Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.8Рискови енергийни източници

• 
  60 % - на места с интензивно движение на моторни превозни средства, в райони прилежащи към пътни, железопътни и въздухоплавателни трасета;
  
• 
  20 % - в близост да промишлени и други локални източници на шум;
  
• 
  20 % в близост до обекти, подлежащи на усилена шумова защита в жилищни зони и вътреквартални улици със слабо шумово натоварване.
  

Данните, представени в таблиците по-долу, са на база проведени измервания от Районните здравни инспекции в Югозападен район във връзка с контрола на градския шум за периода 2007 – 2011 г.

В по-голяма част от населените места се регистрират значителни шумови замърсявания, най-силно изразени в урбанизираните територии – градовете с население над 100 000 души. Най-силно въздействие оказва транспортният шум - неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете.

За периода 2006 – 2011 г. преобладаващи са шумовите диапазони 63–67 dB(A) и 68–72 dB(A) при норма 55-60 dB(A). Характерно е задържането на високи шумови нива в диапазона 68-72 dB(A) в София - град. Поради голямата плътност на застрояване и гъстота на обитаване, София остава лидер по рискова шумова експозиция на населението.

В разработената стратегическа шумова карта на София – град са направени анализи, които потвърждават описаната по-горе акустична обстановка. Обобщените резултати от шумовата карта включват всички видове изследван шум – автомобилен, железопътен, авиационен и промишлен.

За шумовото натоварване на градовете допринася наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства. Характерното разположение на промишлените зони - предимно обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите. Битовият шум има различно въздействие в различните райони, като в жилищните квартали той е с по-високо ниво в извънработно време. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство, ограничен е по време и е с невисок интензитет.

През 2011 г. се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация.

За републиканската пътна мрежа няма данни за провеждан системен контрол от страна на Министерството на здравеопазването и МОСВ. През 2009 г. са разработени стратегически шумови карти на основни пътни участъци с трафик над 6 милиона годишно. Изследваните пътни участъци са разпределени в четири групи в зависимост от местоположението. В ЮЗР попадат:

• 
  Група А: околовръстен път на София – Южна дъга, пътен участък – изход към магистрала Хемус, пътен участък – изход към магистрала Тракия, пътен участък – изход към Перник и пътен участък – изход към Божурище.
  
• 
  Група В: Автомагистрала Тракия – пътен участък от Околовръстен път София до пътен възел Ихтиман.