Програма 9 „Популяризиране на българската култура в чужбина”

Програма 9 „Популяризиране на българската култура в чужбина”

• 
  Утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатичски фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България
  
• 
  Участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията;
  
• 
  Утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси чрез популяризирането й в чужбина и разширяване на предлаганата продуктова гама и услуги;
  
• 
  Утвърждаване на положителния образ в чужбина на България чрез постиженията на националните изкуства и култура и разширяване на нейното присъствие и влияние, с акцент върху страните от Европейския съюз;
  
• 
  Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти.
  

• 
  Разработване на политика в областта на европейското и международното културно сътрудничество;
  
• 
  Участие в процеса на вземане на решение в Европейския съюз в областта на културата и аудиовизията, включително и председателство на Съвета на ЕС и подготвителните органи към него по време на Българското председателство на Съвета на ЕС;
  
• 
  Подготовка и изпълнение на комуникационна стратегия и културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (втора половина на 2018 г.)
  
• 
  Представяне на чужди култури в България;
  
• 
  Осъвременяване на нормативна база, регулираща връзките на България в областта на културата с другите страни;
  
• 
  Представителни изяви на българската култура в чужбина;
  
• 
  Изграждане, развитие и усъвършенстване на съществуващата мрежа на Български културни институти в чужбина;
  
• 
  Реализация на българските творци и културни продукти на международния културен пазар;
  
• 
  Участие на български творци на пазара на изкуствата в чужбина;
  
• 
  Осъществяване на информационна политика по пропагандиране на постиженията на българската култура и изкуства и България като цялост;
  
• 
  Закрила на българското културното самосъзнание на наши сънародници, живеещи в чужбина.
  

Министерство на културата, Министерство на външните работи в партньорство с международни институции и организации.

Ресорен заместник-министър, директор на специализираната дирекция в Министерство на културата.

Досегашните дейности по осъществяване на популяризирането на културата имаха за цел и допринесаха за:

• 
  утвърждаването на мястото на българската култура в световните процеси;
  
• 
  утвърждаване на положителния образ на българската нация и култура в чужбина и разширяване на нейното присъствие и влияние;
  
• 
  реализация на българските творци и културни продукти на международния културен пазар,
  
• 
  закрила на българското културното самосъзнание на наши сънародници, живеещи в чужбина.
  

• 
  Участие на Р България в процеса на вземане на решения на ЕС;
  
• 
  Дейности по изпълнение и приложение на конвенции на Съвета на Европа и ЮНЕСКО, по които Република България е страна;
  
• 
  Прояви, свързани с участието на България в Мрежата на ЕС на националните културни институти в чужбина EUNIC;
  
• 
  Реализация на инициативи, свързани с участието на България в организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, изпълнението на Дунавската стратегия на ЕС;
  
• 
  Дейности, инициирани на регионално ниво от Съвета на министрите на културата в Югоизточна Европа
  
• 
  Подпомагане участието на български културни оператори в програмите на Европейския съюз в различни програми и финансови инструменти на Европейския съюз
  
• 
  Организиране и финансиране на прояви по популяризирането на българската култура по света.
  

Макар и в рамките на твърде ограничен бюджет и административен капацитет, бяха положени усилия за продължаване изграждането, развитието и усъвършенстването на съществуващата мрежа на Български културни институти в чужбина, както и за предефиниране на целите и организацията на тяхната дейност.

Състоянието на Европейския съюз и предизвикателствата, пред които е изправен, потвърдиха обезпокояващия факт, че все повече европейски граждани се вливат в редиците на евроскептиците. Все по-очевидно е разминаването на желанията на европейските гражданите и дейността на европейските институции. Заради продължаващата криза последните задълбочиха своята работа в посока към преодоляване на икономическите последиците от нея, като забравиха да обърнат внимание на други, свързани с нарушеното чувство за принадлежност на гражданите към една общност, каквато е Европейския съюз. В резултат, създалото се усещане за преследване единствено и само на икономически интереси отдалечи още повече гражданите от Съюза.Нещо повече – създаде предпоставки за нарушаване на диалога и разрастване на недоверието между европейските народи. В този контекст културата отново се откроява като важен елемент от нашата социална структура; която в настоящата криза може да допринесе за разширяване на взаимното разбиране и да се противостои на националистически перспективи. Като препотвърждаваме изключително важната роля на културата, като че ли е дошъл момента да помислим не толкова какво Европейският съюз може да направи за културата, а по-скоро какво културата може да направи за него. Това ще бъде и водещата ни идея в сферата на културата по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Ето защо в бъдещата си работа по разширяване на достъпа до и популяризиране на българската култура ще се опитваме на използваме нейния потенциал като фактор за диалог между европейските граждани, с което да допринесем за утвърждаването на чувството за принадлежност и на собственост на техния Европейския съюз. Това ще бъде основната ни и последователна политическа линия, на базата на която ще се предприемат конкретни действия.

Днес, когато културата е заела челно място в европейския политически дневен ред, е редно да направим усилия за интегрирането й в другите секторни политики на национално и европейско ниво. Факт е, че в някои от тях културата е застъпена на подобаващо ниво и признават както директния, така и индиректния й икономически и социален принос. Ето защо е необходимо да лобираме и да положим съвместни усилия в посока към това да покажем чрез конкретни примери и добри практики на вземащите решения в други секторни политики, че подкрепяйки културата в рамките на инструментите, които управляват, те не само ще допринесат за нейното опазване, популяризиране и разширяване на достъпа до нея, но и ще помогнат значително за постигане на собствените им цели. Това е един от възможните пътища за утвърждаването и прякото признаване на възможностите на културата за изпълнение на Стратегия Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

В тази връзка, в работата си по популяризиране на българската култура и утвърждаването й като фактор за дипломация трябва да се насочим към представянето на такива продукти, които да демонстрират потенциала на културния и творчески сектори да бъде използван като катализатор за социално и икономическо развитие. Извършеното до момента е ярко доказателство, че икономическият растеж и културата не си противоречат, а се допълват взаимно – първият е неизбежно необходим за осигуряване на живота ни, а културата е това, което влияе върху неговото качество.

В тази връзка трябва да отбележим, че достъпността на културните продукти е важен елемент за постигане и на икономически, и на социални цели. Тя от своя страна е обвързана с важния проблем за културното потребление и развитието на публиката.

Друг важен въпрос е свързан с дигитализацията и свързаните с нея нови възможности за културата. Може би най-важната сред тях е, че благодарение на по-евтиния и по-бърз цифров път за разпространението на културно съдържание, авторите или доставчиците достигат до нова и все по-широка публика. Ето защо е необходимо нашите усилия да бъдат съсредоточени към подкрепата за функциониране на различните платформи за разпространение на цифрово съдържание. Това изисква иновативни бизнес модели, които ще съдействат за постигне на справедлив баланс между приходите на носителите на права и достъпа на широката общественост до културно съдържание. Еуропеана, като може би най-амбициозния културен проект, предприеман някога на европейско ниво, би могъл да се посочи като един добър пример за подобна платформа, който заслужава нашата подкрепа. Тя следва да се допълва и обогатява при строго спазване на европейските и националните разпоредби за защита на авторското право.

Това ще позволи културата да запази водещите си позиции в политическия дневен ред на България и в периода 2018-2020 г.

Необходимо е всички партньори – властите на различните нива на управление, бизнеса и гражданското общество да обединят усилията си около следните ясно определени цели:

- продължаване на политиката за насърчаване на културното многообразие и на междукултурния диалог и превръщането им в мощен фактор за социално сближаване;

- създаване на необходимите условия за по-нататъшно развитие на културния и творчески сектор като важни фактори за развитие на икономиката, създаването на работни места и насърчаване на използването на културата и наследството като фактори за нови иновационни решения в други политически сфери;

- поощряване на културата като важен елемент в международните отношения на България и фактор за укрепване на нейния положителен имидж.

За да бъде постигнато всичко това се налага да се утвърдят вече доказали своята ефективност методи на работа в сферата на културата или да се въведат нови такива:

- по-активно лобиране на различни политически нива за големите възможности на културата като важен ресурс за развитие;

- утвърждаване на културата като ресурс за постигане на целите на други секторни политики;

- по-тясно сътрудничество с други държави-членки и обмен на добри практики по ключови приоритети;

- търсене на нови форми на сътрудничество с бизнеса и банковия сектор и осигуряване на мотивация за неговото участие в подкрепата и популяризирането на културата в международен мащаб. Като първа крачка към това сътрудничество можем да се възползваме от въвеждането на Гаранционния механизъм по Програма „Творческа Европа”;

- по-конструктивен диалог с гражданското общество посредством различни платформи за дискусии и обмен.

Необходимо е също така да продължи и работата по превърщането на Бългалските културни институти в чужбина във водещи агенти не само по популяризинате на културата ни, но и по утвърждаване на положителния образ на страната ни и като важна дестинация за култура и туризъм.

Не на последно място трябва да отбележим, че с Председателството си на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. България ще има най-пряка възможност да влияе и върху развититето на културната политика на европейско ниво. Ето защо започнахме работа по неговата подготовка още през 2015 и ще продължим още по-активно през 2018, с което ще покажем нашия ангажимент за създаването на най-подходящи условия за развитието на културата на ниво Европейски съюз.