Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.5.2Фауна

В Югозападния район попадат най-високите наши планини Рила и Пирин. Тук евросибирските и европейски видове значително преобладават над средиземноморските. В този Рило-Родопски район попадат много реликтни безгръбначни видове. Характерна отличителна черта за района е високия ендемизъм. Най-много ендемични безгръбначни са познати от Пирин. За няколко вида територията на парк „Пирин” е убежище от международно значение – мечки, вълци и балканска дива коза. Фауната в тези най-високи наши планини е представена от видове характерни за иглолистният горски пояс. Това са предимно студоустойчиви фаунистични видове. Доминират горските видове от всички фаунистични таксони и по-конкретно тези свързани с иглолистния горски пояс. Евросибирските видове преобладават над топлолюбивите и медитерански видове. Към този момент на територията на Национален парк "Пирин" са установени 2091 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). В това число са включени 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. От гръбначните животни се срещат 247 вида. Това включва 6 вида риби, 8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 159 вида птици, 45 вида бозайници.

Фауната на Рила също не отстъпва по богатство и разнообразие. Много видове са включени в Червената книга на България. Фауната на парк „Рила” е сравнително богата на представители на животинския свят с характерни представители на евросибирския и европейския тип фауна. Преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Континенталният климат е причина за голямото разнообразие на животински групи като земноводните, докато влечугите са доста бедно представени. Ендемити сред надземната фауна почти липсват. Орнитофауната е характерна за пояса на дъба и е съставена най-вече от такива видове, придържащи се към селскостопанските, горските и крайселищни територии, където намират изобилие от храна. Наличните животински видове са представени от различни видове дребни гризачи, някои хищни бозайници, прилепи, широко разпространени видове от влечугите, пойни птици и са свързани най-вече с трофичната база за тяхното изхранване.

2.1.5.3Защитени територии и защитени зони

НП „Рила” е създаден с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях – ендемити за тази област. По отношение на флористичното богатство в НП „Рила” се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в Червената книга, 9 – в червения списък на IUCN и 6 – в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли и 233 вида гъби. Фауната на парка е изключително богата и обхваща 2934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни животни. В НП „Рила” се намира единствената високопланинска популация на лалугера в България. Паркът е една от териториите в Европа с най-жизнени популации на хищните птици. 

НП „Пирин” е местообитание на 1300 вида висши растения, което е около 1/3 от българската флора. Освен тях се срещат около 320 вида мъхове и няколко стотици вида водорасли. Характерна особеност за пиринската флора е високият процент на ендемизъм. В Парка се срещат 18 локални ендемити, 35 български ендемити и 86 балкански ендемити. Локални ендемити са пирински мак, пиринска ливадина, урумов и кожухaров окситропис, яворкова клопачка, пиринска мащерка, давидов лопен, пиринска власатка и др. По-интересните от българските ендемити са фердинандова гъшарка, урумов кривец, българско вятърче, костова тлъстига и др. Балкански ендемити са бяла мура, златистата кандилка, дребнолюспестият карамфил, балканският зановец и други. От растящите в парка видове, в Червената книга на България са включени 114 вида, а 149 вида са с природозащитно значение. На територията на парка са установени 45 вида бозайници, 159 вида птици, 8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 6 вида риби и 2091 вида безгръбначни животни. От особено внимание и защита се нуждаят кафявата мечка и балканската дива коза. От птиците в Червената книга на България са включени 31 вида. Скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец са част от това многообразие и се нуждаят от специална защита. В Червения списък на Международния съюз за защита на природата са включени 2 вида земноводни и влечуги - жабата дървесница и шипоопоашатата костенурка.

НП „Централен Балкан” обхваща незначителна част от територията на Югозападен район (3 396 ha) и е единственият парк в страната и Югоизточна Европа член на мрежата „PAN Parks” - Европейска мрежа от представителни защитени територии. НП “Централен Балкан” опазва саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Досега в парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България). Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

В границите на ЮЗР попадат и природните паркове „Витоша”, „Рилски манастир”, „Беласица” и части от ПП „Врачански Балкан”, както и резерватите Али ботуш, Конгура, Ореляк, Соколата, Тисата, Църна река, а също и поддържани резервати Тъмната гора, Конски дол, Габра, Острица и защитени местности Рупите, Топлище, Павльова падина, Чокльово блато и др., опазващи уникални за страната природни екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни видове.

По данни, поместени в приетия с РМС от 2012 г „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район 2011-2013 г” (АДИРПР), площта на защитените зони в ЮЗР е 45.8% от територията му. Сред характерните защитени природни местообитания са алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior, алпийски и бореални ерикоидни съобщества, хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, букови гори от типа Luzulo-Fagetum, дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, гори от Platanus orientalis, храстови съобщества с Pinus mugo, силикатни алпийски и бореални тревни съобщества, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс и др.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:

• 
  В землището на гр. София-град: 2 ЗЗ – Лозенска планина (BG0000165) и Плана (BG0001307);
  
• 
  В землището на гр. Благоевград: 1 ЗЗ – Орановски пролом-Лешко (BG0001022);
  
• 
  В землището на гр. Перник: 1 ЗЗ – Острица (BG0001375);
  
• 
  В землището на гр. Дупница: 1 ЗЗ – Рила – буфер (BG0001188);
  
• 
  В землището на гр. Петрич: 2 ЗЗ – Беласица (BG0000167) и Рупите – Струмешница (BG0001023);
  

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:

• 
  В землището на гр. Гоце Делчев : 1 ЗЗ – Места (BG0002076);
  

• 
  В землището на гр. Перник, Благоевград, София-град, Кюстендил, Дупница, Петрич и няма защитени зони.