Министерство на регионалното развитие
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2005 г
Изтегляне 0.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Определяне на брутната площ на водоприемните отвори
- Приложение № 4
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2005 г.за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 96 от 2010 г.) § 48. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник” § 49. Наредбата не се прилага за водоснабдителни системи, чиито инвестиционни проекти са разработени и внесени за съгласуване и одобряване от съответните органи, които издават разрешенията за строеж преди влизането й в сила. Приложение № 1 към чл. 21
където:
Qт е транзитното водно количество през оразмерявания участък, l/s; Qп – пътният разход за оразмерявания участък, l/s; - коефициент, който се определя в зависимост от отношението
------------; приема се = 0,5; Qт + Qп
2. Транзитното водно количество Qт се определя по формулата: Qт = qо  (2),
където: qо е специфичното водно количество, l/s; - редуцираната дължина на оразмерявания участък, m.
3. Пътният разход Qп се определя по формулата: Qп = qoLR (3), където LR е редуцираната дължина на оразмерявания участък, m. 4. Специфичното водно количество qo се определя по формулата: qo =  (4),
където Qмакс ч е максималният часов разход на населеното място, намален с максималния часов разход на концентрираните потребители. 5. Редуцираната дължина LR (m) на водопроводната мрежа се определя по формулата: LR = K . L (5), където: К е коефициент, който се приема:
L - действителната дължина на водопроводната мрежа, m. Приложение № 2 към чл. 39, ал. 2 Определяне на брутната площ на водоприемните отвориБрутната площ на водоприемните отвори Fбр (m2) се определя по формулата: Fбр = 1,25  ,
където:
V е скоростта на водата във водоприемните отвори, отнесена към светлото сечение, m/s; Qор – оразмерителното водно количество на една секция, m/s; 1,25 – коефициент, отчитащ затлачването на отворите; k – коефициент, отчитащ стеснението на отворите на прътовите решетки или мрежите, който се приема, както следва: - за решетки – k = а е светлото разстояние между прътите, cm; б – дебелината на прътите, cm.
към чл. 77, ал. 1 и чл. 79, ал. 2 Определяне площта на филтърния и еквивалентния диаметър на зърната 1. Площта на филтрите Fф (m2) се определя по формулата: Fф =  (1),
където:
Q е оразмерителната производителност на станцията, m3/h; vф – скоростта на филтрация, m/h. 2. Коефициентът на разнозърненост К на филтърния пълнеж се определя по формулата:
3. Еквивалентният диаметър на зърната dекв (mm) се определя по формулата: dекв =  (3),
където pi e масата на зърната, останали върху сито с диаметър на отворите di (mm), изразена в проценти от общата маса на пробата. Приложение № 4към чл. 81 (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)Приложение № 5към чл. 109, ал. 1 Хидравличен удар в напорни водопроводи 1. Хидравличен удар може да настъпи при внезапна промяна на скоростта на водата в гравитационни или тласкателни напорни водопроводи. Той се получава при затваряне и отваряне на спирателни арматури, пускане и спиране на помпи или при спиране на електрозахранването. Изменението на налягането в дадена точка от тръбопровода при настъпване на хидравличен удар е показано на фиг. 1. 2. Характеристиките на ударната вълна при хидравличен удар са показани на фиг. 2. 
Фиг. 1. Хидравличен удар в типичен напорен водопровод: 1 - повишено налягане при хидравличен удар; 2 - линия на хидростатичното налягане; 3 - надлъжен профил на тръбопроводи; 4 - пиезометрична линия; 5 - спирателна арматура
Характеристики на ударната вълна при хидравличен удар: 1 - налягане; 2 - максимално оразмерително налягане MDP; 3 - начално работно налягане ОР; 4 - атмосферно налягане; 5 - налягане при наситени пари; 6 - ново работно налягане ОР; 7 - време
към чл. 129, ал. 4 Стойност на хидравличната грапавина k 1. При определяне на проектната стойност на грапавината k1 напорните загуби, които се появяват във фасонните части и арматурите, се отчитат по два начина: 1.1. при първия начин се използват експериментални резултати, които показват, че напорните загуби са приблизително пропорционални на квадрата на скоростта на водата, т.е. съществуват различни видове коефициенти на местни съпротивления за различните фасонни части и арматури; 1.2. при втория начин се използва “еквивалентна дължина”, т.е. прав участък от тръбопровод със същите напорни загуби както във фасонните части и арматурите. 2. Оразмерителната стойност на хидравличната грапавина k2 е в границите от 0,1 х 10-3 m и 0,4 х 10-3 m - за външните водопроводи, до 0,4 х 10-3 m - за главните водопроводни клонове, и 1,0 х 10-3 m - за второстепенните водопроводни клонове. Конкретната стойност на оразмерителната хидравлична грапавина k2 се определя в зависимост от вида и вътрешното покритие на тръбите и хидравличните условия, които могат да окажат влияние на качеството на водата, както и от вида и броя на арматурите, фасонните части и връзките съгласно фигурата. 
Зависимост между оразмерителната стойност на грапавината k2 и загубите на налягане при различни вътрешни диаметри D (при дължина на участък от водопровода 100 m, скорост на водата 1,5 m/s и температура на водата 10 °С): 1 - загуби на налягане, kPa; 2 - грапавина, m x 10-3; 3. D = 100 mm; 4 - D = 150 mm; 5 - D = 200 mm; 6 - D = 300 mm; 7 - D = 800 mm Приложение № 7 към чл. 165, ал. 3, чл. 166, ал. 3, чл. 299, ал. 2 и чл. 300, ал. 3 Изпитване на водопроводите 1. Водопроводите се изпитват на спад на налягане в следната последователност: 1.1. Налягането във водопровода се повишава до пробното налягане след пълно обезвъздушаване на средствата за изпитване и измерване. 1.2. Изпуска се определен обем вода V от водопровода и полученият спад се измерва на налягането р. 1.3. Изпуснатият обем вода V се сравнява с допустимата промяна на обема Vmax. 1.4. Допустимите загуби на вода се изчисляват по формулата:
Vmax са допустимите загуби на вода, l; V е обемът на изпитвания участък, l; р са измерените загуби на налягане, kPa; Ew е модулът на еластичност на водата, kPa; D - вътрешният диаметър на тръбата, m; е - дебелината на стената на тръбата, m; ER - модулът на еластичност на стената на тръбата, kPa; 1,5 - коефициентът за допустимо съдържание на въздух преди основното изпитване. 2. За измерване на загубите на вода могат се използват следните методи: 2.1. измерване на източеното водно количество; 2.2. измерване на препомпаното водно количество. 3. Източеното водно количество се измерва в следната последователност: 3.1. налягането се повишава постепенно до достигане на пробното налягане STP; пробното налягане се поддържа в продължение на не по-малко от един час, при необходимост - чрез препомпване; 3.2. помпата се изключва за предотвратяване на по-нататъшно навлизане на вода в изпитвания участък в продължение на един час; 3.3. в края на изпитването се измерва стойността на пониженото налягане, след което отново чрез препомпване се достига до пробното налягане. 4. Загубите се измерват чрез източване на водата до достигане на измерената стойност на пониженото налягане. 5. Препомпаното водно количество се измерва в следната последователност: 5.1. налягането се повишава постепенно до достигане на пробното налягане STP; 5.2. пробното налягане се поддържа в продължение на един час, като през това време препомпаното водно количество се измерва; 5.3. измерените загуби на вода в края на първия час от изпитването не може да надвишават стойността, изчислена по формулата:
Vmax са допустимите загуби на вода, l; V е обемът на изпитвания участък, l; р са допустимите загуби на налягане съгласно т. 6.3, kPa; Ew е модулът на еластичност на водата, kPa; D - вътрешният диаметър на тръбата, m; е - дебелината на стената на тръбата, m; ER - модулът на еластичност на стената на тръбата, kPa; 1,2 - коефициентът за допустимо отклонение (например за съдържание на въздух) по време на основното изпитване. 6. Изпитването по метода на загуби на налягане се извършва в следната последователност: 6.1. налягането се повишава постепенно до достигане на пробното налягане STP; 6.2. продължителността на изпитването на загубите на налягане е не по-малко от един час; 6.3. по време на основното изпитване загубите на налягане р може да показват намаляваща тенденция, като в края на първия час те не може да надвишават следните стойности: 6.3.1. за чугунени, стоманени, стоманобетонни или пластмасови тръби - 20 kPa; 6.3.2. за фиброциментни тръби - 40 kPa. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|
(1),
;
,
(2),
(1),
(2),