2.1.10.1Разпределение на населението и демографски характеристики
Югозападният район обхваща площ от 20 306,4 кв.км и е втори по големина на територията сред районите от ниво 2 в Р. България. На север районът граничи с областите Монтана и Враца от Северозападен район и област Ловеч от Северен централен район, на изток с областите Пловдив, Пазарджик и Смолян от Южен централен район.
Фиг. 2.1.10.1.-1 Административно–териториално устройство на ЮЗР
Южната и западната граница на Югозападния район съвпадат с държавната граница, като районът граничи с 3 държави:
-
южна граница – Република Гърция;
-
западна граница – Република Сърбия и Черна гора и Република Македония.
Югозападният район се състои от 5 административни области – област София, област Софийска, област Перник, област Кюстендил и област Благоевград, които включват 52 общини.
Територията на областите и разположените в тях общини са както следва:
-
Област София с територия - 1348,90 кв.км. и една община - Столична;
-
Софийска област с територия - 7062,33 кв.км. и 22 общини- Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч;
-
Област Кюстендил с територия 3051,52 кв.км. и 9 общини – Бобовдол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно;
-
Област Перник с територия 2394,22 кв.км. и 6 общини – Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън;
-
Област Благоевград с територия - 6449,47 кв.км. и 14 общини – Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда.
Брой и разпределение на населението
Населението на района е 2 132 848 души (към 02.2011 г.), или 28,96% от населението на страната. Със своето най-многобройно население и най-значителен икономически принос, ЮЗР се определя като един от най-важните райони за цялостното развитие на страната.
Таблица 2.1.10.1 -1. Площ и данни за населението на ЮЗР
Район/области
|
Площ
(кв. км)
|
Общ брой население
(2011 г)
|
Гъстота на населението
жит/кв.км
|
Разпределение на населението по местоживеене
|
Градове
(брой, %)
|
Села
(брой, %)
|
Югозападен район
|
19475,4
|
2132848
|
109,5
|
1771834(83,1%)
|
361014 (16,9%)
|
Благоевград
|
6449,5
|
323 552
|
104,9
|
191 317 (59,1%)
|
132 235 (40,9%)
|
Кюстендил
|
3084,3
|
136 686
|
44,3
|
93 553 (68,4%)
|
43 133 (31,6%)
|
Перник
|
2 390,5
|
133 530
|
55,9
|
105 182 (78,8%)
|
28 348 (21,2%)
|
Софийска област
|
7059
|
247 489
|
35,1
|
150 434 (60,8%)
|
97 055 (39,2%)
|
Област София
|
492,1
|
1 291 591
|
2630
|
1 231 348 (95,3%)
|
60 243 (4,7%)
|
Гъстотата на населението
Това е районът с най-висок дял население и с най-висока гъстота на населението (104 души на кв. км), като в столицата София тя е близо 900 души на кв. км, а в някои общини – под 10 души на кв. км (община Трекляно – 5 души на кв.км., община Невестино и община Трън – 9 души на кв.км).
С най-голям брой население се характеризира столицата София – 57,2% от населението на района и 15,5% от населението на страната, което на практика означава, че всеки шести българин живее в столицата. На второ място е област Благоевград (16%), следва област Софийска (12,6%) и с най-малко население са областите Кюстендил (7,4%) и Перник (6,8%). Общините Чавдар, Антон и Челопеч (Софийска област) са с най-ниската населеност не само в района, но и в страната (под 2000 души).
Местоживеене на населението Важен показател за разпределение на населението по населени места е процентът на градско население. През последните години този показател се покачва с високи темпове и вече е по-висок в сравнение с някои от страните в ЕС. През 2011 г. показателят за България е 71,1%, значително над средния за страната е процентът на градското население в ЮЗР – 80.67%, главно поради концентрация на население в столицата София.
Таблица 2.1.10.1-2 Разпределение на населението по местоживеене и пол в ЮЗР
Област
|
Общо
|
В градовете
|
В селата
|
Всичко
|
Мъже
|
Жени
|
Всичко
|
Мъже
|
Жени
|
Всичко
|
Мъже
|
Жени
|
ЮЗР
|
2132848
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Благоевград
|
323 552
|
158 606
|
164 946
|
191 317
|
92 558
|
98 759
|
132 235
|
66 048
|
66 187
|
Кюстендил
|
136 686
|
66 840
|
69 846
|
93 553
|
45 489
|
48 064
|
43 133
|
21 351
|
21 782
|
Перник
|
133 530
|
65 421
|
68 109
|
105 182
|
51 202
|
53 980
|
28 348
|
14 219
|
14 129
|
Софийска област
|
247 489
|
121 860
|
125 629
|
150 434
|
73 838
|
76 596
|
97 055
|
48 022
|
49 033
|
Област София
|
1 291591
|
615 493
|
676 098
|
1 231 348
|
585 657
|
645 691
|
60 243
|
29 836
|
30 407
|
Общо за страната
|
7327 224
|
3566767
|
3760 457
|
5324 900
|
2572 980
|
2751 920
|
2002 324
|
993 787
|
1008 537
|
В края на 2011 г. в градовете живее 83,1% от населението на ЮЗР (при 82,5% през 2010 г.), а в селата – 16,9%. Тези стойности са по-високи от средните за страната и за останалите райони от ниво 2. Същевременно, степента на урбанизация (концентрацията на население в градовете) постоянно се увеличава.
Фиг. 2.1.10.1.-2 Степен на урбанизация към 2011 г.
(Източник: НСИ)
Структурата на населението по пол в района се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 108 жени, което съотношение важи и за страната като цяло. Вътре в самия район съотношението се движи между 100:103 в област Благоевград и 100:111 в област София.
Възрастова структура. Данните от преброяването през 2011 г. очертават следната възрастова структура на населението в ЮЗР:
Таблица 2.1.10.1 -3 Структура на населението в ЮЗР по възраст -2011 г.
Район
|
Възрастови групи
|
|
Под трудоспособна
|
Във трудоспособна
|
Над трудоспособна
|
ЮЗР
|
13,4%
|
64,0%
|
22,6%
|
Благоевград
|
14,9 %
|
64,7 %
|
20,4 %
|
Кюстендил
|
12,3 %
|
58,8%
|
28,9 %
|
Перник
|
12,1%
|
60,2%
|
27,7%
|
Софийска област
|
14,4%
|
59,8%
|
25,8%
|
Област София
|
13,0%
|
66,5%
|
20,4%
|
Общо за страната
|
14,12 %
|
62,15 %
|
23,72 %
|
В някои части на района, обаче, демографската ситуация е доста тревожна. В областите Перник и Кюстендил е регистриран най-висок дял на населението над 65 г. – 28,9% (при 22,6% за района). В отделни общини в тези области този дял достига около и над 50% - Невестино (62%), Трекляно (60,9%), Ковачевци (54,7%), Земен (48,3%), Бобошево (45,5%), Трън (44,1%). Същевременно, област Перник и някои от посочените общини регистрират най-нисък дял на населението под 15 г. – област Перник (12,1%), Трекляно (4,1%), Ковачевци (5,7%), Невестино (5,9%), Земен (8,9%).
Друга негативна тенденция, регистрирана в областите Перник и Кюстендил, е свързана с намаляване на трудоспособното население. За разлика от тях, областите Благоевград, Софийска и София отбелязват нарастване, като поради по-големите възможности за намиране на работа в столицата трудоспособното население в София (столица) бележи най-голямото нарастване.
Динамиката на населението по области (в резултат на естествен и механичен прираст) е както следва:
Фиг. 2.1.10.1.-3 Динамика на населението по области 2007-2011
(Източник: НСИ)
По-детайлна картина за динамиката на населението по общини и по градове за периода между последните две преброявания, е представена на долната карта. Особено тревожен факт е, че 10 от общо 52 общини на района са загубили по над 20% от населението си за последните 10 години. В това число са и три града – общински центрове – Земен, Костенец (балнеокурорт), Рила.
Налице е и продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Кюстендил - 22,8%, а най-нисък – в областите Благоевград – 16% и София – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София – 72,1% и област Благоевград - 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%.
Фиг. 2.1.10.1.-4 Прираст на населението по общини и градове 2001-2011
Възпроизводството на трудоспособното население (коефициента на демографско заместване) също се влошава. При обща за страната стойност 124 през 2001 г., през 2011 г., младите хора, които заместват 100 излизащи от трудоспособна възраст, са били само 70. По този показател, ЮЗР е четвърти след ЮИР, СИР и ЮЦР. На областно ниво, най-благоприятна стойност има Благоевград – 94. Тревожно ниски са стойностите за Перник и Кюстендил, където всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 млади.
Негативната възрастова структура в областите Перник и Кюстендил определя и висок коефициент на зависимост на възрастното население в тези области - около 30,5%, при 23,2% за района като цяло, 19,8% за област Благоевград, 21,1% за столицата София и 29,8% за област Софийска.
Структурата на населението по етнически групи. Според последното преброяване на населението от 2011 г. българската етническа група в ЮЗР обхваща 86,3 % от населението на района, турската етническа група – 1,1 %, ромската – 2,6.%, други – 0,5 %. Различията по области се изразяват в по-висок дял на населението от турската етническа група в област Благоевград (9,4%) и на ромската – в Софийска област (5,8%). В област Перник не е регистрирано население от турската етническа група, а дела на ромското население е най-нисък в област София.
Табл. 2.1.10.1 -4 Структура на населението в ЮЗР по етническа принадлежност - 2011 г.
Етнически групи
|
Българска
|
Турска
|
Ромска
|
Друга
|
Не се самоопределят
|
ЮЗР
|
86,3 %
|
1,1 %
|
2,6 %
|
0,5 %
|
0,6 %
|
Благоевград
|
251097 88,6%
|
17027
6,0%
|
9739
3,4%
|
3080
1,1%
|
2613
0,9%
|
Кюстендил
|
121351
92,9%
|
105
0,1%
|
8305
6,4%
|
354
0,3%
|
500
0,4%
|
Перник
|
120929
96,4%
|
231
0,2%
|
3560
2,8%
|
259
0,2%
|
443
0,4%
|
Софийска област
|
210974
91,4%
|
422
0,2%
|
17079
7,4%
|
646
0,3%
|
1660
0,7%
|
Област София
|
1136433
96,4%
|
6526
0,6%
|
18284
1,6%
|
9848
0,8%
|
7240
0,6%
|
Общо за страната
|
5664624 (84,8%)
|
588318
(8,8%)
|
325343
(4,9%)
|
49304
(0,7%)
|
53391
(0,8%)
|
Концентрацията на турско население в района е много ниска – около 0,2%, с изключение на област Благоевград – 6%. Относителният дял на ромската етническа група също е нисък, като най-много роми има Софийска област – 7,4%. Самоопределилите се като “други” са много малък дял – едва 0,2 д 1,2%.
Образование.
Системата от образователни институции в Югозападния район е най-добре развита спрямо останалите райони в страната, като се има предвид националното значение и високата концентрация на университети и колежи в столицата, а също така и в Благоевград, Ботевград, Правец и Перник. По данни на НСИ за 2011 г., на територията на района са разположени общо 670 образователни институции, като мрежата обхваща 512 общообразователни училища, 99 професионални гимназии и 24 университета и специализирани висши училища.
Все още системата на образованието в района не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори адекватно на нуждите на икономиката.
Относителният дял на висшистите е най-голям в София – 37%, почти двукратно по-малък e в Кюстендил (17%), Перник (14%) и Благоевград (14%) и трикратно по-малък сред населението в Софийска област (12%).
В ЮЗР като цяло (с изключение на област София) преобладава групата на жителите със средно образование, като техният дял варира по области от 44 до 51%.
Големи различия се наблюдават при населението с основно и под основно образование, където разликите между област София и останалите области са значителни - 11% са хората с основно образование в област София и между 23-27% за останалите области. Най-голям е процентът на лицата с основно образование в област Благоевград 27%.
Фиг. 2.1.10.1.-5 Структура на населението по образование
(Източник: НСИ)
В съвременните условия, когато образованието е от решаващо значение за развитие на икономика базирана на знанието, благоприятният образователен профил на населението в ЮЗР е добра предпоставка за развитие на конкурентоспособна икономика, основана на използване на човешкия потенциал.
По отношение на образователната структура на населението, в самите области също се наблюдават различия по общини и населени места, както и между област София и останалите области в района.
Разпределението на човешките ресурси по области и вид образование е много неравномерно. В област София е концентрирано 83% от населението с висше образование, което е почти 1/3 от населението с висше образование в България, 66 % от хората с полувисше образование и 59.3 % със средно образование в ЮЗР. Основните причини са свързани главно с големия брой на висши учебни заведения и по-добрите възможности за професионална реализация, условия и заплащане на труд, достъп до социални услуги, които предоставя град София.
Образователната структура на заетостта в района показва превес на заетите лица със средно професионално (35,5%) и с висше образование (33,3%). Между отделните области има известни различия, определени от характера на икономическите отрасли развити в тях. В областите Кюстендил, Перник и Благоевград е налице значително висока заетост на лицата със средно професионално образование (съответно 53,2%, 48,4% и 37,9%). Единствено в област София преобладават заетите с висше образование (44,8%), поради концентрацията на институции на държавното управление, финансови и банкови институции, образователни и здравни организации. В Софийска област дяловете на заетите със средно и по-ниско образование са почти изравнени
Предучилищно образование. Въпреки намалението на децата в предучилищна възраст в национален мащаб, броят на функциониращите детски градини в ЮЗР през последните три години се запазва и дори увеличава. За разлика от националната тенденция към намаляване броят на децата в тези заведения се увеличава (47 951 през 2001 г. , 48 223 през 2003 г, 65 313 през 2011 г.), което се дължи най-вече на София. Пропорционално на общото население повече от 2/3 от децата се обучават в градовете.
В ЮЗР през учебната 2011/2012 функционират 437 ДГ, като местата в тях на 100 деца са най-много в Кюстендил, най-малко в София, където са налице затруднения при записване на децата в детски заведения.
Таблица 2.1.10.1 – 5 Деца, педагогически персонал, места и групи в детски градини на ЮЗР – учебна 2011/2012 г.
|
Детски
градини
|
Деца
|
Места
|
Персонал
|
Деца
|
Места
|
Персонал
|
Детски групи
|
Общо
|
Моми
чета
|
Общо
|
Общо
|
Моми
чета
|
Общо
|
Югозападен район
|
437
|
65 313
|
31 527
|
61 445
|
94.1
|
5 552
|
5 180
|
2 617
|
Благоевград
|
68
|
11 225
|
5 416
|
11 779
|
104.9
|
1 005
|
941
|
469
|
Кюстендил
|
30
|
3 728
|
1 831
|
4 094
|
109.8
|
331
|
309
|
168
|
Перник
|
22
|
3 552
|
1 711
|
3 474
|
97.8
|
313
|
294
|
146
|
Софийска област
|
73
|
7 595
|
3 633
|
7 438
|
97.9
|
633
|
588
|
317
|
Област София
|
244
|
39 213
|
18 936
|
34 660
|
88.4
|
3 270
|
3 048
|
1 517
|
Училищно обучение – начално, основно и средно образование. На табл. 2.1.10.1.-6 са представени данните за брой училища, паралелки и учители в началното и средно образование в ЮЗР през учебната 2011/2012 г.
Таблица 2.1.10.1-6 Брой училища, паралелки и учители в ЮЗР – 2011/2012 учебна година
Район/
област
|
Училища
|
I-IV клас
|
V – VIII клас
|
IX – XI клас
|
Паралелки
|
Учители
|
Паралелки
|
Учители
|
Паралелки
|
Учители
|
ЮЗР
|
512
|
3 248
|
3 867
|
2 605
|
4 627
|
6 033
|
11 809
|
Благоевград
|
115
|
585
|
700
|
502
|
879
|
298
|
557
|
Кюстендил
|
36
|
199
|
244
|
159
|
306
|
89
|
159
|
Перник
|
36
|
182
|
232
|
160
|
310
|
82
|
152
|
Софийска област
|
90
|
424
|
544
|
373
|
586
|
187
|
349
|
Област София
|
235
|
1 858
|
2 147
|
1 411
|
2 546
|
1 322
|
2 500
|
През учебната 2011/2012 г. в ЮЗР функционират общо 512 училища с 3248 паралелки от I-IV клас, 2605 паралелки V – VIII клас и 6033 паралелки IX – XI клас.
Проблем са училищата в селата. От една страна, в тях се учат предимно деца от семейства с нисък социален статус, от друга – качеството на обучението е изключително ниско. Нормална е практиката на слети класове и липса на часове по чужд език. На практика тези училища не изпълняват предназначението си. Едва ли обаче закриването им би решило проблема. Възникват за проблеми с транспорта, мотивацията, финансови и т.н.
Разликата в достъпа до образование на градските и селските деца става все по-отчетлива. Живеещите в селски райони деца получават три години по-малко образование в сравнение с тези, живеещи в града. Високото равнище на бедност се свързва с по-ниско образование. У нас равнището на бедност е 2,4 пъти по-високо сред хората с основно и по-ниско образование, в сравнение с тези със средно образование (26,4 % към 10,9 %). Посещаемостта в голяма степен е свързана с доходите. Посещаемостта на училище е свързана с отдалечеността на училището от населеното място на детето.
Колкото по-отдалечени в географски смисъл са училищата (вероятността от отдалеченост нараства с увеличение на нивото на образование), толкова по-вероятно е непосещаването и отпадането на учениците от училище. Въпросът става още по-остър, ако възрастта на детето е по-ниска и родителите се чувстват притеснени от всекидневните пътувания на децата в други населени места.
Образователното равнище в столицата се отличава рязко от това на останалите области в района. В образователната система на столицата са обхванати общо 306 училища, или 42.09 % от всички училища в района. Значимостта на област София се увеличава и следствие присъствието на почти половината университети в България. Сравнението на останалите области показва, че образователната структура е развита относително равностойно, съотнесено към броя население. В тези области училищата са изградени в общинските центрове и някои от по-големите населени места. Това води до дебалансирано развитие на системата, което се подчертава с увеличение на миграционните процеси. Основните проблеми на системата на общото средно образование в района са концентрирани в следните основни направления:
-
Неравномерно разпределение на мрежата на територията на района – налице са райони с концентрация на учебни заведения – София-град, общинските центрове, като в малките населени места са запазени начални училища, в които често се срещат слети паралелки. Планинският характер на част от територията на района, преструктурирането на образователната система с обособяване нае по-големи и по-добре оборудвани училища в по-големите градове и закриване на училищата в близките до тях малки населени места са основните причини за посочените проблеми.
-
Лошо състояние на материалната база – с малки изключения и отличаващо се по-добро състояние в някои централни училища в София – град. Най- ярко изразени са различията в оборудването с компютърна техника и осигуряването на достъп до Интернет за училищата.
-
Липса на учители по езици и информационни технологии - Недостигът на квалифицирани учители по чужди езици и информационни технологии в отдалечени, планински и гранични общини поставя под въпрос качеството на образованието в тях, дори и при наличие на училища и достатъчен брой ученици в тях.
-
Отпадналите от училище деца - Рисковата група на децата, отпаднали от училище и свързаните с тях проблеми са особено остри в изостаналите планински и гранични райони, тези със смесен етнически състав на населението, както и в населените места с компактни групи ромско население. Икономическите проблеми, нивото на бедност на населението в отдалечените райони, обезлюдяването на населените места и лошата пътна инфраструктура усложняват достъпа до училище за много деца и младежи в района.
-
Деца и ученици от малцинствени етнически групи – ЮЗР е много „пъстър” по отношение на етническата си структура, затова проблемите с децата и учениците от малцинствените етнически групи са много по-широки от отпадането от училище. Те засягат както изучаването на майчин език, качеството на общото образование, така и формите на сагрегация в общото образование чрез обособяването на училища в ромските квартали и ниския процент деца-роми, посещаващи общообразователни училища без разграничаване на кварталите.
Висше образование.
Висшистите в района са 41% при средно за страната 27,7% (през 2011 г.). В ЮЗР функционират 23 университета (2 в Благоевград, 1 в Ботевград и 20 в София) и пет колежа (1 в Благоевград и 4 в София). В района, или по-точно в София, е съсредоточена основната част на звената за научноизследователската и развойна дейност в страната.
Югозападният район е традиционно водещ по отношение на университетска инфраструктура и развитие на научни изследвания в резултат на последователно изгражданата академична и научноизследователска инфраструктура на столицата.
Традициите в университетското образование се развиват и на територията на друг град от района – Благоевград, където функционират два университета. Те изиграват сериозна роля в промяната на профила на развитие на областта и региона, като поставят основите на взаимноизгодната връзка между академичната общност и бизнеса.
Университетите и колежите на територията на района за планиране претърпяват развитие през последните години чрез изграждането на връзки и встъпването в конкурентната среда на Европейското университетско образование. Те променят учебните си програми, професионалните профили, чуждоезиковото обучение и изграждат трайни контакти с европейски университети.
София град като най-голям университетски и научноизследователски център на територията на района има своя политика за развитие. Конюнктурните условия създават възможност София да изпревари други университетски градове от географския район и се превърне в университетски център на Югоизточна Европа.
Традициите на района в научноизследователската дейност и наличната материално-техническа база (съпътствано с технологично обновяване), създават възможност за развитие на изследователски центрове в университетите.
Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса е прекъсната. На територията на района не съществува технопарк или друга форма на сътрудничество, въпреки че 80% от разходите, направени от държавата за изследователска и развойна дейност са инвестирани в Югозападния район.
Продължаващо професионално обучение. Като цяло предизвикателствата пред системата на продължаващото професионално обучение се отнасят до: подобряване механизмите за информационна отвореност и обратна връзка; подобряване качеството на обучението и доближаването му до измеренията, осигуряващи достъп до европейския пазар на труда; създаване на механизми за мотивиране както на потребителите на квалификационни услуги, така и на организации, инвестиращи в продължаващото професионално обучение; обединяване на усилията между всички социални партньори, органите на местната власт и неправителствените организации, имащи отношение към развитието на човешките ресурси и икономическия напредък на страната.
Близо една четвърт от училищата за професионално образование и обучение в страната са съсредоточени в Югозападния район - 23.2%. Въпреки това равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно на пазарните изисквания.
Недостатъците изпъкват най-често на регионално ниво, в районите, разположени далеч от големите промишлени и административни центрове особено селата в планинските райони и отдалечените от административните центрове, както и на ниво подотрасъл за определени професионални направления и професии.
Разминаването между предлаганата и търсената квалификация се наблюдава при групата на младежите със завършено средно общо образование, лицата с основно и по-ниско образование и без квалификация, в групата на лицата със завършено образование и професионална квалификация, но без трудов опит, както и в групата на продължително безработните лица. Образователното равнище и това на професионална квалификация сред представителите на етнически малцинствените групи са много по-ниски. Голяма част от работната сила има сравнително високо образователно равнище, като в същото време й липсват елементи на съвременни професионални компетенции, характеризира се с тясна професионална специализация, което определя и ниската мобилност. Съществува недостиг на съвременни базисни умения на работната сила, главно интердисциплинарни и интерпрофесионални умения и ключови квалификации. Непрекъснатото професионално обучение на заетите лица в момента не е достатъчно добре развито. Проведените през последните години проучвания показват, че делът на заетите, на които е предложена възможност за осъвременяване и усъвършенстване на знанията и уменията, е нисък.
Югозападният район е територията за действие на почти половината издадени от Националната агенция за професионално образование и обучение лицензи и определено е водеща в сравнение с останалите райони на страната. Причината отново е град София, където функционират над 80% от лицензираните центрове за професионално обучение.
Тенденциите в развитието на системата на образованието са: партньорство между висшите училища и научните институти; актуализиране на училищната мрежа в съответствие с демографското развитие; обвързване нуждите на пазара на труда с професионалното образование. В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок. Но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката.
Коефициент на заетост. По данни на НСИ за 2011 г., коефициентът на заетост на населението 15 и повече години в ЮЗР е 52,6% при средно за страната 45,6%. Същевременно, тези стойности потвърждават негативна тенденция, започнала от 2008 г. Областните полюси и по този показател са представени от обичайните „играчи” – най-високо е София (57,4%), а най-ниско – Кюстендил – с 45% заетост. Националната цел по сродния показател „ коефициент на заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г., е 76%. През 2009 г. ЮЗР е имал дори по-висока стойност от националната цел. Отрицателният тренд отдалечава района от целта и през 2010 г. той е с 3,6% по-ниско - 72,8%. Заетите намаляват от 1060200 през 2008, до 964600 през 2011 г. – с цели 9%.
Фиг. 2.1.10.1.-6 Коефициенти на заетост
(Източник: НСИ, 2012 с данни до 2011)
Негативният макроикономически контекст повлия и на безработицата. След период на трайно намаляване на нивата на безработица, през 2009 г. започва почти реципрочно покачване. Тази тенденция се запазва и през 2011 г., когато са достигнати стойностите от 2005 г.
Фиг. 2.1.10.1.-7 Коефициенти на безработица
(Източник: НСИ, 2012 с данни до 2011 г.)
Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2011 г. се отличава област Кюстендил с тревожен пик от 14,5% при средно за ЮЗР 7,3% и за София – 5,9%. Безработните нарастват от 32000 (2,9%) през 2008 г., до 75700 (7,3%) през 2011 – при 11,2% за България и 9,7% за ЕС27.
Фиг. 2.1.10.1-8 Заетост и безработица по области
(Източник: НСИ, 2012 с данни до 2011 г.)
Население и миграция. Механичен прираст
Механичният прираст за района (вътрешна миграция) е с интензитет по-нисък от средната стойност за страната. За периода 2007-2012 г. г. се наблюдава колебливост в интензитета, повлияна предимно от стойностите на заселванията, докато изселванията не се променят съществено.
Миграция на населението. В сравнение с останалите райони, единствено Югозападният район отбелязва положителни стойности на нетна миграция на населението. През 2011 г. заселилите се в района лица надвишават с 4716 души изселилите се от района. При отделните области е налице движение между градовете и най-вече в посока област София. Положителна е миграцията единствено в столицата София, в резултат на която през 2011 г. населението е нараснало с 6252 човека.
Таблица 2.1.10.1 -7 Механичен прираст на населението в ЮЗР, 2011 г.
Области
|
Заселени
|
Изселени
|
Механичен прираст
|
Общини
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
всичко
|
мъже
|
жени
|
ЮЗР
|
28 281
|
13 905
|
14 376
|
23 565
|
11 494
|
12 071
|
4 716
|
2 411
|
2305
|
Благоевград
|
3022
|
1429
|
1593
|
4038
|
1933
|
2105
|
-1016
|
-504
|
-512
|
Кюстендил
|
1512
|
720
|
792
|
1943
|
950
|
993
|
-431
|
-230
|
-201
|
Перник
|
1968
|
965
|
1003
|
2173
|
1070
|
1103
|
-205
|
-105
|
-100
|
Област София
|
18244
|
9052
|
9192
|
11992
|
5911
|
6081
|
6252
|
3141
|
3111
|
Софийска област
|
3535
|
1739
|
1796
|
3510
|
1630
|
1880
|
25
|
109
|
-84
|
България
|
95 368
|
46 421
|
48947
|
100 163
|
48 479
|
51 684
|
-4795
|
-2058
|
-2737
|
Структурата на миграционните процеси по възраст показва, че най-голям процент от мигриращите лица са на възраст 20-29 години, следвани от възрастовата група 10-19 години, следват възрастовия период 30-39 години и постепенно намалява с възрастта. Най-нисък брой емигриращи има във възрастта 50-69 г., а над 70 години се увеличават миграционните процеси, вероятно свързани с преместване на възрастните хора при децата си и роднини за гледане и подпомагане.
Налице са различия в йерархията на причини за имиграция и емиграция от и към разглежданите от нас райони-области. Структурата на причините за заселване в съответния район е свързана с особеностите и развитието на областта.
Демографски показатели.
Демографската структура и тенденциите от последните години в ЮЗР са по-добри от средните за страната. В годините след преброяването от 2001 г.. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години, отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Изключение прави само София-град. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте, особено в някои от областите на ЮЗР.
Раждаемост
ЮЗР е с коефициент на раждаемост по-висок от средния за страната, средно за района и за област София. В другите общини раждаемостта се движи около средната за страната. Най-нисък коефициент на раждаемост се отчита в област Перник – 7.6 ‰, значимо по-нисък от средния за страната.
Табл. 2.1.10.1.-8 Раждания и коефициент на раждаемост в ЮЗР
Район/области
|
Общ брой родени деца
|
Брой живородени деца
|
Коефициент на раждаемост (‰) –
2011 г
|
Общо
|
В градовете
|
В селата
|
ЮЗР
|
21 251
|
21 120
|
9.9
|
10.5
|
7.2
|
Благоевград
|
3 184
|
3 169
|
9.8
|
10.5
|
8.9
|
Кюстендил
|
1 094
|
1 085
|
8.0
|
9.6
|
4.4
|
Перник
|
1 013
|
1 005
|
7.6
|
8.3
|
4.8
|
Софийска област
|
2 148
|
2 119
|
8.6
|
9.8
|
6.8
|
Област София
|
13 812
|
13 742
|
10.6
|
10.8
|
7.3
|
За страната
|
71 402
|
70 846
|
9.6
|
10.0
|
8.7
|
Динамиката в Коефициента на раждаемост в ЮЗР в последните 5 години се запазва на относително постоянно ниво, без съществени различия по години, съответно: 2007 г.- 10,1; 2008 – 10,6; 2009 – 11,2; 2010 – 10,7 и 2011 – 9,9
В динамичен план раждаемостта намалява от 1990 до 2001 г, след което се формира тенденция на нарастване на раждаемостта. Това се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2002 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, то през 2006 г. той достига 1.38, а през 2007 г. е 1.42 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1993 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.45 деца.
Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, може да се констатира, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на ражданията на деца от по-висок ранг, т. е. предимно на второто дете.
Смъртност. През 2011 г. коефициентът на смъртност в ЮЗР (13,2 ‰) е под средното ниво за страната (14,7‰). За последните 5 години този коефицент не се е променил съществено, като стойностите му се запазват почти постоянни – съответно 2007 г.- 13,7; 2008 – 13,2; 2009 – 13,2; 2010 – 13,2 и 2011 – 13,2.
Таблица 2.1.10.1. -9 Коефициент на смъртност (обща и детска) по област и пол) в ЮЗР (‰)
Райони
|
Коефициент на смъртност
(на 1000 души)
|
Детска смъртност
(на 1000 живородени)
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Момчета
|
Момичета
|
ЮЗР
|
13.2
|
14.1
|
12.5
|
5.5
|
6.4
|
4.7
|
Благоевград
|
11.9
|
13.0
|
10.9
|
9.8
|
11.3
|
8.3
|
Кюстендил
|
18.8
|
19.9
|
17.7
|
4.6
|
7.0
|
1.9
|
Перник
|
18.9
|
20.2
|
17.6
|
7.0
|
7.6
|
6.3
|
Софийска област
|
16.8
|
18.2
|
15.5
|
7.6
|
7.2
|
7.9
|
Област София
|
11.7
|
12.3
|
11.2
|
4.2
|
5.0
|
3.4
|
За страната
|
14,7
|
15,8
|
13,7
|
8,5
|
9,6
|
7,3
|
Смъртността е най-висока в област Перник и Кюстендил, следвана от Софийска област (16,8 ‰) и с най-ниска и еднаква по стойност смъртност се отличават областите София и Благоевград. Положителна тенденция е запазването на ниска смъртност в ЮЗР през последните 5 години.
Детска смъртност (брой на починалите деца на възраст до 1 година на 1000 живородени) е един от най-значимите индикатори за материалното, здравното и културното равнища на населението.
Прави впечатление ниската детска смъртност в района, значително под средната за страната. Изключение прави Благоевград, където се отчита най-високата детска смъртност в района, над средната за страната.
Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%.
В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0.
Смъртност по причини
В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).
Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.
Фиг. 2.1.10.1-9 Структура на умиранията по причини в България през 2011 г.
(Източник: Национален център по обществено здраве и анализи)
На второ място като причина за смърт са умиранията от новообразувания, смъртността от които е 234.9 на 100 хил. души от населението. Смъртността от новообразувания в България е по-ниска от средната за ЕС, но с тенденция на увеличаване
В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт. През 2010 г. суицидната смъртност в страната възлиза на 11.8 на 100 000 души.
Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната не се увеличава.
Таблица 2.1.10.1.-10 Данни за естествения прираст на населението в ЮЗР за 2011 г..
Статистически район/области
|
Естествен прираст
(брой)
|
Естествен прираст
(‰)
|
общо
|
град
|
село
|
общо
|
град
|
село
|
Югозападен район
|
-7123
|
-2806
|
-4317
|
-3,3
|
-1,5
|
-12,0
|
Благоевград
|
-687
|
9
|
-696
|
-2,1
|
0,1
|
-5,2
|
Кюстендил
|
-1466
|
-513
|
-953
|
-10,8
|
-5,5
|
-22,3
|
Перник
|
-1504
|
-752
|
-752
|
-11,3
|
-7,2
|
-26,7
|
Софийска област
|
-2034
|
-497
|
-1537
|
-8,2
|
-3,3
|
-15,9
|
Област София
|
-1432
|
-1053
|
-379
|
-1,1
|
-0,8
|
-6,3
|
Общо за страната
|
-37412
|
-11786
|
-25626
|
-5,1
|
-2,2
|
-12,7
|
Естественият прираст на населението в района е отрицателен както общо, така и по области, еднаква стойност като средната за страната.
Налице са вътрешнорайонни различия в нивото на естествен прираст, налице са райони с много малък прираст и такива със значително по-висок. Най-добра тенденция по показателя естествен прираст се отбелязва в област София с (-6,3) и Благоевград – (-5,2) следвана от останалите области (Софийска област, Кюстендил и Перник), които отбелязват негативни тенденции с много нисък прираст (високи отрицателни стойности на показателя).
Анализът на демографското развитие на Югозападния район очертава следните характеристики:
В количествен аспект на населението Югозападен район се намира в най-благоприятно положение в сравнение с другите райони. Единствено в този район населението намалява с много бавни темпове, което се дължи на непрекъснататамиграция към столицата София, ниската смъртност на населението комбинирана със средно равнище на раждаемост, дори по-висока от средната за страната в някои области на района. Трудоспособното население бележи нарастване, главно поради привличане на работна сила от другите райони в столицата София, която предоставя повече и по-разнообразни възможности за заетост.
-
Демографските показатели за Югозападния район са силно повлияни от високия възпроизводствен и трудов потенциал на столицата София. Това до известна степен изкривява реалната ситуация в района. Налице е ниска населеност, а дори и обезлюдяване на някои селища в покрайнините. Перник и Кюстендил се очертават като области с демографски проблеми – влошена възрастова структура с превес на възрастното население, и нисък дял на младите генерации (до 15 г.), които след време ще заместят работната сила в тези области. Особено тревожна е ситуацията в общините Трекляно, Ковачевци, Невестино, Земен.
-
При продължаване на тенденцията на непрекъснато увеличаване на населението в столицата София има реална опасност от възникване на специфичен демографски проблем за столицата – свръхнаселеност и невъзможност на столичната инфраструктура да се развива с очакваните темпове.
-
Концентрацията на високо образовано население в района, и в частност в област София е условие за нарастване на инвестиционния интерес и развитие на високотехнологично производство, а наличието на висок дял на население с полувисше и средно образование ще осигури изпълнителските кадри, които да бъдат в основата на постигането на устойчив икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.
Сподели с приятели: |