бъде слабо, вторично или даже съвсем да липсва! (При това качеството на запомняне става забележимо по-добро, отколкото когато има само мж да запомняш.)

Контролът върху откриването и отстраняването на механичните желания води до:

• 
  Яснота – колко дяволски трудно е това – да изпитваш и да реализираш именно рж! Постоянно се намесва товарът на мж.
  
• 
  Възторг от освобождаването от мж, лавинообразен изблик на ОзВ.
  
• 
  Съществено нарастване на интензивността, твърдостта и радостността на рж.
  

1) Изострена искреност

2) Пронизително желание за искреност

3) Ярка решимост за преодоляване на тъпотата, инертността и всекидневността

4) Изострена разсъдъчна яснота

5) Ярка устременост към ОзВ, към освобождаване от помраченията

6) Интензивен фон на наслада в гърдите, гърлото и сърцето, който се разпространява и в най-близките части на тялото

7) Висока вероятност за възникване на „сладко разчупване” в нови участъци на тялото, особено в резултат от вълните на наслада

8) Ярка свежест на възприятията

9) Когато яростността достига върха на своята интензивност, другите ОзВ почти напълно изчезват, но при това има яснота, че те отново ще излязат като гъби след дъжд, когато интензивността на яросността спадне.

10) Рж също така като че се разтварят, изчезват, възниква специфична дезориентация в желанията – всичко е обхванато от щурма на яростността, всичко е вдигнато във въздуха и е размесвано от мощен смерч.

11) Спадът на щурма става на скокообразно, оставяйки след себе си усилваща се пълнота на живота.

12) Краткосрочни резултати от щурма на яростността са:

• 
  Усилването на фона на насладата;
  
• 
  Нарастване на нивата на искреност, яснота, решимост, упорство;
  
• 
  Рж придобиват ярко изразеното качество „твърдост”, „кристалност”;
  
• 
  По-лесно се формира увереност;
  
• 
  Усилва се непримиримостта към всекидневността, задоволството, сивотата, просто физически усещания за гадене възникват даже при мисълта за тези състояния.
  

Щурмът на яростността отслабва фоновото мъртвешко състояние на задоволство, неискреност и т.н, в резултат от което възниква ново качество на проявяване на възприятията, което може да се опише като „изостряне на възприятията”, „ново измерение на ОзВ”, „като че ли са махнали някаква обвивка, която като тъмни очила е покривала всички възприятия, в това число и ОзВ”. Това се съпътства от ярко усещане за свежест, т.е. обвивката е притъпявала не само ОзВ, но даже и усещанията.

ВЗС е като гигантско тресавище, което неумолимо се опитва да засмуче всички, които се оказват по една или друга причина извън интензивни НЕ. Подходящ пример е животът на обикновения европеец : тотална сивота, въртележка от дребни спазматични желания, водещи до укрепване на ВЗС, до еднообразни ПЕ. Фоновият интензивен страх от загуба на задоволството, понякога е толкова интензивен, че лицето придобива абсолютно отблъскващо хищно-жално изражение. Самосъжалението доминира над всички други възприятия, ако нещо не върви така, както му се иска. И агресията – разбира се, всичко това води до култивиране на раздразнителност и агресия, грижливо скрити зад маската на вежливи и криви до крайност усмивки. И тъпота. Размислите са като колело, което се върти на празни обороти (например, за поддържане на разговор, за да не умреш от страшна скука).

Ако отслабването на НЕ идва като резултат от практиката, то и в този случай практикуващият неизбежно попада на засмукващата блатиста почва на ВЗС, макар и това да не е изразено толкова ярко, както когато човек излиза от НЕ по волята на обстоятелствата. И, освен това, практикуващият има желание за искреност, стремеж към ОзВ, опит на преодоляване на спадове, така че той може не само да различава прииждащите ВЗС, но и ефективно да се бори с тях.
07-01-31) Автоматичната манипулация с увереността лежи в основата на онова влияние на религиозността, облегната на концептуалност и суеверия, което така привлича вярващите. Когато си сред хора, уверени, например, в съществуването на „бог” е лесно да реализираш желанието си да бъдеш уверен в неговото съществуване. Известен е експеримент, когато обектът на експеримента (без да знае, че с него правят експеримент) се оказвал сред непознати хора, които много живо и убедително твърдели, че стоящия пред тях камък е черен (всъщност той бил бял). Човекът се съпротивлявал десетина минути на възникващата в него на стадния принцип увереност, но в крайна сметка се пречупил и неуверено, но все пак признал, че камъкът наистина е черен. Какво да говорим за суеверията.

По примера на „плацебото” знаем какво огромно влияние оказва върху човек неговата увереност: болният, уверен че приема ново и ефективно лекарство, може да се излекува не само от главоболие, но и от сериозни заболявания, независимо че в таблетките няма активни вещества. Оттук и от множество други лесно възпроизводими примери е ясно, че даже механичната увереност оказва огромно, понякога определящо влияние върху човек. Например, ако представата на вярващия за „бог” е такава, че „бог” го защитава, то равносметката ще бъде повишено чувство на увереност, защитеност, човекът ще прави по-добро впечатление на околните, по-лесно ще преодолява срамежливостта си, неоснователните опасения и като цяло ще получи желаните последствия с по-голяма вероятност, отколкото без тази увереност. Но тъй като тази увереност е механична, то тя води след себе си и нежелателни последствия: например, същият човек може да има и следната представа за „бог” – че той постоянно го гледа (ходът на мислите е следният: „А как иначе ще ме защити, ако не ме гледа?”). Резултатът е чувство на срам, страх от негативно отношение на „бог”, страх от наказание, постоянно усещане, че е следен, парализа на желанията, господство на механичните желания да постъпва според „заветите на бог” и т.н.

Практикуващият, за разлика от човек, потънал в помрачения, притежава рядката и удивителна възможност не само произволно (т.е. според радостното желание) да спре да изпитва НЕ и да започне да изпитва ОзВ, но и да сменя тази увереност с друга просто, защото има такова желание и защото той с последователни упражнения изработва в себе си навици да управлява увереността.
07-01-32) Диапазонът на състоянията, в които човек се намира в продължение на толкова дълго време, че да свикне с тях и да смята, че тези състояния са нормални, ще обознача като „русло”.

Докато човек се намира в руслото, той периодично, на точкови изблици изпитва състояния извън него. Ще обознача с термина „десен бряг” съвкупността от състоянията, в които делът на ОзВ е забележимо по-голям, отколкото в нормално състояние, а с термина „ляв бряг” – съвкупността от състояния, в които по-голям дял имат НЕ. Когато възникват изблици на ОзВ в самия момент на тяхното изпитване, удоволствието от живота се различава като изключително интензивно и ярко и за в бъдеще се запазва спомен за ОзВ като за изключително привлекателни състояния. Тоест, аз мога да изпитам това ОзВ в слаба форма, да почувствам и да различа неговата привлекателност, а тъй като това се съпровожда от образите на миналата ситуация, които по такъв начин се явяват фермент, озарен фактор за ОзВ, то аз наричам това „да си спомня ОзВ”. По този начин, термините „да изпитам ОзВ” и „да си спомня ОзВ” обозначават едно и също – сега изпитвам ОзВ. Разликата е само в това, че във втория случай ясно се различават спомените за някаква ситуация, които се явяват озарен фактор.

Изблиците на ОЗВ, възникващи спонтанно + изблиците на ОзВ, породени от спомени за резониращи ситуации, ще нарека „фактор на устремеността” (ФУ).

Когато делът на ФУ е малък в общата съвкупност на възприятията, човек изпитва състояние на задоволство. Ако при това и се усилват изблиците на НЕ и/или се усилва НФ, то възниква състояние на недоволство.

Когато делът на ФУ се увеличава, пребиваването в руслото на задоволството се превръща във всекидневност и сивота, т.е. колкото повече са изблиците на ОзВ, толкова повече е и неприемането на състоянието на задоволство и аз започвам да го различавам като сивота, като мъртвешка всекидневност.

Например, цяла седмица си живееш както обикновено напоследък и като цяло всичко те устройва, изпитваш задоволство. През следващата седмица в сряда изведнъж изпитваш прилив на ОзВ, открития и радостно желания. В четвъртък си се събудила и всичко отново е както обикновено – събитията вървят точно така, както преди, всичко е точно както преди освен едно – задоволството ти е слабо, ти фиксираш а) сивота и б) желание да промениш това състояние, да постигнеш по-привлекателни състояния.

а) желание, всекидневността да се прекрати, т.е. „желание да избягам”;

б) желание да има повече ОзВ, т.е. „желание да се стремя към ОзВ”.

Желанието да избягаш често се съпровожда от механични желания и НЕ.

Желанието да се стремиш се съпровожда само от ОзВ и други радостни желания.
Колкото по вдясно се намира руслото, толкова по-малко в него възникват желания „ да избягаш от страданията” при увеличаване на дела ФУ и толкова повече възниква желание „да се стремиш към ОзВ”. При непрекъснат озарен фон както всекидневността, така и „желанието да избягаш от страданията” напълно липсват заедно със съпътстващите ги НЕ – има само тяга напред, към ОзВ, към нови открития, към пътешествието. По този начин практикуващият се движи като гъсеница – докато цялото му тяло се намира по средата, предните му лапи са протягат напред, а задните – се придърпват отзад, при това той постоянно се премества между трите полоси на състоянията: задоволството (условно „средна полоса”), всекидневност и устременост. Яснотата в това възниква с преместванията на практикуващия от едно състояние в друго и това му позволява по-трезво да оценява позицията си и да избира по-ефективни практики.
07-01-33) Понякога е достатъчно само да си спомниш за съществуването на ОзВ или за възможността да ги изпитваш направо сега и веднага възниква и радостно желание да изпитваш ОзВ и самите те. Толкова висока степен на отзивчивост на озарените фактори ще обозначим като „нула-реакция”. Колкото по-вдясно е руслото, толкова е по-голям делът на състоянията, при които е възможна нула-реакцията. Такива състояния се характеризират с постоянен, макар и не ярко изразен озарен фон.

Ще обозначим това състояние като „нула-състояние” (нула-с). Този термин съм го избрал, защото моментът, в който ОФ става постоянен е точката на сингуларността, т.е. това е такъв момент, когато много от законите на познатия ни свят, пронизан от НЕ, спират да действат, когато много от известните ни правила, закономерности, начини на разсъждаване и действия стават абсурдни. Точката на сингуларността, образно казано, е точка на преход между светове, толкова различни един от друг, че ни е необходим нов език за описанието на възникващите открития.

В нула-с е възможна практиката на „наслояването”. Практиката се състои в това, че се осъществява такова чисто възвръщане на вниманието (ВВ) към озарените фактори (ОзФа), че в резултат възниква отчетлив, постоянен озарен фон (ОФ). След като той стане устойчив, може все по-рядко и по-рядко да се инервират (т.е. да се активират, задействат) озарените фактори за този озарен фон. Фазата, при която мога да започна да понижавам честотата на ВВ към ОзФа без да се понижи отчетливостта на ОФ ще нарека „фаза на наслояване”. Във фазата на наслояване мога да започна да пораждам друг ОФ и възникващите про това изблици на ОзВ + резонанс с изходния ОФ ще доведат накрая до възникването на втори ОФ, който като че се наслоява върху първия, прониква в него, като при това си остава ясно различим.

Разбира се, най-лесният начин да се тренира наслояването е да се окажеш в ситуация, в която около теб има излишно количество ОзФ за най-различни ОзВ. Например, при пътешествие в Хималаите, у теб може лесно да възникне фон на възторг, предусещане, безкрайно пътешествие, върху него лесно ще се наслои фон на чувство за красота, върху него – на симпатия или преданост към муцуните на Земята и т.н. Разбира се, в градски условия макар и да са по-малко ОзФа, но все пак те могат да бъдат създадени в повече от достатъчно количество, да не говорим, че самият недостиг на ОзФа може да стане ОзФа за упорство, решимост, преданост и т.н, което на свой ред да доведе до това, че безразлични по-рано възприятия да започнат да се превръщат в ОзФа.

При практиката на наслояване е целесъобразно да се постига отчетливо постоянно различаване на един ОФ, преди да се поражда друг и отчетливо различаване на първите два, преди да се наслои трети – тогава ефектът от тази практика ще бъде особено ярък.
Човек изпитва голямо количество нюанси на тъгата. А чувството за красота – не е ли то едно и също независимо дали е възникнало от възприятието на едно дърво или на друго или от на животно и т.н.? Не ставаме ли по-бедни така като отстраняваме НЕ и започваме да изпитваме ОзВ? Такава мисъл може да дойде само на човек, чийто опит с ОзВ е нищожен. Когато чувството за красота става интензивно и продължително, то се появява и опит в това, че то има безчислено количество нюанси. Гледаш дърво – възниква чувство за красота. Преместваш поглед към друго дърво, клонче, мъх, трева, локва, съседна локва – от всичко възниква друг нюанс. С другите ОзВ – е абсолютно същото.

Ако на фона на едно ОзВ наслоявам фон на друго ОзВ, такова наслоение се нарича „двуфазно”. Ако на фона на чувството за красота на един нюанс (например такъв, какъвто възниква в дадения момент от съзерцаването на ствола на дърво) наслоя фон на чувство за красота с друг нюанс (например такъв, който възниква в дадения момент от съзерцаването на пухкавите клони), то такова наслояване се нарича „еднофазно”. Още един пример за еднофазно наслояване – фоново предусещане за четене на интересна книга + фоново предусещане за бъдещо пътешествие.

• 
  Преживяването на пълнота на живота е многократно по-интензивно;
  
• 
  Механичните желания (мж) почти не смесват – изключително малка става вероятността от постепенно заместване на рж с мж;
  
• 
  Спонтанните изблици на ОзВ съществено зачестяват;
  
• 
  Усилват се „физическите преживявания (ФП), най-вече – усещането за наслада.
  

Този начин на реализация на рж се нарича „каталитичен”, т.е. ОФ изпълнява ролята на катализатор.

1) „Заяк сади зели”. Състав на възприятията:

• 
  Предусещане за изследването
  
• 
  Увереност в това, че ще изселвам и ще има резултати
  
• 
  Тържество на неизбежността на получаването на резултат, правене на открития
  
• 
  Бавна упоритост (резониращ образ: малка стая някъде при пътешествие в планината или на остров – с минимално количество вещи, безметежна природа наоколо, човек стъпка след стъпка прави своето изследване)
  
• 
  Отреченост
  

2) „Заякът окопава лехата”. Състав на възприятията:

• 
  Често възвръщане на вниманието към обекта на изследване
  
• 
  Не много интензивно вмешателство в обекта на изследването, влияние на средната и малката сила
  
• 
  Фиксиране на наблюдаваните промени в характера на проявленията на изследваната група възприятия.
  

3) „Заякът полива кълновете и ги души”. Състав на възприятията:

• 
  Фиксиране на откритите закономерност, спонтанни ясноти, изводи и предположения – продължава натрупването на данни и тяхната систематизация
  
• 
  Въвеждане на необходимите термини, обозначаващи групи възприятия, процеси, закономерност и т.н.
  
• 
  Предварително определяне на възможните посоки на бъдещите щурмове и формални практики.