Министерство на регионалното развитие и благоустройството


Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението



страница13/41
Дата28.07.2017
Размер7.51 Mb.
#26730
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   41

2.1.10.2. Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението

2.1.10.2.1. Здравеопазване и медицинско обслужване

Здравеопазването в Южен централен район по средни показатели е на второ мсто у нас след ЮЗР, който включва София-град. Това се дължи на сравнително добре развитата извънболнична и болнична медицинска помощ.

Извънболничното обслужване се осъществява от 511 практики (около 22% от всичките за страната), като по този показател ЮЦР е твърдо на второ място у нас. Разпределението по области следва донякъде броя на жителите – най-много в Пловдив (41%) и Стара Загора (19%), а на последно място Кърджали, въпреки че Смолян е най-слабо населен.

Болничната помощ заема основно място в здравната система и най-вече в нейната инфраструктура.
Табл. 2.1.10.2.1-1 Лечебни заведения в ЮЦР – 2011 г.




Заведения

Брой




Южен централен район

Лечебни заведения за болнична помощ

67

9 620

в това число:

Многопрофилни болници

37

6 887

Специализирани болници

24

2 063

Лечебни заведения за извънболнична помощ

338

168

Диагностично-консултативни центрове

21

56

Медицински центрове

95

98

Дентални центрове

8

-

Медико-дентални центрове

5

14

Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории

209

-

Други лечебни и здравни заведения

24

712

Източник: НСИ
Регионалните диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла през последните години се задълбочават. За СЦР данните от 2011 г. са следните:

Област Пловдив – 65.7 легла на 10 000 население.

Област Пазарджик – 66.9 легла на 10 000 население

Област Смолян – 59.3 легла на 10 000 население

Област Кърджали – 56.1 легла на 10 000 население

Област Хасково – 34.4 легла на 10 000 население

За страната тази стойност е 61.1.

Броят на преминалите болни през лечебните заведения като цяло се увеличава (средно с 5,7%), като най-силно е изразено това увеличение в многопрофилните болници и по-специално в тези за активно лечение, както и в диспансерите. Намалява броят на преминалите болни в специализираните болници за долекуване и продължително лечение и за рехабилитация



Използваемостта на леглата през тези години показва тенденция на увеличаване: за многопрофилните болници – от 251 на 270 и за специализираните болници – от 210 на 223 дни. Проблем при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти.

Осигуреността на населението с лекари на 10000 души за Южен централен район е 31.3 при средно за страната 37,3. В териториален аспект на областно ниво изпъква област Пловдив, където осигуреността с лекари на 10000 души от населението е 42,1 – по-високо от средното за страната. Област Кърджали е с най-ниска степен на осигуреност с лекари – 26.2 на 10000 души. Другите области от ЮЦР са с по-ниска осигуреност с лекари от средната за страната.

Осигуреността на населението от ЮЦР с дентални лекари на 10000 души през 2011 г. е съпоставима със средната за страната. Подобни, както при лекарите, са различията в осигуреността на населението с дентални лекари – като цяло тя е най-добра в област Пловдив, следвана от Смолян и Кърджали.

Табл. 2.1.10.2.1.-2. Осигуреност с лекари и медицински персонал в ЮЦР – 2011 г.




На 10 000 население

Население на един

Област

Лекари

Лекари дентална медицина

Медицински специалисти

по здравни грижи

Лекар

Лекар по дентална медицина

Общо за страната

37.3

8.5

63.2

258

1 101

ЮЦР

31.3

9.0

59.8

278

895

Пловдив

42.1

13.1

67.6

228

699

Пазарджик

28.7

7.6

47.9

321

1190

Смолян

29.4

9.5

65.4

354

987

Кърджали

26.2

7.2

60.4

375

1299

Хасково

27.9

7.7

51.7

344

1220

Разпределението на заведенията за социални услуги в района е неравномерно, като най-много такива заведения има в област Пловдив.

Основните проблеми в здравеопазването в района са аналогични на тези за страната и са свързани с протичащата здравна реформа. Освен недостатъчното финансово обезпечаване и апаратура, е ограничен достъпът до здравни услуги; недобро е взаимодействието между извънболничната и болнична помощ; състоянието на майчиното и детското здравеопазване е незадоволително; недостатъчен е обхватът на нуждаещите се от домове за социални услуги; липсва единна информационна система за здравните услуги, координацията между партньорите в системата е слаба. Редукцията на болничните легла дава отражение на здравната осигуреност на населението. Налице са и вътрешнорегионални различия: по-добре изградена здравна инфраструктура и здравни услуги в област Пловдив, сравними параметри на здравната система в област Хасково със средните за района и по-ниски показатели от средните за района за останалите области.

2.1.10.2.2. Здравен статус на населението от ЮЦР

Разгледани са основно двата информативни здравни показатели - заболеваемост и болестност.

«Заболеваемост» е общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година, «болестност» - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината).

Данните от Националния център по здравна информация (НЦЗИ) (за последните 6 години – 2005-2011 г.) показват, че здравните показатели на населението в ЮЦР като цяло са по-добри от средните за страната.



Табл. 2.1.10.2.2- 1 Регистрирани инфекциозни заболявания през 2011 г. (на 100 000 жители) в ЮЦР




Туберкулоза

Скарлатина

Варицела

Хепатит

Дизентерия

Пловдив

157.2

42.2

260.5

52.4

6.9

Пазарджик

46.7

5.2

108.9

34.2

5.5

Смолян

64.7

21.8

181.9

19.4

8.1

Кърджали

96.0

9.1

207.6

24.7

1.9

Хасково

51.8

21.2

288.1

109.9

4.7

Страната

90.5

34.3

261.8

39.9

7.9

Инфекциозната заболеваемост в областите на ЮЦР е доста различна. Сред заразните болести, подлежащи на задължително съобщаване, през 2011 г. с най-висока болестност на 100 000 души от населението в страната са варицела (261.8) и туберкулозата (90.5), следвани от остър вирусен хепатит (39.9) и скарлатина (34.3)

Най-висока заболеваемост от туберкулоза се среща в Пловдив, след това в Кърджали, значително над средната за страната. При скарлатината и варицелата също се откриват съществени различия по области – Пловдив, Хасково и Смолян с висока заболеваемост, противолопожно на тях Пазарджик и Кърджали – с много ниска. Остър вирусен хепатит е регистриран най-често в Хасково, най-рядко в Смолян. Дизентерия като цяло има значително по-рядко в сравнение със средната стойност за страната.



Хроничната заболеваемост сред населението в ЮЦР е по-ниска от средната за страната както общо, така и по отделни нозологични единици.

Табл. 2.1.10.2.2- 2 Регистрирани хронични заболявания през 2010 г. (на 100 000 жители) в ЮЦР




Психични заболявания

Кожно-венерически -сифилис

Общо хоспитализирани

Първично инвалидизирани (общо)

Пловдив

2490.2

213.2

38711.6

11.5

Пазарджик

-

-

28925.7

11.4

Смолян

3415.9

-

23540.2

7.7

Кърджали

2772.0

5.2

17918.2

7.5

Хасково

1917.2

120.9

18308.9

7.3

Страната

2075,2

43.9

25446,3

10,0

Регистрираните психични заболявания преобладават в Кърджали, но сравнителният анализ е труден, предвид фактът, че някои от случаите не се диагностицират, няма стриктен отчет на психично болните и не могат да се правят достоверни изводи.

Табл. 2.1.10.2.2 - 3 Регистрирани злокачествени заболявания в ЮЦР за периода 2005-2010 г. (на 100 000 жители)

Година

Област Пловдив

Област Пазарджик

Област Смолян

Област Кърджали

Област Хасково

Средно за страната

2010

4992,6

3746,8

3627,4

2064,9

3318,3

3469.2

2009

5008,3

3772,3

3538,7

1976,0

3277,0

3453,3

2008

4848,4

3654,5

3365,1

1865,9

3212,8

3437,6

2007

4646,9

3449,0

3140,4

1698,1

3024,9

3330,7

2006

4368,1

3191,2

2930,1

1646,2

2969,5

3229,0

2005

4117,7

2946,1

2633,1

1538,2

2941,6

3069,9

Анализът на наличните данни показва, че като цяло област Кърджали е с най-добри показатели на заболеваемост – значително по-ниска от средната за страната, като за злокачествените заболявания тя е двукратно по-ниска. За област Пловдив показателите са по-високи от средните за страната, в областите Пазарджик, Смолян и Хасково заболеваемостта е приблизително като средната за страната.

Хоспитализираната заболеваемост за 2011 г. е 10,8% или 51 792 случая, което е със 467 повече от 2010 г. Регистрираните заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ през 2009 г. по класове болести са представени в табл. 2.1.10.2.2-4.

Табл. 2.1.10.2.2 – 4 Регистрирани заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ за 2010 г. по класове болести (на 1000 ч.население)




Класове болести


Област Кърджали

Област Хасково

Област Пловдив

Област Смолян

Област Пазарджик

I

Някои инфекциозни и паразитни болести

12,3

14.9

16,0

11.9

10.8

II

Новообразувания

15,3

14.1

10,9

13.1

14.3

III

Болести на кръвта и кръвотворните органи

6,8

7.9

10,5

6.5

7.8

IV

Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата

18,4

29.5

15,7

89.5

32.6


V

Психични и поведенчески разстройства

12,3

20.1

11,3

22.1

21.8

VI

Болести на нервната система

14,5

10.8

17,0

10.3

31.5

VII

Болести на окото и придатъците му

33,8

43.5

46,0

93.5

36.8

VIII

Болести на ухото и мастоидния израстък

48,2

56.9

33,6

46.8

55.2

IX

Болести на органите на кръвообращението

41,2

38.7

24,8

34.7

55.6

X

Болести на дихателната система

128,5

363.6

223,3

363.6

231.6

XI

Болести на храносмилателната система

71,5

57.9

53,7

32.9

44.8

XII

Болести на кожата и подкожната тъкан

28,4

50.2

53,2

50.2

8.2






















XIII

Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан

66,1

58.4

53,7

48.4

44.1

XIV

Болести на пикочо-половата система

43,8

90.0

95,8

62.0

50.7

XV

Бременност, раждане и послеродов период

3,9

4.6

4,3

4.6

7.1

XVI

Някои състояния, възникващи през перинаталния период

2,1

0.1

-

-

0.2

ХVII

Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации

2,1

1.7

1,1

1.6

1.1

ХVIII

Симптоми, признаци и отклонение от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде

54,2

65.5

44,2

61.2

55.6


ХIX

Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини

55,7

73.6

54,9

43.6

55.3

XXI.

Фактори, влияещи върху здрав.състояние на населението

4,3

6,2

-

5.1

3.6


Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат Болестите на дихателната система (17,4%), следвани от Болести на органите на кръвообращението - 16,8% и бременност, раждане и послеродов период, вкл. аборти-16,7%.



Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница