Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Южен Централен Район 2014-2020 г

2.2Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Южен Централен Район 2014-2020 г

2.2.1Въздух и климатични фактори

2.2.2Води

• Повърхностни води

Без прилагането на Регионален план за развитие на Южен централен район за периода 2014-2020 г. развитието на околната среда предполага да има тенденция за подобряване на качеството на повърхностните води, но с бавни темпове. България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.

Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните и подземни води.

• Подземни води

• 
  прилаганите мерки от нормативните актове: Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води по чл. 135, ал. 1, т. 6, Наредба № 2/13.09.2007 г за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, Наредба № 6/09.11.2000 г за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, Наредба № 9/ 19.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите и др.;
  
• 
  предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове;
  
• 
  осъществяваният от Районните инспекции по околната среда и водите превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи при дейността си отпадъчни води - канализационните мрежи, пречиствателните съоръжения и станции за отпадъчни води, източниците на замърсяване на водите при аварийни ситуации и залпови изпускания и по изпълнение на задълженията в Разрешителните за водовземане от подземни води.
  

2.2.3Почви

Не прилагането на Стратегическа цел 1 и по-точно не прилагането на Специфична цел 5 – Премахване на последиците от индустриални и битови замърсявания и ограничаването им, Специфична цел 6 – Превенция на последиците от климатичните промени и Специфична цел 7 – Подкрепа за преминаване към ниско въглеродна икономика ще има изразен негативен ефект върху почвите в Южен централен район. Този ефект се изразява в:

• 
  запазване на риска от загуба на почви в следствие от увреждане и унищожаване на повърхностният почвен слой в резултат от свлачищни процеси, наводнения, ерозия и др.
  
• 
  запазване на риска от замърсяване на почвите с хербициди
  
• 
  запазване на екологичните рискове от стари индустриални замърсявания
  
• 
  запазване на риска от замърсяване, вкисляване и/или увреждане на почви в резултат от аерозолни замърсители, попадащи в повърхностния слой с дъждовната вода.
  
• 
  запазване на риска от загуба на почвеното плодородие и ускоряване на процесите на опустиняването
  

2.2.4Ландшафт

Нереализирането на Специфична цел 1 Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура към Приоритет 1.1. може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти, в резултат от недоброто състояние на съществуващата инфраструктурата и липсата на подмяната й в района, както и до неблагоприятно визуално въздействие, поради липса на реализация на проекти за пречистване на отпадъчни води, изграждане на улици/ пътища и др.

Нереализирането на Приоритет 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творческите индустрии в ЮЦР ще запази тенденциите по отношение на ландшафтите, и дори може да доведе до неблагоприятно визуално въздействие поради: липсата на реализиране на дейности за опазване на културни ценности, неизграждане и реконструкция на инфраструктурата за достъп до културно и природно наследство (вкл. за хора в неравностойно положение), неизвършването на реставрация и консервация на недвижими културни ценности от архитектурното наследство в градската среда,

Нереализирането на Приоритет 1.3: Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда и адаптиране към промените на климата може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие вследствие неизграждане на водоснабдяване в неводоснабдените селища, в районите с туристически потенциал, неизграждане на пречиствателни станции за питейни води, водоизточници, неизграждане и модернизация на канализационната инфраструктура, неизграждане на регионални центрове за третиране на утайки генерирани в ПСОВ и др. дейности, като може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие в следствие невъвеждането на адекватна система за управление на отпадъците в района.

Нереализирането на Приоритет 4.1: Подкрепа за интегрирано и устойчиво градско развитие и подобряване на вътрешнорегионалната свързаност ще запази тенденциите по отношение на ландшафтите, и дори може да доведе до неблагоприятно визуално въздействие поради нереализиране на дейностите, свързани с подобряване на градската среда, изграждане на зони за обществен отдих, вело-алеи, подлези, реконструкция на улични мрежи, и транспортна инфраструктура.

2.2.5Биологично разнообразие

• Флора

• Фауна

Състоянието на местообитанията и на видовете при нулевата алтернатива трябва да е достатъчно добро, за да не зависи поддържането или подобряването му от нито една от дейностите предвидени в реализацията на РПР. При реализацията на РПР обаче се очаква поддържането на доброто екологично състояние на видовете и засегнатите местообитания при реализиране на отделните приоритети и специфични цели на плана.

Развитието на фауната при нулева алтернатива ще има подобен на растителността ход, като основно деградационните процеси ще протичат в открити територии, неизползвани по предназначение дълго време. За гръбначната фауна и в частност птиците нулевата алтернатива би имала положителен ефект, предвид ограниченото човешко присъствие и липсата на дразнителите шум, светлина и др. Земеделските практики ще продължат да се развиват както досега, а обработваемите и необработваеми площи няма да бъдат предмет на смяна на предназначението си.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и на компоненти на местообитанията се формират тревни екосистеми от плевелно - рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщенето им в ливаден или пасищен тип екосистеми.

Основните стратегически цели с техните приоритети и конкретни дейности на Регионалния план за развитие имат както положително, така и отрицателно отношение към околната среда и фауната в района. Следователно, нулевата алтернатива също би имала положителни и отрицателни последици върху биологичното разнообразие.

Специфичните цели и дейности с положително отношение към околната среда са значително по-добре застъпени от тези, които биха имали отрицателно въздействие.

При нулевата алтернатива отсъствието на строителство ще предпази територията от някои негативни последици по време на строителните дейности – изсичане на дървесна растителност, изкопни и насипни работи, работа със строителна техника – увеличаване на газовите емисии (макар и краткотрайно), увеличена рудерална инвазия, промяна на ландшафта и хидрологичния режим, трайно нарушаване на местообитания и др. Нараства и вероятността от безконтролни човешки дейности (напр. изхвърляне и депониране на отпадъци), както и от възникване на инцидентни въздействия (пожари). Като цяло отрицателните дейности са твърде ограничени, като най-съществени нарушения би могло да се получи при изграждане на язовири, както и евентуално пречиствателни станции, ако не са разгледани алтернативи за местоположението им.

Като положителни дейности в плана може да се посочат:

• 
  Към стратегическа цел 1: Изграждане на биологично стъпало на пречиствателни станции; Разширение на ПСОВ Пазарджик; Продължаване на подобряването на системата за събиране и транспортиране на отпадъците и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците; Укрепване на мрежата от защитени територии и места от Европейската мрежа „Натура 2000”; Премахване на последиците от индустриални и битови замърсявания и ограничаването им; Превенция на последиците от климатичните промени
  
• 
  Към стратегическа цел 2: Изграждане на администрации, ангажирани с опазване на околната среда
  
• 
  Към стратегическа цел 3: Опазване, управление и насърчаване на природните ресурси;
  
• 
  Към стратегическа цел 4: Изграждане на интегриран градски транспорт – мерки, насочени към намаляването на емисиите на вредни вещества и достигане на добро качество на атмосферния въздух; Широкоспектърна подкрепа за зоните на въздействие, обособени в Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, в т.ч. подобряване на градската среда
  

• Защитени територии и защитени зони

2.2.6Културно – историческо наследство

При неприлагане на РПР се очаква да продължава:

• 
  практиката на неефективна координация и синхронизация на политиките и мерките по опазване НКН и по устройство на територията поради липса на актуализирани параметри и документации за осъществяване на интегриран подход в процеса на планиране-проектиране-реализация;
  
• 
  липсата на практика за осъществяването на ефикасен периодичен и пълноценен мониторинг за оценка на състоянието на НКЦ и експозиционната им среда, както и поддържането на информационна банка за резултатите от проведените наблюдения;
  
• 
  да липсва капацитет и ресурсна обезпеченост за провеждане на адекватен и ефикасен контрол върху извършваните устройствени, строителни и благоустройствени намеси в експозиционната среда на НКЦ, на етическата, естетическата и функционалната съвместимост на т.н. ”туристически атракции” с автентичните им характеристики и историческа и етнокултурна специфика - особено в условията на повишен риск при осъществяване на предстоящите практики на концесиониране и на публично-частното партньорство в сферата на КН.
  
• 
  да се задълбочава негативния ефект от прилагане на процедурата по промяна на предназначението на земята, последиците от което представлява риск за устойчивото развитие на териториите и при всички случаи ще въздейства като нарушена на експозиционна среда на културен и исторически ландшафт.
  
• 
  да липсват идентифицирани културни и исторически ландшафти в пространствата на териториалната типология на ЮЦР и поставянето им под защитен режим - по реда на ЗКН;
  
• 
  да липсват ясни параметри и методически указания за установяване на съвместимост между режимите по опазване и експониране на обектите и териториите на КИН с тези на опазване на биоразнообразието и природните защитени зони;
  
• 
  да се повишава риска от проектиране и изграждане на стандартизираната вече туристическа инфраструктура в зоните на съвместяване;
  

2.2.7Материални активи

Реализирането на Регионален план за развитие на Южен централен район ще допринесе за значително подобряване на съществуващите материални активи, както и за създаването на нови такива. Холистичният и интегриран подход заложен в РПР на ЮЦР ще способства за дългосрочна експлоатация и поддръжка в добро състояние на материалните активи. Практиката е доказала, че стратегическият подход към развитието на инфраструктурата дава по-добри резултати, отколкото осъществяването на проекти "на парче".

