Население и човешко здраве

2.1.10Население и човешко здраве

• 2.1.10.1. Разпределение на населението и демографски характеристики

• 
  Област Пловдив – 18 общини, 18 града;
  
• 
  Област Пазарджик – 11 общини, 13 града;
  
• 
  Област Хасково – 11 общини, 10 града;
  
• 
  Област Кърджали – 7 общини, 5 града;
  
• 
  Област Смолян – 10 общини, 7 града.
  

• 
  Пазарджик се характеризира с най-високия в района процент на млади хора (под трудоспособна възраст), т.е висок трудов потенциал, както и висок процент на хора в трудоспособна възраст, респективно нисък относителен дял на възрастните хора – в пенсионна възраст.
  
• 
  Пловдив също показва благоприятна структура - висок процент млади хора и такива в трудоспособна възраст с нисък относителен дял на хората в над трудосопособна възраст.
  
• 
  Показателите за възрастовата структура на населението в Смолян го поставят в междинно положение за района с умерено висок относителен дял на младежите и най-висок процент на хората в трудоспособна възраст.
  
• 
  Кърджали и Хасково имат най-ниски относителни дялове на млади хора сред областите в ЮЦР и най-високи относителни дялове на възрастни хора, съответно с най-нисък процент на хора в трудоспособна възраст, като параметрите се доближават до тези на страната, но са най-лоши за района.
  

От една страна, общините Лесичoво, Стрелча и Белово имат нисък дял на населението под 15 години и концентрация на население във възрастовата група над 65 г., а от друга страна общините Ракитово, Пещера и Велинград имат параметри значително по-добри от средните стойности за страната. Останалите области в района имат стойности, близки до средните за страната, като трябва да се отбележи неблагоприятната ситуация в общините Опан, Брезово, Калояново, Хисаря, Съединение, Братя Даскалови, Маджарово, Тополовград и Баните.

Най-голяма концентрация на население от турската етническа група има в общините от област Кърджали, където тази общност съставлява 61,9%, а в Община Черноочене е 97,3% от общото население. Същевременно в тази област делът на ромската етническа група е едва 0,8%, като делът на тази група е по-нисък само в област Смолян – 0,5%. Делът на населението от турската етническа група, освен в общините от област Кърджали, е над 50% и в общините минерални бани, Стамболово и Борино. Най-висок относителен дял на население от ромската етническа група има в общините Николаево (25,4%), Перущица (23,4%), Ракитово (22,5%) и Мъглиж (21,7%). Най-висок е делът на самоопределилите се като “други” в област Смолян (15,6%).

От друга страна, ЮЦР е със солидна университетска база - ПУ “Паисий Хилендарски”, Академия за музикално и танцово изкуство, Медицински институт, Технически университет, Аграрен университет, Висш институт по хранително-вкусова промишленост. В останалите областни центрове са ситуирани филиали на университети – наши и чужди. Основният дял медицински колежи у нас са на територия на ЮЦР.

Структурата на миграционните процеси по възраст показва, че най-голям процент от мигриращите лица са на възраст 20-29 години, следвани от възрастовата група 10-19 години, следват възрастовия период 30-39 години и постепенно намалява с възрастта. Най-нисък брой емигриращи има във възрастта 50-69 г., а над 70 години се увеличават миграционните процеси, вероятно свързани с преместване на възрастните хора при децата си и роднини за гледане и подпомагане.

За област Пловдив основните причини за имиграция са образование и работа – постоянна и временна, особено от райони с висока безработица. От районите на Кърджали и Хасково има все повече млади хора, учещи висше образование в Пловдив и София, образованието е на трето място като причина за емиграция от областите Кърджали и Хасково, традиционно заселени с повече турско население.

За област Кърджали и Смолян основните причини за заселване са „при родители” и „гледане на родители”, обяснимо с народо-българската психология, свързаността с родителите (семейството, родът), отговорността към родителите. В област Хасково са се заселвали предимно за „постоянна работа”, „при родители” и за „временна работа”.

Демографската структура и тенденциите от последните години в ЮЦР са по-добри от средните за страната. В годините след преброяването от 2001 г.. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години, отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте.

ЮЦР е с коефициент на раждаемост по-висок от средния за страната. Раждаемостта като цяло за района съответства на средната за страната, а в Пловдив и Пазарджик е по-висока. Раждаемостта в градовете е по-висока, отколкото в селата.

В динамичен план раждаемостта намалява от 1990 до 2001 г, след което се раждаемостта нараства. Това се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2002 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, то през 2006 г. той достига 1.38, а през 2007 г. е 1.42 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1993 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.45 деца.

В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0, като този показател за ЕС за 2011 г. е много по-нисък от този в нашата страна – 6.01.

В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).

Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.

На второ място като причина за смърт са умиранията от новообразувания, смъртността от които е 234.9 на 100 хил. души от населението. Смъртността от новообразувания в България е по-ниска от средната за ЕС, но с тенденция на увеличаване

В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт. През 2010 г. суицидната смъртност в страната възлиза на 11.8 на 100 000 души.

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, т е населението на страната не се увеличава.

Стойностите на естествения прираст се различават между градовете и селата. В област Хасково разликата е драстична – в градовете на област Хасково е – (-2,2), докато в селата – (-15,9), в Смолян – (- 3,4) в градовете и (-10,0) в селата, в Пловдив – (-1,1) и (-11,3).. В рамките на ЮЦР 4 общини имат положителни стойности: Кричим (3,7 ‰), Ракитово (2,4 ‰), Джебел и Неделино (0,0 ‰).

Обобщено може да се посочи, че демографското състояние на района е свързано с неговото социално и икономическо развитие. Основно те се отнасят до протичащите процеси и в по-малка степен до формираните структури на населението.

Характерни са отрицателният естествен прираст и нето-миграцията, които се наблюдават и на национално ниво. Специфични за района са вътрешнорегионалните различия. Анализът на демографското развитие на Южния централен район налага следните основни изводи:

1. 
   Южният централен район в много голяма степен покрива средните стойности на демографската ситуация в Р България, но има по-висока раждаемост от средната за страната и по-висока детска смъртност. Естествения прираст е по-добър от този за страната.
   
2. 
   Демографската ситуация е относително благоприятна в област Кърджали, където възрастовата структура на населението е най-добрата в района и естественият прираст е най-близо до позитивните стойности.
   
3. 
   Съществуват известни вътрешнорегионални различия, които не са силно изразени, както вътрешнообластните такива, характерни за области Пловдив, Хасково и Пазарджик.
   
4. 
   Населението е неравномерно разпределено върху територията, като най-слабо населени са планинските и периферни области и общини по границата с Р Гърция.
   
5. 
   Възрастовата структура на населението е от регресивен тип. Намалява тудоспособното и репродуктивното население на района.
   
6. 
   Налице е концентрация на население от турската етническа група в област
   
7. 
   Кърджали и отделни общини в останалите области на района.
   

• 
  
  Каталог: docs
  docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
  docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
  docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
  docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
  docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
  docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
  docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
  
  
  
  Изтегляне 7.51 Mb.
  
  Сподели с приятели: