Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на здравеопазването министерство на вътрешните работи



страница3/3
Дата19.12.2017
Размер0.96 Mb.
#37084
1   2   3

* h е дебелината на преградата, mm.
7. Честотната характеристика на изолацията от въздушен шум на цилиндрични стоманени черупки при излъчване на шума в черупката се определя графично съгласно схемата на фиг. 7.



Фиг. 7. Честотна характеристика на изолацията от въздушен шум на стоманени

цилиндрични черупки


Координатите на точки В и С, fB и fC в Hz и RB и RC в dB се определят по формулите:

 

                                                      fB = 1,6.106/D;                                                          (4),



 

                                                   RB = 74 - 20 lg D/h;                                                    (5),

 

                                                        fC = 12.104/h                                                          (6),



 

                                                           RC = 31                                                                (7),

 

където:


D е диаметърът на черупката, mm;

h - дебелината на черупката, mm.

 

8. Приведеният индекс на изолация от въздушен шум Rwc в dB на съчетана стена от плътна част и прозорец или врата се определя по формулата:



 

                                                 Rwc = Rw2 - Rw                                                                                              (8),

 

където Rw е снижението на приведения индекс в dB на съчетаната стена от наличието на прозорец или врата; то се определя по формулата:



 

   (9),

                                                       

 

където:


Rw2 е приведеният индекс на изолацията от въздушен шум, определен по т. 3;

S1 - повърхнината на остъклената част на стената, m2;

S2 - повърхнината на плътната част на стената, m2;

Rw1 – приведеният индекс на изолацията от въздушен шум на остъклената част, dB.
9. Приведеният индекс на изолацията от въздушен шум на междуетажни подове с рулонни подови покрития се определя по т. 3, като параметърът m се приема равен на повърхнинната плътност на междуетажната конструкция (без рулонно покритие).
Приложение № 6

към чл. 23, ал. 4


Изчисляване на претегления индекс на действителната изолация от въздушен шум Rґw (опростен метод)
1. Методът се отнася основно за жилищни сгради, където размерите на преградните стени са подобни на тези в лабораторни условия. Резултатите в тези случаи са с приемлива точност. Претегленият индекс на действителната изолация от въздушен шум Rґw се изчислява по формула (1), като се отчита влиянието на обходните пътища, показани на фиг. 1.

Фиг. 1. Пътища за предаване на звук между две помещения

(1),

където:


е претегленият индекс на изолацията от въздушен шум при директно предаване на звука, dB;

,, са претеглените индекси на изолацията от въздушен шум при предаване на звука по обходните пътища Ff, Df и Fd, dB;

n е броят на ограждащите елементи в помещението.


Претегленият индекс на изолацията от въздушен шум за обходни пътища се представя обобщено чрез следното уравнение:

(2).
Конкретно за всеки обходен път:

(3),

(4),

(5).

За монолитен строителен елемент - от бетон, лек бетон, порест бетон, с маса m` > 150 kg/m2, Rw се определя по формулата:


(6),

където m'0 = 1 kg/m2.


За определяне на индекса на изолация от въздушен шум на обходните пътища Kij за някои приложения в таблицата са дадени начини за изчисляване чрез бездименсионния параметър М.
(7).
Таблица

Определяне на индекса на изолация от въздушен шум на някои обходни пътища Kij

Обходен път

Rij

Kij

Индекс на звукоизолация на обходен път

RFf

K13=8,7+17,1.M+5,7.M2

RFd

K12=8,7+5,7.M2

RDf

K23= K12

RFf

K13=5,7+14,1.M+5,7.M2

RFd

K12=5,7+5,7.M2

RDf

K23= K12

RFf

K24=3,7+14,1.M+5,7.M2

RFd

K21=8,7+5,7.M21

за f>f1

f1 =125 Hz

RDf

K14= K12

RFf

K24=3,7+14,1.M+5,7.M2

RFd

K12=5,7+5,7.M21



за f>f1

f1 =125 Hz

RDf

K14= K12

K21= K12

RFf

K13=5,7+14,1.M2+5,7.M21

за f>f1

f1 =125 Hz

RFd

K12=5,7+5,7.M21



за f>f1

f1 =125 Hz

RDf

K23= K12

RFf

K13=K12=5,7+5,7.M2

RFd

K12= K12

RDf

K13=5,7+14,1.M2+5,7.M2

m`2=m`i

m`3=m`1

m`3=m`i

RFf

K12=5,7+5,7.M2

RFd

K13=5,7+14,1.M+5,7.M2

RDf

K32= K12

RFf

K13=10+20.M-

K13≥10dB

fk=500Hz

RFd

K12=10+

RDf

K23 = K12

RFf

K13 = 5+10.M

K13 ≥ 5 dB

RFd

K13=10+10.

RDf

K23= K12


Приложение № 7

към чл. 24


Определяне на нивото на шума в местата на въздействие
1. Нивата на шум в местата на въздействие (изчислителни точки) се определят от октавните нива на звуково налягане L в dB.

2. Октавните нива на звуково налягане L в dB в изчислителни точки в помещения съгласно фиг. 1, в които има един източник на шум, се определят:

а) в зоната на директния и отразения звук – по формулата:

(1);

б) в зоната на директния звук – по формулата:



(2);

в) в зоната на отразения звук – по формулата:



(3),

където:


Lp е октавното ниво на звукова мощност на източника на звук, dB;

χ - коефициентът, отчитащ влиянието на близкото звуково поле, определен по графиката на фиг. 2;

Ф - факторът на насоченост на източника на звук (безразмерна величина); за източник на звук с равномерно излъчване на звука се приема Ф = 1;

S – площта в m2 на измерителната повърхност с правилна геометрична форма, обхващаща източника и преминаваща през изчислителната точка; за източници на шум, при които 2 lmax < r, S се приема при разположение на източника:

- в пространството;

- на повърхността на стени и тавани;

- в двустенни ъгли;

- в тристенни ъгли;

В – константата на помещението, m2, определена съгласно т. 2;

- кофициентът, отчитащ нарушението на дифузността на звуковото поле в помещението, определен по графиката на фиг. 3.

Фиг. 1


Разположение на изчислителните точки (ИТ) и източниците на шум (ИШ):

ИТ1 – изчислителна точка в зоната на прекия и отразения звук; ИТ2 – изчислителна точка в зоната на прекия звук; ИТ3 – изчислителна точка в зоната на отразения звук



Фиг. 2


Графика за определяне на коефициента в зависимост от отношението на r към максималния линеен размер на източника на шум lmax

Фиг. 3


Графика за определяне на коефициента в зависимост от отношението на константата на помещението В към площта на ограждащите повърхности Sогр
3. Константата на помещението В в m2 в октавни честотни ленти се определя по формулата:

(4),

където:


е константата на помещението в m2 за средногеометрична честота 1000 Hz, определена по табл. 1, в зависимост от типа и обема V в m3 на помещението;

- честотен множител, определен по табл. 2.

Константата на помещението за помещенията от четвърти тип (табл. 1) се използва при определяне на В по формула (4) при изчисляване на изолацията от въздушен шум на ограждащи конструкции и при акустични изчисления на вентилационни системи.

4. Октавните нива на звуково налягане L в dB в изчислителни точки в помещения с няколко източника на шум се определят:

а) в зоната на директния звук – по формулата:
(5),
където ;

Lpi са октавните нива на звуковата мощност в dB, създавани от i-тия източник на шум;



, , - както във формули (1) и (2) за i-тия източник;

m – броят на източниците на шум, за които (където е разстоянието в m от изчислителната точка до акустичния център на най-близкия източник на шум);

n – общият брой на източниците на шум в помещението;

В и са както във формули (1) и (2);

б) в зоната на отразения звук – по формулата:

(6),

където , и са както във формули (1), (2) и (5).
Таблица 1
ПомещениеТипОписаниеКонстанта В1000, m21С неголям брой хора (металообработващи цехове, вентилационни камери, генераторни зали, машинни зали, изпитвателни стендове и др.)2С твърди мебели и голям брой хора или с неголям брой хора и мека мебел (лаборатории, тъкачни и дървообработващи цехове, кабинети и др.)3С голям брой хора и мека мебел (работни помещения в сгради за обществено-обслужващи дейности, конструктивни бюра, аудитории във ВУЗ, ресторанти, магазини, чакални в жп гари и летища, класни стаи, читални, библиотеки, жилищни помещения и др.)

4Помещения със звукопоглъщащи облицовки на тавана и част от стените

Таблица 2


Обем на помещенията

V, m3Честотен множител

в средногеометрични честоти

в октавни ленти, Hz631252505001000200040008000V < 2000,80,750,70,81,01,41,82,5V = 200 ч 1000,650,620,640,751,01,52,44,2V > 10000,50,50,550,771,01,63,06,0

Първият член на формула (6) се определя, като се сумират звуковите мощности на източниците на шум с помощта на табл. 3. Ако източниците на шум имат еднаква звукова мощност , сумарната звукова мощност .
Таблица 3
Разлика между сумиращи се ниваПоправка към по-високото

ниво за получаване на

сумарното ниво0312,52231,841,551,26170,880,690,5100,4150,2200

5. Октавните нива на звуково налягане в dB в изчислителни точки, когато източникът на шум и изчислителните точки са разположени в жилищната зона или на площадките на промишлени предприятия, се определят по формулата:


(7),
където:

са октавните нива на звуковата мощност в dB на източниците на шум;

- както във формули (1) и (2);

r е разстоянието в m от източника на шум до изчислителната точка;

- пространственият ъгъл на излъчване на звука; в зависимост от разположението на източника на шум: - в пространството; - на прилежащата територия или на ограждащите конструкции и елементи на сградите; - в двустенен ъгъл, образуван от ограждащите конструкции и елементи на сградите;

- затихването на звука в атмосферата при разстояния > 50 m в dB/km съгласно табл. 4.

Таблица 4


Средногеометрични честоти

в октавни ленти, Hz,

dB/km6301250,72501,5500310006200012400024800048

6. Октавните нива на звуковите мощности на шума Lpпр в dB, преминаващ през ограждащата конструкция на помещението (фиг. 4а и 4б) или през канал, съединяващ две помещения или помещение с външната околна среда, ако източникът на шум е в помещението (фиг. 4в), се определят по формулата:


(8),
където:
са октавните нива на звуковото налягане в пред ограждащата конструкция;

е площта на преградата, ;

- снижението на звуковата мощност на шума в при преминаване на звука през преградата;

- корекцията в , отчитаща характера на звуковото поле при падане на звуковите вълни върху преградата.



Фиг. 4


Разположение на източниците на шум и изчислителните точки: ИШ - източник на шум; ИТ – изчислителна точка; А – междинна точка; I - помещение с източници на шум; II – открито пространство; III - помещение, защитавано от шум
Стойностите за , и се определят:

а) ако преградата е ограждаща конструкция на помещението, , където е изолацията от въздушен шум в на ограждащата конструкция в октавни честотни ленти;

б) ако преградата е канал с площ на входящото сечение в ,е равно на сумарното снижение на звуковата мощност в октавни честотни ленти в канала;

в) при падане на звуковите вълни в помещението върху преградата, корекцията , а се определя по формула (3) или (6);

г) при падане на звуковите вълни от външното околно пространство върху преградата а се определя по формула (7) и табл. 3.
7. Октавното ниво на звукова мощност на шума в , преминаващ през канал, ако източникът е непосредствено в канала, съединен с друго помещение или с външната околна среда, се определя по формулата:

(9),


където:

е нивото на звуковата мощност в излъчвана от източника на шум в канала;

- сумарното снижение на октавното ниво на звуковата мощност в по пътя на разпространение на звука.


Сумарното снижение на октавното ниво на шума се определя:

а) при излъчване на звука през изходящия отвор на канала – като сума от нивата на звуковите мощности в елементите на канала или системата канали (например мрежа от въздуховоди);

б) при излъчване на звука през стените на канала – по формулата:
(10),
където:

е снижението на октавното ниво на звуковата мощност в по пътя на разпространение на звука между източника на шум и началното сечение на участъка от канала, през който се излъчва шумът;

- площта на напречното сечение на канала, ;

– площта на външната повърхност на стените на канала в , чрез който се излъчва шумът;

- изолацията от въздушен шум на стените на канала,

- снижението на нивото на звукова мощност по дължината на разглеждания участък от канала, .
8. Октавните нива на звуковата мощност на шума в , преминаващ през преграда в защитаваното от шум помещение, ако източникът на шум е в помещението, разположено в друга сграда, се определят в следната последователност:

а) определят се октавните нива на звуковата мощност на шума в , преминаващ през различни прегради от помещението с източника във външната околна среда, по формула (8) или (9);

б) определят се октавните нива на звуковото налягане на шума в в междинната изчислителна точка А (фиг. 5), избрана непосредствено до външната ограждаща конструкция на помещението, защитавано от шум, по формула (7), като в нея се замества с , а - с ;

в) определят се сумарните октавни нива на звуковото налягане в в точка А по табл. 3;

г) определят се октавните нива на звуковите мощности на шума, преминал в защитаваното от шум помещение, в по формула (8), като в нея се замени с и се приеме
9. Октавните нива на звуковото налягане в изчислителната точка в преминаващи през преградата, се определят по формула (3), (6) или (7), като се замени с и - с .
10. Октавните нива на звуковото налягане от няколко източника на шум в се определят като сума от нивата на звуковите налягания на отделните източници по табл. 3.

Фиг. 5


Разположение на източника на шум в канал и изчислителната точка в защитаваното от шум помещение, намиращо се в друга сграда; - разстоянието от изхода на канала до външната ограждаща конструкция на защитаваното от шум помещение; - разстояние от центровете на излъчващите повърхности до външната ограждаща конструкция на защитаваното от шум помещение
11. Нивата на звуковото налягане в в изчислителната точка за прекъсващ и импулсен шум от един източник се определят по формула (1), (2), (3) или (7) за всеки интервал от време в min, през който стойностите на нивата на звуковите налягания в остават постоянни, като в посочените по-горе формули се замести с . След това се определя еквивалентното ниво на звуково налягане в за общото време на въздействие на шума T в min по формулата:
Lекв = (11),
където:

е времето в min, през което стойностите на нивото на звуковото налягане в остават постоянни;

- постоянната стойност на нивото на звуково налягане в на прекъсващия или импулсен шум за интервал от време, min;

Т – общото време на въздействие на шума в min, което се приема за производствени помещения – продължителността на работната смяна, и за прилежащите територии – от 7 до 19 ч. (дневен период), от 19 до 23 ч. (вечерен период) и от 23 до 7 ч. (нощен период).



12. Еквивалентните нива на звуково налягане в в изчислителната точка за прекъсващ и импулсен шум, създаван от няколко източника, се определят съгласно табл. 3.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница