Министерство на регионалното развитие агенция “пътна инфраструктура”
Изтегляне 0.52 Mb.
|
| 3500. БАНКЕТИ
Пътните банкети трябва да бъдат изпълнени в съответствие с напречните профили на Проекта и с изискванията на тази спецификация. Уплътняването трябва да бъде извършено съгласно т. 3402.1 от Спецификацията. В участъци, където ще бъдат монтирани ограничителни системи, ако липсва специално предписание степента на уплътняване на нови пластове в зоната на набиване на носещите стълбчета трябва да е равна или по-голяма от 95% и/или стабилизирана по начин при който е била изпълнена при изпитването на ограничителната система съгласно БДС EN 1317. Банкетите могат да бъдат: затревени и стабилизирани. Видовете лабораторни изпитвания на материалите за банкети трябва да се извършват съгласно нормативните документи, посочени в таблица в таблица 3500. Таблица 3500
Затревени банкети При изпълнение на затревени банкети за долен пласт трябва да се използва нефракциониран скален материал, получен от скални материали, посочени в БДС EN 12440 и БДС EN 12670, без разпадащи се мергели, аргелити и др. и отговарящ на изискванията на таблица 3501. Таблица 3501
Като горен пласт на банкета се предвижда 15 cm хумус или песъклива глина, върху която се извършва затревяването. Стабилизирани банкети Изпълнението на стабилизирани банкети се извършва по следните технологии: стабилизирани банкети с горен пласт от трошен камък с подбран зърнометричен състав; стабилизирани банкети от фрезован асфалтобетонов материал и кариерни отпадъци (стерили) или от рециклиран трошен бетон и фр.0/4 mm, отговарящи по физико-механични показатели на изискванията, посочени в табл.3502.1 за банкети от трошен камък с подбран зърнометричен състав; стабилизирани банкети от фрезован асфалтобетонов материал и кариерни отпадъци (стерили), обработени с полимерни химични добавки. Стабилизирани банкети с горен пласт от трошен камък с подбран зърнометричен сътав При изпълнението на тези банкети за долен пласт трябва да се използва нефракциониран скален материал с характеристики съгласно т. 3501. Горният пласт на банкета трябва да бъде изпълнен от скален материал с подбран зърнометричен състав, със зърнометрия, представена в таблици 4202.2.1.1, 4202.2.1.2, 4202.2.1.3 и 4202.2.1.4 и отговарящ на изискванията, дадени в таблица 3502.1. Таблица 3502.1
Стабилизирани банкети от фрезован асфалтобетонов материал и кариерни отпадъци (стерили), обработени с полимерни химични добавки За изграждане на този вид банкети се използват смеси от фрезован асфалтобетонов материал и кариерни отпадъци (стерили), обработени с полимерни химични добавки. С тези добавки се стабилизира горния пласт на банкетите на дълбочина около 0,10 m Получените смеси трябва да отговарят на изискванията на таблица 3502.2. Таблица 3502.2
При извършване на стабилизацията е необходимо за всеки конкретен случай да се провеждат лабораторни изследвания за установяване на оптималното процентно съотношение на фрезования материал и стерила при изготвянето на смесите и за определяне на оптималното количество на стабилизиращите добавки. Допустими отклонения Не се допуска приемането на банкети, когато не са изпълнени предписанията за обекта и са получени отклонения по-големи от дадените в таблица 3503.1. Таблица 3503.1
Контрол при изпълнение и приемане на готовия пласт По време на изпълнението се контролира качеството на материала, като минималната честота на изпитванията, проведени от Изпълнителя трябва да бъде съгласно т.4105. Степента на уплътняване на място се проверява по следните методи: по метода “заместващ пясък”, съгласно “Методика за определяне на обемната плътност на строителни почви на място чрез „заместващ пясък”; честотата на вземане на пробите трябва да бъде една проба на не повече от 100 m дължина на участъка за автомагистрали и пътища 1-ви пласт и на не повече от 200 m дължина на участъка за останалите пътища; определя се на базата на получената в лабораторни условия максимална обемна плътност на влагания материал при оптимално водно съдържание, съгласно БДС EN 13286-2 (модифициран Проктор); получената степен на уплътняване трябва да бъде не по-малка от 0,95; при изграждане на банкети от трошенокаменни материали, необработени със свързващи вещества, контролът може да се осъществи чрез натоварване с кръгла плоча, съгласно БДС 15130. В този случай честотата на изпитванията трябва да бъде едно изпитване на не повече от 200 m дължина на участъка, като стойността на отношението на модулите на деформация при втори и първи цикли на натоварване (E2/E1) трябва да отговаря на изискванията на т. 3406.5 за зона А. Когато банкетите се полагат на повече от един пласт, контрола трябва да се осъществява за всеки един от пластовете. 3600. УКРЕПВАНЕ НА ПЪТНИ ОТКОСИ 3610. Общи положения 3611. Обхват Тази част от Спесификацията съдържа техническите условия за укрепване на откоси, при които съществува опасност от ерозия или свличане. 3612. Способи за укрепване на пътни откоси Откосите при изкопи и насипи се укрепват чрез: стоманобетонни елементи; стоманени мрежи; затревяване; засаждане на храсти и дървесни видове; геосинтетични материали. Отделните способи за укрепване могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация един с друг в зависимост от конкретните условия на обекта. Укрепване на откоси със стоманобетонни елементи Видове стоманобетонни елементи Формите и размерите на стоманобетонните елементи за укрепване на откосите, трябва да отговарят на изискванията дадени в проекта. Изисквания към материалите Стоманобетонните елементи, опорните блокове и укрепващите пояси трябва да се изпълнят от стоманобетон с клас по якост на натиск на бетона С25/30, съгласно БДС EN 206- 1/НА и клас по мразоустойчивост Вм50, съгласно БДС EN 206-1/НА. Армировката на елементите трябва да е съгласно БДС 4758:2008. Циментът за направата на бетонната смес, трябва да отговарят на изискванията на БДС EN 197-1. Каменните фракции трябва да бъдат с максимален размер на зърното не по-голям от 20 mm и да отговарят на изискванията на БДС EN 12620/НА. Пясъкът влаган в бетонната смес, трябва да отговаря на изискванията на БДС EN 12620/НА. При необходимост в бетонната смес могат да се влагат пластификатори. Кофражните форми за изливане на елементите, трябва да бъдат от стоманена ламарина. Изпълнителят трябва да нанесе трайно върху произведените стоманобетонни елементи, сигнатурните им означения, съгласно работните чертежи. Готовите елементи се складират на открито. 3623. Изпълнение Повърхностите на насипните откоси трябва да бъдат уплътнени и подравнени. При необходимост откосите на изградените насипи трябва да бъдат доуплътнени, чрез валиране на откосната повърхност. Откосите на изкопи трябва да бъдат само подравнени. Подреждането на стоманобетонните елементи по повърхността на откоса трябва да се извършва ръчно или с подходяща техника от долу на горе, като първият ред стъпва на монолитно излят или сглобяем опорен блок в петата на откоса. Формата и размера на опорния блок трябва да отговаря на изискванията дадени в проекта. В двата края на облицованата площ трябва да се изпълнят укрепващи пояси с широчина 25 cm. и височина 50 cm. Когато този вид укрепване се комбинира с укрепване чрез затревяване, дупките между и в елементите трябва да се запълват с растителна почва и да се затревят съгласно т. 3640. Когато облицовката се изпълнява по насипни конуси на мостови съоръжения в частта под връхната конструкция, отворите на елементите трябва да се запълват с чакъл или трошен камък с еднаква големина на зърната. Укрепване на скални откоси със стоманена мрежа Област на приложение Металните мрежи са предназначени да предпазят пътното платно от падащи върху него обрушени от повърхността на откоса каменни материали. Изисквания към материалите Стоманената мрежа за укрепване на скални откоси трябва да е стандартна по БДС EN 10223-6:2002. Шарнирно свързаните звена на мрежата трябва да образуват приблизително квадратни отвори с размер не по-малък от 40mm Х 40mm, ако няма друго предвидено в Работните чертежи. Мрежата трябва да се изпълнява от стоманена поцинкована тел с дебелина не по-малка от 3,00 mm и маса на цинковото покритие не по-малко от 255g/m2. Височината на отделните ивици трябва да е съгласно т. 6.2 от БДС EN 10223-6:2002, съобразно техническите възможности за монтаж и условията на ската. Звена от същата тел да се използва за връзване на отделните ивици. Крепежните елементи да бъдат горещо поцинковани съгласно Таблица 4 от БДС EN ISO 1461:2009 със средна маса на покритието не по-малка от 360 g/m2 за детайли с 0 > 6 mm и не по-малка 180 g/m2 за детайли с 0 < 6 mm Стоманените анкери, горните носачи, хоризонталите, специалните куки и петлиците трябва да се изпълнят от стоманени пръти с клас на стоманата В420 (А-Ill) съгласно БДС 4758:2008. Анкерирането трябва да се извърши по проект, даден от Проектанта. 3633. Изпълнение Преди да се изпълни укрепването на скалните откоси със стоманена мрежа трябва да се обрушат нестабилните части от силно изветрял материал по откоса и да се подравни откосната повърхност. Обрушването и подравняването трябва да се извършва със стълби и автовишки, а при много високи откоси по алпинистки методи. Стоманената мрежа в горния край на откоса трябва да се закрепва със стоманени анкери ф 30 mm с дължина от 60 до 120 cm. Изборът на анкери се извършва съобразно вида на скалата. Те трябва да се поставят на разстояние не по-голямо от 1 m. Забиването на анкерите да се извършва ръчно или в предварително изпълнени чрез бурене дупки и последващо уплътняване с циментов разтвор. При наложителност от закотвяне по откосната повърхност на откоси с височина по-голяма от 5 m да се предвидят междинни анкери с ф 20 mm с дължина от 50 до 80 cm. Те трябва да се поставят на разстояние не по-голямо от 1 m. При терасирани откосни повърхности междинни анкери трябва да се слагат на всяко стъпало. За окачване на мрежата върху анкерите в горния край да се поставят стоманени носачи (ф 30 mm) с дължина от 2,5 m до 3,5 m съобразно широчината на мрежата. Носачите трябва да се запъват в анкерите, както е показано в проекта. За окачване на мрежата върху откосната повърхност( междинно окачване ) и в долния ръб-петата на откоса трябва да се поставят стоманени хоризонтали( ф 20 mm ). Хоризонталите се монтират в куката на междинните и долните анкери, а мрежата трябва да се закрепва за тях със специални петлици( ф 8 mm ). Мрежата трябва да бъде опъната така, че да не се получават джобове( провисвания ). Застъпването между отделните ивици мрежа не трябва да е по-малко от 30 cm. Отделните ивици са връзват една за друга с тел в двата края на застъпването и през разстояние не по-малко от 50 cm. При изпълнение на комбинирана конструкция - стоманена мрежа и джоб стена, долният край на мрежата трябва да се закрепи върху короната на стената посредством петлици забетонирани в горната хоризонтална плоскост на стената и специални куки обхващащи долната. Укрепване на откоси чрез затревяване Област на приложение Укрепването на откоси чрез затревяване задоволява най-добре изискванията на ландшафтното оформяне на пътя. Затревяването е най-бързо и лесно осъществимо. То може да се осъществява чрез ръчно или машинно засяване на тревни семена или чрез подреждане на чимове. Изисквания към материалите Укрепването на пътни откоси чрез затревяване обхваща следните видове работи: Доставка на растителна почва. Докараният материал трябва да се насипва само когато има недостиг от приемлив материал на площадката. Насипването на хумус и торф да се извършва като се употребява само приемлив хумусен материал. Хумусът не трябва да се копае от депа, в следните случаи: когато депата са били подложени на натрупани количества валежи надхвърлящи 100 mm през предшестващите 28 дни; при проливен дъжд; - с работно средство с ходова част на гъсеници; Обработка на площите за затревяване: а/ I-ви тип обработка: Охумусяване, наторяване и засяване. Торовете и семената може, ако не е указано друго в чертежите, да се положат посредством хидравличен мулч. б/ II-ри тип обработка: Охумусяване, наторяване и торфиране. в/ Ш-ти тип обработка: Без охумусяване, с наторяване и засети посредством хидравличен мулч. Откосите на изкопите, които трябва да получат обработки Гви и II-ри тип трябва: да бъдат терасирани, съгласно работните чертежи, за да задържат хумуса; ако друго не е указано в чертежите, да се брануват на дълбочина 50 mm. Такова брануване трябва да бъде извършено непосредствено преди охумусяването, по диагонал, под ъгъл между 50 и 450 към линията на петата, измерена във равнината на откоса. Хумусът при обработки I— и II-ри тип трябва да бъде положен и разстлан на дебелина показана на чертежите, и тя ще бъде намалена където е необходимо, ако се налага последващо торфиране, изисквано от Договора. Хумусът не може да се разстила с гъсенично превозно средство. Откосите върху които трябва да бъдат положен и разстлан хумус не трябва да имат камъни или други отпадъци стърчащи над повърхността повече от 30 mm. След полагането на хумуса, непосредствено преди засяването на семената (включително и при използването на хидравличен мулч) се полага тор, като равномерно се разпределя в количество не по-малко от 75 g/m2 или друго упоменато в проекта. След наторяването повърхността на наторените площи трябва да се подравнят ръчно с гребла. Ако площите се засяват посредством хидравличен мулч този тор се влага в мулча и не се изисква подравняване с гребла. Засяване при обработка I— тип трябва да: използва смес от семена съгласно т. 3640.; се извърши чрез равномерно разпределяне на такива семена в количество не по-малко 30 g/m2 за откосите на насипите и изкопите и не по-малко от g/m2 на други места или в други съотношения изисквани от Договора; бъде непосредствено последвано от леко подравняване чрез верижна брана или друга машина одобрена, така че повърхността на хумуса да покрие семената. Това не се изисква, когато се засява чрез хидравличен мулч. Торфът при обработка II-ри тип трябва да: бъде положен върху площите показани на чертежите; се състои от доставка или от торф, образувал се на обекта, като повърхностен слой; бъде положен добре свързан и леко уплътнен, а когато е на откосите трябва да бъде положен диагонално; бъде укрепен на място по начини, където и както е указано в проекта; бъде редовно навлажняван, както се налага по време на засушаване. Засяване посредством хидравличен мулч (смес) трябва да: бъде приложено по избраната технология и трябва да се състои от мулч (смес); се комбинира с влагане на стъклени влакна или друг материал, като част от мулча, на места показани на чертежите, за да се осигури задържащо средство по време на оформянето и растежа на тревата; включва част от стимулиращи добавки в мулча (сместа) за растежа на тревата в посевния материал при обработка от III— тип. С изключение на площите, които не се изисква да бъдат косени, или да бъдат косени три пъти, всички тревни площи, както е показано на чертежите, получени в резултат на обработки от I— до III— тип трябва да бъдат косени два пъти с цел да остане действителна височина 75 mm. Първата коситба да бъде извършена, когато тревата достигне височина между 100 и 150 mm, втората - когато израсне между 150 и 200 mm. Всички площи, трябва да бъдат почистени от окосената трева чрез събиране или по друг способ и купчините да се изнесат извън обекта. За време, което включва периода на поддържане в площите, да се избере хербицид. Локалното третиране трябва да се извършва по време на активния растеж преди растенията да започнат да завързват и не трябва да се извършва при прогнози за дъжд през следващите 24 часа. Употребата на многоцевна пръскачка не се разрешава. Няма ограничения за периода на засаждане на насажденията, но всеки непораснал разсад е за сметка на Изпълнителя. Това важи за тревни и всички останали засъждения. 3642.1. Укрепване чрез засаждане на храсти и дървета Засаждането на храсти и дървесни видове трябва да се извършва при откоси в глинести почви, при които има опасност от възникване на деформации от локално свличане и пластично изтичане, ако не е указано друго в работните чертежи. Видовия състав на храстовата и дървесната растителност се избира от местната флора или от характерната за съответния ландшафт растителност и в зависимост от конкретните хидрогеоложки и климатични условия. Да се избират растителни видове с гъста надземна част и мощна коренова система. Засаждането на храсти или дървесни видове да се извършва чрез дупки в редове или окопчета. Диспозицията на отделните разсади в един ред и между редовете да е не по-малко от 0,5 m, ако не е указано друго в работните чертежи и зависи от вида на храстите. Разсадът се поставя под ъгъл 30-40 градуса спрямо хоризонта. Засаждането на дървета не се допуска на разстояние, по-малко от 3,00 m от ограничителната линия на динамичния габарит. Клони и храсти не трябва да навлизат в светлия габарит. В пътни участъци в изкоп храсти може да се засаждат на разстояние, не по-малко от 0,50 m от външния ръб на окопа, ако поради съображения за осигуряване на видимост не се налага по-голямо отстояние. В случаите, когато затревяването или засаждането на храсти е комбинирано с бетонови елементи и особено в селищни райони или в близост до тях, в обхвата на пътни възли и подобни, да се използват цветни тревни култури с оглед на естетичния вид, за създаване на цветни тревни площи по откоса. Укрепване на откоси с габиони Укрепването на откоси с габиони трябва да се изпълнява съгласно т. 5.4.2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. Габионите са модули с правоъгълна или цилиндрична форма, изградени от стоманена мрежа оплетена върху стоманена рамка. Имат различни размери, в зависимост от предназначението им. Биват два вида: Сандъци (тип Ракла и тип Дюшек) и Цилиндри (тип Сак). Запълват се с речен или кариерен камък с подходяща форма и размери, съобразени с размера на клетката на мрежата. Област на приложение Габионите тип Ракла се използват за изграждане на конструкции с цел укрепването на по-стръмни откоси, за ограничаване на свлачищни процеси и в случаите, когато откосите са подложени на действието на бързотечащи води със скорост 4^6 m/s. Габионите тип Дюшек се използват за преоформяне и изграждане на речни корита и канали. Габионите тип Сак се използват за за защита на морския бряг, за изграждане на кейове, буни и др. подобни. Изисквания към материалите Скелета на габионите тип Ракла и тип Матрак, независимо от техните размери и предназначение, се изпълняват от стоманени пръти съгласно изискванията на БДС 4758 за клас AI, с диаметър не по-малък от 0 14 mm и мрежа съгласно БДС EN 10223 в приложимите части. Мрежата е оплетена от поцинкована тел, отговаряща на БДС EN 10244 в приложимите части. Габионите се напълват с подходящи по вид и едрина камъни. Разполагат се като контрафорс в петата на насипа или в долната част на откоса му като габионен дюшек. Когато габионите са подложени под действието на вода, в тях не трябва да се използват разпадащи се (размекващи се) при контакт с вода скални материали (мергели, аргелити и др.). Всички стоманени материали използвани при изграждането на габиони трябва да са горещо поцинковани съгласно изискванията на по-горе изброените стандарти и БДС EN ISO 1461. Репариране на повредени поцинковани площи е допустимо единствено от завода, извършил горещото поцинковане, в съответствие с т. 6.3 от БДС EN ISO 1461. Укрепване на откоси с геосинтетични материали 3661. Обхват При укрепване и защита на откоси от ерозия с геосинтетични материали трябва да се спазват предписанията на тази Спецификация и на Нормите за проектиране на пътища - част 4: Земно тяло, чл. 192 и чл. 193. 3662. Изисквания към материалите За защита от ерозия могат да се използват геосинтетичните материали, дадени в таблица 3662.1. Таблица 3662.1.
Суровината за геотекстилния материал трябва да бъде в съответствие с дълготрайността на действието му като се спазват предписанията в таблица 3662.2. Таблица 3662.2.
При опасност от ерозия по откоса на насипа, задължително трябва да се определи характеристичния диаметър на порите на геосинтетика съгласно БДС EN ISO 12956 и да се спазват изискванията от таблица 3662.3. Таблица 3662.3.
d90 - диаметър на зърната, които участват с 90% в зърнометричната крива на строителната почва по откоса. Използуваният за ерозионна защита геосинтетичен материал трябва да отговаря на следните изисквания: Краткосрочната якост на опън и относителното удължение при скъсване на геосинтетичния материал трябва да бъдат определени съгласно БДС EN ISO 10319 и трябва да отговарят на предписанията, посочени в Нормите за проектиране на пътища - част 4: Земно тяло, чл. 192 и чл. 193 и Приложение 22 към тези Норми. Стандарт БДС EN ISO 10319 може да се окаже неподходящ за някои видове геомрежи. В тези случаи трябва да се използват по-подходящи методи, като тези в БДС EN ISO 13934-1 или ASTM D 6637. 3663. Изпълнение При полагането на геосинтетичните материали да се спазват следните изисквания: Изпълнителят трябва да спазва технологията за полагане, предоставена от фирмата- производител или дистрибутора. Геосинтетикът трябва да бъде защитен от механични и химични повреди. Геосинтетикът, чувствителен на UV-лъчи, не трябва да се излага продължително време на прякото действие на слънчевата светлина от момента на доставянето му до влагането му в почвата. Пластът, върху който ще се полага геосинтетика, трябва да бъде без издатини и заострени места, които могат да предизвикат повреда при влагане и експлоатация. При полагането трябва да осигури постоянен контакт на геосинтетичния материал с повърхността, без да се допуска разтягане и приплъзване при изпъкнали и хлътнали места. Не се допускат операции с оборудването директно върху положения геосинтетик. Покриването със земна маса трябва да се извърши веднага след полагането. Не трябва да се допуска използването на геосинтетични материали от полиестер без защитно покритие при алкална почва (pH > 9) или при стабилизация с вар или цимент, както и при бетонови облицовъчни елементи. При ерозионна защита, респ. при армиране на армонасипни конструкции с геосинтетични материали задължително платната трябва да са свързани здраво едно с друго съгласно БДС EN ISO 10321. Геосинтетичните платна трябва да се полагат върху линията на наклона на откоса. Страничното припокриване (застъпване) по дължината на производственото направление на геосинтетичните платна по линията на откоса трябва да бъде не по-малко от 30 cm. Храстите и дървесните видове трябва да се засаждат в предварително направени прорези. Последните трябва да се изпълняват винаги в направление на главното натоварване, т.е. надлъжно по наклона на откоса. Не се препоръчва изпълнението на кръстообразни прорези. Геосинтетичните материали, които поемат по-малки опънни сили от 0,5 kN/m2 трябва да се закрепват в отделни точки с анкери. При необходимост от по-сигурно закрепване се препоръчва напречно поставяне на дървени летви, захванати с анкерите. Геосинтетиците, които поемат по-големи опънни сили от 0,5 kN/m2, трябва да се закрепват с външна защитна мрежа (стоманена или геосинтетична) с линейно анкериране. Геосинтетични материали за армонасипни конструкции Общи положения Армонасипната конструкция, която трябва да се изгражда по специален проект, се състои от няколко уплътнени почвени слоя, между които се поставят съединени едно с друго платна от армиращ геосинтетичен материал (геомрежа или заздравен геотекстил), свързани по подходящ начин с облицовката на съоръжението. Армонасипните конструкции могат да бъдат: 1 .Армирани подпорни конструкции - такива са: 1.1.подпорна стена;1.2.контраопора (устой на мост);1.3.смесена контраопора и 2.Армирани откоси - под това понятие се разбира изпълнен с геосинтетик откос, който е с наклон по-голям от този, който позволява ъгъла на вътрешно триене и якостта на срязване на материала на насипа. Армираните откоси се изпълняват в два варианта: 2.1.стръмен откос (до 75°); 2.2.много стръмен откос (над 75°). Армирането в основата на насипа с геосинтетичен материал е вариант при изграждане на земен насип върху слаба, водонаситена почва, в зависимост от носещата способност на почвата. За функция армиране трябва да се използват геосинтетични материали с възможно по- голяма якост на опън (> 50 kN/m) и възможно по-малко относително удължение при скъсване - до 10 %, в краен случай до 15 %. При изпълнение на армонасипни конструкции и/или армирани основни пластове, с функция армиране и/или разделяне могат да се използват предимно различни видове геомрежи, геокомпозитни материали или в краен случай - силно заздравени тъкани или нетъкани геотекстилни материали. Геосинтетиците трябва да имат доказани и сертифицирани редукционни коефициенти за пълзене, механични повреди при уплътняване за дадения насипен материал, химически влияния и влияния от околната среда, с които е получена оразмерителната им якост. Изисквания към материалите Изисквания към геосинтетичните материали с функция армиране Геосинтетичните материали с функция армиране трябва да имат краткосрочна якост на опън не по-малко от 50 kN/m и относително удължение при скъсване не по-голямо от 15%, определени съгласно БДС EN ISO 10319. Стандарт БДС EN ISO 10319 може да се окаже неподходящ за някои видове геомрежи. В тези случаи трябва да се използват по- подходящи методи за определяне якостта на опън, като тези в БДС EN ISO 13934-1 или ASTM D 6637. Когато не се използуват геомрежи, трябва да е определена силата на статично пробиване (CBR-изпитване) съгласно БДС EN ISO 12236. Класът на якост на геосинтетика с функция армиране трябва да е не по-малък от 4 (GRK > 4) съгласно Таблица 8241.1; Когато не се използуват геомрежи, при влагане на трошен камък, който ще е в контакт с геосинтетичния материал, трябва да се определи и якостта на динамично пробиване съгласно БДС EN ISO 13433 като не се допуска пробив в геосинтетика от падащия конус, т.е. DC = 0 mm. Изисквания към геосинтетичните материали с функция разделяне Геосинтетичните материали (предимно еднослойни или двуслойни нетъкани геотекстили) с функция разделяне трябва да отговарят на изискванията за механични експлоатационни характеристики, посочени в таблица 3664.4.2. Въведените експлоатационни характеристики за избор на геосинтетичните материали са определени в Европейски хармонизирани стандарти, както следва в таблица 3664.4.1.: Таблица 3664.4.1.
Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||