Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г

2.2.2.1Повърхностни води

Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г. предполага да се запази тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, но с по-бавни темпове. България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.

Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните и подземни води.

2.2.2.2Подземни води

• 
  прилаганите мерки от нормативните актове: Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води по чл. 135, ал. 1, т. 6, Наредба № 2/13.09.2007 г за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, Наредба № 6/09.11.2000 г за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, Наредба № 9/ 19.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите и др.;
  
• 
  предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове;
  
• 
  осъществяваният от Районните инспекции по околната среда и водите превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи при дейността си отпадъчни води - канализационните мрежи, пречиствателните съоръжения и станции за отпадъчни води, източниците на замърсяване на водите при аварийни ситуации и залпови изпускания и по изпълнение на задълженията в Разрешителните за водовземане от подземни води.
  

2.2.3Почви

Не прилагането на Приoритет III и по-точно не прилагането на Специфична цел III.2 – Подобряване на управлението на риска от природни бедствия, възстановяване на нарушени терени и предпазване от ерозия ще има изразен негативен ефект върху почвите в Югозападен район. Този ефект се изразява в:

• 
  запазване на риска от загуба на почви в следствие от увреждане и унищожаване на повърхностният почвен слой в резултат от свлачищни процеси, наводнения, ерозия и др.
  
• 
  запазване на екологичните рискове от стари индустриални замърсявания и минни разработки
  
• 
  запазване на риска от замърсяване, вкисляване и/или увреждане на почви в резултат от аерозолни замърсители, попадащи в повърхностния слой с дъждовната вода.
  
• 
  запазване на риска от загуба на почвеното плодородие и ускоряване на процесите на опустиняването
  

2.2.4Ландшафт

Нереализирането на Специфична цел II.2. Подобряване на водоснабдителната и канализационната инфраструктура към Приоритет II може да доведе до замърсяване на ландшафтите и неблагоприятно визуално въздействие поради липсата на съответните дейности за подобряване на околната среда.

Нереализирането на Специфична цел II.3. Усъвършенстване на системата за управление на твърдите битови отпадъци към Приоритет II може да доведе до замърсяване на ландшафтите и неблагоприятно визуално въздействие поради липсата на дейности за изграждане на съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци, изграждане на депа за строителни отпадъци и съоръжения за рециклирането им, поетапно закриване и рекултивация на стари общински депа

Нереализирането на Специфична цел ІIІ.2: Подобряване на управлението на риска от природни бедствия, възстановяване на нарушени терени и предпазване от ерозия към Приоритет III може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие поради нереализирането на дейности за изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения, свлачища, брегова ерозия и рекултивация на нарушените от миннодобивна дейност терени, липсата на мерки за опазване на биоразнообразието и ценните ландшафти.

Нереализирането на Специфична цел IV.2: Интегрирано обновяване и развитие на градовете към Приоритет IV ще запази тенденциите по отношение на ландшафтите, и може да доведе до неблагоприятно визуално въздействие поради нереализиране на дейностите свързани с подобряване на градската среда, внедряване на мерки за енергийна ефективност.

2.2.5Биологично разнообразие, флора, фауна

2.2.5.1Флора

2.2.5.2Фауна

Състоянието на местообитанията и на видовете при нулевата алтернатива трябва да е достатъчно добро, за да не зависи поддържането или подобряването му от нито една от дейностите предвидени в реализацията на РПР. При реализацията на РПР обаче се очаква поддържането на доброто екологично състояние на видовете и засегнатите местообитания при реализиране на отделните приоритети и специфични цели на плана.

Развитието на фауната при нулева алтернатива ще има подобен на растителността ход, като основно деградационните процеси ще протичат в открити територии, неизползвани по предназначение дълго време. За гръбначната фауна и в частност птиците нулевата алтернатива би имала положителен ефект, предвид ограниченото човешко присъствие и липсата на дразнителите шум, светлина и др. Земеделските практики ще продължат да се развиват както досега, а обработваемите и необработваеми площи няма да бъдат предмет на смяна на предназначението си.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и на компоненти на местообитанията се формират тревни екосистеми от плевелно - рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщането им в ливаден или пасищен тип екосистеми.

2.2.5.3Защитени територии и защитени зони

Имайки предвид стратегическите цели на регионалния план за развитие на ЮЗР за периода 2014 – 2020 г., а именно устойчив икономически растеж, балансирано и устойчиво регионално развитие, икономическо, социално и пространствено сближаване наред с приоритетите за опазването на околната среда, регионалният план е в синхрон с основните насоки за развитие на ЕС, сред чиито цели е и поддържането на мрежата от защитени територии и зони. Сред приоритетите на регионалния план е заложено редуциране на източниците на замърсяване на въздуха, подобряване на управлението на риска от природни бедствия, възстановяване на нарушени терени и предпазване от ерозия, опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии, устойчиво управление и стопанисване на горите. Без осъществяването на тези дейности би могло да се очаква недостатъчно ефективно управление на защитените територии, както и повишен риск от влошаване на състоянието на защитените зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“ в резултат от недостатъчно добре развита система за ограничаване и предотвратяване на природните бедствия и продължаващо атмосферно замърсяване.

2.2.6Културно наследство

Реализирането на РПР на ЮЗР ще допринесе за популяризирането на културно-историческото наследство на района. Без прилагането на плана:

• 
  НКН няма да стане активен фактор за икономически и социален напредък в развитието на района и няма да функционира като фактор за повишаване на трудовата заетост на местното население;
  
• 
  Ще отслабне още повече влияние му върху стимулиране развитието на другите функционални системи на жизнената среда на районите, ще рецидивира практиката на т.н. ”частични изменения” на устройствените планове, което е сигурен начин да се компрометира качеството на въздействие на устройствения инструментариум;
  
• 
  Атрактивността на ЮЗР като развиваща се съвремененна туристическа дестинация ще намалее.
  
• 
  Опазването на подземното археологическо наследство ще губи във висока степен автентичност, тъй като ще преобладават фрагментарните (неинтегрираните) форми на намеси. Сами по себе си те представляват риск за опазването на подземното археологическо наследство.
  

2.2.7Материални активи

Реализирането на Регионален план за развитие на Югозападен район ще допринесе за значително подобряване на съществуващите материални активи, както и за създаването на нови такива. Холистичният и интегриран подход заложен в РПР на ЮЗР ще способства за дългосрочна експлоатация и поддръжка в добро състояние на материалните активи. Практиката е доказала, че стратегическият подход към развитието на инфраструктурата дава по-добри резултати, отколкото осъществяването на проекти "на парче".

Без реализацията на РПР на ЮЗР се очаква като цяло да продължи тенденцията за влошаване на състоянието на материалните активи. Разбира се, чрез реализирането на отделни проекти, финансирани по различни линии е възможно да бъдат направени частични подобрения на инфраструктурата, но както беше посочено по-горе, стратегическият подход дава по-добри и устойчиви резултати. Дейностите по изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата са свързани с отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда, поради това е важно да бъдат спазени всички законови процедури и да бъдат направени съответните оценки за влиянието на конкретните проекти върху околната среда. От изключително голямо значение е и упражняването на ефективен контрол по време на строителните дейности, тъй като основните въздействия се проявяват именно тогава.

2.2.8Рискови енергийни източници

Без прилагането на Регионален план за развитие на ЮЗР 2014-2020 г., при наличие на достатъчно финансови средства, ще продължава развитието и изпълнението на дейностите, включени в плановете за действие на общините, а именно:

• 
  подобряване на пътната инфраструктура чрез изграждане на околовръстни пътни артерии за транзитно преминаващи МПС;
  
• 
  градоустройствено планиране, което да бъде съобразено с изискванията за акустичен комфорт;
  
• 
  проектиране и изграждане на хигиенно-защитни зони около източниците на шум включващи изграждане на шумозащитни съоръжения;
  
• 
  изграждане и поддържане на залесителни пояси по основните и най-натоварени пътни артерии;
  
• 
  добро поддържане на междублоковите зелени пространства в комплексите;
  
• 
  изграждане и поддържане на паркове със залесяване с едроразмерна растителност в жилищните комплекси.
  

2.2.9Отпадъци

Неприлагането на Регионалния план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г. не би повлияло върху количествата генерирани отпадъци.

Нереализирането на Специфична цел I1.3. Усъвършенстване на системата за управление на твърдите битови отпадъци към Приоритет II може да доведе до забавяне на темповете на въвеждане на подходяща система за оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на отпадъци, включително разделното им събиране. Липсата на реализация на дейности за: изграждане на съоръжения за компостиране на биоразградими отпадъци, изграждане на съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци, изграждане на депа за строителни отпадъци и съоръжения за рециклирането им, модернизация на съществуващи и изграждане на нови инсинератори поетапно закриване и рекултивация на стари общински депа могат да доведат до замърсяване на околната среда и влошаване на екологичната обстановка в района.

2.2.10Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

При неприлагане на РПР:

• 
  Могат да се пропуснат възможности и средства за по-нататъшно развитие и подобряване на жизнената среда на хората.
  
• 
  Няма да се създадат възможности за намаляване на регионалните различия, а дори се очаква да се задълбочат, особено в някои региони и общини, респективно съществува риск от задълбочаване на териториалните диспропорции в заетостта и доходите, в качеството на живота .
  
• 
  Няма да се създадат възможности за развитие на изостаналите райони, подобряване на условията за живот в тях и задържане на предотвратяване на обезлюдяването им. Съществува риск от ускорено обезлюдяването на тези райони.
  
• 
  Няма да се създадат условия за развитие на селските райони и селското стопанство в тях с развитие на частната инициатива, откриване на повече работни места – сезонни и целогодишни, с това се засилват негативните процеси на безработица и обедняване на населението.
  
• 
  Няма да се осигурят дейности и средства за подобряване на екологичната обстановка, свързани със замърсяването на населените места от промишлените зони. Продължаващи промишлени замърсявания ще нарушават екологичната обстановка и условията за живот на населението, ще създават здравни рискове - повишена заболеваемост и смъртност.
  
• 
  Няма да се създадат условия за подобряване на демографските показатели, очаква се дори влошаване на същите – отрицателен естествен прираст, застаряване на населението, миграция към София и/или други държави от ЕС.
  

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 4.03 Mb.

Сподели с приятели: