Съществуващите проблеми по отношение на населението и здравето се отнасят предимно за:
-
Концентрация на населението в големите градове и обезлюдяване на малки и по-отдалечени райони
-
Големи вътрешнорегионални различия по всички анализирани демографски, здравни и социални показатели – изразена периферност.
-
Големи вътрешнорегионални неравенства и контраст в начина на живот в централните и периферните територии/общини. Налице са значителни различия между централните зони и периферията на района (гранични зони, отдалечени селски райони), като е налице концентрация на общини с негативни социални и демографски процеси.
-
Някои неблагоприятни аспекти на демографска ситуация на територията на ЮЦР – на фона на висока раждаемост, се отчита и висока смъртност в някои райони, вкл. детска смъртност; естественият и механичен прираст са отрицателни във всички райони.
-
Проблемът с емиграцията на млади хора е съществен, дължащо се на безработицата, ограничението в гъвкавостта на пазара на труда за привличане и/или задържане на висококвалифицирани кадри.
-
Неблагоприятна здравна структура на населението в отдалечените райони – труден достъп, недобра организация и недостатъчни кадри. Проблем в системата на здравеопазването и социалните услуги е осигуряването на равни възможности за достъп до здравните и социалните услуги на всички, включително и на живеещите в отдалечени малки населени места, и повишаването на качеството на здравните и социалните услуги
-
Неблагоприятна образователната структура на населението;
-
Липса на подходяща професионална ориентация, която да съответства на конкретните нужди на пазара на труда;
-
Ниско равнище на доходите на населението и висок риск от бедност;
-
Трудна транспортна достъпност на населението и гостите на района до някои градски центрове, като Смолян;
-
Проблеми в инфраструктурното обзавеждане на района – недоизградени телекомуникационни мрежи, ограничен достъп до Интернет, амортизирана пътна и водоснабдителна инфраструктура, недостатъчно изградена канализационна мрежа в малките населени места, недоизградени пречиствателни съоръжения, неефикасно сметосъбиране и преработка на битовите отпадъци;
-
Ниска степен на изграденост на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата, наличие на територии извън газоразпределителната мрежа - агломерационните ареали на Карлово, Кърджали и Смолян;
-
Висок риск по отношение на последиците от климатичните промени - районът е засегнат от наводнения и свлачищни процеси.
-
Влошени качества на атмосферния въздух;
5Целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към Регионален план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г. и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана
Национален стратегически документ в областта на опазването на околната среда в България е Националната стратегия за околна среда. Последният официално приет вариант на стратегията е за периода 2005-2014 г., т.е. той няма да е актуален в периода на изпълнение на Регионалния план за развитие на ЮЦР 2014-2020. Разработеният по-нов вариант на стратегията (за периода 2009-2018 г.) не е приет от Народното събрание.
В момента най-актуалният стратегически документ, съдържащ цели в сферата на околната среда е проектът за Национална програма за развитие на Р България: България 2020 (НПР БГ 2020). НПР БГ 2020 е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Програмата съответства на ангажиментите на България на европейско и международно ниво във всички обществени сфери и пренася на национално ниво целите на Стратегия „Европа 2020”. В Програмата се идентифицират визия, цели, приоритети, подприоритети и политики за развитие. Приоритетите и подприоритетите от НПР БГ 2020, имащи отношение към опазването на компонентите на околната среда и Отношението на предвижданията на РПР на ЮЦР 2014-2020 към тях са описани в Таблица 5.1.
Таблица 5.1 Приоритети и политики на НПР БГ 2020, насочени към опазване на околната среда и Отношение на предвижданията на РПР на ЮЦР 2014-2020 към тях
Приоритети и политики на НПР БГ 2020, насочени към опазване на околната среда
|
Отношение на предвижданията на РПР на ЮЦР 2014-2020 към приоритетите и политик
ите на НПР БГ 2020, насочени към опазване на околната среда
|
Приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”
Подприоритет 3.2. Стимулиране развитието на градовете и подобряване на интеграцията на българските региони в национален и международен план
Подприоритет 3.4. Подкрепа за ефективно и устойчиво усвояване на туристическия потенциал на регионите и развитие на културните и креативни индустрии в регионите
Подприоритет 3.5. Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси
|
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 3 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети:
-
Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.1., специфична цел 1 и 3, Приоритет 1.2., специфична цел 1 и 2 и Приоритет 1.3., специфична цел 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7;
-
Стратегическа цел 2 – Приоритет 2.1., специфична цел 1, 2, 3, 4, 5 и 6, Приоритет 2.2., специфична цел 1.2.;
-
Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1. и 3.2.;
-
Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1, специфична цел 1 и Приоритет 4.3.
|
Приоритет 4 „Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси”
Подприоритет 4.5. Устойчиво използване и управление на природните ресурси
Подприоритет 4.6. Конкурентоспособен рибарски сектор, осигуряващ устойчиво управление на рибарството и аквакултурите
|
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 4 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети:
-
Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.1., специфична цел 2 и Приоритет 1.3., специфична цел 5;
-
Стратегическа цел 2 – Приоритет 2.1., специфична цел 6;
-
Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1.;
-
Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1. и Приоритет 4.3
| -
Приоритет 7 „Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност”
-
Подприоритет 7.2. Повишаване на енергийната ефективност
-
Подприоритет 7.3. Достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.
-
Подприоритет 7.5. Повишаване на ефективността на използване на ресурсите
|
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 7 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети:
-
Стратегическа цел 1 – Приоритет 1.3., специфична цел 7;
-
Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.1.;
-
Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1., специфична 1 и Приоритет 4.3.
| -
Приоритет 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари”
-
Подприоритет 8.1. Изграждане на устойчива железопътна транспортна система чрез реформиране на сектора
-
Подприоритет 8.4. Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората
-
Подприоритет 8.5. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт
|
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 8 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети:
-
Стратегическа цел 4 – Приоритет 4.1., специфична цел 1 и 2 и Приоритет 4.2.
|
Сподели с приятели: |