Без реализацията на РПР на ЮЦР се очаква като цяло да продължи тенденцията за влошаване на състоянието на материалните активи. Разбира се, чрез реализирането на отделни проекти, финансирани по различни линии, е възможно да бъдат направени частични подобрения на инфраструктурата, но стратегическият подход дава по-добри и устойчиви резултати. Дейностите по изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата са свързани с отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда, поради това е важно да бъдат спазени всички законови процедури и да бъдат направени съответните оценки за влиянието на конкретните проекти върху околната среда. От изключително голямо значение е и упражняването на ефективен контрол по време на строителните дейности, тъй като основните въздействия се проявяват именно тогава.

2.2.8Рискови енергийни източници

Без прилагането на Регионален план за развитие на ЮЦР 2014-2020 г., се очаква забавяне осъществяването на предвидените дейности, водещи до намаляване на шумовото натоварване. Но при наличие на достатъчно финансови средства, ще продължава развитието и изпълнението на дейностите, включени в плановете за действие на общините, а именно:

• 
  подобряване на пътната инфраструктура чрез изграждане на околовръстни пътни артерии за транзитно преминаващи МПС;
  
• 
  градоустройствено планиране, което да бъде съобразено с изискванията за акустичен комфорт;
  
• 
  проектиране и изграждане на хигиенно-защитни зони около източниците на шум включващи изграждане на шумозащитни съоръжения;
  
• 
  изграждане и поддържане на залесителни пояси по основните и най-натоварени пътни артерии;
  
• 
  добро поддържане на междублоковите зелени пространства в комплексите;
  
• 
  изграждане и поддържане на паркове със залесяване с едроразмерна растителност в жилищните комплекси.
  

2.2.9Отпадъци

Неприлагането на Регионалния план за развитие на Южен Централен Район за периода 2014-2020г. не би повлияло върху количествата генерирани отпадъци.

Нереализирането на Специфична цел 3 Подобряване на управлението на отпадъците към Приоритет 1.3, може да доведе до забавяне на темповете на въвеждане на подходяща система за управление на отпадъците в района, в т.ч. разширяване на системата за събиране и транспортиране на отпадъците и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците.

2.2.10Население и човешко здраве

Предвид основните цели и приоритети на РПР на ЮЦР, както и състоянието на демографските процеси и здравния статус на населението в района, без прилагането на РПР няма да се създадат условия за подобряване на негативните тенденции, посочени в НПР на този район и установените от нас такива. Без прилагане на РПР се очаква:

1. 
   задълбочаване на вътрешнорегионалните различия в икономическото и социално-културното развитие между центъра Пловдив и останалите общини, особено периферните общини.
   
2. 
   увеличаване на териториите с голям демографски упадък поради отрицателен естествен прираст и миграция на населението
   
3. 
   влошаване на проблемите на урбанизираните територии – недобрата инфраструктура, недостатъчните социални услуги, водопроводната и конализационни системи, управление на отпадъците.
   
4. 
   Няма да се създадат условия за подобряване на медицинското обслужване на населението – организацията на здравеопазването, осигуреност с медицински персонал, достъпни медицински услуги, разширяване на здравната мрежа в по-отдалечените райони.
   
5. 
   Няма да се създадат условия за подобряване на неблагоприятната образователна структура
   
6. 
   Няма да се създадат възможности за подобряване на социалните условия на живот, социалната сфера и инфраструктурата в района – пътна инфраструктура, газоразпределителна мрежа, водоснабдяване и канализация
   
7. 
   Няма да се създадат условия и предпоставки за подобряване на социалната среда и грижите за отделни рискови групи от населението (болни, социално слаби, самотни възрастни), за намаляване на бедността и социално включване на изолирани лица, деинституционализация на деца и възрастни в риск
   
8. 
   Няма да се осигурят условия за подобряване на демографските характеристики и здравното състояние на населението
   
9. 
   Прилагането на РПР има важно значение за развитие на науката и иновационния потенциал в ЮЦР, свързването на науката с бизнеса и положително въздействие върху населението и човешкия потенциал
   
10. 
    Прилагането на РПР има важно значение за намаляване на изолираността и изоставането в социално-икономическо развитие на граничните и отдалечените планински райони
    
11. 
    Без прилагане на РПР няма да се създавдат условия за реализация на младите хора в общността и намалаляване на емиграцията от района
    
12. 
    Без прилагането на РПР се създават пречки за осигуряване на по-добро качество на околната среда, за създаване на здравословни условия на живот, което от своя страна ще бъде предпоставка за повишен здравен риск при населението.
    

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 7.51 Mb.

Сподели с приятели: