Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка


Връзка на Регионалния план за развитие на Южен Централен Район 2014-2020г с други съотносими планове и програми



страница3/41
Дата15.08.2018
Размер7.51 Mb.
#79000
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41

1.3Връзка на Регионалния план за развитие на Южен Централен Район 2014-2020г с други съотносими планове и програми


Регионалният план за развитие на Южен централен район (2014-2020) е стратегическият инструмент, чрез който целите и приоритетите, зададени на Европейско и национално ниво за следващия програмен период (2014-2020), ще бъдат пренесени на регионално ниво в Южен централен район. По-долу са изброени повечето от най-основните планове, програми и проекти, които имат връзка с РПР на ЮЦР.

  • Европейски стратегически документи

    • Стратегия „Европа 2020”

Целта е Европейският съюз да се превърне в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Тази стратегия има три приоритета за развитие, насочени към изграждане на социалната пазарна икономика на Европа за 21-ви век:

Интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

Устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

Приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

В обхвата на тези три приоритета са очертани пет водещи цели, определени както на ниво ЕС, така и за всяка държава членка по отделно. За България целите са:

»Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20-64 години;

»Увеличаване равнището на комбинираните (публични и частни) инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност в рамките от 1.4% до 2% от БВП;

»Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия;

»Подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година;

»Снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше или равностойно на висше образование.

И четирите стратегически цели, заложени в РПР на ЮЦР, (Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в национален и вътрешнорегионален план, базирано на щадящо/екологосъобразно ползване на собствени ресурси; Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на междуобластните неравенства чрез инвестиции в човешкия капитал и социална инфраструктура; Стратегическа цел 3: Развитие на трансгранично и транснационално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване; Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места), съответстват на целите и приоритетите в Стратегия „Европа 2020”.


    • Териториален дневен ред на ЕС 2020 и Лайпцигска харта за устойчиви градове

Те са приети на неформална среща на министрите, отговарящи за развитието на градските райони и териториалната кохезия от 24-25 май 2007 г. - Териториален дневен ред на Европейския съюз и Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове – министрите се ангажират „да използват инструментариума на интегрираното развитие на градските райони и свързаното с това управление за прилагането му и за тази цел да създадат необходимата рамка на национално равнище”.

Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове представя две главни цели:

» По-широко използване на подходите на политиката за интегрирано развитие на градските райони;

»Специално вниманието трябва да се отдели на необлагодетелстваните, изостанали зони/части в рамките на града.

Стратегическа цел 3 и по-точно Приоритет 4.1. Подкрепа за интегрирано и устойчиво градско развитие и подобряване на вътрешнорегионалната свързаност съответства на целите на тези два документа.


  • Трансгранични стратегически документи

Трансграничните програми (Оперативна програма за междурегионално сътрудничество в ЕС 2007-2013, Оперативна програма транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа 2007-2013, Съвместна оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013 и Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013), съфинансирани от фондовете на ЕС, изпълнявани в периода 2007-2013 и нови за периода 2014-2020. Стратегическите цели, приоритети и специфични цели на РПР на СИР и дейностите, заложени в тях, би следвало да са съгласувани и синхронизирани с приоритетните оси и дейности, заложени в трансграничните програми за програмен период 2014-2020. Към момента на съставяне на настоящата екологична оценка, всички оперативни програми за програмния период 2014-2020 са в много начален стадии на разработка, затова е невъзможно ПРП на ЮЦР да бъде съпоставен с тях. Съпоставка с трансграничните програми от предходния програмен период (2007-2013) не е целесъобразно.


  • Национални стратегически документи

    • Национална програма за развитие: България 2020

Тази програма представлява национален стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Националната програма за развитие (НПР): България 2020 е интегриран документ, който показва връзката между приоритетите на Европейския съюз в контекста на Стратегията "Европа 2020" и националните приоритети на България. Тя осигурява основа за разработването на Споразумението за партньорство за кохезионната политика за периода 2014-2020 г. Стратегическият пакет съдържа три основни цели и осем приоритета. Основните цели, които се поставят в НПР България 2020, са:

1.Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование;

2.Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението;

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Приоритетите са:

1.Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;

2.Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

3.Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

4.Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

5.Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;

6.Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;

7.Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;

8.Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, фокусирани върху факторите на социално-икономически растеж в България. В своята същност те са насочени към генериране на балансиран икономически растеж, постигане на висока и качествена заетост, оптимално използване на ресурсите и ефективна грижа за околната среда, както и към повишаване благосъстоянието на българските граждани.

Целите и приоритетите в НПР: България 2020 са свързани с четирите стратегически цели в РПР на Южен централен район.


    • Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022

Това е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Важна задача на Национална стратегия за регионално развитие на Република България е да зададе общата стратегическа платформа за подготовка на Регионалните планове за развитие и следващите документи на по-ниските териториални нива, като отчита целите и приоритетите на бъдещата кохезионна политика на ЕС и определя какъв ще бъде приносът на българските региони за нейната реализация.

Стратегическата рамка, заложена в Националната стратегия за регионално развитие (2012-2022), ще бъде постигната чрез изпълнение на целите, приоритетите, специфичните цели и дейностите в Стратегическа цел 2, 3 и 4 от разглеждания РПР на ЮЦР.



    • Национална програма за реформи 2012-2020

Националната програма за реформи (2011–2015 г.) беше одобрена от Министерския съвет през април 2011 г. Настоящата актуализация (2012–2020 г.) се разработва в рамките на Европейския семестър за 2012 г. и адресира препоръките в заключенията на Годишния преглед на растежа за 2012 г. Заедно с Конвергентната програма на Република България (2012–2015 г.), тя отразява мерките и политиките на българското правителство в отговор на препоръките и мнението на Съвета от 12 юли 2011 г. С приложението на мерките, заложени в Националната програма за реформи (НПР), се спазват и ангажиментите на страната по Пакта „Евро плюс” за повишаване на конкурентоспособността, заетостта и устойчивостта на публичните финанси.

Приоритетните области, допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика, са дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011–2015 г), а именно: по-добра инфраструктура, конкурентоспособна младеж, по-добра бизнес среда и по-голямо доверие в държавните институции. Тези области се допълват от целенасочени действия за подобряване на ефективността на публичните разходи в подкрепа на растежа, осигуряване на институционална и финансова подкрепа за предприятията и намаляване на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото (младежи, нискоквалифицирани и обезкуражени лица, и възрастни хора).

Националната програма за реформи 2012-2020 е свързана с РПР на ЮЦР, тъй като и по четирите стратегически цели се изпълняват мерки, които допринасят за реализирането на заложените в програмата мерки, като по този начин се спазват и ангажиментите на страната ни по Пакта „Евро плюс”.


    • Оперативни програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, изпълнявани в периода 2007-2013 и нови за периода 2014-2020 – Стратегическите цели, приоритети и специфични цели на РПР на СИР и дейностите, заложени в тях, би следвало да са съгласувани и синхронизирани с приоритетните оси и дейности, заложени в оперативните програми за програмен период 2014-2020. Към момента на съставяне на настоящата екологична оценка, оперативните програми за програмния период 2014-2020 г. са в процес на разработване и обсъждане, затова е невъзможно РПР на СИР да бъде съпоставен с тях. Съпоставка с оперативните програми от предходния програмен период (2007-2013) е нецелесъобразна.




    • Трети национален план за действие по изменение на климата 2013-2020

Документът е приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г. Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редуциране на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.

Целите на Третият национален план за действие по изменение на климата 2013-2020 г. са свързани със Стратегическа цел 1, Приоритет 1.3. – Специфична цел 6 и Стратегическа цел 4, Приоритет 4.1. – Специфична цел 1 от РПР на ЮЦР.



    • Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор до 2015 г е: „Устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяване за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобалното изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и национални интереси, свързани с осигуряване необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения”.

Основната стратегическа цел на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2015 г. съответства на Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.1., Специфична цел 1; Приоритет 1.3, Специфична цел 1, 2 и Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1. от РПР на ЮЦР.




    • Планове за управление на речните басейни (ПУРБ)

Основна цел на ПУРБ е оптимизиране управлението на водите чрез интегриран подход на басейново ниво, устойчиво ползване на водните ресурси и постигане добро състояние на всички води.

Плановете за управление на речните басейни са разработени на базата на Рамковата Директива за Водите, чиято основна цел е предотвратяване на влошаване на статуса на всички води и постигане на добро състояние до 2015 година, или най-късно към 2027 г. Директивата определя рамката за опазване и защита на всички води, като:

» Насърчава устойчивото използване на водите, основаващо се на дългосрочна защита на водните ресурси;

» Обединява управлението на повърхностните и подземните води;

» Насърчава защитата и подобряването на водната среда чрез специални мерки за продължително намаляване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни вещества, както и спирането или постепенното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества;

» Гарантира продължително намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратява тяхното по-нататъшно замърсяване;

» Допринася за преодоляване ефектите от наводнения и засушавания.

Основната цел на Рамковата Директива за Водите е приложима в РПР на ЮЦР и е застъпена по-конкретно в Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.1., Специфична цел 1; Приоритет 1.3, Специфична цел 1 и 2 и Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1

.


    • Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.

Тази стратегия е основополагащият документ на националната енергийна политика на Република България. Основните приоритети в стратегията могат да се сведат до следните пет направления:

» Енергийна сигурност;

»Намаляване на емисиите на парникови газове;

»Увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия;

» Повишаване на енергийната ефективност;

»Независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар.

Основните приоритети в стратегията са отразени в РПР на ЮЦР и по-точно в Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.3. – Специфична цел 6 и 7; Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1 и Стратегическа цел 4 – Специфична цел 1.


    • Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ) до 2020 г

Националният план обхваща периода 2010-2020 г. и включва цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници (ВИ) в транспорта до 2020 г. За постигане на целите са предвидени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии.

Тези цели могат да бъдат постигнати чрез дейностите, заложени в Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.3 – Специфична цел 7; Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1 и Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1 – Специфична цел 1 от РПР на ЮЦР.



    • Трети национален план за действие за енергийна ефективност 2013-2020

Предстои да се разработи Трети национален план за действие за енергийна ефективност. Вторият национален план за действие по енергийна ефективност е разработен въз основа на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз. Планът е вторият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност и обхваща периода 2011 – 2016 г. и прогнозата до 2020 г. Изпълнението на Втория национален план за действие по енергийна ефективност трябва да допринесе за постигането на Националната цел за енергийни спестявания, определена в Първия национален план за действие по енергийна ефективност. Националната цел, която следва да бъде постигната през 2016 г., възлиза на 7 291 GWh годишни спестявания или 627 ktoe/год и представлява 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. (81024 GWh). Вторият тригодишен план за действие по енергийна ефективност формулира междинна индикативна цел за периода 2011 – 2013 г., а именно спестяване на горива и енергии към 2013 г. в размер на 6 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 г. Тази цел възлиза на 4 860 GWh (418 ktoe) годишни спестявания на горива и енергии. От по-горе написаното става ясно, че Вторият национален план за действие по енергийна ефективност е в сила все още, което означава че при стартиране на РПР на СИР, неговото действие ще е приключило.


    • Национална програма „Създаване на достъпна архитектурна среда”

Съществува нормативна база, необходима за създаване на материална база и условия за интегрирано обучение на децата и учениците със специални образователни потребности в системата на народната просвета.

В съответствие с изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания е необходимо във всяка сграда, използвана за нуждите на образователната система, да бъде изградена достъпна архитектурна среда. Социално включване и осигуряване на равен достъп до образование на децата и учениците със специални образователни потребности чрез изграждане на достъпна архитектурна среда като част от нужната подкрепа за тяхното общообразователно обучение.

Целите на програмата ще бъдат изпълнени чрез дейностите, заложени в Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.2 – Специфична цел 1; Стратегическа цел 2 – Приоритет 2.1. и Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1. – Специфична цел 1.


    • Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.

Стратегията очертава най-важните насоки за развитие на транспортната система в следващия десетгодишен период. Стратегическите цели на политиката в транспортния сектор са:

» Постигане на икономическа ефективност;

» Развитие на устойчив транспортен сектор;

» Подобряване на регионалното и социално развитие и обвързаност.

Стратегическите приоритети на транспортния сектор са:

»Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура;

» Интегриране на българската транспортна система в европейската;

» Прозрачни и хармонизирани условия за конкуренция на транспортния пазар. Осигуряване на добра бизнес среда;

»Осигуряване на адекватно финансиране за функциониране и развитие на транспортния сектор. Ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;

» Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората;

» Постигане на висока степен на безопасност и сигурност на транспорта;

» Осигуряване на качествен и лесно достъпен транспорт във всички райони на страната;

» Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт.

Стратегическите цели и приоритети на транспортния сектор са релевантни на Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1, специфична цел 1 и 2 и Приоритет 4.2 от РПР на ЮЦР.

От направеното сравнение на съответствието на предложените с РПР на ЮЦР цели и приоритети с целите и приоритетите на описаните стратегии, планове и програми, бе установено, че като цяло РПР на ЮЦР се очаква да допринесе за постигането им.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница