Характеристики на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

3.1Територии, свързани с опазване на водите

При изготвяне на проектите, обаче задължително трябва да се застъпят надеждни мерки за отвеждане и третиране на отпадъчните води, както от битов така и от производствен характер, както и местата на заустване, категорията на водоприемника. За предотвратяване на негативното въздействие върху водните тела и зоните за защита на водите от РПР на ЮИР трябва да се съблюдават мерките в следните програми от Раздел 7 Кратък преглед на програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда на ПУРБ на БДИБР и БДЧР

Територии които има вероятност да бъдат значително засегнати ще са онези подземни водни тела, които са в лошо количествено и химично състояние и повърхностни водни тела категория “река”, които са силно модифицирани СМВТ и са в лошо химическо състояние и са с екологичен потенциал умерен, лош или много лош. Дейностите, които ще се извършат за реализирането на стратегическите цели на плана, засягащи повърхностните и подземните води, ще се развиват както на водосборите (урбанизирани територии, селскостопански площи, езера) така и в речната мрежа (чрез изграждане и експлоатация на ПСОВ, корекция на реки, укрепване на брегове, нови водоеми и съоръжения за водовземане от подземни и повърхностни води и пр.) чрез намиране на баланс между опазването на околната среда и социалното развитие.

Във връзка с реализиране на описаните по-горе дейности особено внимание следва да се отдели на територии и зони, които (съгласно чл.119а от Закона за водите) са определени като зони за защита на водите, и в които нормативно са въведени ограничения и забрани с цел опазването им, а именно:

Съгласно ПУРБ, териториите за извличане на вода за човешка консумация от повърхностни води в Черноморски район за басейново управление са четирите язовира за питейно-битово водоснабдяване: яз. Камчия, яз. Ясна поляна, яз. Тича и яз. Цонево. Последният е определен като резервен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване, но все още не функционира като такъв Около горецитираните язовири за питейно-битово водоснабдяване с изключение на яз. Цонево все още не са учредени санитарно-охранителни зони, както изисква Наредба № 3/ 16.10.2000 г. От четирите язовира единствено Ясна поляна влиза в границите на ЮИР.

Съгласно ПУРБ, на територията на Източнобеломорски район за басейново управление са идентифицирани общо 90 функциониращи водохващания от повърхностни води за питейни нужди. Пет от водохващанията черпят воден ресурс от стоящи води – яз. Белмекен, яз. Голям Беглик, яз. Асеновец, яз. Боровица, яз. Тракиец, а останалите 85 от реки. Речните водохващания са изградени в планинските и по-рядко в полупланинските райони, като попадат в три речни типа – Планински каменен тип, Чакълест полупланински тип и Пресъхващи реки. Има и водохващания от ВТ езера.

Съгласно чл. 119 от Закона за водите в „Плановете за управление на речните басейни“ 30 подземни водни тела в Югоизточен район са определени като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 m³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека. Следователно предвидените в регионалния план дейности, преди всичко свързаните със строителната дейност по изграждане, реконструкцията и обновяването на техническата инфраструктура, ще засегнат изцяло подземните водни тела на територията на региона, но преди всичко онези подземни водни тела, които са в лошо химично състояние. Такива са пет подземните водни тела в черноморския басейнов район и девет подземни водни тела в Западнобеломорския басейнов район.

С оглед на изложеното, за опазване на подземните води от замърсяване реализацията на Регионалния план за развитие на Югоизточен район във всички населени места следва да се съобразява с регламентираните в чл. 118а на Закона за водите забрани за:

• 
  прякото отвеждане на замърсители в подземните води;
  
• 
  обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
  
• 
  други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
  
• 
  използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води.
  

На територията на БД ЧР влизаща в границите на ЮИР на планиране зоните за къпане и за плажове в област Бургас са 99 плажа и 99 зони за къпане.

Басейнът на р. Арда е единственият в БД ИБР, в който има обявени зони за къпане. Определени са три такива зони за защита на водите, ситуирани на две повърхностни водни тела от категория «езера». И трите такива зони за защита на водите са на язовири - две на яз. "Кърджали" и една на яз. "Студен кладенец". Определените зони не влизат в границите на ЮИР

В ПУРБ на БД ЧР съгласно изискванията на Наредба № 4 / 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми са определени водните обекти или части от тях, осигуряващи условия за обитаване от рибни видове и крайбрежни морски води за живот и възпроизводство на черупкови организми. В Приложение ІІІ-2.1 на ПУРБ на БД ЧР е представен списък от 12 места на крайбрежните морски води в Черноморски басейнов район, осигуряващи или имащи възможност да осигурят условия за живот и възпроизводство на черупкови организми. Места от повърхностни водни тела осигуряващи условия за обитание на рибните видове са 598.

В ИБР няма определени зони за защита на водите с цел опазване на икономически значими водни видове поради неуточнени критерии за определянето им.
Зоните, чувствителни към биогенни елементи, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО и зоните, обявени като уязвими съгласно Директива 91/676/ЕИО

Черноморски район на басейново управление

Чувствителни зони

Чувствителните зони целят защита на повърхностните води от повишаване съдържанието на биогенни елементи в тях от отпадъчни води от населените места. Във водосбора на определените чувствителни зони се прилага изискването за допълнително пречистване на градските отпадъчни води (стъпало за отстраняване на азота и фосфора) за населени места над 10 000 е.ж. Чувствителните зони обхващат цялата територия на ЧРБУ и са представени само графично на фиг. 14 и 15 към раздел 3 от ПУРБ на Черноморски район за басейново управление.

Уязвимите зони се определят за защита на подземните води от биогенно замърсяване от селскостопански източници. Определените в Заповед

Уязвимите зони обхващат около 2/3 от територията на ЧРБУ, като само част от водосбора на река Камчия, цялата река Велека и река Резовска са неуязвими зони.

Чувствителните зони заемат 94% от площта на водосбора на ИБР. 297 повърхностни ВТ са свързани с чувствителна зона или водосбор на чувствителна зона– целия водосбор на р. Марица и р. Тунджа и по-голямата част от водосбора на р. Арда (от извора до яз. Студен кладенец), което поражда изискване за допълнително пречистване на градските отпадъчни води.

Водните тела, които попадат в чувствителна зона, както и кодовете на чувствителните зони са представени в Раздел 3 в томовете за отделните речни басейни. Общо са регистрирани 25 чувствителните зони в повърхностните водни обекти в ИБР съгласно Заповед №РД-970/28.07.2000 г, от тях в Басейн Марица са разположени на 12 реки и 4 язовира, в Басейн Тунджа – 4 реки, а Басейн Арда – 3 реки и 2 язовира.

Според Националната програма за прилагане на Директива 91/271/ЕС , всички пречиствателни станции над 10 000 е.ж., които попадат в чувствителна зона или водосбор на чувствителна зона, се предвижда изграждане на линии за отстраняване на азот и фосфор.

Тези зони са особено важни за Източнобеломорски район поради факта, че почти всички подземни ВТ се използват за питейни цели с оглед защита на подземните води и съхраняването им като стратегически ресурс за поколенията.

Определените уязвими зони въвеждат изисквания към животновъдите и земеделците. Уязвимите зони заемат 45,9% от площта на Източнобеломорски район, като 16 подземни ВТ са свързани с уязвими зони.