Министерство на регионалното развитие агенция “пътна инфраструктура”

4. 
   там, където новия насип обхваща стар насип от едната или двете страни, откосите на стария насип трябва да се оформят с хоризонтални стъпала, а новият насип трябва да се положи в последователни пластове до нивото на стария насип и да се уплътнява, както е посочено в тази спецификация, преди да се увеличи височината му;
   
5. 
   там, където насипа трябва да се положи върху съществуваща настилка, същата трябва да се разоре и разбие напълно така, че насипният материал да се свърже добре с нея;
   
6. 
   там, където насипа трябва да се положи върху бетонова настилка, бетонът трябва да се разбие и извози;
   
7. 
   забранява се направа на насипи със фронтално насипване на материалите и разширяване на вече направени насипи чрез странично насипване отгоре, без материала да се уплътнява на пластове.
   

3403. Материали
Насипите могат да се изграждат с почви от групите А-1 и А-2 или със стабилизирани почви от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (табл.3102.1).

1. 
   Подходящи почви
   

Горните 0,5 m от короната на насипа (зона А) за автомагистрали и пътища 1^-ви клас трябва да се изграждат с почви от група А-1, а за останалите класове пътища с почви от групи А-1 или А-2-4 и А-2-5 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (табл.3102.1). Използваните материали трябва да отговарят на следните технически изисквания:
Таблица 3403.1.1

N по ред	Наименование на показателя	Изм. Ед	Нормативен документ,съгласно който трябва да се проведе изпитването	Стойност в зависимост от категорията на движение
				много леко, леко и средно	тежко и много тежко
1	Максимален размер на зърната	mm	СД CEN ISO/TS 17892-4 БДС EN 933-1	не по-голям от 75	не по-голям от 75
2	Водно съдържание	%	БДС 644 СД CEN ISO/TS 17892-1	да не се различава с повече от ± 3 % от оптималното водно съдържание (Wopt ±3 %)	да не се различава с повече от ± 3 % от оптималното водно съдържание (Wopt±3 %)

3	Съдържание на напълно заоблени зърна	%	БДС EN 933-5	декларирана стойност	не по-голямо от 70
4	Калифорнийски показател за носимоспособностCBR след 4-дневно киснене на почвени проби, уплътнени до плътност, равна на 95 % от максималната обемна плътност на скелета, съгласно БДС 17146 (CBRmin)	%	БДС EN 13286-47 Методика за определяне на показателя CBR на строителни почви и неорганични зърнести материали в лабораторни условия	не по-малък от 20	не по-малък от 30
5	Съдържание на обща сяра -добавъчни материали, различни от въздушно охладена доменна шлака	%	БДС EN 1744-1	не по-голямо от 1	не по-голямо от 1
	- въздушно охладена доменна шлака			не по-голямо от 2	не по-голямо от 2
6	Съдържание на водоразтворими соли Сулфати Хлориди	%	БДС EN 1744-1	не по-голямо от 4 не по-голямо от 8	не по-голямо от 4 не по-голямо 8
7	Съдържание на органични вещества	%	БДС EN 1744-1 БДС 11302	не се допуска	не се допуска

Насипните материали, които трябва да се използват за изпълнението на насипа под горните 0,5 m (зони Б и В и частта под зона В), трябва да включват почви от групите А-1 и А-2 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (табл.3102.1) Използваните материали трябва да отговарят на следните технически изисквания:
Таблица 3403.1.2

N по Ред	Наименование на показателя	Изм. ед.	Нормативен документ,съгласно който трябва да се проведе изпитването	Гранични стойности
1	Максимален размер на зърната	Mm	СД CENISO/TS17892-4 БДС EN 933-1	не по-голям от 200
2	Водно съдържание	%	БДС 644 СД CEN ISO/TS 17892-1	да не се различава с повече от ± 3 % от оптималното водно съдържание (Wopt ±3 %)
3	Стойност на CBR след четиридневно киснене на проба, уплътнена при 95% от максималната обемна плътност на скелета, съгласно БДС 17146 (CBR min)	%	БДС EN 13286-47 Методика за определяне на показателя CBR на строителни почви и неорганични зърнести материали в лабораторни условия	не по-малко от 5
4	Съдържание на водоразтворими соли Сулфати Хлориди	% %	БДС EN 1744-1	не повече от 4% не повече от 8%
5	Съдържание на органични вещества	%	БДС EN 1744-1 БДС 11302	не се допуска

Забележка: зона А - горната част на насипа на дълбочина до 0,5 m;
зона Б - частта от насипа от 0,5 до 4 m;
зона В - частта от насипа от 4 до 10 m.
При необходимост от дренажен пласт в основата на насипа материалът, с който трябва да се изпълни този пласт може да бъде от пясък, чакъл, баластра, трошен камък или смеси от тях и трябва да отговаря на следните технически изисквания:
Таблица 3403.2

N по Ред	Наименование на показателя	Изм. ед.	Нормативен документ,съгласно който трябва да се проведе изпитването	Гранични стойности
1	Максимален размер на зърната	mm	СД CENISO/TS17892-4 БДС EN 933-1	не по-голям от 100
2	Преминало количество фракция през сито 0,063 mm	%	СД CENISO/TS17892-4 БДС EN 933-1	не повече от 10 % по маса
3	Коефициент на разнозърност (d60/d10)	-	БДС EN 13242+A1/NA	не по-голям от 10
4	Коефициент на филтрация за уплътнен материал	m/h	БДС 8497	не по-малък от 2 m за 24 h

2. 
   Стабилизирани почви
   

Когато насипите се изпълняват с почви от групите А-3, А-4, А-5, А-6 и А-7 от груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (табл.3102.1), те трябва да бъдат стабилизирани чрез извършване на химична или механична стабилизация. Стабилизираните почви трябва да отговарят на техническите изисквания, посочени в таблици 3403.1.1 и 3403.1.2 за различните зони на насипа.
3404. Изграждане на насипи от стабилизирани почви

1. 
   Почви, стабилизирани с полимерни химични добавки
   

За стабилизиране на почви, от които се изгражда насипното тяло могат да се използват полимерни химични добавки (мултиензимни смеси, съставени от ензими, повърхностно активни вещества и органични полимери, мономерни и полимерни смеси от променливи йони, пенетрационни ускорители и катализатори; емулсии на полимери и др.с различни търговски наименования).
Подходящи за стабилизация с тези добавки са почвите, при които повече от 30 % от частиците им преминават през сито с размер на отворите 0,063 mm. Те съответстват на групи А-4, А-5, А-6 и А-7 на груповата класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (прахови и глинести почви).
При извършване на стабилизацията е необходимо за всеки конкретен случай да се провеждат лабораторни изпитвания за определяне на оптималното водно съдържание на почвата, съгласно БДС 17146 и оптималното количество на стабилизиращите добавки.
Смесването на почвата с полимерните химични добавки обикновено се извършва на обекта. Възможно е смесването да се извърши в смесителна инсталация и получената смес да се складира за неопределено време, преди да бъде използвана.
Операциите по смесването и полагането на стабилизираната почва трябва да се извършват при метеорологични условия, при които няма да се стигне до бързо изменение на водното съдържание. При температура по-ниска от 5°С работите се прекратяват.
Стабилизацията на почвата трябва да се извършва по рецептура и технология, представени от Изпълнителя.
Съобразно тях, преди да започне изграждането на пластовете от стабилизирана почва, Изпълнителят трябва да изпълни опитни участъци, където да се провери тяхната пригодност. Достигнатите резултати в опитните участъци се използват като контролни стойности при изпълнението на обекта.

2. 
   Почви, стабилизирани с вар и със смес от вар и цимент
   

Процесът на стабилизация се състои в смесването на почвите с вар или със смес от вар и цимент в такова количество, че да се изменят както техните физични свойства (зърнометричен състав, пластичност, водно съдържание), така и да се достигнат по-високи якостни качества и стабилитет при въздействието на водата и студа.
Почвите, подходящи за стабилизация трябва да имат следните характеристики:

1. 
   съдържание на почвени частици, преминаващи през сито с отвор 0,063 mm - по-голямо от 25 % по маса;
   
2. 
   показател на пластичност на почвата - от 10 до 35 %. Допустимо е той да има и по- ниска стойност (но в никакъв случай не по-малка от 5 %), ако лабораторното изследване показва, че това не пречи на стабилизацията;
   
3. 
   съдържание на органични вещества, определено по метода на хоросана - по-малко от 2 % по маса. Допуска се тази стойност да достигне до 4 %, когато почвата се обработва на място за изграждане на насипи, при доказано достигане на заложените показатели;
   
4. 
   съдържание на сулфати - по-малко от 0,25 %. Използването на почви със съдържание на сулфати от 0,25 до 1 % може да се приеме само на базата на специфични лабораторни изследвания. В този случай при извършване на смесена стабилизация с вар и цимент да се използват сулфатоустойчиви цименти. Не се допуска използването на почви със съдържание на сулфати, по-голямо от 1 %;
   
5. 
   съдържание на нитрати - по-малко от 0,1 %;
   
6. 
   при всеки един случай на стабилизация почвата не трябва да съдържа хумус, корени и чужди примеси, както и скални късове с размер, по-голям от 50 mm.
   

Съгласно приетата у нас класификация на почви и смеси от почви и зърнести материали (таблица 3102.1), подходящи за този вид стабилизация са пластичните глинести почви от групите А-6 и А-7, без тези с изключително висока пластичност, както и праховите почви от групи А-4 и А-5.
Смесена стабилизация с вар и цимент се използва при наличие на почви с висока пластичност (Ip>20) и на прахови почви, за да се постигнат необходимите якост и мразоустойчивост на почвата в кратки срокове (от 30 до 40 дни след изпълнението на стабилизацията).
Видовете вар, използвани за стабилизация са:

• 
  хидратна вар на прах, в насипно състояние или чували;
  
• 
  негасена вар, смляна, в насипно състояние или чували.
  

Използването на смляна негасена вар има просушаващ ефект и се препоръчва при влажност, значително по-висока от оптималната за уплътняване.
Строителната вар трябва да съответства на изискванията на БДС EN 459-1 и БДС EN 459-2.
Необходимото количество вар за почвената стабилизация трябва да осигури протичането на реакцията почва-вар, основаваща се на катионен обмен с глинестите частици, като не трябва да бъде по-малко от 1,5 %.
В случай на стабилизация със смес от вар и цимент трябва да се използва цимент, съответстващ на изискванията на БДС EN 197-1.
При провеждане на стабилизация със смес от вар и цимент първоначално към почвата се добавя вар за намаляване на пластичността и подобряване на обработваемостта й, докато нейния показател на пластичност стане по-малък от 30 %. Обикновено необходимото количество вар е от 1 до 3 %. След това към стабилизираната с вар почва се добавя цимент в количество 3^10 % в зависимост от вида на почвата.
При извършване на стабилизация с вар и със смес от вар и цимент за всеки конкретен случай задължително трябва да се провеждат лабораторни изпитвания за установяване на вида на материала, който ще се стабилизира и за определяне на оптималното количество вар (или вар и цимент).
При проектирането на смесите е необходимо да се извърши:

1. 
   определяне на вида им, като се държи сметка за специфичните условия на обекта и приетото свързващо вещество;
   
2. 
   изследване на всеки вид почва на обекта за определяне на оптималното количество на свързващото вещество;
   
3. 
   изпълнение на експериментален участък, където да се провери пригодността на средствата за разпръскване, смесване и уплътняване и да се уточни начина на работа. Достигнатите резултати в опитните участъци се използват като контролни стойности при изпълнението на обекта.
   

Проектирането на смесите включва изследвания за определяне на вида на почвите и подходящо свързващо вещество.
Изпитванията включват:

• 
  за почвите: определяне на зърнометричен състав, граница на протичане, показател на пластичност, естествено водно съдържание и наличие на органични примеси;
  
• 
  за свързващото вещество: показателите, посочени в табл.3404.2.
  

Стабилизацията на почвите с вар (или с вар и цимент) трябва да се извършва по рецептура и технология, представени от Изпълнителя.
При изграждането на стабилизираните пластове трябва да се спазват следните изисквания:

1. 
   уплътняването на материала трябва да се извърши веднага след смесването. Не трябва да се допуска повече от 6 часа интервал между завършване на смесването и началото на уплътняването. Смесите, които са оставени по-дълго време без уплътняване, се отстраняват за сметка на Изпълнителя.
   
2. 
   операциите по смесването и полагането на стабилизираната почва трябва да се извършват при метеорологични условия, при които няма да се стигне до бързо изменение на водното съдържание. При температура по-ниска от 7°С работите се прекратяват.
   
3. 
   за да се избегне изсушаването на обработения почвен пласт е препоръчително след приключване на уплътнителните работи да се положи незабавно следващия пласт от пътната настилка. В случай ,че това не е възможно, влажността му трябва да бъде поддържана чрез поръсвания с цистерна с вода.
   
4. 
   ако обработеният пласт трябва да презимува непокрит, той трябва да бъде изпълнен с допълнителна дебелина от 5 cm, която трябва да бъде отстранена преди полагането на следващите пластове.
   

3. 
   .3. Почви, стабилизирани с хидравлични свързващи вещества за пътища (HRB) и със смес от HRB и вар
   

Процесът на стабилизация се състои в смесването на почвите с хидравлични свързващи вещества за пътища (HRB) или със смес от HRB и вар до достигане на изискващите се физико-механични и якостни показатели на почвата.
Хидравличното свързващо вещество за пътища трябва да бъде избрано и да съответства на БДС EN 13282-1 „Хидравлични свързващи вещества за пътища. Част 1: Бързо втвърдяващи хидравлични свързващи вещества за пътища. Състав, изисквания и критерии за съответствие”
Обикновено се използва HRB с класт по якост 12,5 или 22,5.
При използването на HRB няма ограничения по отношение н
а вида на почвата, като се изисква не по-малко от 95 % от нея да преминава през сито с отвор 63 mm.
Използваната вода не трябва да причинява вредно въздействие на свързването, втвърдяването и характеристиките на сместа.
При провеждане на стабилизация със смес от HRB и вар първоначално към почвата се добавя вар в кол и ч ество от 1 до 3 % за н е й ното осуш а ва не , за намаляване на пластичността и подобряване на обработваемостта й.
Дейностите, свързани със стабилизацията с HRB трябва да се извършват при метеорологични условия, при които няма да се стигне до бързо изменение на водното съдържание, както и при температура на околната среда не по-ниска от 5°С.
Времето за изпълнение на пласта при извършване на стабилизация с хидравличното свързващо вещество HRB не трябва да надвишава 4 часа.
За да се избегне изсушаването на обработения почвен пласт е препоръчително след приключване на уплътнителните работи да се положи незабавно следващия пласт от пътната настилка. В случай ,че това не е възможно, влажността му трябва да бъде поддържана чрез поръсвания с цистерна с вода.
Ако обработеният пласт трябва да презимува непокрит, той трябва да бъде изпълнен с допълнителна дебелина от 5 cm, която трябва да бъде отстранена преди полагането на следващите пластове.
Стабилизацията на почвите с HRB (или с HRB и вар) трябва да се извършва по рецептура и технология, представени от Изпълнителя.
Съобразно тях, преди да започне изграждането на пластовете от стабилизирана почва, Изпълнителят трябва да изпълни опитни участъци, където да се провери тяхната пригодност. Достигнатите резултати в опитните участъци се използват като контролни стойности при изпълнението на обекта.

3. 
   .4. Почви, стабилизирани чрез механична стабилизация
   

Механичната стабилизация представлява процес на добавяне към почвите на други почви и материали с цел получаване на оптимален зърнометричен състав и подобряване на физико- механичните показатели на общата смес.
Като материали за механична стабилизация могат да бъдат използвани кариерни отпадъчни материали (стерили), фрезован асфалтобетонов материал, баластра, пясък, шлака и др.
При извършване на механична стабилизация е необходимо за всеки конкретен случай да се провеждат лабораторни изпитвания за определяне на оптималното количество на стабилизиращия материал, така че получените смеси да отговарят на изискванията на табл. 3403.1.1 и 3403.1.2 за различните зони на насипа.
Стабилизацията трябва да се извършва по рецептура, представена от Изпълнителя.
Ако като стабилизиращ материал се използва шлака, тя трябва да отговаря на изискванията на БДС 9341 “Шлаки доменни и стоманодобивни за строителни цели”.
Изпълнението на механична стабилизация трябва да се извършва по технология, която осигурява доброто смесване на почвата и стабилизиращия материал до получаване на хомогенна смес.
Преди да започне изграждането на пластовете от стабилизирана почва, Изпълнителят трябва да изпълни опитен участък по избраната рецептура, където да се провери пригодността на наличната техника и да се уточни начина на работа.

3. 
   .5. Почви, стабилизирани чрез комбинация от механична и химична стабилизация
   

Изпълнява се в случаите, когато за постигане на необходимите физико-механични характеристики на съществуващата на обекта почва не е достатъчно да се извърши само механична или само химична стабилизация. В този случай първоначално се извършва механична стабилизация за постигане на определен зърнометричен състав (намаляване на количеството на праховите и на глинестите частици) и за намаляване на пластичността на почвата, а след това се извършва съответната химична стабилизация по одобрена технология.

3405. 
      Насипи за подходи към мостове
      

Изпълнителят трябва да прекрати работа по насипа, оформящ подхода към съоръжението, до момента в който изискванията за якост или отлежаване на бетона бъдат изпълнени. Насипът, прилежащ към конструкциите трябва да бъде полаган и уплътняван в съответствие със специалните изисквания на т. 3306.6.
Насип около конструкциите, т.е. насип над терена, прилежащ до конструкциите, например при мостови опори, пилони, водостоци, подпорни стени и други трябва да се изпълнява съгласно чертежите и от одобрен материал.
Насип пред опорите и подпорните стени трябва да бъде завършен по форма и до ниво, показани на чертежите преди полагането на какъвто и да е насип зад опорите. При рамкови конструкции насипването трябва да се извършва едновременно, за да се избегне неравномерното разпределение на хоризонталните товари върху конструкцията, като цяло.

3405. 
      Контрол при изпълнение на насипите
      
      1. 
         Общи положения
         

Преди започване на насипните работи трябва да се провери:

1. 
   съответствието на приетите в Проекта и действителните физико-механични показатели на почвите;
   
2. 
   точното положение на осевата линия на повърхността на земното платно в план и профил;
   
3. 
   плътността и носимоспособността на основата на насипа преди полагането на пластовете на насипа;
   
4. 
   еднородността на почвата за влагане;
   
5. 
   равността и наклона на повърхността на земната основа на насипа;
   
6. 
   широчината на земната основа на насипа;
   
7. 
   правилното изпълнение на водоотвеждащите и дренажни съоръжения.
   

Няма да се допуска изпълнение на насипни работи без индивидуален проект, когато:

8. 
   исочината на насипа е по-голяма от 8 m;
   
9. 
   асипът се изгражда върху основа с наклон по-стръмен от 1:5;
   
10. 
    сипните работи се извършват във водна среда;
    
11. 
    сипите подлежат на постоянно или временно заливане от води;
    
12. 
    новата на насипа лежи в блатисти слаби или набъбващи площи.
    

Не се допуска смесването и влагането в насипа на свързани почви с различни физико- механични показатели.

2. 
   Контрол на почвите
   

Физико-механичните показатели на почвите, влагани в насипните съоръжения системно трябва да се контролират чрез вземане на определен брой контролни проби при определен обем на вложена и уплътнена почва, както е дадено в таблица 3406.2.1.
Таблица 3406.2.1

N по Ред	Контролирани физико- механични показатели	Нормативен документ	Максимален обем на вложена и уплътнена почва, за която се взема и изпитва една проба
1	Водно съдържание	БДС 644 СД CEN ISO/TS 17892-1	на всеки 300 m3
2	Зърнометричен състав, за определяне вида на почвата - свързана или несвързана	СД CEN ISO/TS 17892-4 БДС EN 933-1	на всеки 2000 m3 и при всяка видима промяна на почвата
3	Показател на пластичност	“Норми за проектиране на пътища”, Приложение №16 и Приложение №17	на всеки 2000 m3 за свързани почви и при всяка видима промяна на почвата
4	Максимална плътност на скелета при оптимално водно съдържание	БДС EN 13286-2 БДС 17146	на всеки 5000 m3 и при всяка видима промяна на почвата
5	Калифорнийски показател за носимоспособност CBR след 4-дневно киснене на почвени проби, уплътнени до плътност, равна на 95 % от максималната обемна плътност на скелета(CBR min)	БДС EN 13286-47 Методика за определяне на показателя CBR на строителни почви и неорганични зърнести материали в лабораторни условия	на всеки 5000 m3 и при всяка видима промяна на почвата
6	Коефициент на филтрация	БДС 8497	на всеки 50 m3 за филтри и дренажни съоръжения

Забележки:

1. 
   Когато при изграждане на зони Б и В на насипи се използва кариерен скален материал с максимален размер на зърната извън обхвата на приложимост на БДС 17146 и методиката за определяне на показателя CBR, изпитванията по т.4 и 5 не се изискват.
   
2. 
   При обем на насипните работи над 5000 m³ с еднородна почва,се допуска пробите по т.1 и т.6 да се вземат на всеки 600 m³, а по т.3 - на всеки 4000 m³.
   
3. 
   За пътни насипи от несвързани почви изпитванията за т.2 могат да се правят еднократно за всеки източник и при всяка видима промяна на материала.
   
4. 
   Изпитванията, които не са включени в таблица 3406.2.1 се извършват еднократно за всеки източник и при всяка видима промяна на материала.
   

1. 
   Допълнителни изисквания за контрол на материалите при извършване на варова стабилизация
   

1. 
   Контролът на разпределението на варта се състои в измерване на масата й, разпръсната върху плоча (ламарина, шперплат, дебел полиетилен и др.) с площ 0,5 m². Едновременно с това трябва да се контролира и дебелината на обработвания пласт.
   

Проверка на дозировката се извършва за всеки пласт на всеки 300 m³ смес.

2. 
   Хомогенността на разпределение на свързващото вещество се определя визуално по оцветяването на сместа.
   

4. 
   Контрол на степента на уплътняване на почвите, вложени в насипното тяло
   

На всеки положен пласт на насипа трябва да се контролира постигнатата плътност на място или степен на уплътняване. Честотата на вземане на пробите трябва да бъде една проба на не-повече от петдесет линейни метра дължина на участъка за автомагистрали и пътища 1^-ви клас или на всеки 300 m³ уплътнена маса и на не повече от 200 m дължина на участъка за останалите пътища или на всеки 1000 m³ уплътнена маса.
Контролът на уплътняването включва:

1. 
   лабораторно определяне на максималната обемна плътност на скелета и оптималното водно съдържание на влагания материал;
   
2. 
   определяне на плътността на вложените почви на място чрез режещ пръстен, по пясъчно-насипен метод или чрез радиоизотопни плътномери;
   
3. 
   вместо посочените методи в подточки 1) и 2) може да бъде определена степента на уплътняване на изпълнените пластове чрез използване на кръгла натискова плоча;
   
4. 
   изпитванията за достигната плътност (степен на уплътняване) се извършват на произволно посочено място и за цялата уплътнена площ в посочения участък. Всеки пласт се счита за уплътнен, когато не повече от 10% от взетите проби показват плътност по- малка от необходимата, като разликата между необходимата и получената плътност за тези проби е не по-голяма от 2% за пластове, изпълнявани на автомагистрали и е не по- голяма от 3% за други пътища;
   
5. 
   допълнителен контрол на плътността трябва да се провежда на всеки уплътнен пласт от насип около водостоци, конусите на мостовете и зад устоите на същите.
   

5. 
   Контрол при изпълнение на насипни работи от скални материали
   

При изпълнение на насипни работи със скални материали не се допуска влагането на скални късове с размер над 2/3 от технологично обоснованата дебелина на пласта.
Дебелината на полагания пласт и броят на преминаванията на уплътнителните средства в една точка трябва да са съгласно изискванията на Проекта за опитното уплътняване.
Когато в насипа или в отделни негови зони се вграждат едрозърнести слабо свързани почви и скални материали, които съдържат зърна по-големи от 63 mm над 25% по маса, вместо плътност се проверяват модулите на еластичност и на деформация на материала чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно БДС 15130. В този случай степента на уплътняване трябва да се определя опитно на място чрез уплътняване на опитен участък с вибрационни и тежки пневматични валяци, като дебелината на уплътнявания опитен пласт трябва да бъде променлива. За уплътнена ще се счита тази дебелина, за която максималното слягане, затихнало след няколко преминавания на уплътнителните машини и измерено по геодезичен способ, е не по-голямо от 3 % от съответната дебелина на уплътнения пласт. Изчислява се отношението Е2 / Е1 , в което Е2 и Е1 са модулите на деформация при втори и първи цикли на натоварване.
Това отношение при автомагистрали трябва да бъде не по-голямо от установеното на място за опитния пласт и не трябва да надвишава 2,0 за зона А, 2,5 за зона Б и 2,2 за зона В на насипа и за частта под нея.
При останалите пътища трябва да се спазват следните изисквания:

1. 
   за пътища с прогнозен трафик над един милион броя еквивалентни оразмерителни оси, отношението Е2 / Е1 не трябва да бъде по-голямо от посочените по-горе гранични стойности за отделните зони на насипа;
   
2. 
   за пътища с прогнозен трафик под един милион броя еквивалентни оразмерителни оси, отношението Е2/ Е1 трябва да бъде не по-голямо от 2,5 за всички зони на насипа.
   

При възникване на спорни случаи, максималната стойност на отношението Е2 / Е1 се определя на място на опитен участък за пътища от всички класове и за всякакви стойности на прогнозния оразмерителен трафик.
Стойностите на модула на еластичност, получени съгласно БДС 15130 на повърхността на земното легло (зона А), трябва да бъдат не по-малки от 45 МРа за автомагистрали и пътища I-ви клас (при които зона А се изгражда от почви група А-1) и не по-малки от 30 МРа за останалите класове пътища (при които зона А може да се изгражда и от почви от групите А-2-4 и А-2-5).
Честотата на проведените изпитвания трябва да бъде едно изпитване на не повече от двеста линейни метра и на не повече от 5000 m².

6. 
   Контрол при изпълнение на насипни работи при зимни условия
   

При изпълнение на насипни работи в зимни условия се забранява:

1. 
   полагане и уплътняване на пластове върху замръзнали повърхности на земната основа на насипа и в насипа;
   
2. 
   полагане на замръзнала почва в тялото на насипа;
   
3. 
   засоляване на почвата в тялото на насипа на разстояние по-малко от десет метра до местата, където са положени или ще се полагат метални или стоманобетонни конструкции и тръбопроводи, незащитени с битумна или друга изолация.
   
4. 
   влагането на почви с водно съдържание по-високо от предписаното в Проекта;
   
5. 
   полагането на замръзнали пясъци във филтрите на дренажните съоръжения.
   

3405. 
      Допустими отклонения
      

Не се допуска приемането на насипни работи, когато не са изпълнени предписанията за обекта и са получени отклонения по-големи от дадените в таблица 3405.1.
Таблица 3405.1

№ по ред	Вид на отклонението	Допустимо отклонение	Начин на проверка
1	Отклонение на котата на ръба или оста на короната на насипа спрямо проектните коти или оси	не повече от +0 cm до минус 5 cm	Геодезично заснемане
2	Уширение на короната	не повече от 20 cm
3	Стесняване на короната	не се допуска
4	Намаляване на наклона на откосите на насипа	не повече от 5% с увеличаване на широчината на основата
5	Увеличаване на наклона на откосите	не се допуска
6	Отклонение от широчината на насипните берми	не повече от 10 cm